С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 29 май 2015, 9:59, 15566 прочитания

За смисъла от това да разбираш другия

Системата на контрол, която причинява болка, е неефективна, казва известният норвежки криминолог Нилс Кристи, който почина на 27 май на 87-годишна възраст

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Концепцията за "идеалната жертва" и превръщането ѝ в маркетингов продукт

... или как "лъвовете" се превръщат в "стадо"

26 мар 2018

Нилс Кристи: Наказанието представлява причиняване на болка

Някои аргументи на възстановителното правосъдие

21 юни 2014

Искате ли държава от затворници, озлобени и маргинализирани хора?

Нилс Кристи, професор по криминология от Университета в Осло, пред "Капитал"

1 окт 2010


"Да си отговорим на въпроса каква е целта на наказанието? Да кара хората умишлено да страдат? Едва ли. Нали всички искаме да живеем в общество, което се стреми да намали болката и страданието?" Думите са от интервю пред "Капитал" на проф. Нилс Кристи, един от най-уважаваните криминолози в света, чиито изследвания по проблемите на пенитенциарната политика са били публикувани на над 20 езика. Нилс Кристи почина на 27 май на 87-годишна възраст в родния си град Осло. Той оставя след себе си множесто лекции и книги, които имат съществено значение във всички сериозни дискусии за перспективите на наказателноправните системи и целите на наказанията. Нилс Кристи завършва социология през 1953 г. с изследване на начина на мислене на охранителите в концентрационен лагер за югославски военнопленници през Втората световна война в Норвегия. Защитава докторантура на тема "Норвежките млади правонарушители". От 1966 г. преподава криминология в юридически факултет на Университета в Осло.

През април миналата година проф. Нилс Кристи беше в София, за да изнесе лекцията "Същност на наказанието" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Капитал" получи права да публикува транскипт от изказването на криминолога, в което той развива идеята си за възстановителното правосъдие като алтернативен начин за разрешаване на конфликти.



Добър ден, благодаря ви за това, че дойдохте.

Изключително съм радостен от посещението ми в България, защото установявам, че мисленето ни е много еднакво. От една страна, защото нашите държави са сходни като население, макар България да е малко по-голяма. Сравнително еднакви като население са и столиците Осло и София, но тук, в България, има едно страхотно нещо, което не престава да ме радва, и то е откритостта.

Тук водих толкова много сериозни разговори за толкова кратко време, в сравнение с разговорите, които съм свикнал да водя в собствената си държава! Мисля, че това е свързано с историята на България, а може би и с цялостната политическа ситуация. Хората се интересуват от това накъде са се запътили, накъде вървим, какъв ще е резултатът от тези несгоди, които сме изтърпели в исторически план. Много важно е да си задаваме такива въпроси и за мен е огромно удоволствие да участвам дискусиите по тези така важни теми.



Както знаете, аз се интересувам от въпроси, свързани с обществения контрол, с поведението, което можем да определим като девиантно, със способите да го контролираме по начин, който не е деструктивен.

Тази сутрин си мислех, че може би е добре да ви разкажа за една пощенска картичка, която аз и съпругата ми миналата или по-миналата година открихме в Германия. Тази пощенска картичка много добре описва някои от основните проблеми на обществения контрол. На пощенската картичка имаше две жени на средна възраст, стоящи от едната и от другата страна на входните врати. Тоест те бяха съседки, живеещи в две малки къщи. И надписът отдолу гласеше, че

Господ на небето вижда всичко, обаче съседите виждат дори повече

И мисля, че това е изключително важно в рамките на усилията ни да разберем социалната, обществена ситуация, в която се намираме. От една страна, Бог е позабравил някои от хората, така че невинаги вижда лошите неща, които се случват, а има хора, които и не вярват в него. Обаче не забравяйте, че много важен елемент на контрола е общността, в която живеем, съседите ни, който контрол също отслабва. Дори в Норвегия съседите не се познават особено добре, макар и не в такава степен, както в Щатите, където системният риск е много по-висок, тъй като хората живеят, знаете, в огромни сгради, всяка сутрин излизат от апартамента си, взимат асансьора, слизат до гаража и не познават съседите си, не общуват с тях, нямат никакво взаимодействие в социален план. И тогава е необходим  политическият контрол.

Мисля, че и протестите отпреди година във вашата страна бяха свързани с това, че правителството не се вслушва в хората.

Има една книга, озаглавена "Боулинг аллоун". В миналото, не знам дали знаете, но е имало една игра, в която хората са излизали заедно и са се забавлявали с боулинг. И хората са го правили, защото са се познавали добре, били са близки приятели. А сега какво правим? Взимаме колата, напускаме дома си, отиваме на работа, след това, в края на деня се връщаме. Навсякъде ходим с коли, тоест нямаме никакъв начин да влияем върху това, което се случва. Решенията се вземат някъде далече от нас.

Така че пак да се върна към концепцията за контрола в рамките на общността. Вече няма възрастни жени, които да сгълчат някое дете и да му кажат – не се дръж по този начин. Аз например понякога го правя. Ако видя някой например да хвърля боклуци на улицата, понякога се осмелявам да спра и да кажа – съжалявам, загубихте нещо току-що. И това не се харесва на никого, обаче си в повечето случаи си вземат поука. И аз се гордея с това, което правя.

Но като цяло индустриализацията, разделението на труда, разстоянията, и в моята страна особено, изключително лошият късмет да намерим толкова много петрол… И казвам "лош късмет", защото това ни донесе огромно богатство. А когато една нация прекалено много забогатее, тя започва да забравя за мобилността. Та държави като моята в момента са с тенденция към увеличаване на класовото неравенство, което означава, че колкото повече забогатяват някои хора, толкова по-големи индивидуалисти стават те. Защото просто не зависят от никого. Защото си казват – имам пари, мога да правя каквото си искам.

С други думи, има много неща, които изпразват общностите от социален живот. И нашите общности са празни. Но контролът все пак трябва да се осъществява от някого. Ако това не е общността, тогава нейното място се заема от полицията. И виждаме, че във всички високо индустриализирани общества броят на сигналите, които се подават до полицията, бележи стабилен ръст, което е един доста неприятен факт и аспект на социалния живот. Ще ви спомена само някои цифри, които написах тази сутрин.

Често ползвам индикатори, с които да онагледя състоянието на обществения контрол. Например един такъв индикатор е броят на затворниците на глава от населението в една държава. Винаги говорим за броя на затворниците на 100 000 души от населението.

И ще започна отзад-напред. В скандинавските държави няма много хора в затворите. Ние например имаме 72 на 100 000, което не е много. И съжалявам, че ще кажа обаче, че в България в сравнение с Норвегия броят на хората в затворите е двоен в сравнение с този, който имаме в Норвегия. Съгласно последните статистики, които изчетох, имате 151 затворници на 100 000. Това е обаче обичайно за Европа. Но въпреки това е висока цифра.
Ако отидем в страната на Големия брат, ще видим, че там броят на затворниците на 100 000 е над 700.
В Русия  затворниците на 100 000 са 270.

Ако погледнете сравнението между Норвегия и Щатите, разликата е над 10 пъти, независимо от това, че Щатите се наричат страната на свободата и те са на върха на класацията в цял свят. И трябва да си зададем въпроса – защо това е така?

Знаете, че се смени ситуацията. Когато управляват десни партии, обикновено доктрината е, че е прекалено скъпо да поддържаме много затворници в местата за лишаване от свобода, а в момента е именно такава ситуацията в САЩ.

Едва ли е необходимо да го споделям, но ако живеете в социална държава, има повече гаранции, че хората ще бъдат по-любезни, по-мили един с друг, по-грижовни. Норвегия е класически пример за социална държава.
И тогава трябва да зададем въпроса – какво представлява наказанието, каква е същността на наказанието?
С известен интерес прочетох книгата на един философ, посветена на злото. И каква е дефиницията на злото, която е дадена там? Според философа злото е зло деяние, чиято цел е да причини умишлено болка, която да бъде изживяна като болка. Тоест злият човек причинява болка умишлено.

И тъй като аз стоя тук, пред вас, и поради факта, че съм преподавател във Факултета по право в Осло, понякога задавам въпроса на професори по наказателно право и им казвам: "Вие сте професор всъщност по право на болката, това е факт". Някой започна разговор за злото в друга връзка и аз споделих тази дефиниция за умишленото причиняване на болка и попитах – това ли е бизнесът всъщност на злия човек, това ли е същността на наказателното право? В света има много добросърдечни и нелоши хора, повечето например във Факултета по право в Осло са такива и те силно се шокират от това, което им казвам. Не могат да приемат това, което им казвам.

Системата за контрол, която сме създали, всъщност е
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини 1 Седмичен бюлетин за правни новини

Ескалира институционалният натиск върху председателя на ВКС, но ЕК прие, че сме решили проблема с независимостта на съда

19 ное 2018, 1415 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Шест депутатски имунитета, поискани в един ден, и още прокурорска активност; Спорната система бонус-малус; ЕСПЧ за свободата на медиите да критикуват съдиите; СЕС: работникът не губи автоматично правото на обезщетение за неползван отпуск

12 ное 2018, 1625 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
13-те опорни точки срещу съдебната реформа

Кои са акцентите в аргументите срещу промените в съдебната власт

Призовката за Лозан Панов е до всички съдии

Атаката срещу председателя на Върховния касационен съд се развива по план - той вече е мишена на антикорупционната комисия

Новата сграда на Брендо

Тя ще е жилищна, на 11 етажа и ще обгръща стария хотел "Рила"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете