Прокуратурата страж за качеството на храните и оздравяването на някои банки

Когато преди две седмици служебният правосъден министър оповести основните акценти в актуализираната Стратегия за реформа на съдебната власт, повечето медии изведоха на преден план идеята за международна експертиза на прокуратурата. И това бе така, защото макар огромна част от мерките, предвидени в документа, да представляват мащабна реформа в управлението на съда, в начина, по който функционира Висшият съдебен съвет, всички те не са непознати за публиката. Напротив – съдиите и неправителствените организации, които наблюдават съдебната власт, от години настояват за тях. Не така стои обаче въпросът с реформата в прокуратурата – тази тема е доста по-мъглява в обществените представи, а за политиците изглежда, че е табу. Както отбеляза правосъдният министър, причината до голяма степен се корени в пълното отсъствие на прокурорите в този дебат. Това е причина за забавяне на реформата, но в същото време е и тревожен симптом за промените, които настъпват в юристите, които постъпват на работа в институцията, която единствено е компетентна да повдига обвинения за извършени престъпления.

Точно затова разделът за прокуратурата в документа предизвика лавина от коментари, анализи и мнения, които по същество отричаха необходимостта от промени в прокуратурата. Мобилизираният отпор имаше и нетрадиционни прояви. Безпрецедентно в неделя пред бТВ всички живи бивши главни прокурори от прехода и настоящият главен прокурор (общо начело на държавното обвинение в последните 16 години) се обединиха около становището, че предложените мерки за подобряване на дейността на прокуратурата са плод на политически стремеж за овладяване и отслабване на иначе работещото държавно обвинение. Причините за недостатъците неизменно се търсеха другаде. Борис Велчев каза, че държавното обвинение работи според възможностите си, които са "предопределени и от законите, които предлага, предопределени са и от материалната база, с която разполага". Никола Филчев заяви с познатата безапелационна категоричност, че "проблемите са повече в съда, отколкото в прокуратурата", а "опитът на различни крадливи и лъжливи политици да смачкат прокуратурата, защото им пречи, не е от вчера". Сотир Цацаров наблегна (повтаряйки три пъти) рецептата за румънския пробив в корупцията: "Съдии и прокурори заедно срещу политиците", с което, без да изрича упрека в прав текст, внуши, че (ако) политиците са завзели системата е, защото съдиите не искат да са заедно с прокурорите. (дребна необговорена подробност е, че в Румъния съдиите са разделени от прокурорите в отделни Съвети по кадрови и дисциплинарни въпроси – б.а.).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Защита чрез подмяна – "объркали сте се, прокуратурата работи"

Директорът на правната програма на БХК Маргарита Илиева припомня, че "когато една система има тежка нужда от реформа, защото е порочна, вътре в системата съпротивата е голяма". А най-честият вид съпротива е отклоняването на вниманието от собствената отговорност от страна на ръководителите на прокуратурата. Обичайно това се постига най-добре, като се казва, че наблюдателите са в грешка – не само че прокуратурата не работи зле или, не дай си Боже, е политически зависима, ами напротив – толкова добре работи, че точно това поражда нездравия интерес да бъде реформирана.

В интервю за "Правен свят" от началото на септември зам.-главният прокурор Борислав Сарафов заявява: "Подобни дебати възникват във времена, когато прокуратурата е независима и стабилна. Когато отстоява актовете си и има доблестта да си признава грешките. Това явно не се харесва на някого и тогава избуяват гласовете тя да бъде подчинена, а за да се случи това трябва да бъде преместена, смачкана, разпната. Ако прокуратурата "кротува" и се подчинява в дейността си на силните на деня, тя е удобна и мястото й на никого не се зловиди". Съгласие с интерпретациите на ръководството на прокуратурата показва и Никола Филчев, който в интервю за ПИК пояснява, че когато Цацаров, който е "по-твърд в прилагането на закона" оглавява държавното обвинение, отношението на политиците към прокуратурата се променило" и съзира в дебата за реформи "желанието на Костов да променя и ликвидира прокуратурата".

