13-те опорни точки срещу съдебната реформа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

13-те опорни точки срещу съдебната реформа

13-те опорни точки срещу съдебната реформа

Кои са акцентите в аргументите срещу промените в съдебната власт

9754 прочитания

© Надежда Чипева


Когато съдебната реформа се зададе, противниците й реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са "против" открито. И ги е страх.

Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми.

И родиха. Да видим, какво.

Новите опорни точки срещу съдебната реформа могат се обособят в четири групи.

Първа група: Отклоняване на вниманието и усилията към частни, ежедневни и сравнително дребни проблеми

Езикови проявления:

  • "реформата трябва да се съсредоточи към недоделките в процесуалните закони (ГПК, НПК)"
  • "проблемът не е във Висшия съдебен съвет, а на "друго място"
  • "реформа, да, разбира се… ама не точно такава, а малко по-инаква"
  • "трябва да помислим зряло, да преценим задълбочено и да преценим мъдро"
  • "не е там проблемът на държавата и няма да се свърши тази работа така".

Няма обаче да чуете, къде, аджеба, е проблемът и как ще се свърши работата.

  • Към тази група се включва и опитът за отклоняване и отсвирване на нещата към едно далечно и неопределимо бъдеще. Типичен представител е любимият ми "просветителски" аргумент: "дайте да наблегнем на образованието, та като го оправим, след 20-30 години ще вземат да излизат блестящи юристи. И тя системата, сама ще си се оправи". Разбира се, предполага се, че междувременно ще им преподаваме ние – че кой друг?

Цел – замазване, отлагане, изкривяване, обезсилване и най-добре – провал на реформата.

Хитрото на тая група опори е, че посочените проблеми безспорно съществуват; решаването им обаче няма да преодолее най-дебелите и болезнени в момента пороци на правораздаването. По същата логика – да вземем първо да се преборим с диабета, озоновата дупка, бездомните кучета и ниските заплати на учителите, а после да се захванем със съдебна реформа.

Всъщност, всеки трябва да си копае нивата. Проблемите в едно общество се решават паралелно. Подобни призиви целят, да отклонят обществена енергия от съдебната реформа и да я оставят да потъне в пясъците на въпроси, които интересуват само част от хората. Това са опити за отлагане на неизбежното и приличат на уговорките между пенсионерки по телефона – "Айде, Ветке, да се видим най-после – ама като се позатопли времето". Вече е жега и се не трае, Ветке!

Втора група: Политически аргументи от тип "заклинание"

Езикови проявления:

  • "разделянето на ВСС е самоцелно" (и ние няма да го подкрепим);
  • "нарушава се независимостта на съдебната власт";
  • "цели се подмяна на хората" (?) във ВСС, ВАС, ВКС и т.н. и т.н..

Заклинанията са по дефиниция леко слабоумни. Те затова са и аксиоматични. Носителите на такива послания никога не аргументират, нито се задълбочават. Те стрелят с къси глупости. Всяко пояснение би им съборило картонената кула.

Този тип аргументи са лозунгарски, аксиоматични и магически. Те въздействат върху обичливи привърженици, защото са от типа "айде, наш`те!". Който си ви обича, няма да си ви и пита.

Ако накарате такъв аргументатор да обясни, какво точно е "съдебна власт" и има ли разлика между нея и "правораздавателна система", или като как всъщност точно и само по себе си се посяга на нейната независимост, или пък какво е съдържанието на тази независимост, ще чуете дълбоко хлъцване. Може да предизвикате и мозъчен инцидент.

Трета група: "Научни" аргументи

Носителите на тия аргументи са по-извисени. Някои от тях дори вероятно си вярват. Неразбрали или забравили, за какво става дума в правото, те са се опили от хълцаща публика, която шъпне "Леле, как сложно го каза!". За да аргументираш така е препоръчително, да си поне доцент. Изречения, по-къси от 17 реда са забранени. Обърканата пунктуация е предимство. Логическите грешки са задължителни. Връзката с действителността задължително трябва да е скъсана, а най-добре е, никога да не е била установявана.

