С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 9 фев 2015, 14:41, 14931 прочитания

Адвокат Стефан Стeфанов: Има съдии, които са в престъпно съдружие със синдици

Нямам никакво доверие в ръководството на Софийския градски съд казва преподавателя по гражданско право в СУ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Стефан Стефанов е адвокат и преподавател по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". През 2011г. публикува книгата "Преферентните искове в търговската несъстоятелност", която обръща внимание върху проблемните разпоредби на Търговския закон, насърчаващи измамните схеми с ранна начална дата на неплатежоспособността. През 2013 г. Търговският закон е изменен в духа на предложенията, направени от адвокат Стефанов в посочената книга.


- До каква степен съдът може да налага предварителни обезпечителни мерки и да излиза от записаното в закона?

- Те са предварителни обезпечителни мерки именно защото в правната сфера на длъжника се навлиза по един много драстичен и интензивен начин, още преди да е установил съдът предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност – че той е неплатежоспособен или свръхзадължен. И затова принципно идеята е, че тези предварителни обезпечителни мерки не могат да имат същия обем и същия интензитет както последиците на самото решение за откриване на производството. Анализът на закона и на систематичното място на чл. 635 от Търговския закон показва, че тези мерки не могат да бъдат налагани – лишаването на длъжника от право да управлява имуществото си и да се разпорежда с него, на тази предварителна фаза. Вярно е, че законът не урежда изчерпателно обезпечителните мерки по силата на простия факт, че има текст, който казва, че наред със запора и възбраната съдът може да наложи и други обезпечителни мерки. Но самият факт, че тези други обезпечителни мерки, разбираме други подходящи, са посочени наред със запора и възбраната, би следвало да ни покаже, че се има предвид нещо, което все пак има някакъв частичен, палиативен ефект, а не мярка, която десезира, както казваме на правен език, длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Няма и житейска и правна логика преди да е установено, че длъжникът е неплатежоспособен, да се налага подобна крайно тежка мярка, която на практика е равнозначна на откриване на производство по несъстоятелност, дори е нещо повече – на обявяване в несъстоятелност.


- Това е най-тежката мярка, предвидена в закона?

- Принципно е така, да. И принципът в несъстоятелността е, че тази мярка е последица едва на решението за обявяване в несъстоятелност. И като изключение от този принцип законът допуска още с решението за откриване на производство по несъстоятелност да се наложи, но от никъде не следва, че тази мярка може да бъде наложена и като предварителна обезпечителна мярка. Нещо повече – на мен ми направи впечатление, защото в Търговския регистър е достъпно определението на съдия Ченалова, с което тя е допуснала тази мярка, тя казва: чл. 635 дава възможност на съда да наложи такива мерки както след откриването на производство по несъстоятелност, така и преди това. Нещо, което далеч не следва от чл.635, там не е казано, напротив, чрез тълкуване от систематичното място на този текст, се разбира, че тази мярка – десезирането, може да се случи само с или след откриването на производството. Аз се запознах с определението на новия съдия по делото, с което е отменена тази мярка, и ми направи впечатление, че, според неговото определение, самите молби за откриване на производство по несъстоятелност, с които са поискани обезпечителни мерки, не са отговаряли на изискванията на закона, не са били редовни. И при това положение човек веднага си задава въпроса – защо съдът не е проявил същата спешност да остави тези молби без движение, да каже отстранете си нередовностите, а всъщност на следващия ден след входирането им допуска такава драстична, крайна и незаконосъобразна предварителна обезпечителна мярка. Не може така спрямо едната страна в процеса да си затваряш и двете очи, а спрямо другата страна да си слагаш очила.

- Тази мярка, наложена в предварителната фаза, уврежда ли длъжника?

- Според мен е естествено, че го уврежда, доколкото този длъжник вече не може да прави нищо, не може да си управлява бизнеса, вместо органите на длъжника на тяхно място встъпва синдикът, на практика той е човекът, който е новият мениджър на това търговско предприятие. Това е все едно да бъде превзето едно дружество чрез корпоративна война или корпоративни хватки просто като му се сменят мениджърите. Същото е, само че в случая това е превземане със съдебен акт.

- Проверката на Министерството на правосъдието за действията на синдика Панайот Велков по делото "Белведере" показа над 25 негови нарушения. Сключвал е договори за охрана, разпореждал е кой може да влиза в офисите на дружеството и кога. До каква степен действията на синдика трябва и могат да бъдат "агресивни"?

- Не съм запознат с тези констатации на Министерство на правосъдието и конкретно с мотивите на заповедта за заличаване от списъка на синдиците. Самият случай обаче е изначално изкривен, защото съдът си е позволил да постанови подобно определение за точно такава предварителна обезпечителна мярка (лишаване на длъжника от право да управлява имуществото си – б.а.). Защото, докато това определение не бъде отменено, формално синдикът има основания да се държи като големия бос в това дружество. И той формално би могъл да дава всякакви нареждания в рамките на закона. А по отношение на агресивността – очевидно е, че в случая е мината някаква граница. По принцип, когато длъжникът не съдейства, когато органите на длъжника саботират допуснатите от съда мерки или последиците на самото решение за откриване на производство по несъстоятелност, да, може би синдикът трябва да бъде по-агресивен дотолкова, доколкото трябва да конфронтира това нежелание на длъжника да съдейства. От медийни публикации разбирам, че в случая това не е било така.



- Когато синдикът превишава правомощията си, нарушенията могат ли да бъдат санирани от съда? Трябва ли синдикът да носи отговорност?

- Синдиците носят гражданска отговорност за причинени вреди от незаконни техни действия или бездействия. Въпросът е до колко в случая един незаконосъобразен съдебен акт на практика изключва наличието на виновно поведение на синдика, защото синдикът стъпва на този съдебен акт, макар и незаконосъобразен, и на това основание упражнява някакви "правомощия". Естествено, че трябва да носи отговорност, естествено, че ако не изпълнява задълженията си или превишава правомощията си, съдът може, всъщност е длъжен да го освободи. Това често се случва по дела за търговска несъстоятелност – страните сезират съда с някакви данни или сигнали за нарушения на синдика. Изключително рядко ще видите съдебен състав да освободи синдика поради извършени нарушения.

- Как си го обяснявате?

- Възможните обяснения са много. Истина е, че има съдии, които са в престъпно съдружие със синдици, не са много, но съществуват. Второ, когато един съд работи години наред с един синдик, между тях се създават някакви отношения, тук не говоря за корупция, но чисто психологически съдът има повече доверие на синдика, отколкото на страните по делото. И поради това – не е склонен да предприеме такава драстична мярка и гледа по-меко на данните за нарушения на синдика.

- Във вашата практика сезирали ли сте съда с искане за отстраняване на синдик? Подавали ли сте сигнали до компетентните органи за възможни нарушения?

- Подавал съм искания до съда за смяна на синдици поради извършени нарушения, но тези искания не са били уважавани, според мен, недостатъчно мотивирано. За груби нарушение на синдика съм сезирал Министерството на правосъдието с искане да бъдат санкционирани или евентуално заличени от списъка на синдиците. Отговорът на Министерство на правосъдието беше изключително формален и далеч от подробните мотиви, които бях изложил в искането си, и в крайна сметка бе оставено без уважение и нямаше никакви последици за този синдик. Най-парадоксалният ми случай бе от миналата година, когато подадох сигнал във Висшия съдебен съвет, тоест отидох да подам сигнал за корупция първо и второ – за грубо нарушение на движението по делото срещу съдебен състав от СГС. Отидох до ВСС, за да го входирам лично този сигнал към 11.30 сутринта, но охраната ми каза, че няма кой да го приеме и ме посъветваха да се разходя и да мина след половин час. Разходих се и се върнах, слезе деловодител от четвъртия или петия етаж, взе ми сигнала, качи се горе, входира го 20 минути, тоест цялото това ми отне един час, въпреки че във всеки съд има приканващи кутии за подаване на сигнали за корупция и т.н. Но, ако отидете във ВСС, се оказва, че дори няма да можете веднага да си входирате сигнала. Отговорът на ВСС на моя сигнал бе, че съветът няма правомощия да се занимава с проблемите, които съм повдигнал.

- Тоест ВСС няма Етична комисия, няма ИВСС?

- Точно така. Втората половина на сигнала ми, посветен на нарушения по движението на делото, все едно не я бях писал, тя изобщо не беше коментирана в този отговор, все едно я нямаше.

- Искате да кажете, че дори не са препратили сигнала към ИВСС?

- Това е единственият отговор, който получих. И това беше първият и единствен сигнал, който съм подавал във ВСС и не смятам да подавам втори, защото видях как се работи. Показателно е – ако не можете да си входирате сигнала, малко вероятно е някой да си свърши работата, като го разглежда.

- Пасивността на компетентните органи не подпомага ли разрастването на такъв тип нарушения?

- Според мен, на първо място за това как ще се решават делата, до колко по тях ще има корупция, некомпетентност, мързел и т.н., изначално носи отговорност ВСС. Ако при самото назначаване и преместване на магистратите не действат някакви стриктни, основани на закона критерии, шансът в системата да се промъкнат корумпирани магистрати е огромен. Естествено е, че трябва да има контрол и доколкото ми е известно, срещу съдия Ченалова имаше неприключило дисциплинарно производство от години, което стоеше на трупчета във ВСС. Естествено, сега под публичен натиск има някакво развитие по тези сигнали. За мен един от най-големите проблеми е неработещата прокуратура и изобщо наказателноправната защита на отношенията, свързани със защитата на кредиторите. Защото почти няма несъстоятелност, по която да не се извършват документни и други престъпления. Вие познавате много добре гигантския проблем с легитимирането на фалшиви кредитори и фалшиви вземания в производството по несъстоятелност. Това се извършва с фалшиви документи, с документи с невярно съдържание. Например, по една моя голяма несъстоятелност в СГС се оказва, че длъжникът си е продал дяловете от капитала на предприятието срещу 1 млн. лв., получени в брой. Ако видим кой му е платил тези 1 млн. лв. в брой, това е физическото лице Х, което на нас ни е известно, че е шофьорът на длъжника. Ние сме сезирали прокуратурата да види откъде това лице има 1 млн. лв. в брой, платило ли ги е действително и т.н. и така вече две години по нашия сигнал няма абсолютно никакво развитие. Сезирали сме прокуратурата с това да провери как така едно писмо пътува от адрес в София до адрес в София в продължение на шест месеца, защото има срокове за предявяване на вземанията, за възражения срещу вземания, и се оказа, че в случая молбата на фалшивия кредитор за приемане на вземането е пътувала до СГС от София шест месеца. По всичките тези сигнали прокуратурата не е направила нищо вече две години. Така че, ако не функционира наказателноправната защита, ако всеки по дела за несъстоятелност може да си съставя каквито си иска документи, да използва фалшиви документи, няма как нещата да са наред. Ние по тази несъстоятелност защитаваме над 50 англичани, които са си платили имоти на "зелено" в Банско и не са получили нищо и по делото се появяват, естествено, фалшиви кредитори, които твърдят, че са доставяли на длъжника хиляди тонове желязо, пък той не ги бил платил, пък дължал неустойка за няколко милиона лева.

- На вас известен ли ви е случай, в който прокуратурата да се е заела и да е достигнала до някакъв краен резултат по сигнали за нарушения?

- Моето впечатление е, че прокуратурата не си върши работата, може би принципно, но със сигурност по тези дела, касаещи престъпления против кредиторите. И изобщо това е до голяма степен една неглижирана тема, защото, откакто съществува Глава 9 от Наказателния кодекс – престъпления против кредиторите, престъпления, свързани с отношенията в несъстоятелността, е много добре известно, че текстовете на чл. 227б и следващите са дълбоко сбъркани. И аз не мисля, че са случайно или несъзнателно сбъркани тези текстове, защото ако беше така за толкова години някой щеше да се сети да ги оправи. Това е глава в НК от 1996 г., създадена едновременно с уредбата за търговската несъстоятелност в Търговския закон.

- Бихте ли го обяснили?

- Чл. 227в – търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност опрости или скрие свое вземане, вземе заем, като знае, че не може да го издължи, признае или поеме по какъвто и да е начин и удовлетвори несъществуващо задължение, унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяване на пасивите или активите, се наказва за умишлен банкрут. Дяволът е скрит в това, че тук е казано: търговец, който СЛЕД откриване…Ние знаем, че след откриване на производство по несъстоятелност има синдик и възможностите на длъжника да прави такива зулуми са много по-ограничени. Тези действия, например – преправяне на търговски книги и т.н., те се извършват преди да се открие производство по несъстоятелност.

- Проблемът е в една дума.

- Така е, но този текст просто не може да работи в практиката. Ето, по тази несъстоятелност в СГС, в която защитаваме над 50 измамени англичани, длъжникът укрива и не предава, а вероятно е унищожил цялата си счетоводна документация. Не я е предал на синдика, въпреки че е обявен в несъстоятелност. Това е също повод за сигнала на синдика до прокуратурата, но няма никаква реакция.

- Има две хипотези за това защо прокуратурата е пасивна по този тип дела – от мързел и некомпетентност.

