В крайна сметка с 16 гласа "против", 5 "за" и 2 "въздържал се" ВСС отхвърли предложението изборът да стане с хартиени бюлетини.

Кандидатурата на Лозан Панов беше представена от Димитър Узунов (член на съвета от парламентарната квота, номинация на РЗС). Той го определи като "визионер, новатор, реформатор и лидер" и "един европейски магистрат". След като завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" Лозан Панов работи в НОИ и Дирекция "Застрахователен надзор" към финансовото министерство. Той е назначен за съдия в Софийския районен съд през 1999 г., а пет години по-късно е повишен в Софийския градски съд. Три години по-късно е избран за ръководител на Административен съд - София град, който пост заема до 2012 г., когато става редови съдия във Върховния административен съд.

Кандидатурата на съдия Панов е подкрепена от неправителствената организация "Юристи срещу корупцията", чийто учредител е бившият ректор на правния факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. Александър Воденичаров.

Павлина Панова беше представена от Камен Иванов. Тя започва кариерата си като прокурор през 1992 г. в Софийска районна прокуратура, но през 1994 г. става съдия в Софийския районен съд, а четири години по-късно е повишена в Софийски градски съд. През 2001 г. е назначена в Апелативен съд-София, а през 2007 г. във Върховния касационен съд. През 2013 г. тя е избрана за зам.-председател на съда и ръководител на Наказателната колегия на съда. От началото на 2009 г. е "резервен съдия" в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Кандидатурата на съдия Панова беше подкрепена от преподавателя по наказателно право проф. Маргарита Чинова, Съюза на съдиите в България и 70 съдии от Върховния касационен съд, Софийския апелативен съд, Софийския градски съд и Софийкия районен съд.

Лозан Панов: Недоверието е подходяща среда за развитие на статуквото

"Недоверието е подходяща среда за развитие на статуквото", каза Лозан Панов и констатира, че "най-накрая се стреснахме от това, което направихме с България". Административният съдия обясни, че постът на председател на ВКС не е самоцел за него и в издигането в кариерата си винаги е използвал стълбите, а не асансьора.

Лозан Панов каза, че изборът за председател на ВКС се случва в исторически момент. "Да, аз не съм член на състава на ВКС, но погледът отвън е по-обективен", отговори Панов на критиките, че не е съдия от ВКС.

Магистратът каза още, че според него "ВСС трябва да има две колегии - на съдиите и прокурорите", както предвижда и стратегията за съдебна реформа, но смята, че съветът трябва да бъде постоянно действащ. Като други свои приоритети той посочи изграждането на механизъм за оценка на натовареността на магистратите, електронното правосъдие и превъзмогването на тежката имиджова криза в съдебната система чрез увеличаване на прозрачността и диалога с гражданите. Според него друг проблем е липсата на "човечност в съдебната система", за което е виновен формализмът на съда. "Пътят не е да се затваряме в нашето съдийско его", коментира Панов. За да бъдат решени проблемите, е необходимо консолидиране на трите власти, което обаче не трябва да става за сметка на тяхната независимост.

Лозан Панов обясни, че съдиите във ВКС са твърде много и даде пример с Германия, където магистратите са 130. "Намаляването на натовареността на съдиите във ВКС не трябва да става с увеличаване на техния брой, а през законодателни промени", поясни той.

Лозан Панов каза, че според него заплащането на съдиите и съдебните служители трябва да е съобразено с натовареността им и трудността на делата, както и с допълнителните им ангажименти като преподавтелска дейност.

Той разкритикува съда за решения като условната присъда, постановена от ВКС по случая Максим Стависки, както и делото за убийството на Мартин Борилски в Париж.

Съдът трябва да престане да мултиплицира тезата, че говори със съдебните актове, които не се коментират, заяви още Панов. "Уважението не се изисква, то се заслужава", допълни административният съдия.

В края на изложението си съдия Панов призова членовете на ВСС да гласуват с хартиени бюлетини, а не през електронната системата. Предложението му беше подминато с мълчание от кадровиците на съдебната система.

Той каза, че по-скоро застъпва идеята за частични промени в НК, а не за изцяло нов кодекс. Лозан Панов заяви, че новите ГПК, НПК и АПК не са направили правораздаването по-добро.

"В хода на кампанията посочих, че много магистрати искаха да изразят становища в моя подкрепа, но аз не пожелах", коментира Панов и заяви, че това щяло да рефлектира върху магистратската общност.

