Маргарита Калайджиева: За кражба на фирма освен синдик, трябва и съд

Някои съдии нямат място в системата обяснява търговският адвокат

   ©  адвокатско дружество Kалайджиев и Георгиев
   ©  адвокатско дружество Kалайджиев и Георгиев

Адвокат Маргарита Калайджиева

Завършила е право в Софийски Университет "Св. Климент Охридски" през 1991 г. Съдружник е в адвокатска кантора "Калайджиев&Георгиев", като в това си качество е участвала в изпълнение на проект на ОПАК по договор за обществена поръчка за проучване на проблемите в съдебната практика и практиката на синдиците в производствата по несъстоятелност и в изготвяне на предложения за промени в законодателството в тази област. В същата област е работила и по изготвяне на предложения за законодателни промени от Съвета по право към Германо-Българската индустриално-търговска камара. Адвокат Калайджиева консултира и осъществява процесуално представителство на банки и други дружества в производства по несъстоятелност, както и по дела, свързани с кредити и обезпечения.

- Във връзка с проверката на Министерството на правосъдието на синдика Панайот Велков беше оповестена информация, която показва стряскащ произвол. Възникват много въпроси – как е възможно системата да толерира такова незнание, незнание ли е въобще, защо съдът го е позволил и имал ли е възможност да го спре, това изолиран случай ли е или не? Може ли съдът в предварителната фаза на производството да допуска като обезпечителна мярка лишаване от правото на управление?

- По принцип съдът може да допуска обезпечителни мерки и то с оглед запазване масата на несъстоятелността. Въпросът какви мерки и как са допуснати в случая, който изнесе френският посланик, не бих искала да коментирам без да съм запозната с фактите и детайлите по конкретното дело. Всичко се свежда до това достатъчно добросъвестно да се преценява съответния случай.

- Във вашата практика имате ли случаи, в които е наложена мярка – лишаване от правото на управление, в предварителната фаза на производството по несъстоятелност? Обезпечителните мерки изчерпателно ли са посочени в закона?

- Преди решението на съда за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност могат да се искат и да се допускат от съда предварителни обезпечителни мерки, която възможност е уредена в Търговския закон. В моята практика има случаи, в които кредитори искат допускане на такива предварителни обезпечителни мерки, като целта им е да се съхрани имуществото на длъжника. Въпрос на преценка на съда е дали да допусне предварителни обезпечителни мерки и кои конкретно. Обезпечителните мерки, които се искат за обезпечаване на иск по ГПК, могат да са различни в зависимост от обезпечителната нужда. В практиката в производствата по несъстоятелност не са чак толкова разнообразни – най-често се иска общ запор и възбрана на имуществото, назначаване на временен синдик, спиране на изпълнителните производства срещу имущество на длъжника.

- Дружеството-ответник задължено ли е в тази фаза да оказва пълно съдействие на временния синдик?

- Ако се има предвид на временния синдик, назначен от съда по искане за допускане на предварителна обезпечителна мярка, по принцип, да, то трябва да оказва съдействие, като разбира се, синдикът спазва разумната рамка на правомощия, които са му отредени – да не спъва дейността на дружеството, да не проваля търговски контакти, сделки с клиенти. Ако синдикът е излязъл извън тази рамка и вреди на дружеството това не е нормално.

- Според вас може ли обезпечителният временен синдик да сключва договори за охрана, да изземва кореспонденция на дружеството-ответник?

- Договори за охрана се сключват, ако е необходимо за запазване на имущество и на практика се прави. Синдикът има достъп до търговските книжа на дружеството. Друг е въпросът, че ако той действа по начин, по който уврежда дружеството, има предвидена отговорност за вреди за синдиците.

- Имате ли такива случаи да се търси отговорност от синдиците?

- Не съм имала такъв случай до момента. В моята практика проблемите са други – когато става въпрос за участие на мним кредитор, който заедно с длъжника си врътва една хубава схема и си назначава синдик, какъвто им върши работа. По-скоро имам случаи, в които банките са сезирали многократно прокуратурата, икономическа полиция, за да се вземат някакви мерки по отношение на неща, които имат криминални характеристики. Не мога да кажа, че по такъв сигнал е имало някакъв резултат, включително в случаи, в които не е много сложно да се разследва. Имали сме случаи, в които длъжникът представя пред съда по несъстоятелността финансови отчети и данни от такива, които не отговарят на данните в годишните му финансови отчети, обявени в Търговския регистър, за което кредиторите са сезирали прокуратурата, но това нещо потъва в небитието.

- Говорите са схемата несъстоятелност със задна дата.

- Да, затова промените в исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ, които се направиха през 2013 г., бяха крайно наложителни.

- А те достатъчни ли бяха или вече хората, които имат интерес да заобикалят закона, са намерили други начини?

- Според мен, хората, които имат интерес да го правят, винаги ще заобикалят закона, когато има съдия, който да участва. При нормалните, честни, добросъвестни съдии обикновено такива схеми не минават. Но когато вече в схемата участва и съдия, тогава вече става сложно.

- Имаше коментари покрай делото "Белведере"…

- Да, има и такива случаи – с изкуствено фалиране на фирми, каквито коментари има за този случай.

- Според вас до каква степен пасивността на прокуратурата е фактор, който предопределя разрастването на подобни практики?

- Безхаберието, нека да го кажем по-точно. Нежеланието да се работи по такива случаи. Да, категорично това е фактор. В производства по несъстоятелност се превръща в стандартна практика да се представят документи с невярно съдържание и то на голяма стойност, в оборота циркулират два вида такива договори – единият е консултантски и в зависимост от това колко банки и какви вземания претендират в производството по несъстоятелност се определя и възнаграждението на консултанта-кредитор. И то трябва да надскача вземанията на банките. Чисто житейски тези договори са абсурдни, като ги зачете човек. Аз имам случаи, в които се представят и фалшиви отчети от чуждестранен кредитор. За мен е естествено – когато се сезира прокуратурата и няма никаква реакция и никакви последици за никого, то тогава няма проблем това да се разраства.

- Да разбирам ли, че действително се касае за системност?

- Тези случаи не са изолирани по делата за несъстоятелност, след като в нашия съд има страни, които считат за напълно нормално да представят документи с невярно съдържание. В случая френският посланик вдигна шум, но беше крайно време да се заговори, защото схемите в производствата по несъстоятелност имат пряка връзка с развитието на икономиката, доколко тук ще искат да влизат инвеститори, защото те трябва да разчитат на някакво предвидимо правосъдие.

- Преди седмица съдии от Софийския градски съд (СГС) бяха изслушани във Висшия съдебен съвет (ВСС) и те потвърдиха това, което отдавна циркулира в медиите – че в Търговското отделение на СГС има няколко съдии, при които се падат подобен тип дела, като "Белведере".

- Тук, в кантората, колежка, казва, че забелязва как дела с над определен материален интерес биват разпределяни на случаен принцип при общо двама съдии. Все пак, мога да си обясня, ако има разпределение на делата на базата на обема, сложността на едно дело, така че равномерно да са натоварени съдиите, и виждам, че колеги от СГС го поставят този въпрос, но когато се разпределят дела само на базата на материалния интерес… това е странно. Всички тези проблеми съдии от СГС са ги поставяли не за първи път.

- Вие имате ли съмнение в случайното разпределение на делата?

- Да, но не само за СГС. Съсредоточиха се проблемите в СГС, тъй като този съд е най-големият от ранга окръжен, но тук поне има голям брой съдии в Търговско отделение, болшинството, от които са си много добри професионалисти и честни хора. Големият проблем е на какви хора се разпределят тези дела, това рефлектира върху работата на целия съд. Проблемът не е само в компютърното разпределение в СГС.

- Къде другаде?

- Този проблем стои и на други места в страната. Самият факт, че стандартна практика на длъжниците е преди откриване на производство по несъстоятелност да си сменят седалището, говори много (б.а. с промяната на седалището се променя и местно компетентният съд).

- Къде най-често си сменят седалището?

- Зависи кой къде си е организирал нещата. Известно е, че в Силистра си сменят седалището, и в Плевен имам случаи. И когато става въпрос за по-малък окръжен съд, там вече е много важно какви хора работят. Нещата в СГС не са най-страшни, защото тук болшинството съдии са съвестни хора, затова и последваха тези декларации на съдиите. Една от съдийките каза: "Мен ме е срам да кажа къде работя". Откъде накъде, един честен човек, който работи съвестно с огромна натовареност трябва да се срамува заради действия на други хора.

- Споменахте пасивността на прокуратурата, ВСС също е орган, който може да вземе отношение. В страни обаче стои въпросът дали органите на адвокатурата биха могли да бъдат част от процеса по изчистване, да предприемат мерки срещу хора, които се опитват и успяват да заобикалят закона?

