С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 1 сеп 2014, 11:25, 20458 прочитания

Да ви имам проблемите…

Според прокуратурата симулирането на несъстоятелност със задна дата за 44 млн. лева е… маловажен случай

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди няколко седмици правораздавателната система на родопското градче Момчилград се прочу в цяла България. Поводът - 23 годишният Д.О.Б. получи тримесечена ефективна присъда за кражбата на 11 броя сурови кебапчета, четири броя изпечени кебапчета, 13 броя изпечени кюфтета, три броя айрян "Родопски" в кофички по 300 гр. и един брой шарена сол "Елис" в шише 30 гр. всичко на обща стойност 11 лева и 44 стотинки от павилион в града. Всъщност Д., който е многократно осъждан, сам беше сключил споразумение с държавното обвинение за да получи по-леко наказание.

И докато прокуратурата привеждаше в изпълнение присъдата на Д. в затвора, няколкостотин километра на запад магистратът от Софийска районна прокуратура М.Димитрова опроверга насаденото в обществото усещане, че държавното обвинение е дребнаво и брои до стотинка цената на откраднатите кебапчета (сурови и печени), кюфтета, айряни и бурканчета шарена сол.


С един магистратски замах прокурор Димитрова сложи точка на продължила близо две години сага за 44,9 млн. лв., тъй като имало "незначителна" обществена опасност. Прокурорът прекрати двегодишна проверка, образувана за опита на едно дружество да запази противозаконно заложеното си имущество, използвайки за целта фалшив договор. Макар и да има достатъчно данни за извършване на престъпление от общ характер, според Димитрова "неговата обществена опасност е явно незначителна."

Един заем от 2004 година

Всичко започва преди осем години, когато една бургаската транспортна фирма взима няколко кредита от голяма банка, като залага имуществото си. С настъпването на кризата фирмата започва да изпитва затруднения да плаща задълженията си по кредитите. В края на 2011 г. едноличният собственик и управител премества седалището й в столичния хотел Рила (за да бъде подсъдна на Софийски градски съд) и подава молба за откриване на производство по несъстоятелност до съда.



В искането си до СГС управителят и собственик на дружеството казва: "през месец януари 2004 година предвид силната конкуренция, ръководеното от мен дружество сключи договор за консултантски услуги, по който правоприемник на права и задължение, съгласно договор за цесия от 1.1.2004 година е Солидинго-САЩ", като стойността на договора е 44.9 млн. лв.

Такъв разход никога не е фигурирал в отчетите на транспортната фирма, а и американското дружество "Солидинго" трудно би могло да сключи договор за цесия, защото е регистрирана… пет години по-късно от твърдяната дата на сключване на контракта.

Всъщност става дума за използването на съвсем фалшиви документи, които се използват с една единствена цел - да се симулира задължение със задна дата, за голям размер, като по този начин се бламира възможността на реалните кредитори да пристъпят към изпълнение върху заложеното имущество. Тази схема беше модерна (и възможна със съдействието на някои съдии) допреди година и половина, когато Търговският закон беше променен и подобна възможност беше ограничена.

Въпреки, че всички въпроси около съмнителния договор са повдигнати пред съдията по делото - Ася Събева, тя обявява неплатежоспособността на дружеството с начална дата осем години по-рано.

Следва дълга битка на банката и останалите невиртуални кредитори със съдебната система, като в крайна сметка Софийският апелативен съд отменя решението и американската фирма е изключена от списъка с кредиторите.

Сигнал до прокуратурата

Случващото се по делото става причина банката да подаде сигнал до Върховна касационна прокуратура (ВКП), като дори се посочват данни за пране на пари чрез американското дружеството – в крайна сметка става дума за значителна сума и след като тя не фигурира в отчетите на дружеството, то може би се крие нейният произход.

Сигналът е препратен по компетентност до Софийска градска прокуратура (СГП), която от своя страна го прeпраща до СРП. Там започва проверка, която продължава близо две години и завършва именно с отказа да бъде образувано наказателно производство.

Прокуратурата проверява престъпление по чл. 311 - създаването на официален документ с невярно съдържание - договор за консултантски услуги на стойност от 44.9 млн. лв. Юристи коментират, че изначало подходът на държавното обвинение е сбъркан, защото няма как да договор да бъде официален документ, нито да има измама на съд.

Подходът на прокуратурата е съвсем формален - защото е проверила престъпление, което обективно никога не може да бъде извършено с фалшивия документ, тъй като разследването е за официален документ, а договорът е частен, т.е. става дума за съвсем друго престъпление.  Освен това подходът е сбъркан и на друго основание. Прокуратурата е следвало първо да провери всички възможни престъпления, а не да тръгне от това, което изначално няма как да бъде. Щом договорът е целял да увреди кредиторите в производството по несъстоятелност, то тогава първата работа на държавното обвинение е била да провери дали не е извършено някое от престъпленията в специалната глава на НК - "Престъпления срещу кредиторите". И още нещо - след като схемата е "проработила" на първа инстанция, може би пък прокуратурата трябваше да провери дали лековерието на конкретния съдия не се дължи на аругменти извън делото и вътрешното му убеждение, т.е. дали няма корупционно мотивиране. Нищо от изброеното прокуратурата не е направила, а е разследвала единственото престъпление, което изобщо не може да бъде. И пак е допуснала грешка, като не е познала, че договорът не е официален документ.

Извън грешките по правото обаче със сигурност е ясно - схема, която е наложила промяна в закона, т.е. раздвижила е мнозинството в парламента, няма как да представлява дейност с явно незначителна обществена опасност, както приема прокуратурата.

В крайна сметка прокуратурата установява, че договорът е фалшив, че е бил ползван като основание за откриване на производство по несъстоятелност, но впоследствие опитът за фалшификация е бил разкрит и вредните последици - предотвратени.

Именно това мотивира държавното обвинение да приеме, че случаят е маловажен. Според Наказателния кодекс "не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна."

Този текст от НК често се ползваше от съдиите, когато преди осем години БСП и НДСВ, в пристъп на законодателно слабоумие, решиха всяко държане на наркотично вещество, без значение от неговото количество, да се наказва от 5 до 10 години затвор. За да не напълни затворите с тинейджъри, хванати с фас марихуана, справедливият съд прилагаше именно този текст от закона. (Между другото тогава за голяма част от прокуратурите в страната това не беше маловажно деяние).

Юристи, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че логиката на прокуратурата граничи с абсурда, като практически приема, че е представен фалшив документ по делото и че той е послужил за да бъде "заблуден" съдa (ако приемем, че магистратите не са част от схемата, а са наивни), но в крайна сметка нищо кой знае какво не е станало, защото целеният резултат не е постигнат.  Държавното обвинение с лекота игнорира факта, че "опитът" за измама е успял на първа инстанция и е коствал на реалния кредитор дълги съдебни битки.

Един основен проблем

Отказът на държавното обвинение да се занимае със случая (а и с десетки други, сходни казуси), практически толерира тяхното мултиплициране.

След промените в търговския закон, които ограничиха възможността за определяне на начална дата на несъстоятелността прекомерно назад във времето, схемите за "прецакване" на кредиторите просто се диверсифицираха.

Така например наскоро по дело за несъстоятелност - отново в СГС (при скандалноизвестната съдия Румяна Ченалова) съдейки от пощенското клеймо, молбата за откриване на производството е пътувала две години от Централната поща в София до Съдебната палата. Малката подробност обаче е, че марката, която е била поставена на плика, e била отпечатана половин година след клеймото. За случая отново е сезирана прокуратурата, но до този момент резултат няма.

И тук не става дума за простото документно престъпление, а за разобличаване на цялата схема, по която измамата става възможна – от неколцината съдии, през които това става, през системата за случайно разпределение, която ги подбира до всички посредници по веригата.

Тези казуси показват, че прокуратурата или не може, или не иска да гарантира сигурността на стопанския оборот в България. Други случай (проверките на ЕРП-тата или пък недотам тактичното нахълтване в КТБ) показват, че не е като държавното обвинение да няма отношение към тази тема.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 735 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 1436 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Висшият съдебен съвет - морал в буркан

Как кадровият орган на съдебната система използва незаконно сини лампи

Мицотакис - наследникът на династия, който иска да е аутсайдер

Гръцкият премиер поддържа имидж на представител на ново поколение политици, но някои го виждат като част от статуквото, банкрутирало страната

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор