С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 8 апр 2015, 18:09, 10387 прочитания

Как България бе осъдена да плати рекордно обезщетение за разваляне на сделка

Едно решение на съда в Страсбург през призмата на идеите за промяна на ГПК и НПК

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В средата на 2006 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) публикува решението си по делото "Злинсат срещу България". Казусът влиза в медийните хроники като решението на Съда в Страсбург, по което е присъдено рекордно обезщетение на жалбоподателя – държавата трябва да плати 360 хил. евро заради нарушаване на правото на справедлив процес. В дъното на осъдителното решение е възможността прокуратурата да спира сделки, без действията й да подлежат на съдебен контрол, и твърде абстрактното законодателство, което й позволява да се меси и разваля договори по свое усмотрение.

Текстовете в НПК, ГПК и Закона за съдебната власт, които превръщат държавното обвинение в безконтролен контрольор на търговския оборот, са отменени, но в последните две седмици идеята за увеличаване на правомощията на прокуратурата в тази посока не само се зароди, но светкавично, по заръка на премиера, се превъплати в същите онези нормативни текстове, които според Съда в Страсбург лишават гражданите и юридическите лица в България от дори минимална степен на правна защита, присъща на едно демократично общество.


В последните две седмици позициите на хедлайнерите на измененията многократно се промениха, макар миналата сряда промените в ГПК и НПК (с вносител Цветан Цветанов) да минаха на първо четене в правната комисия на парламента. Спешното законотворчество претърпя срамен крах, а в бъркотията от ежечасно "усъвършенстване" на новите-стари идеи публиката така и не разбра чия е инициативата за измененията. Първоначално Борисов подготви почвата със съобщението, че предложенията са обсъдени на среща с "прокурорите и служби". Две седмици по-късно (след като главният прокурор Сотир Цацаров първо се дистанцира от идеите, а впоследствие напълно ги отрече), Борисов вече имаше друга версия за старта на инициативата: "Събрах експерти да ми обяснят какво се случва със сделките за едно евро. Казват "ми, ми, ми", изпяха ми гамата "ми, фа, сол" и нямат решение. Затова предложихме да се дадат повече правомощия на главния прокурор. Веднага им се привидя сянката на Пеевски… Затова ще се даде правомощие на финансовия министър да спира такива сделки". Кои са тези експерти, остава в мъгла, но едва ли някои има съмнения, че "прокурорите", с които Борисов се е съветвал, са прескочили Цацаров.

Извънредното правомощие да се спират сделки на този етап от "законодателния процес" вече е прехвърлено на финансовия министър вместо на главния прокурор. А мотивът, според Борисов: "Хората на този пост се сменят, подлежат на парламентарен контрол, а и ще има кой да го арестува, ако допусне закононарушение" (само преди няколко дни в правната комисия на парламента депутатите от ГЕРБ твърдяха, че натоварват прокуратурата с правомощия, а не финансовия министър, тъй като той е политическа фигура).

Юристи, с които "Съдебни репортажи" разговаря, включително специалисти по гражданско право, обясниха, че промяната на фигурата, която ще има право да спира сделки, всъщност е само камуфлаж и на практика не води до съществено изменение в регламентацията. С други думи, обясниха те, последиците за държавата ще бъдат същите. А какви ще бъдат обективните резултати от опитите да се разклати правната сигурност с извънредно законодателство е ясно от решението на Съда в Страсбург по делото "Злинсат".



Фактите

През май 1997 г. чешката компания "Злинсат" сключва приватизационен договор със Столичния общински съвет, с който купува хотел в Горна Баня, дотогава собственост на Столичната община. Сделката предвижда дружеството да плати да плати 425 000 щ. д. и през следващите пет години да инвестира 1 500 000 щ. д. в хотела и да разкрие 45 нови работни места. Освен това компанията няма право да продава хотела в следващите пет години без изричното съгласие на Столичния общински съвет, но може да прехвърли собствеността върху хотела като непарична вноска в капитала на дружество с ограничена отговорност, при условие че тя притежава минимум 67 % от капитала на дружеството.

Два месеца по-късно градският прокурор Нестор Несторов разпорежда спиране на изпълнението на приватизационния договор, като се позовава на чл. 185, ал. 1 от НПК (отменен – "[Разследващите органи] са длъжни да вземат необходимите мерки за предотвратяване на престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено. [Тези мерки могат да включват] временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението") и чл 119, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (При изпълнение на техните задължения прокурорите "могат да вземат всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение".).

