И Апелативната прокуратурата отказа да разследва Ваньо Танов и Бойко Борисов за случая "Ало Ваньо"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И Апелативната прокуратурата отказа да разследва Ваньо Танов и Бойко Борисов за случая "Ало Ваньо"

И Апелативната прокуратурата отказа да разследва Ваньо Танов и Бойко Борисов за случая "Ало Ваньо"

Мотивите на обвинението отново оставят повече въпроси, отколкото дават отговори

11468 прочитания

© Юлия Лазарова


Софийската апелативна прокуратурата (САП) не вижда пропуски в разследването по записите "Ало, Ваньо". Това става ясно от акта на САП, с който е потвърдено постановлението на Софийската градска прокуратура (СГП) за прекратяване на делото. Разследването за разговорите между бившия министър-председател Бойко Борисов, шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов и заместника му Антоний Странджев, бившия финансов министър Симеон Дянков бе тихомълком прекратено в края на юли тази година. А постановлението на СГП бе публикувано в сайта на прокуратурата в опит да се опровергаят критиките, че държавното обвинение обслужва старите-нови властимащи (по същото време бе прекратено и делото за смъртта на Тодор Димов-Чакъра).

Прокурорският акт изобилстваше от противоречия и неясноти, а юристи, с които "Съдебни репортажи" разговаря намериха значителен брой основания то да бъде отменено заради видното откровено нежелание да се разследва. На 9 септември "Съдебни репортажи" изпрати в Софийската апелативна прокуратура сигнал с молба САП да провери има ли основания прокурорския акт за прекратяването да бъде отменен.

На 30 септември прокурорът от САП Антоанета Близнакова (обвинителката наблюдаваше едно от знаковите за управлението на ГЕРБ дела срещу групата за отвличания "Наглите") е потвърдила постановлението за прекратяване, без да обсъди нито един от посочените от нас недостатъци на акта на долната прокуратура. Проверката, която е извършена, е повече от формална и затвърждава усещането, че държавните обвинителите не са си поставили за цел да разследват наистина дали някой от участниците в разговорите е извършил престъпление и била ли е осуетена митническата проверка в пивоварната на покойния Михаил Миков – Мишо Бирата.

Няколко възражения без отговор

Както "Съдебни репортажи" писа, в постановлението на СГП липсва правен анализ на доказателства, не е посочено въобще кои от доказателствата се ценят и кои не и защо, а съществуват и противоречия в аргументацията. На практика в него има изброяване, но не и оценка кое е вярно и защо.

Версията в свидетелските показания на Борисов, че се е интересувал във връзка със служебните си задължения и е проверявал защо служителите на митниците влизат в пивоварната въпреки решението на съда, с което се спира предварителното изпълнение на отнемането на лиценза, е останала непроверена. Въпреки че в интервю пред сайта "Гласове" Антоний Странджев казва, че нито той, нито Танов са знаели за решението, защото то е получено в митниците пет дни след внезапната проверка. Освен това актът на съда не обвързва митниците, които по всяко време могат да правят проверки.

От постановлението на СГП не личи служителят на Агенция "Митници", който е отишъл на внезапна проверка да е бил питан дали върху него е оказван натиск. Не е приобщен и протоколът от проверката, в който е записано, че тя е била възпрепятствана, а името на възпрепятстващия впоследствие е било изтрито.

По делото е приложена и частната експертиза на записа, извършена от френската лаборатория "Липсадон", поискана от редактора на "Галерия" Явор Дачков, според която разговорът между Борисов и Танов е "хомогенен, линеен и свързан", без данни за манипулация. Заключението обаче е тълкувано превратно от прокуратурата, която твърди, че все пак експертите не са абсолютно категорични, че файловете не са били манипулирани. Напротив – френската лаборатория заключва, че анализите сочат "хомогенност на връзката". Обвинението не прави никакъв опит да "официализира" частната експертиза, така че тя да стане годно доказателство по делото.

Вместо това прокуратурата се доверява на версията на Борисов и Танов, че записите са фалшифицирани, без да обсъди защо тя му изглежда по-достоверна от тази на Дянков и Странджев, които потвърждават съдържанието на разговорите. От постановлението на СГП не личи да са били разпитвани подробно и критично и други свидетели, които биха могли да изяснят истината – служителят на ДАНС, който е прослушвал СРС-та, приложени спрямо Танов, и ясно заявява, че чутото в СРС-та съответства на изнесения от медиите разговор между шефа на митниците и Бойко Борисов. А неговите показания представляват пряко доказателство за истинността на разговорите. Не са разпитани и ръководителите му, пред които той е докладвал.

Излиза, че прокуратурата разполага с трима свидетели (Странджев, Дянков и Миланов), които казват, че такива разговори (точно с това съдържание) са били проведени, но като че ли не иска да си спомня това, защото изобщо не го коментира. Справките от мобилните оператори показват, че разговори между споменатите участници са били проведени и то тъкмо по времето на митническата проверка, продължителността им е същата, с пренебрежимо несъществени отклонения. Съществува митнически протокол от проверката с отразяване, че е била възпрепятствана.

В интервю пред politikat.net Борисов признава, че: "Не че е правилно, не е трябвало да го правя. Но съм си такъв – всеки прави своите грешки, реагирах и се обадих. И се обадих, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол". Според Борисов, той е получил публичен шамар "заради това, че съм се намесил в нещо, за което нямаше как да не реагирам, когато президентът ми се обади и ме помоли". В кориците на делото обаче Борисов казва съвсем друго – че е искал да проследи дали се изпълнява съдебното решение. Прокуратурата изобщо не обсъжда интервюто на Борисов и не дава вид, че е забелязала противоречието в думите му. А това са само част от противоречията и липсите в разследването, на които САП следва да даде отговор.

Отговор без отговори

Вместо това в постановлението на прокурор Антоанета Близнакова се казва, че САП изцяло възприема изводите на СГП. Посочено е, че "по досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели установените лица, възприели факти, допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото", приложени са необходимите писмени доказателства, "съставени са компютърни, фоноскопски, технически и комплексни технически експертизи на файловете…проведен е следствен експеримент". Подобно на СГП и горната прокуратура изцяло преповтаря изводите от експертизите на записите, според които те са манипулирани по амплитуда, честота и други основни параметри, като е възможно от тях да са добавяни или премахвани части.

От САП се позовават на заключението на експертите от БАН, според което "съществуват белези, с помощта на които може да се потвърди или отхвърли дали оригиналният запис е направен от записващо устройство на СДОТО-МВР, но в конкретния случай са налице значителни манипулации по направените записи, което възпрепятства формирането на крайна оценка". Цитирана е и друга експертиза, която сочи, че записите не са преки копия на такива, направени със СРС-та. Вещото лице, извършило следствения експеримент пък е заключило, че "не са налице функционални признаци на съответствие между изследваните файлове" и записаните файлове при провеждани следствени експерименти в ДАНС и СДОТО-МВР. Това означава, че записите, предоставени на прокуратурата, не пасват на тези, които се правят с техниката на ДАНС и МВР.

В постановлението на САП обаче липсва извод какво означава това и защо обвинението се фокусира да докаже, че записите са от СРС-та, а не изследва множеството косвени, а и преки доказателства, които потвърждават съдържанието на разговорите Танов-Борисов-Странджев-Дянков. По-нататък е посочено, че с оглед експертизите "не може по безспорен и несъмнен начин да се приеме, че разговори със записаното във файловете съдържание са били проведени между лицата", а това съответства на показанията на Борисов и Танов, че записите са манипулирани. Затова, заключва прокурор Близнакова, неустановяването по несъмнен начин на съдържанието на проведените разговори "изключва преценката им на плоскостта на визираните в чл. 282-чл.283 от НК обективни признаци на деянията", а по делото не били налични и доказателства тези лица да са целели по какъвто и да е начин да набавят за себе си или за другиго противозаконна облага.