- Аз не знам за такъв случай. При нас основно мерки се вземат по това кой си е внесъл адвокатските вноски и кой не, извън това… Факт е, че Висшият адвокатски съвет излезе с някаква, макар и много беззъба декларация, в подкрепа на декларациите на съдиите от СГС и СРС. Недоумявам, защото при такава реакция на колеги съдии, която явно не е за първи път, фактът, че това ръководство смята, че няма защо да си подава оставката…аз мисля, че другаде, където и да е в нормална страна при такава ситуация човек си подава оставката.

- Изглежда така, че нито един орган не взема мерки, а хората, които биха могли да понесат някаква отговорност, не смятат, че има проблем.

- Да, аз останах с впечатление, че според ръководството на СГС няма особен проблем. Кой да знае, че има проблем, ако не съдиите, които работят в този съд? За мен това беше много достойно поведение, че в крайна сметка съдиите реагираха публично и поискаха да се разграничат от това, което се случва, защото не е нормално голямата работеща част от тези хора да понасят общественото недоверие, общественото недоволство, което е предизвикано от някаква друга група хора. Затова и кадровата политика, администрирането на съдилища, хората, които се поставят на постове като председатели, заместник-председатели, са много важни – те са важни, от гледна точка на това как ще функционира съдът и какъв ще бъде имиджът му. Хората, които отговарят за софтуера, затова как ще се разпределят делата, не са без значение и това се вижда.

- Споменахте кадровия процес, в последните скандали се коментираше, че често дела с огромни интереси, се падат на командировани съдии, които преди това не са гледали дела за несъстоятелност. От ваша гледна точка лесно ли е един съдия, който е гледал наказателни или граждански дела, да започне да се занимава с търговски дела?

- Явно не е случайно. Да гледат дела за несъстоятелност? То не е въпросът дали е лесно, то си е направо абсурдно. Ако искаме някакви качествени актове да излизат от съда, трябва да има по-голяма специализация в съответната материя, защото просто е невъзможно да се обхване всичко. Другото, което определя качествените актове, и аз го констатирам като огромен проблем, е да има един преглед на степента на натовареност на различните съдилища. Защото аз смея да твърдя от мои лични наблюдения, че степента на натовареност на един съдия в кой да е от софийските съдилища е несравнима, ама абсолютно несравнима с който и да е друг съд в страната, дори в най-големите градове. Степента на натовареност на един съдия от СРС е такава, че той не би могъл физически да отдели това време, което е необходимо, за да вникне в нещата, да разгледа както трябва един казус. Аз не мисля, че единственото, което трябва да се изисква от съда е едно дело бързо да се изтъркаля, качественото правораздаване също е много важно.

Ние констатираме в производствата по несъстоятелност, че съдът е пресиран бързо да премине през тази първа фаза по установяване на неплатежоспособността, по установяване на началната й дата, а след това нещата далеч не се развиват толкова бързо във времето. Същевременно в тази първа фаза има много проблеми, като това, че коефициентите за ликвидност се установяват по счетоводни данни на длъжника. Аз виждам вече, че креативността по осчетоводяването може да бъде много голяма. А ако се разчепкат счетоводните записвания на длъжника, се оказва, че коефициентите могат да бъдат много различни, но това изисква една много по-задълбочена проверка от страна на вещи лица. Обикновено обаче длъжникът нищо не дава на вещите лица или им дава едни финансови отчети, от които трудно може да се разбере кое как е осчетоводявано. И поради много бързане има неща, които не се изчистват в тази първа фаза.

- Тоест механизмът, по който се случват производствата по несъстоятелност, е сбъркан?

- Нека да има бързина, но тя не трябва да бъде за сметка на установяване на истинските факти. Появяват се мними задължения, които не фигурират във финансовите отчети, а примерно в някакви междинни отчети, които си е правил длъжника.

- Или се появяват записи на заповед?

- Да, разбира се. Аз съм виждала много интересни и забавни неща – протокол, подписан от длъжника не за друго, а за да признае как той дължи неустойка в размер на еди-колко си милиона евро, защото не е изпълнил както трябва задълженията си. Един нормално разсъждаващ човек, като прочете нещо такова, няма нужда да му се доказва колко е симулативно всичко. Нормално мислещите съдии и честните съдии ги виждат много добре тези неща.

