За вредите от бездействието на ВСС

Съмненията за случайното разпределение на делата в Софийския градски съд (СГС) след казуса с делото за несъстоятелността на КТБ естествено фокусираха общественото внимание за пореден път върху притеснителните практики по определяне на съдебните състави в съда, оглавяван от Владимира Янева. В последния си брой "Капитал" разказа за странното развитие по няколко дела, заведени от адвокат Момчил Мондешки, за когото изданието твърди, че е нещо като "Красьо Черничкия" сред ръководството и част от съдиите в Търговското отделение на СГС, т.е. брокер на влияние.

Едно от тях, срещу офшорно дружество, е заведено през януари. Точно месец по-късно съдия Теодора Нейчева от Гражданското отделение провежда разпоредително заседание, в което указва на ищеца да представи на съда описаните в исковата молба писмени доказателства и разпорежда, че при неизпълнения на указанията в срок исковата молба ще бъде върната. Следващите пет песеца по делото не се случва нищо, видно от системата на СГС.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На 8 юли съдия Нейчева провежда ново разпоредително заседание и излиза с определение, че "предоставя последна възможност на ищеца" да изпълни указанията, като му дава 20-дневен срок преди да прекрати делото (обичайно срокът е 7-дневен). Този подход на съдия Нейчева е съвсем необичаен, защото когато съдът указва на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, неизпълнението на указанията в дадения му срок има една единствена последица – исковата молба се връща, с което делото се прекратява. С други думи – указанията на съда следва да се изпълняват, защото не са предпоследно предупреждение.

Адвокат Мондешки обаче отново не предприема действия да изпълни разпореждането на съда, връчено му на 1 септември. Едва два месеца и половина по -късно и в първия работен ден след публикацията в "Капитал" от петък, делото е прекратено. До момента Висшият съдебен съвет (ВСС) не е показал, че се е заинтересувал от казуса, а сайтът "Дневник" публикува информация, че ръководството на съда е отказало да отговори на всички въпроси, свързани с адвокат Мондешки.

Определението (с което "Съдебни репортажи" разполага), с което делото е прекратено, съдържа мотиви, които са несъвместими със съдебен акт. С него съдът се оправдава защо е забавил прекратяването на делото и влиза в диалог с публикацията на "Капитал", което не би могъл да прави, тъй като вниманието му следва да е насочено единствено към страните и делото.



Съдия Нейчева уточнява, че "съдът е предоставил на ищеца срок, по-дълъг от едноседмичен, което на първо място е негово право (явно съдът иска да каже, че е право на съда на кой ищец какъв срок ще даде – б.а.), с оглед преценка сложността на съответния казус и което далеч не е единствения такъв случай в практиката на съдилищата". По-дългият срок бил оправдан и с факта, че ответник по делото е чуждестранно юридическо лице.

По-нататък съдия Нейчева пише, че "с оглед възможността на една от страните, в случая – ищеца да реализира правата си по съдебен ред, предвид правото му на разглеждане на делото пред съд, в случая СГС, съдът е преценил, че следва да бъде предоставена последна(втора) възможност".

Съдът не спира дотук с убеждаването в правилността на действията си, а излага и по-обширни и генерални разсъждения и предположения "..Едва ли в СГС и в други съдилища в Република България, предоставянето на последна възможност (втора) на ищеца за отстраняване на допуснати от него нередовности по искова молба не се случва…". Още по-малко, пише съдия Нейчева, това се явявало "толериране на ищеца от съда, каквито внушения с цел уронване престижа и доброто име на съдията се съдържат в една медия..".

Оттук нататък съдията вече влиза в директен сблъсък с един от собствениците на "Капитал" – Иво Прокопиев. Съдът разказва, че съсобственикът, който "преди известно време е бил ищец по дело, по което настоящият председател на състава се е произнесъл, и ищецът недоволен от размера на присъденото му обезщетение обжалва пред САС, последното което поставя някои въпроси у настоящия съдия докладчик – защо периодично в някои от медиите на въпросния съсобственик се публикуват статии, съдържащи позорящи квалификации по отношение честта и достойнството на същия, както и опит за внушение с оглед уронване престижа и името на съдията". С други думи съдът обвинява медията, че е публикувала текста "Съдът в несъстоятелност", защото Прокопиев не е бил доволен от обезщетението, което съдия Нейчева му е присъдила няколко месеца по-рано.

Това сложно изречение всъщност препраща към друго дело, разгледано от съдия Нейчева – за клевета, заведено от Иво Прокопиев срещу изданията "Уикенд" и "Всеки ден". Както "Съдебни репортажи" писа, съсобственикът на "Дневник" и "Капитал" претендира обезщетение от 200 хил. лв. заради четири статии, в които са направени обидни и клеветнически твърдения срещу него. Съдия Нейчева присъжда на ищеца 8 хил. лв. обезщетение. По подобно дело, заведено от лидера на ГЕРБ и настоящ министър-председател Бойко Борисов срещу Волен Сидеров, съдия Нейчева присъжда на ищеца общо 180 хил. лв. от претендираните 200 хил лв. Твърденията, от които Борисов се чувства засегнат, се съдържат само в една статия, нещо повече – части са от едно изречение, но съдът преценява, че за възстановяване на вредите на Борисов е допустимо да се приеме, че исковете са четири и за всеки един от тях присъжда обезщетение. "Съдебни репортажи" установи, че решението на съдия Нейчева е в противоречие със съдебната практика, която винаги е приемала, че за това изречение ищецът е могъл да предяви само един иск.

В крайна сметка, след мотивите, с които се оправдава и сама напада медията, съдия Нейчева връща исковата молба на адвокат Мондешки. Цялото движение по делото обаче (даваните на два пъти отсрочки на ищеца и забавянето след втората, което е преустановено не заради друго, а заради публикация в медиите) създава съмнение в безпристрастността на съдията по конкретното дело.

Днешното определние обаче показва и друго – когато няма държавен орган, който да внесе ред, като отговори на медийната публикация с надлежна проверка и ясен отговор с факти, следва девалвация на правосъдието. От петък ВСС се прави, че не вижда тежките обвинения, които следват от публикацията в "Капитал", за разпределението на делата в СГС и за възможностите за влияние върху част от търговските съдии. Самото ръководство на СГС не защити нито себе си, нито съдиите си. В резултат – видно от определението, съдия Нейчева е действала в състояние на паника по начин, който не само не я "спасява", а още повече я злепоставя. Нейният проблем обаче не е частен, защото отново поставя големия въпрос за системата, която прави някои съдии зависими или поне уязвими. Кариерата на съдия Нейчева, за съжаление, е такъв тъжен пример.

Тя започва през 2008 г. в Окръжен съд Разград. През март 2012 г. съдийката е командирована в Софийския градски съд от председателя Владимира Янева (според регистъра на командированите съдии на ВСС). Последното удължаване на командировката й е от март 2013 г. Това означава, че нейната командировка продължава вече повече от 2 години. Според публикация в "Дневник" съдия Нейчева е една от първите в съдебната система, които правят опит да се възползват чрез председателя на СГС от прокараната тихомълком поправка в Закона за съдебната власт от управляващите от ГЕРБ в края на 2010 г. Поправката допуска да се прехвърлят работни места в по-натоварените съдилища, като изискването това да става в същия съдебен район вече е "по възможност" (т.е. може от Разград в София без конкурс за преместване). През 2011 г. Нейчева кандидатства неуспешно за съдия в Софийския градски съд, Окръжните съдилища в Пловдив, Бургас, Велико Търново, Габрово, Варна и военния съд в Пловдив. Командироването й в София, на практика, лишава 54 магистрати, изкарали по-високи оценки от нея, да правораздават в СГС. През тази година съдия Нейчева отново неуспешно кандидатства за съдия в СГС, този път – за Наказателната му колегия.

Проблемът с командироването е отдавна известен – то може да се превърне в способ за заобикаляне на конкурсното начало, а получилите благоволението на председателя са най-уязвими и могат да бъдат държани в зависимост, тъй като само от неговата воля зависи дали командировката им няма да бъде прекратена предсрочно. Заради това, а и заради съмненията, че неслучайни дела се падат на няколко командировани съдии, дейността по командироване се компрометира.

Съвсем наскоро делото "КТБ" бе разпределено на друг командирован в СГС съдия – Калинка Илиева. Преди това при нея попадна и друго дело, свързано с конфликта "Пеевски-Василев" – за несъстоятелността на ТВ7, след като съдия Ивайло Родопски (също командирован)се отведе.

Медийният шум по делото "КТБ" и съмненията в разпределението му накараха ВСС да назначи спешна проверка. По-рано в Търговското отделение също бе започнала ревизия по линия на случайното разпределение, която засега очевидно не осветлява как е възможна концентрацията на обществено интересни дела при двама-трима съдии от 22-ма, работещи в Търговското отделение.

Скандалите ескалират, те изглеждат все по-криминални, поради което бездействието на компетентните държавни органи вече не може да бъде "извинено" като некомпетентно.

Текстът е от сайта Съдебни репортажи. Заглавието е на редакцията