В пълен синхрон с Филчев е и Сотир Цацаров – "Никой не харесва силна прокуратура. Никой не харесва прокуратура, която общо взето се опитва да си върши работата. На огромната част от политиците им е удобна безличната прокуратура. Слаба, подчинена, слушаща прокуратура. Ако това искат да направят с това, което наричат съдебна реформа, ще си го направят, само че ще му оберат плодовете за 3-4 години. Те ще са горчиви". На същото мнение е и бившият главен прокурор Борис Велчев, който през февруари пред в. "Труд" казва: "Ако е под обстрел (прокуратурата – б.а.), както казахте вие, то е защото е работеща и силна".



Доколко прокуратура произвежда добри резултати дори не е спорно. Осъдителните присъди по близо 97% от внесените актове не са за онези престъпления, които предопределят дефицита за справедливост в обществото. Обществените поръчки все така се печелят от по-малко от 2% процента от фирмите, а търговията с влияние е основният механизъм за социален просперитет. Обвинения за тази оформяща облика на държавата престъпност няма или ако има, те не са годни да получат осъдителна присъда. Повтарящите се случаи от последните години на дела срещу изпаднали в немилост фаворити – политически и икономически, и тежки обвинения, повдигнати шумно от прокуратурата (в тези моменти с повишена откритост и отзивчивост към въпросите на медиите) и впоследствие прекратени на тъмно и отразени съвсем незначително, оформят образа на държавното обвинение като шпицкоманда за разчистване на сметки и пренареждане на политическото пространство.

"Италия е демокрация с мафия вътре, България е мафия с демокрация вътре", поставя в упор диагнозата италианският журналист Роберто Савиано в интервю за Нова телевизия.

Прокуратура за процентите на киселото мляко

Провалът на държавното обвинение да изпълни основната си функция – да се справи с тежката престъпност и по-специално тази, която разрушава държавата, поставя логичния въпрос – тогава какво подхранва свръхсилата на прокуратурата? В редица изказвания на предишния, и сегашния главен прокурор се повтаря рефренът, че прокуратурата е натоварена с твърде много задължения, правомощия, които я поставят в нелепата/нелеката роля на последна инстанция по всички въпроси.

Тяхното оплакване насочва вниманието към наистина огромния проблем – прокуратурата на практика е силна във всички сфери, упълномощена да надзирава (т. нар. от конституцията "надзор за законност") всеки сектор на социалните и икономическите отношения в държавата. А широко отворените врати пред възможността на някой главен прокурор да му хрумне да "надскочи" закона се оправдават с чл. 126, ал. 2 от Закона за съдебната власт, в който е казано, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".

Тази всеобхватност на прокурорското "можене" е описана от Сотир Цацаров (през февруари миналата година пред бТВ) с цветущ пример: "Ние в тази държава сме така устроени, че прокуратурата трябва да прави всичко. Тя трябва да отговаря дори за това, колко процента е киселото мляко." Проблемът е дефиниран ясно и тревожно още преди няколко години в статията на Здравка Калайджиева, тогава още в качеството на адвокат, а не на съдия в Европейския съд за правата на човека: "Независим съд или прокурорска република". "Основен въпрос на обсъжданата съдебна реформа сега е дали мястото на прокуратурата е в съдебната система или към изпълнителната власт. Тази дилема не може да реши най-важния проблем в нашето правосъдие – възможността на прокуратурата на практика да правораздава вместо съда", казва тогава тя, без да предизвика вниманието на никои управляващи оттогава досега.

Подмяната на съдебния контрол с прокурорски надзор остава незабелязана от законодателя, а досега няма нито едно тълкувателно решение, което да дефинира границите, в които "надзорът за законност" следва да съществува в иначе претендиращата ни за установяване на върховенство на закона държава. С други думи няма нито една (съдебна) санкция дали прокуратурата трябва да играе ролята на регулатор в икономическите отношения между гражданите и държавата. Липсата на ясен предел в свободата на прокуратурата да надзирава институциите и процесите в страната може да се илюстрира лесно и показва, че контролът върху качеството на салама или цената на яйцата може да даде най-голямата реална власт:

= през април 2009 г. Върховната административна прокуратура (ВАП) предприема проверка за законност по сигнал на Българската асоциация на циментовата индустрия за наличие на недопустимо високо съдържание на хром VІ в цимент, внесен от Турция. И възлага на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, да провери дали пуснатият през 2008 и 2009 г. на пазара вносен цимент от Турция отговаря на стандартите.