- Има и трета, и тя е, че някой получава пари от длъжника.

- Кое е най-големият проблем от тези три?

- Не мога да кажа. Но е факт, че тези отношения, свързани с кредиторите, се нуждаят от изключително адекватна, бърза и ефективна наказателноправна защита, защото тук наистина интересите са за милиони. И всъщност излиза така, че най-недобросъвестните длъжници, най-наглите длъжници, които не се притесняват да си унищожават счетоводната документация, да си създават фалшиви документи, могат да го правят абсолютно безнаказано и всеки длъжник може да направи кредиторите си и съда луди. Моят опит е, че изключително често в производства по несъстоятелност биват приети очевидно фалшиви вземания за милиони левове. Има фрапиращи случаи в практиката, вие ги знаете – с консултантски договори за милиони. В случая с тази голяма несъстоятелност, длъжникът имаше активи за 18 млн. лв., има над 100 кредитори от Англия и Ирландия и т.н. вземанията се приемаха от командирован от Казанлък в СГС съдия. Понеже случаят наистина беше скандален, "Капитал" преди време излезе с материал по този въпрос, и за този съдия се оказа, че никой от тези англичани няма вземания спрямо длъжника и че едва ли не единственият кредитор е свързаното с длъжника лице, което е доставило желязо, но не е получило плащане. Така че в това производство беше направен очевиден опит да се легитимира като най-голям кредитор с очевидно фалшиво вземане.

- Оказва се, че често дела с огромни интереси и силни страни се падат на един кръг съдии от СГС. За това сигнализираха съдии от СГС, които бяха изслушани пред ВСС. Вие имате ли такива наблюдения?

- Чел съм, че във войната "Пеевски – Василев" делата се паднаха при един съдия. Иначе аз съм убеден, че случайното разпределение на делата не работи както трябва, че има пробиви в него, нямам съмнения в това нещо.

- Защо сте убеден?

- Защото нямам никакво доверие в ръководството на СГС от начина, по който виждам този съд да работи, защото не мисля, че това ръководство би могло да изгради една прозрачна, непробиваема система за случайно разпределение на делата.

- Проблемът със случайното разпределение на делата беше сведен до софтуерни пропуски. Така ли е?

- Аз не разбирам от софтуер, но когато се плащат милиони за изграждането на една система, тя не би трябвало да има технически проблеми или ако ги има и за тях се пише от години, би трябвало досега да са отстранени 100 пъти. Винаги, когато едно оправдание или обяснение звучи абсурдно, всеки непредубеден наблюдател може да се досети, че всъщност проблем действително има и обяснението не е никакво обяснение, а прикрива желанието той да бъде замазан.

- Споменахте командированите съдии – лесно ли е съдия, който не е гледал дела за несъстоятелност, да влезе в материята и да правораздава в СГС адекватно?

- Със сигурност не може да бъде адекватен. На първото събрание на кредиторите един съдия се яви с листче със записки и каза: "Днешното заседание ще протече по следния план" и започна да чете, защото той не знаеше как трябва да протече заседанието и някой му го беше написал. Абсурдно е човек, който не се е занимавал с търговско право, още по-малко с търговска несъстоятелност, да вземе в ръцете си една от най-големите несъстоятелности в СГС. В крайна сметка, след като се вдигна шум в медиите, Слава Богу, този съдия напусна Търговското отделение на СГС. Ако нямаше медийно отразяване на неговите безобразия, той щеше да си остане там и да продължи да правораздава или да кривораздава, без възможност на нещастните страни да се защитят срещу безобразията. Същият този съдия прие вземането на фалшивия кредитор, чиято молба беше пътувала шест месеца по пощата в София.

- Как се чувствате като човек, който трябва да защитава клиентите си от безобразия, които се прекратяват едва след като се вдигне медиен шум?

- На англичани е много трудно да бъде обяснен начинът, по който функционира нашата съдебна система. Тази несъстоятелност е от 2011 г., за която говоря, сега сме 2015 г. и все още последиците от безобразията на въпросния съдия не са отстранени, защото когато той отхвърли вземанията на 100 англичани, те трябваше да заведат искови дела, за да ги установят. И в момента тези дела се точат кое на първа, кое на втора, кое на трета инстанция, така че от едно определение, което казва на 100 човека – вие не сте никакви, текат 4 години дела, тези дела се водят срещу длъжника и когато бъдат спечелени, длъжникът ще бъде осъден за държавни такси. И понеже делата са за милиони, съответно и държавната такса ще бъде стотици хиляди левове, които държавата ще трябва да си получи от активите на длъжника преди обикновените кредитори. Тоест, заради този съдия кредиторите ще трябва да изчакат държавата да получи пет-шестстотитин хиляди лева държавни такси преди те да започнат да получават каквото и да било от масата на несъстоятелността. А по повод абсурдните обяснения, за които си говорихме, въпросният съдия беше казал пред "Капитал": "Ами, аз се обадих на г-жа Янева и й казах, че искам да бъда съдия в СГС в Търговско отделение и тя казала: "Добре, заповядай".

