Шест НПО призоваха президентът да прецени дали избора на Лозан Панов е убедителен

"Създаде се впечатление за непрозрачен избор" констатират от Съюза на съдиите и останалите организации

На ход е презиентът
На ход е презиентът    ©  Надежда Чипева
На ход е презиентът
На ход е презиентът    ©  Надежда Чипева

В отворено писмо, изпратено до президента Росен Плевнелиев шест от най-активните неправителствени организации в областта на съдебната реформа - Български адвокати за правата на човека, Българският институт за правни инициативи, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Българският хелзинкски комитет, както и най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите в България и РискМонитор, призоваха държавния глава,  преди да подпише указа за назначаване на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд, да повдигне въпроса за убедителността на избора му.

Според организациите това може да стане чрез публични консултации, като държавния глава вземе отношение за начина на действие на Висшия съдебен съвет. 

Организациите припомнят и решение на Конституционния съд от 1996 г., според което "правомощието на президента по чл. 129, ал. 2 от Конституцията (президентът назначава... по предложение на Висшия съдебен съвет) е израз на дискреционна власт. Това означава, че в обхвата на преценката се включва законосъобразността и конституционосъобразността на проведената от Висшия съдебен съвет процедура за избор на председател на Върховния касационен съд."

В писмото си шестте организации поставят няколко ключови въпроса: дали беше спазено конституционното изискване за провеждане на тайно гласуване, дали беше осигурена равнопоставеността на кандидатите, след като процедурата беше спирана, а срокът за представяне на концепция удължаван, без да има такива възможности в обявените правила, дали са убедителни и прозрачни мотивите, които определят взетото решение.

Организациите припомнят, че проведеното гласуване с електронната система на ВСС не е гаранция за тайната на вота, а ВСС е взел решение да използва системата само ден, след като в мониторинговия доклад Европейската комисия изрази критики, че тя не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването и че съществуват "опасения, че на практика е възможно да се види как гласува всеки от членовете".  В писмото те цитират пасаж от доклада, според който "самата система очевидно никога не е била подложена на IT одит, който да гарантира, че от техническа гледна точка е надеждна по отношение на външна намеса".  Шестте организации изразяват недоумение защо членовете на ВСС упорито отказват да използват добрите практики като гласуването с бюлетини и да легитимират избора.

Организациите припомнят и събитията предшествали откриването на процедурата за избор на председател на ВКС и факта, че кадровиците на съдебната система отказаха да изготвят предварително т.нар. профил на длъжността председател на ВКС: "Вярваме, че това бе повече от наложително както за утвърждаване на образа на председателя на Върховния касационен съд, олицетворяващ преобладаващата част от съдийското съсловие в страната, така и за да послужи като основа за сравняване постиженията на конкуриращите се кандидати. При липсващ профил на необходимия кандидат и според практиката на Върховния административен съд тайният вот трябва да бъде основан на споделени в рамките на обсъждането тези, които логически обуславят  взетото решение."

"Считаме за особено тревожно, че напълно беше игнорирана съдийската подкрепа за единия кандидат, което е в рязко противоречие с основополагащите принципи, върху които се гради самоуправлението на независимата съдебна власт. Притеснително е също, че изборът приключи по прогнозирания в медиите начин, който не се основаваше на явното превъзходство на качествата на единия кандидат, а беше обвързан с политически интереси" отбелязват още от организациите, визирайки факта, че от обсъждането на кандидатите не е станало ясно защо мнозинствотво предпочита единия пред другия кандидат. 

"Отказът на Висшия съдебен съвет да очертае профил за длъжността, отреченият традиционен подход за гарантиране тайната на вота – чрез бюлетини, липсата на изтъкване на действителни преимущества на предпочетения кандидат, създадоха впечатление за непрозрачен избор"  констатират още неправителствените организации и допълват: "Факт е, че състезанието за длъжността на председател на Върховния касационен съд и конкуренцията на идеи нямат традиция в България. Недоумение обаче буди устойчивото несъгласие на мнозинството в колективния орган да ползва добрите практики, за да легитимира убедително предпочетения кандидат."

"Конституционната Ви функция в процеса на легитимирането на избрания за този пост изисква да повдигнете въпроса за убедителността на избора, а начинът да се постигне това според нас е - като проведете публични консултации и вземете отношение по начина на действие на Висшия съдебен съвет",  казват още от най-голямата магистратска организация, заедно с остсаналите пет неправителствени организации.

Миналата седмица група журналисти изпратиха писмо до президенството, с което зададоха въпроси до държавния глава за това каква е позицията му по предстоящия избор. На следващия ден неправителствени организации призоваха Росен Плевнелиев да присъства на избора. Без да отговаря на журналистическите въпроси, от администрацията на президенството тогава разпространиха прессъобщение, в което казаха, Е Плевнелиев няма да присъства на заседанието на съвета, защото това би било намеса в работата на съдебната власт, но следи отблизо процедурата.

"Държавният глава е доказал, че в основата на неговите решения при назначенията във висши държавни органи стоят професионалните и нравствени качества на кандидатите, както и обществената оценка за тях. Всеки гражданин, неправителствена организация и медия имаха и все още имат възможност да изразят своето мнение и да изложат аргументи против или в подкрепа на кандидатите" казаха тогава от президенството.

Още от Капитал