= през май 2007 г. ВАП възлага на Главния държавен здравен инспектор проверка по спазване разпоредбите на Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите им актове в центровете за фитнес и спортни занимания на гражданите относно осъществена в тези обекти търговска дейност с хранителни добавки и лекарствени продукти

= през май 2011 г. ВАП съобщава резултатите от проверки по спазване на изискванията Закона за храните за качество, безопасност, етикетиране и др. на храни от животински и неживотински произход и главно: зърнени храни и храни на зърнена основа (хляб, хлебни изделия, козунаци), месо и месни произведения, яйца и яйчни продукти, пресни плодове, сурови зеленчуци и др.

= през юли 2009 г. по повод публикации в медиите за зачестили случаи на натравяния на граждани с храни, произвеждани и продавани в заведения за обществено хранене, ВАП възлага на главния държавен здравен инспектор проверка в национален мащаб в заведенията за обществено хранене. Дадени са указания при проверката да се обърне специално внимание на заведенията за бързо хранене (в това число временни обекти, павилиони, сергии и др.), предлагащи дюнери, сандвичи, бъргъри, сладоледи, кремове и прочие храни.

Същата година бившият апелативен прокурор на София Вичо Вичев казва пред в. "Труд", че е наредил "да предприемат проверки в обектите, където се произвеждат храни от животински произход"*. "Повод ми дадоха публикации, в които се изнасят данни за масово нарушение на технологичния процес, за използване на недопустими суровини и добавки в продуктите, които консумираме. Надзорът за законност, защитата на обществения интерес и правата на гражданите – то се знае – е основно задължение на прокуратурата. …Тези, за които питате, са от значение за здравето на нацията. Ето – неотдавна в съседна Гърция имаше епидемия на бруцелоза – страшна зараза на млякото! От такива беди не е застрахована никоя страна", мотивира се обвинителят. Но пропуска да каже, че в нашата държава за целта са създадени държавни органи, които да вършат тези инспекции, а актовете им, ако представляват произвол, могат да се обжалват пред съд. А прокурорските санитарни правомощия са безконтролни.

Разбиране, че прокуратурата се е месела в икономическите отношения има и бившият главен прокурор Никола Филчев. "По мое време прокуратурата спря изключително неизгодната за държавата сделка за БТК", дава пример той в интервюто си от миналата седмица пред ПИК. Прокуратурата и друг път се е включвала в приватизацията и затова ЕСПЧ е осъдил България. В решението по делото "Злинсат срещу България", по повод инициативата на прокуратурата за спирането на изпълнението на приватизационни договори, Европейският съд постановява, че прокурорът е разполагал със значителна свобода да реши как да постъпи в тези случаи, а това изглежда трудно съвместимо с принципите на върховенството на закона и правната сигурност, присъщи на съдебните процедури.

В мандата на сегашния главен прокурор подобни свободни от всякакви ограничения намеси също не са изключение – след акцията "Лясковец" Цацаров нареди да бъде извършена ревизия на разрешенията за притежаване на оръжие, след пороите в Мизия – бе направена проверка на състоянието на язовирите, след взрива в Миджур – разпоредено да бъдат проверени …взривните вещества**. Оттук до идеята да станеш домакин на консултации за спасяване на банка – политически и корупционен мутант, крачката е просто никаква.

Макар подобна голяма власт да е стряскаща, тя няма и никакъв практически ефект за спокойствието ни. Както признава дългогодишен участник в ръководството на прокуратурата пред "Съдебни репортажи", от мерките по надзора за законност рядко е произтичал резултат, защото е въпрос на добра роля останалите институции да приемат на сериозно докладите на прокуратурата. Но по-страшното – "това правомощие деморализира изпълнителната власт", защото в обществото се насажда убеждението, че държавното обвинение наистина е върховният, вездесъщият и всевечният регулатор.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Надзорът на извънредните ситуации като политическо средство… за дисциплиниране на пазара"