- Интересен начин на кадрови подбор. Каквото и да се случва обаче председателите на съдилища, които трябва да носят отговорност излизат сухи от такива ситуации.

- Няма начин да не излизат сухи при точно този състав и начин на функциониране на ВСС. Това е институция, която не работи, която е част от ядрото на проблема, а не от решението. Кадровият процес не е никакъв кадрови процес в позитивен смисъл, той е разрушителен и съсипващ системата.

- Връщам ви към делата за несъстоятелност – има няколко типични схеми, бяха направени промени в закона, за да се стопира явлението "несъстоятелност със задна дата". Има ли нововъведения в схемите?

- С помощта на съдии по вписванията, доколкото ми е известно, функционират схеми за увреждане на банки чрез изпълнение по реда на Закона за особените залози върху ипотекирани недвижими имоти от състава на търговското предприятие и се намират съдии по вписванията, които при продажба на имоти, заличават ипотеките на банките. Доколкото знам, това е актуална схема за увреждане на банки ипотекарни кредитори. На мен ми се е случвало, вярно преди години, но аз не мога да кажа, че и сега не се случват подобни неща, длъжник със седалище в София да изчезне от правния мир, говорим за дружество с ограничена отговорност, като правен субект в рамките на две седмици. Както има длъжник, срещу когото да се води дело, така две седмици по-късно няма такъв.

- Как се случва?

- С активното участие на Врачанския окръжен съд, който първо сменя седалището на длъжника по негово искане във Враца, на следващия ден длъжникът се влива в друго дружество, учредено преди няколко месеца, което просто чака някой да се влее в него, след още един ден това друго приемащо дружество се оказва, че е неплатежоспособно и че трябва да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и след още няколко дни, съдът, прескачайки всичко, което пише в Търговския закон, обявява длъжника в несъстоятелност и го заличава от Търговския регистър. Нищо, че в закона пише, че заличаването от търговския регистър може да стане едва след изтичането на едногодишен срок. И така длъжникът просто изчезва. В случая има някаква защита – да се обяви вливането за недействително, но въпросът е в самата схема – без участието на съда, тя не би се случила. Проблемите не са само в СГС, проблемите са навсякъде.

- Може би вниманието се концентира върху СГС, защото там са концентрирани дела с огромни интереси.

-Така е, а и в крайна сметка председателят на този съд предизвиква доста медийно внимание, може би и това е една от причините фокусът да е в СГС, но не бих казал, че там се случват най-страшните неща.

- Само в недобросъвестните съдии ли е проблемът по дела за несъстоятелност?

- Липсата на тълкувателна практика на ВКС по проблемите на несъстоятелността е единият проблем, другият проблем е на ниво Търговски закон. В това сложно производство има изключително много слаби места и голяма част от тях бяха идентифицирани по проекта на Министерство на правосъдието по ОПАК преди няколко години, по който като краен продукт беше подготвен един, според мен, доста задълбочен и сериозен проект за реформа и изменение на Търговския закон в частта за търговската несъстоятелност. Добре е Министерството на правосъдието да отговори какво се случва с този проект, защо няма никакво движение. Ако говорим за съдиите, да, има проблеми и в самия Търговски закон, но нещата могат да бъдат значително оптимизирани и ако се съчетаят с една разумна тълкувателна практика на ВКС и магистрати, които са достатъчно компетентни и некорумпирани, нещата ще се развиват доста по-добре, отколкото сега.

- Дайте пример в каква посока трябва да е тълкувателната дейност на ВКС?

- Противоречива съдебна практика по търговската несъстоятелност има достатъчно. Има множество колизии между ГПК и Търговския закон, които водят до неясноти и противоречива съдебна практика.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5652 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5341 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Правосъдният министър предложи дисциплинарно производство срещу още един търговски съдия

Висшият съдебен съвет образува трето дело на Румяна Ченалова

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10