- Възможно ли е от некомпетентност съдии да пропускат такъв тип елементарни схеми?

- Некомпетентността също е някакъв фактор, но аз казвам, че съдии с практика по търговски дела би трябвало да различават симулативни от истински договори.

- Бяха казани тежки думи – че съдии участват в похищаване на дружества. Лесна ли е една такава схема?

- За да е успешна, не е достатъчно да има синдик, но трябва да има и съд. Затова казвам, че проблемите, които се изнасят сега, са изключително важни за цялото общество и за икономиката, защото съдебната система се явява коректив на всички други власти. Тоест ако ние имаме една стабилна, нормално-функционираща и предвидима система, което означава все пак да можеш да прогнозираш как следва да протече едно производство, какво е нормално да се случи в него, този проблем с доверието няма да го има.

- Когато един синдик уврежда имуществото на длъжника, неговите действия, които са в нарушение на закона или превишаване на правомощия, да бъдат санирани, одобрени от съда и с това да приключи всичко?

- Има механизми в самия закон да се иска смяна на синдика. Има предвидени такива механизми, затова казвам, че това как ще протича едно производство зависи от съда, който го ръководи. Предполага се, че синдикът е под някакъв контрол от съда.

- Беше дадена заявка от Министерство на правосъдието за проверка на всички синдици. Възможно ли е това и какво е най-необходимо да бъде проверено?

- Мисля, че сегашният министър на правосъдието действително има волята да направи нещо. Иначе тази проверка би трябвало да е много сериозна и мащабна, но аз не знам до колко министерството има капацитет да се справи, защото това означава преглед на делата. На първо място трябва най-напред да се провери там, където има сигнали.

- Съдиите не могат да бъдат санкционирани за актовете си, но когато се констатира, че участват в схеми за кражби на фирми, каква отговорност трябва да носят те?

- Това е много, много сложен проблем – до каква степен и какво може да бъде проверявано. Към момента единственото, за което можеш да сигнализираш инспектората, е доколко бързо един съдия търкаля дадено дело. Това е. Дали бързо се насрочва и бързо се произнася по молби. А това далеч не изчерпва нещата. Най-малко, за мен този контрол би трябва да обхваща процесуално как се гледа едно дело, дали един съд прилага или не дадени процесуални правила. Нямам изяснена концепция какво точно трябва да се направи, защото действително трябва да има гаранции за независимост на съдията, но това не трябва да се превръща в пълна безконтролност – ако иска да прилага закона, ако иска да не го прилага.

- Има актове на Инспектората към ВСС, които казват, че съдиите спомагат да бъдат избрани по дела посредством схемата с подаване на еднакви искови молби…

- Да, това се случва и до ден днешен в много съдилища. Избират се състави в разрез с всякакви правила, аз, например, съм сезирала инспектората, че кредитор пуска една, пуска втора молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. В ГПК има правило какво се случва с еднаквите молби – по-късно образуваното производство се прекратява. А в конкретния случай кредиторът казва на втория състав, защото това явно ще да е верният състав, няма да представям доказателства пред първия съд, аз съм пуснал молба, че искам да се прекрати онова дело. Видяхме, че е правилният състав, това е чисто заобикаляне на принципа на случайното разпределение. Откровено казано, каквито и закони да измислим, всичко опира до хората, които ще ги прилагат.

- Има случаи, в които инспекторатът казва – да, има нарушение, но се стига само до препоръки към съдията или административния ръководител.

- Съжалявам, но само с препоръки тези практики няма как да бъдат преустановени. Тези съдии не би трябвало да имат място в съдебната система. Трябва да има нулева толерантност, защото другото доведе до сегашната ситуация. Не е нужно да идват докладите от ЕК, ние живеем тук и я виждаме.

- Нека да обобщим схемите, които се прилагат по дела за несъстоятелност.

- Най-често прилаганата схема е, когато длъжникът реши, че няма да си плаща вече кредитите или когато действително е затруднен, обикновено се появява мним кредитор, офшорка или чуждо дружество, което ако проследите по-обстойно, ще констатирате как е купено от разни лица, които са много близки до длъжника. Връзката е много дълга, но не е трудна за проследяване, за да се види, че не е случайно.

- Един съдия може ли да проследи тази връзка?

- Стига да има желанието. Въпросът дори не е дали има свързаност или не. И пак казвам – договорите, които се прилагат са два типа, те са стандартизирани. Единият е консултантски, но от него изобщо не можете да разберете какви са тия консултации, какви са тия маркетингови проучвания, пазарни проучвания. Никой нормален търговец няма да поръча подобно нещо, да не говорим да го поръча за милиони евра, още повече, когато към момента на сключване на този договор всички активи на длъжника са на многократно по-ниска стойност от възнаграждението на консултанта по договора. Което само по себе си достатъчно ясно показва, доколко страните действително очакват да получат уговорените престации – проучвания, респ. възнаграждение. Другият тип договор, който съм срещала, е как на длъжникът се задължава да продаде едни имоти пак за милиони евро, той не ги продава, кредиторът, който нищо не е плащал, има вземане за огромна неустойка. Такива разновидности циркулират, които са толкова правдоподобни житейски, че…Стандартна практика е и смяната на седалище. Забелязвам, че банките, като видят смяна на седалище на дружество-кредитополучател и вече се подготвят за производство по несъстоятелност.

- Може ли, според вас, да се изчисли на година какви са загубите от такива схеми?

- Даже не мога да си представя, но според мен са огромни.

- И излиза въпросът защо държавата го позволява?

- Всичко опира до функциониращи институции. Като говорим, включително и за наказателното правораздаване, имаше случай, изнесен в медиите, дълбоко позната схема, пострадалата банка сезира прокуратурата и обвинението приема, че в случая не се касае за голяма обществена опасност, а става въпрос за фалшиви договори за милиони. Ако това няма обществена опасност…не знам.

- Аз често си задавам въпроса дали става въпрос за мързел, некомпетентност или корупция при такива разследвания?

- Става въпрос и за трите неща заедно. От една страна е нежеланието, защото да разследваш кражбата на пет кюфтета е доста по-елементарно от това да се занимаваш с една такава схема. Прави ми впечатление, че хората, които работят в наказателната сфера, се очаква да нямат представа от нищо друго, освен от наказателното право. Да де, ама ако трябва да разследваш престъпления срещу кредиторите, срещу финансовата система, ти не можеш да нямаш въобще представа от съответното право. Нали направиха специализиран съд за организираните престъпни групи? За мен обаче специализация задължително трябва да има в икономическата материя и да има подготвени кадри в тази област. Имало е случаи, в които длъжникът, казва, че датата на несъстоятелността е от 2007 г., и когато се пуска сигнал до прокуратурата срещу управителя, се прави експертиза, която показва, че по това време дружеството не е било неплатежоспособно, тъй като няма фактурирани такива задължения примерно по консултантски договор. И се получава парадокс – в наказателното производство длъжникът не е неплатежоспособен на тази дата, а в търговското дело тази дата се признава за начална дата на неплатежоспособност. Пред съда по несъстоятелността длъжникът представя едни финансови отчети, които са различни от тези, които е обявил в Търговския регистър, и това е констатирано от прокуратурата. И това нещо биде препратено от една в друга прокуратура и оттам насетне не знам нещо да се е случило. Има некомпетентност в разследването на такъв тип престъпления, нежелание, защото това е доста по-трудоемко, както и корупция. И трите неща ги има. Тръгва се от неправилна квалификация и оттам насетне какво се разследва и за какво се събират доказателства никой не знае. Доста често се коментира, че наказателният съд не ги осъжда, но ако се вкарват такъв тип обвинения, с такива измислени доказателства, с безумни квалификации, какво да направи наказателният съд? В края на краищата, не е той органът, който трябва да събира доказателствата и да докаже съответното престъпление. Аз не знам дали това се дължи на некомпетентност да се вкарват нечитави обвинения в съда или се дължи на нещо друго.

Много се говори за това, че трябва да се увеличава наказателната отговорност, но то основният проблем не е какво наказание ще пише в закона, защото никой не се страхува, четейки Наказателния кодекс, при положение, че знае, че шансът да се стигне до това наказание, е никакъв. Мога да кажа колко се "страхуват" – имали сме случай, оплакване на наш клиент, че му крадат газовите бутилки и въпросният човек, срещу когото е оплакването, спира колата си пред МВР, където ще го разпитват, и явно, за да не губи превоз, носи нова партида бутилки. Това показва колко е "уплашен" от сигнала и от разследването. Оставам с впечатление, че до съда стигат някакви кокошкарски неща, което, ако ние сме си оправили всичко друго, е чудесно, но смея да твърдя, че другите много по-опасни неща не са в полезрението на разследващите органи.

Още от Капитал