Действията на прокуратурата са мотивирани със съмнения, че приватизационната процедура е опорочена и оценката на стойността на хотела – занижена. Тези обстоятелства според държавното обвинение щели да бъдат изяснени след провеждане на разследване, като прокуратурата се позовава и на действащия тогава чл. 27, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. (ГПК), като счита, че изпълнението на задълженията по приватизационния договор щяло да наруши обществения ред, да доведе до извършването на длъжностни и стопански престъпления и да причини значителни вреди (текстът, който не се различава от предложения от ГЕРБ миналата седмица, предвижда, че прокурорът може да предяви граждански иск от името на трето (физическо или юридическо) лице, ако сметне, че е необходимо да защити държавния или обществения интерес). Постановлението било връчено на председателя на Столичния общински съвет и на Столичната агенция за приватизация, но не и на компанията "Злинсат", а кметът на София (тогава Стефан Софиянски) го обжалвал пред Главна прокуратура и главния прокурор без резултат.

Междувременно, без да е наясно с развитието на казуса, компанията влязла във владение на хотела, а прокуратурата образувала разследване срещу длъжностни лица от Столичната община за злоупотреба със служебно положение. През октомври последвало и второ постановление на прокуратурата, с което било разпоредено на МВР да изведе служителите на "Злинсат" от хотела, а от компанията разбират за акта на прокуратурата едва след като полицията пристигнала в хотела, отстранила нейните служители и представители от помещенията и предупредила управителя й, че всеки опит да възстанови владението върху хотела ще съставлява престъпление.

Това постановление също било обжалвано от Столичната община пред Главна прокуратура, но жалбата била оставена без уважение, тъй като според прокурорите наличието на заведен граждански иск и образувано предварително производство показвало, че съществувала опасност да бъде извършено престъпление.

През септември същата година Софийската градска прокуратура (СГП), позовавайки се на чл. 27, ал. 1 от ГПК, предявила граждански иск срещу Столичната община и компанията жалбоподател, искайки унищожаването на приватизационния договор заради неизгодни условия на сделката. Столичната обшина също предявила иск пред съда, за да се установи, че постановленията на СГП са без правно основание, постановени са при липса на компетентност и поради това са нищожни и не пораждат никакви правни последици, но с окончалтено решение от февруари 1998 г. съдът го отхвърлил.

Искът на СГП за разваляне на приватизационния договор също бил отхвърлен от Софийския градски съд два месеца по-късно. Съдът приел, че цената, която компанията платила за хотела, не е занижена, като взел предвид и задълженията за инвестиции и откриване на работни места. Решението било потвърдено от Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд с идентични мотиви, като делото приключило окончателно през юли 1999 г. Изяснявайки хронологията, Съдът в Страсбург обръща внимание на обстоятелството, че първоначално Софийската апелативна прокуратура не поддържала жалбата на долната прокуратура, но впоследствие подала протест пред Върховния касационен съд в изпълнение на изрични указания на Върховната касационна прокуратура. Докато тече делото, "Злинсат" обжалвал постановленията на СГП пред Софийската апелативна прокуратура. Жалбата била подадена чрез СГП. В средата на 1999 г. компанията получава писмо от СГП, в което се казва, че постановленията вече са били обжалвани без резултат от Столичната община, а същевременно не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат отмяна на постановления. С други думи, компанията била лишена от възможността да обжалва актовете на държавното обвинение. Подадената директно до Софийската апелативна прокуратура жалба също не била уважена.

В крайна сметка компанията не могла да влезе във владение на хотела близо три години, докато делото, заведено от прокуратурата по чл. 27 от ГПК не приключило окончателно.

Съдът в Страсбург прави обстоен анализ на законодателството в онзи период, като се спира подробно както на структурата на прокуратурата, така и на обстоятелството, че прокурорските решения по общо правило не подлежат на съдебна проверка, защото не са административни актове, тъй като прокуратурата е част от съдебната власт и има за задача да брани законността. "Освен това прокуратурата е централизирана структура и всички прокурорски решения и действия могат да бъдат обжалвани пред по-горестоящ прокурор. За разлика от решенията на административните органи, които подлежат на съдебно обжалване, освен ако със закон не е предвидено друго, решенията на прокурорите могат да бъдат проверени от съда само в изрично предвидените от закона случаи, сред които не попадат решенията, взети на основание на чл. 119 от Закона за съдебната власт от 1994 г.", уточнява ЕСПЧ.

Безконтролната прокуратура

Именно заради липсата на съдебен контрол чешката компания завежда дело в Съда в Страсбург, като твърди, че не й е осигурено право на справедлив процес. Правителството, от своя страна, счита, че обжалването на актове на прокурор пред горестоящата прокуратура е средство за достатъчен контрол. Съдът в Страсбург категорично отхвърля тази постановка. За да реши въпроса, ЕСПЧ изследва дали прокуратурата може да се счита за орган със съдебни функции по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, т.е. дали тя има правомощия да разрешава въпросите от своята компетентност на основание върховенството на закона и след производство, проведено по установен ред. Освен това, за да се приеме, че прокуратурата е орган със съдебни функции, тя трябва да отговаря на редица изисквания – независимост, по-специално от изпълнителната власт, безпристрастност, продължителност на мандата на нейните членове и осигурени гаранции в производството пред него.

Съдът в Страсбург приема, че макар прокуратурата да е независима от изпълнителната власт, а обвинителите да се ползват с имунитет като съдиите, тя не отговаря на посочените изисквания. "На първо място следва да бъде посочено, че Софийската градска прокуратура е издала спорните постановления служебно, докато един трибунал нормално има компетентност да разгледа един въпрос, след като е бил сезиран от друго физическо или юридическо лице. Освен това, изглежда постановленията не е трябвало да са – и в действителност не са били – постановени, в рамките на някакъв вид производство, включващо участието на засегнатото юридическо лице, т.е. компанията жалбоподател", сочи Съдът и допълва, че законът не съдържа изискване за провеждане на заседание и не установява никакви правила относно допустимостта на доказателствата или реда, по който производството следва да бъде проведено. Не на последно място в случая СГП е упражнявала значителна дискреция при избора на това какъв курс на действие да следва, което явно е трудно съвместимо с принципите за върховенство на закона и правната сигурност, присъщи на съдебното производство.

Съдът прави и друг важен извод – обжалването пред горестоящата прокуратура не е ефективно средство за защита, тъй като различните нива в прокуратурата се намират в отношения на субординация (СГП е подчинена на Софийската апелативна прокуратура, а всички прокурори – на главния прокурор). Позовавайки се на друго осъдително решение срещу България (по делото Асенов и др. срещу България) съдът напомня, че ЕСПЧ е приел, че прокурорите в България не могат да се считат за служители, упълномощени от закона да изпълняват съдебни функции. "Простият факт, че прокурорите са действали като пазители на обществения интерес не потвърждава техния съдебен статут или статута им на независими и безпристрастни субекти", категоричен е Съдът в Страсбург.

Според решението, за да е налице справедлив процес постановленията на прокуратурата е следвало да подлежат на проверка от съдебен орган, разполагащ с пълна компетентност, а компанията не е имала възможност да иска съдебна проверка на актовете на прокуратурата. "Съдът отбелязва, че правителството ответник не е изтъкнало никакви причини, за да оправдае липсата на достъп до съд. Мотивите, с които се е обосновал Върховният административен съд, за да обяви жалбите срещу постановленията на прокуратурата за недопустими, са се ограничавали до доводи, отнасящи се до статута на прокуратурата", пише в решението на Съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ е записано още, че намесата в собствеността на компанията от страна на държавата е била незаконна. Тази част на решението до голяма степен изяснява какви биха могли да са последиците, ако управляващите въведат готвеното извънредно законодателство. Съдът отбелязва, че разпоредбите, на които стъпват действията на прокуратурата по казуса, са "боравели с особено неясни понятия, които са правели почти невъзможно да се предвиди при какви условия компетентните прокурори ще решат да действат и какви мерки ще предприемат в случаите, когато считат, че може да бъде извършено престъпление, като се има предвид, че не подлежат на независим контрол".

Като резултат тези общи правила дават на прокуратурата "неограничена дискреция да предприеме всякакви действия, които счита за подходящи, което може в някои случаи да има сериозни и дълбоки последици за правата на физическите и юридическите лица".

Неясните правила и липсата на съдебен контрол според Съда в Страсбург, водят до заключението, че "не е налице минималната степен на правна защита, на която физическите и юридическите лица имат право съгласно принципа за върховенство на закона в едно демократично общество".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5354 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5045 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Прокуратурата обяви съдия Румяна Ченалова за общодържавно издирване

Скандалната съдия е издирвана за да й бъде предявено обвинение за длъжностно престъпление

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10