"Имиджовата криза е проблем за съдебната система. Ние сме се затворили и когато говорим само със съдебните актове няма как да бъдем разбрани от обществото", отговори Лозан Панов на члена на съвета Камен Иванов и допълни: "Когато има дело от обществено значение няма как съдът да се скрие зад акта".

В отговор на въпрос на Димитър Узунов за това какво би предприел във връзка със случаите на избягали подсъдими и осъдени, Панов отговори, че това не може да стане само с действия на съдебната система, а трябват законодателни промени.

Лозан Панов не пожела да коментира практиките за разпределение на делата във Върховния административен съд, защото не заема администраторски пост и отговори на Калин Калпакчиев с риторичен въпрос: "Да сте чули в Административен съд-София град някога да е имало проблеми".

Павлина Панова: Реформата в съдебната система не трябва да се възприема като революция, а като еволюция

При представянето си Павлина Панова заяви, че участието й не е самоцел, а желание да бъдат реализирани практическите идеи за работата на ВКС. Те са проверени в работата на ВКС и най-малко в работата на Наказателната колегия, която тя ръководи.

Според съдия Панова след приемането на Стратегията, задължение на всеки административен ръководител е да предложи не някакви общи идеи, а практически идеи, как тези нови стратегически цели да бъдат реализирани в конкретния орган.

Тя се разграничи от тезата на Лозан Панов, че външната гледна точка върху работата на съда е по-обективната и уточни, че ръководството не бива да се затваря, но има различни корективи за това.

Позицията на съдия Панова е, че реформата в съдебната система не трябва да се възприема като революция, а като еволюция. ВКС няма съществени недостатъци, нито в правоприлагането, нито в тълкувателната дейност, нито в имиджа, за да се налагат хирургически мерки. Според нея не се говори за гнили ябълки в състава на ВКС.

Като пръв приоритет съдия Панова посочи отстояването на независимостта на съдебната власт, но не толкова външната независимост на системата, а в обгрижването на нейната вътрешна независимост – вътрешни проблеми за независимостта на всеки отделен магистрат. Тя даде пример със случайното разпределение на делата, което създава чувството за зависимости.

Според нея работата на административните ръководители не е да ръководят съдиите, а да администрират.

Съдия Павлина Панова разви тезата, че ВСС трябва да развие тълкувателната си дейност, което може да стане и през разширяване на кръга от субекти, които могат да отправят искане за това.

Според нея следва да се развие ролята на апелативните съдилища, които могат да станат "мини върховни съдилища".

Павлина Панова разви идеите си за самоуправление на ВКС, като посочи, че са необходими промени в закона, за да може общото събрание да се свиква по инициатива на определен брой съдии.

Вземайки повод от думите на Панов - за това, че той е обединител, а не разединител, Павлина Панова заяви, че се дават грешни сигнали както към членовете на ВСС така и към цялото общество: "ВКС не е разединен съд, не смятам, че който и да е съд не е в имиджова криза, това, че съдиите посочват проблемите, не означава, че съдилищата се разединяват, напротив, те отстояват своята вътрешна независимост и това е форма на самоуправление."

Съдия Павлина Панова каза, че застъпва идеята за обширна промяна в действащия Наказателен кодекс, а не изготвянето на нов.

Членът на ВСС Светла Петкова се опита да атакува Павлина Панова, като наложи тезата, че всъщност ЕК не критикувала ВСС, а ВКС защото нямало присъди за корупция по високите етажи на властта и след това спомена няколко висящи дела за корупция в съда, едно от които е обявеното за решаване миналия април дело срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов. Съдия Панова отговори, че е говорила многократно със съдията по делото, която й е обещала, че до края на тази седмица ще постанови съдебен акт по казуса, а забавянето се дължи на това, че магистратът е била натоварена и с изготвянето на тълкувателно решение.

Полина Панова се противопостави на идеите на правосъдния министър Христо Иванов за създаването на нов орган за борба с корупцията и разви тезата, че трябва да бъде укрепен капацитетът на съществуващите институции.

Тя изрази несъгласие с идеята на Лозан Панов административния ръководител да мотивира съдиите да обясняват актовете си: "Нито един административен ръководител не трябва да има никакви властнически правомощия спрямо един съдия или съдебен състав".

След края на изслушването на съдия Панова, членът на съвета Михаил Кожарев, който в началото гласува за електронно гласуване, направи изненадващо предложение изборът да се проведе с хартиени бюлетини.

Очаквайте подробности.