ВАС: трите имена на съдиите са лични данни

Адвокат Александър Кашъмов: Накърнен е авторитетът на правосъдието

Съдиите Раденков и Вачева се ползват с доверието на ръководството на ВАС - Георги Колев (вляво, председател), Румяна Монова и Боян Магдалинчев (зам.-председатели).
Съдиите Раденков и Вачева се ползват с доверието на ръководството на ВАС - Георги Колев (вляво, председател), Румяна Монова и Боян Магдалинчев (зам.-председатели).    ©  Надежда Чипева
Съдиите Раденков и Вачева се ползват с доверието на ръководството на ВАС - Георги Колев (вляво, председател), Румяна Монова и Боян Магдалинчев (зам.-председатели).
Съдиите Раденков и Вачева се ползват с доверието на ръководството на ВАС - Георги Колев (вляво, председател), Румяна Монова и Боян Магдалинчев (зам.-председатели).    ©  Надежда Чипева

Върховният административен съд (ВАС) произведе поредният скандал. На 9 октомври 2014 г. тричленен състав на съда е обявил като законосъобразно решение, с което се отказва достъп до трите имена на съдии от Окръжен съд-Хасково, защото това са... лични данни. Решението е подписано от съдиите Иван Раденков и Таня Вачева. Третият член на състава - Соня Янкулова е подписала съдебният акт с особено мнение.

С това решение сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията, от Европейската конвенция за правата на човека и изобщо основните начала на демократичното общество. "Нарушено е развитието на практиката на ВАС и е накърнен авторитетът на правосъдието у нас като средство за утвърждаване на основните правила в демократичното общество. Тенденцията е опасна, връща общественото развитие с много години назад и създава опасност както за правото на информация, така и за възможността да се проследява последователността на практиката на съдилищата и да има обществено и гражданско разбиране и информиране за това какво правят и как решават делата съдиите в тази страна", коментира ръководителят на правния екип на "Програма достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов, цитиран от "Правен свят".

Мотивите на съдиите Вачева и Раденков са изключително кратки и по никакъв начин не дават логично обяснение за възприетата от ВАС теза. Позицията за това, че имената на съдии са лични данни заема и държавното обвинение. Прокурорът Христо Ангелов (бивш зам.-правосъден министър) пледира, че информацията не е обществена, защото не може да спомогне за това обществото да си състави мнение за работата на съда, а освен това е и "лична информация".

Казусът е от миналото лято, когато Паско Запрянов от Хасково е поискал по реда на Закона за достъп до обществена информация информация от окръжния съд в града за това какви са трите имена на петима съдии. Той е посочил, че информацията му е необходима за да се установи евентуалната нищожност на съдебни актове, които те са постановили, защото в тях са се подисали с две имена, а пък законът законът изисквал в актовете да се посочва името на съда и имената на съдиите, а според Закона за гражданската регистрация името се състои от три части, по изключение са две. Заместник-председателят на съда Милена Дечева му отказва достъп до информацията, защото трите имена на съдиите са лични данни.

Отказът й е отменен от Административния съд в Хасково. Съдия Василка Желева приема, че съгласно различни закона съдиите са публични длъжности, като такава е практиката и на Конституционния съд, който приема, че "поначало защитата на личните данни на тези лица е много по-занижена, в сравнение със защитата на останалите граждани".

Окръжният съд обжалва решението пред ВАС, където то е отменено. Мотивите на съдиите Раденков и Вачева са изключително постни: "Исканата информация не е обществена информация, по смисъла на разпоредбата чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. От една страна поисканата информация не сочи на предоставяне на данни за съставяне на собствено мнение относно дейността на ОС – Хасково, а цели събиране на писмени доказателства за дела, по които Паско Запрянов има намерение да претендира нищожност на съдебните актове, а от друга страна касае лична информация по отношение на съдии, работещи в ОС – Хасково по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Съответно, предоставянето на лични данни, каквато е исканата информация е изключена от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл. 2, ал. 4 от същия закон".

Не на това мнение е съдия Соня Янкулова, която мотивира защо не е съгласна с колегите си така: "Не само държавата, в лицето на компетентния орган, но и обществеността трябва да знае точно кому държавата е възложила съответните държавни функции. Затова възлагането на всяка функция на държавна власт изисква идентификация на физическия субект, комуто тя се предоставя".

"В правовата държава няма анонимно правораздаване – правораздаване с инициали. Правораздавателната функция на държавата е публична – чл. 121, ал. 3 от Конституцията. Съдията е оправомощен да правораздава от името на народа – чл. 118 от Конституцията, а народът не дава мандат на инициали или на неидентифицирани с оглед на законовите изисквания лица. Той дава мандат на физически лица, които в България, с оглед на действащата нормативна уредба – чл. 9, ал. 1 ЗГР, се идентифицират с три имена. За да гарантира независимост при изпълнение на служебните правомощия чл. 132, ал. 1 от Конституцията предоставя на съдията функционален имунитет. Този функционален имунитет, който е доживот, не е предоставен на инициали или на лица, които не могат да бъдат идентифицирани. Съдията застава с името и подписа си под своя акт, за което държавата му гарантира наказателна и гражданска неотговорност. Затова едно от трите или и трите имена на съдията не могат да бъдат предмет на защита по Закона за защита на личните данни" допълва още съдия Янкулова.

Адвокат Александър Кашъмов, пред Правен свят: Решението връща общественото развитие с много години назад



Смятам, че сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията, от Европейската конвенция за правата на човека и изобщо основните начала на демократичното общество. Нарушено е развитието на практиката на ВАС и е накърнен авторитетът на правосъдието у нас като средство за утвърждаване на основните правила в демократичното общество.

Тенденцията е опасна, връща общественото развитие с много години назад и създава опасност както за правото на информация, така и за възможността да се проследява последователността на практиката на съдилищата и да има обществено и гражданско разбиране и информиране за това какво правят и как решават делата съдиите в тази страна.

Името само по себе си не може да бъде лични данни. Единствено свързването на името с друга информация може да доведе до необходимост от защита на личните данни, когато се засяга правото на неприкосновен личен живот. Затова преценката дали и доколко името да е публично известно или не, зависи от публичността на осъществяваната от даден човек дейност.

 

Още от Капитал