В резюме – прокурорът казва, че престъпление няма, защото не е ясно дали записите са истински и защото разследваните Танов и Борисов казват, че не са. В постановлението обаче по никакъв начин не са коментирани останалите доказателства, които сочат точно обратното. Така прокурор Близнакова на практика приема, че действията по разследването, извършени от долната прокуратурата, са напълно достатъчни, за да бъде прекратено делото.

Актът на прокурор Близнакова приключва с извод, че не са налице и данни за изнасяне на държавна тайна и използване на СРС-та за цели, различни от наказателното преследване.

Всичките неясноти, противоречия и доказателства, които изброихме, са пренебрегнати от прокуратурата. Излиза, че за нея е достатъчно да се позове на думите на бъдещия премиер Борисов и на новоназначения шеф на митниците Танов, за да формира извод, че те не са извършили престъпление. Формалността на проверката от горната прокуратура е в пълен синхрон с досегашното нежелание фактите по делото да бъдат безкомпромисно изяснени. Делото бе образувано за изнасяне на държавна тайна, вместо за престъпление по служба, а сбърканият предмет на разследването така и не беше поправен, въпреки уверенията на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов (от 19.07.2013 г. пред в. "Сега"), който заяви, че разследването "удобно" било пропуснало да провери съдържанието на разговорите.

Крайният резултат от разследването обаче показва, че заканите на ръководството на прокуратурата, изразени публично през юли 2013 г. не са на дневен ред година по-късно – когато правителството Орешарски бе на път да подаде оставка, а по всичко изглеждаше, че Борисов ще е следващият премиер. Отново.

Текстът е от сайта Съдебни репортажи. Заглавието е на "Капитал".

Софийската апелативна прокуратурата (САП) не вижда пропуски в разследването по записите "Ало, Ваньо". Това става ясно от акта на САП, с който е потвърдено постановлението на Софийската градска прокуратура (СГП) за прекратяване на делото. Разследването за разговорите между бившия министър-председател Бойко Борисов, шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов и заместника му Антоний Странджев, бившия финансов министър Симеон Дянков бе тихомълком прекратено в края на юли тази година. А постановлението на СГП бе публикувано в сайта на прокуратурата в опит да се опровергаят критиките, че държавното обвинение обслужва старите-нови властимащи (по същото време бе прекратено и делото за смъртта на Тодор Димов-Чакъра).

Прокурорският акт изобилстваше от противоречия и неясноти, а юристи, с които "Съдебни репортажи" разговаря намериха значителен брой основания то да бъде отменено заради видното откровено нежелание да се разследва. На 9 септември "Съдебни репортажи" изпрати в Софийската апелативна прокуратура сигнал с молба САП да провери има ли основания прокурорския акт за прекратяването да бъде отменен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    След като бсп спечели изборите (дпс, абв, патфронта, атака и барека са сателити на бкп на кгб) съдебната система ще си остане фикция поне още един мандат.

  • 2
    gorgozil avatar :-|
    Gorgozil

    В прокуратурата и съда е болезнено нужна ЛУСТРАЦИЯ и чистка на криминално свързаните субекти. В момента нито прокуратурата нито съда са държавни институции, те са ударни звена под наем.

  • 3
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    Не, просто не трябва да има еврофондове - хранилката на политиците. При такава съдебна система няма никаква гаранция, че който и да е от корумпираните и крадливите ще бъде осъден, освен ако не става дума за политическа атака.

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Е,затова не иска Борисов коалиция с РБ.Като загуби съда,губи всичко.

  • 5
    sarssaraktos avatar :-|
    Sars Saraktos

    До коментар [#1] от "_tsiki_":
    Не БСП, а коалицията ГЕРБ-ДПС АБВ спечели изборите. По правителството им ще ги познаете. Затова нагаждаческата прокуратура бърза да обслужи властимеющите, както винаги...

  • 6
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    ГЕРБ е все още в коалиция с пееф ...

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK