Шест улики кой е следващият председател на ВКС

На 29 януари Висшият съдебен съвет (ВСС) ще гласува кой да застане начело на Върховния касационен съд (ВКС) в следващите седем години. Трусовете в съдебната система и признатата необходимост от решителна съдебна реформа изискват на поста да застане съдия, който да бъде ефективен и авторитетен двигател на промените. Разговорът за перспективите пред съдебната власт обаче липсва, а вместо него първото заседание на съдебните кадровици през 2015 г. е посветено на темата защо министърът на правосъдието Христо Иванов е казал, че изборът на председател на ВКС изглежда предрешен. Инициативата бе подета от няколко членове на ВСС, които от началото на мандата на кадровия орган се оформиха като твърдото ядро, пазещо статуквото, а конкретният повод беше интервю на Христо Иванов пред БНТ. "Много се радвам, че съдия Лозан Панов се чувства достатъчно добре и се върна в надпреварата (за председател на ВКС – б. а.). Съжалявам обаче, че от ВСС излизат сигнали за предрешеност на това състезание. Това е състезание, което трябва да се реши от качествата на кандидатите и техните позиции, а не от самото начало да се разбира, че то е предрешено. Това е проблем", заяви министърът в средата на декември.

Причината за свикването на извънредното заседание е нелепа и заради това, че съветът би могъл да разсее съмненията за предварително избран фаворит (каквато беше ситуацията с избора на главния прокурор Сотир Цацаров) само с реални действия, с обсъждане на проблемите на съдебната власт и на касационното правосъдие в частност. Членовете на кадровия орган не само не правиха това, но и не сетиха, че е далеч по-прилично веднага да поискат свикване на извънредно заседание заради писмата на съдиите от Софийския градски съд и Софийския районен съд, с които бе поискаха оставката на Владимира Янева и заместниците й след безпрецедентните скандали със случайното разпределение на делата, въпреки че на хартия, по Конституция и Закона за съдебната власт, ВСС е представителен орган на съдиите, прокурорите и следователите. Позицията на седмината посланика в подкрепа на съдиите и думите на министъра на правосъдието засегнаха твърдото ядро "на имидж". Имиджът по въпроса "избор на председател на ВКС" обаче вече е прояден от съмнения и няма да бъде изчистен чрез търсене на сметка защо някой дръзва да се усъмни в сделката на тъмно.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ето това видяхме и чухме досега:

1. (Не)оправдано забавяне, или изпуснато самопризнание № 1

На 25 септември два гласа не стигнаха един от заместник-председателите на ВКС Таня Райковска да оглави съда. Конкурент за поста бе ръководителят на Наказателната колегия във ВКС съдия Павлина Панова, която въпреки широката съдийска подкрепа, получи едва 9 гласа "за". Провалената процедура се проведе в обстановка на предсрочни парламентарни избори, а след неуспешния опит за избор от ВСС декларираха категорична готовност да стартират новия конкурс в най-кратки срокове. Обещанията за експедитивност не се сбъднаха, защото близо месец и половина съветът не обяви началото на следващата процедура. Повторният старт беше поставен едва след като политическата обстановка се избистри и преговорите за ново правителство завършиха с излъчването на кабинет – по-точно шест дни, след като министрите от правителството на Борисов положиха клетва.

Необяснимото на пръв поглед поставяне на конкурса в положение "стенд бай" бе обяснено от председателя на Комисията по предложенията и атестирането Милка Итова с изпуснато самопризнание. "Висшият съдебен съвет първо трябва да изгради консенсус за успешния кандидат за председател на Върховния касационен съд и тогава да открие процедурата за избор. Иначе рискуваме отново да няма избран кандидат", посочи тя на 24 октомври пред електронното издание "Медиапул". Иначе казано – успехът на правилния кандидат трябва първо да се договори преди той да се впусне в "състезанието". Разбира се, думите на Итова са и пътепоказател – важно е да следим кого ще подкрепи лично тя, защото заявката й за необходимостта на предварителна договореност е индикатор, че тя е информирана кой е "успешният кандидат".



2. Договарянето

Ден преди крайния срок за внасяне на кандидатури за председател на ВКС в. "Преса" съобщи, че петима членове на ВСС ще издигнат номинацията на съдията от Върховния административен съд (ВАС) Лозан Панов. Номинацията му финално е обсъдена на две срещи между председателя на ВАС Георги Колев, главния прокурор Сотир Цацаров и част от членовете на съвета, проведени на 2 декември. По това време вече е известно, че петима кадровици отново ще издигнат кандидатурата на съдия Павлина Панова във втората процедура, а евентуалното участие на съдия Райковска в конкурса до последния момент остава неясно (отказът й да участва в състезанието се свързва с липсата на подкрепа от управляващите за номинацията й). Срещата между Цацаров и Колев ясно показва, че лобитата, гравитиращи около двамата, са постигнали консенсус за "успешния кандидат", макар и той да е външен за съда магистрат и в този смисъл да не удовлетворява заложените от съдиите от ВКС изисквания следващият председател да познава из основи работата на съда и да е един от тях.

Чия номинация ще бъде подкрепена от мнозинството от членовете на ВСС личи и от списъка на кадровиците, които застават зад кандидатурата на Панов – председателят на ВАС Георги Колев (избран да ръководи върховната административна инстанция по времето на предишното правителство на ГЕРБ и без до този момент да е разглеждал административни дела), Димитър Узунов (парламентарна квота РЗС), Галя Георгиева (съдийска квота, близка до главния прокурор – АС-Пловдив), Милка Итова (съдийска квота, СГС, близка до ръководството на съда), Светла Петкова (парламентарна квота, ГЕРБ). Последните двама членове на ВСС бяха сред номиниралите съдия Таня Райковска в предишната процедура за председател на ВКС.

3. Успешният кандидат е "прагматичният кандидат", или изпуснато самопризнание № 2

Изненадващата кандидатура на съдия от ВАС за председател на ВКС и официалната подкрепа на Георги Колев за един от претендентите на поста е мотивирана от него с необходимостта ВСС да изпълни ангажимента си към съдебната система и обществото и да намери "адекватно решение" на ситуацията. "Ние разсъждаваме прагматично, няма как системата да остане без титуляр. Съгласете се, че това е наше задължение, следователно следват прагматичните аргументи. Считам, че намерихме такава кандидатура", казва пред журналисти Колев и допълва, че съдия Панов има отлични административни качества, които ще му позволят в следващите седем години да взима решения за развитието на върховния съд.

Ако съдия Панов бъде избран, това ще е втори обрат в кариерата му – от съдия по административни дела ще стане председател на съдии, които гледат наказателни, граждански и търговски дела. Преди това, през 2004 г., съдията в Софийския районен съд Панов е предложен от Светлин Михайлов за председател на Софийския районен съд, но не събира необходимата подкрепа (съревновава се с Красимир Влахов и Иван Колев), два месеца по-късно е повишен до съдия в Наказателното отделение на СГС, а през 2007 година оглавява Административния съд София град. И тогава, и сега съдия Панов избира кариерно израстване, което не следва естествения ход на професионалната му развитие до момента.

При официалното представяне на кандидатурата на Панов за председател на ВКС на 3 декември председателят на ВАС не разяснява какво е наложило "успешният" кандидат да се търси извън редиците на ВКС и защо "прагматиката" изключва Павлина Панова. Така и не стана ясно какви са вижданията на подкрепилите съдия Панов за състезанието за най-важния пост в системата. Попитан защо кандидатурата на Панов е прагматична, а тази на съдия Панова – не, Колев отговаря: "Не така би следвало да се поставя въпросът. Съдия Панова бе подкрепена от 9 човека в предишната процедура – твърде далеч от 17 човека. Не мога да отговоря дали ако беше единствената, би била успешна". А след възражението на Калин Калпакчиев (един от вносителите на номинацията на съдия Павлина Панова), че прагматизмът се изразява в "сериозно преценяване на качествата, а не на аритметика", председателят на ВАС заявява, че "номиналът гласове е практическа оценка на качествата", с което съвършено ясно дава да се разбере, че процедурата за председател на ВКС ще бъде считана за успешна, ако 17 от членовете на ВСС се разберат да гласуват за един от кандидатите, а не ако по-добрият кандидат спечели.

4. И все пак – "нищо против съдия Панова"

Може би най-разобличително за предрешения избор на председател на ВКС е липсата на "забележки" (по думите на Георги Колев) към номинацията на зам.-председателя на съда Павлина Панова, която консолидира съдиите. Отказът на мнозинството членове във ВСС да аргументират в какво се изразяват недостатъците на съдия Панова, които според кадровиците, няма да й позволят да бъде успешен председател на ВКС, са маркер за привидната състезателност в конкурса. Макар до този момент професионалните качества, почтеността, възможностите и мотивацията на съдия Панова да не са поставяни под въпрос, и в двете процедури лобитата около Георги Колев и Сотир Цацаров показаха непоколебима решителност и стремеж за намиране на алтернативен вариант за председател на ВКС. Аритметичното преброяване на гласовете във втория конкурс бе предшествано от самопризнанието на Мария Кузманова в първата процедура, че поканата за участие към съдия Таня Райковска е дошла като отговор на широко подкрепената от съдийското съсловие номинация на съдия Павлина Панова. Резултатът от активността на мнозинството на ВСС по елиминиране на първата номинация очаквано доведе до разделение на съдиите във ВКС – търсен ефект, който сам по себе си показа недалновидността на решенията на кадровия орган на съдебната власт, които вместо да консолидират, предизвикват разделение. Създаде се впечатление, че тъкмо това е и целта на съвета.

5. Финално изобличаване

Едно непредвидено от мнозинството събитие – инцидентът със съдия Лозан Панов, който претърпя пътно-транспортно произшествие и реши да се откаже от участие в състезанието, извади от равновесие контролираното протичане на конкурса. На 10 декември съдия Панов депозира молба в съвета, с която се отказа от надпреварата за председател на ВКС. Реакциите на част от кадровиците към неочаквания развой на процедурата затвърдиха усещането, че конкурсът е само фасада с вече известен победител. Забърквайки странна теория на конспирациите, в която катастрофата, в която пострада съдия Панов, бе свързана с изчезването на бившия председател на ДАНС Петко Сертов, побоя над съдебния помощник от ВАС Тодор Тодоров и предполагаем опит за дискредитиране на съдия Павлина Панова, членът на ВСС Димитър Узунов риторично попита пред журналисти каква надпревара ще е това, ако в нея участва само заместник-председателката на ВКС? Колежката му Милка Итова стигна и по-далеч, като изказа предположение, че процедурата за избор трябва да бъде прекратена заради отказа на съдия Панов да участва в нея. "Ако той (съдия Панов) поддържа категорично молбата си за отказ, може би ще бъде честно и другият кандидат да се оттегли и да се прекрати процедурата", предложи Итова. Нито наличието на един единствен кандидат, нито оттеглянето на номиниран за конкурса обаче не са предпоставки в закона конкурсът да бъде анулиран. Още повече че до този момент и тримата големи са избирани в "състезания с един кон" (И Борис Велчев, и Лазар Груев, и Георги Колев бяха избрани в конкурси без други претенденти). В допълнение Милка Итова казва, че няма пречка да има само един кандидат, но в случая ситуацията била "различна". Различността на ситуацията обаче не е аргументирана, затова и заради фактите около състезанието за председател на ВКС, не е трудно да бъде отгатнато в какво се изразява тя – мнозинството от членове на ВСС са категорично решени следващият административен ръководител на върховния съд да е задкулисно и грижливо подбран от тях и да се ползва с одобрението на паралелната власт.

Съмнението, че има предварителна договореност, се засили и от паниката на членовете на ВСС, които, без да съществува такова законова основание, "спряха" процедурата и дадоха едноседмичен срок на съдия Панов да обмисли решението си за оттегляне, като мотивираха извънзаконното спиране с нестабилното му здравословно състояние. Сигналът беше ясен – кандидатът ще бъде кандърдисван да се "върне" в процедурата.

6. …и той се кандърдиса. Политическата следа

Седмица по-късно съдия Панов действително преосмисли решението си и се яви пред ВСС, за да декларира готовност да участва в конкурса за председател на ВКС. Ден по-рано обаче, на 16 декември, новината е съобщена вече от лидера на "Ред, законност и справедливост" (РЗС) Яне Янев. "В съдебната система има немалко почтени съдии с ново мислене, и един от тях е Лозан Панов. Прави му чест, че въпреки тежкия инцидент, който претърпя и въпреки нараняванията и физическите проблеми, които има, той е депозирал молба, че е съгласен да продължи участието си в конкурса за председател на ВКС", казва Янев, цитиран от Агенция БЛИЦ. Лидерът на РЗС допълва, че "това е много добра новина за съдебната система". Не става ясно какво е официалното обяснение на Янев за причините на своята толкова добра осведоменост "преди всички".

Макар политическата кариера на Янев в последната година да изглежда в непрекъснат залез, лидерът на РЗС отдавна демонстрира лоялност към премиера Бойко Борисов и непрекъснато изниква в неслучайни моменти внезапно като вестоносец. През 2011 г. Янев се яви на президентските избори с мащабна кампания, в която обещаваше да уволни Бойко Борисов, но след провала му на изборите лидерът на РЗС зарови томахавката и обяви, че в името на държавническите решения ще подкрепи кандидат-президентската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев – Маргарита Попова. През 2013 г. РЗС два пъти подкрепи Борисов – през май двете партии сключиха споразумение за подкрепа на листите на ГЕРБ в изборите за Европейски парламент, а през август ръководството на партията на Янев призова симпатизантите и членовете да гласуват за партията на Борисов на предсрочните избори, защото тя е "единствената дясна партия, която притежава сили, експертиза и опит самостоятелно или като доминант в коалиция да управлява държавата". Включването на Янев в конкурса за председател на Върховния съд може да се тълкува като индиректен знак, че съдия Панов се ползва с благоволението на самия Борисов. Прибързаното му изказване може да се приеме и за доказателство, че излъчените от партиите членове на ВСС не губят "партийната" връзка – номинацията на Панов е подписана и от Димитър Узунов – членът на ВСС, избран по предложение на РЗС от парламентарната квота).

Еднопосочното стечение на обстоятелствата около избора на председател на ВКС и предвиденото на неговия фон назидателно изслушване на правосъдния министър на заседанието в четвъртък показват, че загрижеността на част от членовете на ВСС не е за честността на състезанието, а заради създаденото вече лошо впечатление. Но то е безвъзвратно и колкото и да хокат министъра, това няма да го изличи.