Прокуратурата страж за качеството на храните и оздравяването на някои банки

Когато преди две седмици служебният правосъден министър оповести основните акценти в актуализираната Стратегия за реформа на съдебната власт, повечето медии изведоха на преден план идеята за международна експертиза на прокуратурата. И това бе така, защото макар огромна част от мерките, предвидени в документа, да представляват мащабна реформа в управлението на съда, в начина, по който функционира Висшият съдебен съвет, всички те не са непознати за публиката. Напротив – съдиите и неправителствените организации, които наблюдават съдебната власт, от години настояват за тях. Не така стои обаче въпросът с реформата в прокуратурата – тази тема е доста по-мъглява в обществените представи, а за политиците изглежда, че е табу. Както отбеляза правосъдният министър, причината до голяма степен се корени в пълното отсъствие на прокурорите в този дебат. Това е причина за забавяне на реформата, но в същото време е и тревожен симптом за промените, които настъпват в юристите, които постъпват на работа в институцията, която единствено е компетентна да повдига обвинения за извършени престъпления.

Точно затова разделът за прокуратурата в документа предизвика лавина от коментари, анализи и мнения, които по същество отричаха необходимостта от промени в прокуратурата. Мобилизираният отпор имаше и нетрадиционни прояви. Безпрецедентно в неделя пред бТВ всички живи бивши главни прокурори от прехода и настоящият главен прокурор (общо начело на държавното обвинение в последните 16 години) се обединиха около становището, че предложените мерки за подобряване на дейността на прокуратурата са плод на политически стремеж за овладяване и отслабване на иначе работещото държавно обвинение. Причините за недостатъците неизменно се търсеха другаде. Борис Велчев каза, че държавното обвинение работи според възможностите си, които са "предопределени и от законите, които предлага, предопределени са и от материалната база, с която разполага". Никола Филчев заяви с познатата безапелационна категоричност, че "проблемите са повече в съда, отколкото в прокуратурата", а "опитът на различни крадливи и лъжливи политици да смачкат прокуратурата, защото им пречи, не е от вчера". Сотир Цацаров наблегна (повтаряйки три пъти) рецептата за румънския пробив в корупцията: "Съдии и прокурори заедно срещу политиците", с което, без да изрича упрека в прав текст, внуши, че (ако) политиците са завзели системата е, защото съдиите не искат да са заедно с прокурорите. (дребна необговорена подробност е, че в Румъния съдиите са разделени от прокурорите в отделни Съвети по кадрови и дисциплинарни въпроси – б.а.).