Езикови прояви:

  • Позоваване на практика на Конституционния съд, съгласно която "както е известно", е нужно Велико народно събрание за такава реформа. Обикновено се гарнира с вездесъщото решение № 3/2013 на КС. След клетва в решението и в значението му (без цитат, по възможност), се "обяснява", че въз основа на него, реформата може да се инициира само от Велико Народно събрание

Това е т.нар. "рестриктивен" аргумент.

Целта е да ни облъчат с идеята, че реформата е всъщност политически невъзможна – защото засега е практически немислимо, да се свика Велико народно събрание.

  • Другият тип "научен" аргумент бие в точно обратната посока – че въобще няма нужда от промяна в Конституцията и реформата може да стане с просто изменение в Закона за съдебната власт.

С този аргумент пак се цели осуетяване на реформата, но по друг начин. Ако законодателните изменения не са предшествани от конституционна промяна, в удобен момент те ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. В зависимост от "подходящ" негов състав реформата ще бъде или осуетена, или осакатена, или най- малкото забавена.

Четвърта група: Ниска топка

Най-тривиалният аргумент. От архаичен тип. Обидно ниска топка, но има своя публика.

  • Първият тип от тази група е: "ние не сме корумпирани, дайте доказателства , че сме". Обикновено се настоява на договор за подкуп, искат се писмени показания с нотариална заверка на подписа (задължително и от далия подкупа, и от получилия го). Като не се представят, настъпва тържество. Произнася се мантра за правовата държава, накърнени човешки права на заподозрения в корупция и той влиза целият в бяло – като Орешарски на прием при Иван Искров.
  • Другият тип аргументит е на атавистично ниво. Копае под дъното с народностна ирония от типа "Ти ли па че ми кажеш на мене". С такъв тип аргумент се стреля предимно по чужденци. Негови мишени напоследък бяха френският посланик Ксавие дьо Кабан по повод казванията му за съдия Румяна Ченалова и за "гнилите ябълки" и Моника Маковей. На посланика му казаха да се държи прилично и дипломатично – т.е. да си трае. На Моника Маковей й казаха, че нея и в Румъния не я обичат; камо ли в България.

Что делать?

В това многоговорене как да отсеем плявата от зърното и как да разберем кого да слушаме и от кого да се пазим? Много е просто, всъщност:

  • Виж, кой говори.

Ако лицето има дузина провали, десетки позори и плува в подозрения, просто спрете да слушате. Няма смисъл. Само ще ви облъчва с тъпота.

  • Ако някой говори неясно, това значи, три неща:

    • или сам въобще не разбира, какво приказва;
    • или ви лъже;
    • или и двете.

По думите на големия наш професор по право – Живко Сталев – "както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка".

И още няколко неща:

  • · не гледайте сутрешен блок, в който прекъсват събеседника по три пъти на изречение и осем пъти в минута;
  • · не гледайте интервю, в което водещият е отишъл на крака в злачно-сенчест кабинет с ненатрапливи следи от късен сталински барок, та да подаде удобни въпроси на благосклонен властник;
  • · не гледайте предаване от типа "Всички гледни точки", в който точките се представят едновременно и чрез надвикване на опонентите – минимум петима, без горна граница;
  • · не гледате рубрика, която неизменно завършва с думи на водещия "това е тема с продължение";
  • · не гледайте разговор, в който бос в материята водещ смело обявява битка на крокодил в родното блато на крокодила и крокодилът го хапва на нафора;
  • · не изслушвайте допитвания до "обикновени хора" по улицата или "на пряката ни телефонна линия" по въпроси на атомната енергетика, рефинансирането на външния дълг и абстрактното изкуство;
  • · не бъдете аудитория на формати от типа "Срещи в градския нужник";
  • · не гледайте водещ, който е допускал някой от изброените грехове.

Идеята за опорните точки срещу реформата доц. Таков лансира вчера сутринта в БНТ, а после ги разви в блога си за "Дневник".

Когато съдебната реформа се зададе, противниците й реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са "против" открито. И ги е страх.

Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 2
    tougherty avatar :-|
    tougherty

    Аз вече си мисля, че съдебна реформа у нас изобщо няма да има. Защо? Ами защото никой не я иска. Политиците не я искат, защото са вложили доста време и усилия да направят правосъдието услужливо и удобно, а и току-виж след реформата някой пък вземе да им търси сметка за действията им. Затова никоя от големите партии не се натиска особено за промяна на статуквото. Бизнесът не иска съдебна реформа. Там се се заделят ежемесечни разходи като амортизация, заплати, данъци, осигуровки, такса спокойствие и (всъщност по-вероятно е "или") съдебни разходи и бизнесът си върви. Магистратите също не я искат. Или поне магистратите на ръководни позиции. В крайна сметка, те са били толкова "услужливи" към политици и бизнесмени, именно за да се окопаят в съдебната система, нормално е сега да не искат да им се разваля идилията. Администрацията също не иска съдебна реформа. Всеки чиновник всъщност е верен партиец. Когато отгоре му кажат "не", той повтаря "не" като ехо. Да не е луд да си губи службичката. Най-накрая обикновените хора също не искат съдебна реформа. Те вече до такава степен са свикнали с беззаконието, че то не им прави впечатление. Както всички знаем, нещата стоят така: "Ония отгоре крадат милиони, а на мене някой ше ми търси сметка, че съм минал на червено или не спазил някое законче. Ако ме фанат, ше бутнем някой лев и готово." В крайна сметка, ако не им харесваше беззаконието, щяха ли да продължават да си гласуват за същите политиците? Явно така си им е добре и с тези политици си им е супер. Ето Бойко строи магистрали, открива зали и решава проблеми, комунистите се грижат за пенсионерите и уреждат щедри коледни надбавки, депесе-то защитава правата и интересите на малцинствата и се застъпва да няма нов възродителен процес, Волен и патриотите смело се опълчват срещу чуждите монополи (без руските), държат да се отстоява националният интерес (не и срещу руския интерес обаче) и с всички сили се борят срещу новините на турски в 17.00 часа (виж ако бяха на руски щеше да е друго), Бареков доказва, че и сам войнът е войн и защитава правото да се говорят глупости у нас и по света без цензура, коалиция "Орел, рак и щука" ежедневно удържа центробежните сили в името на интереса и уреждането на роднините на държавна служба, а ловецът Гоце внимава да не настъпи никой по малкото пръстче. Та за какво ни е тази съдебна реформа? Кой я иска? На нас всичко ни е чудесно, ето и банковата ни система вече е в цветущо здраве, и от Европа постоянно ни хвалят и ни дават за пример. Добре си ни е така.

  • 3
    subaru avatar :-?
    subaru



    "- Позоваване на практика на Конституционния съд, съгласно която "както е известно", е нужно Велико народно събрание за такава реформа. Обикновено се гарнира с вездесъщото решение № 3/2013 на КС. След клетва в решението и в значението му (без цитат, по възможност), се "обяснява", че въз основа на него, реформата може да се инициира само от Велико Народно събрание
    Това е т.нар. "рестриктивен" аргумент."

    С тази конкретна "опорна точка", К. Таков авторът на материала вероятно без да иска е уцелил в десетката. Само че от обратната страна на мишената.
    Колега Таков, истинска съдебна реформа щеше да е незабавно свикване на ВНС/всички бягат от тази тема, защо ли?/, и изготвяне на изцяло нова глава "Съдебна власт" в Конституцията. "Съдебна власт", която е само българският съд. Без прокуратура и национално следствие в нея, както е сега/"манджа с грозде"/. С тотален реподбор на кадрите в нея. Всичко останало/вкл. и ВСС, който съзнателно бе превърнат в гвоздея на програмата/ е гарнитура и козметика отвличаща вниманието от заложените и генериращи непрекъснато проблеми, дефекти на самата Конституция. Важна, но си остава гарнитура и козметика. Това е същото, както ако отидеш на зъболекар, защото имаш гангренясал зъб, той вместо да ти го извади, да ти почисти само зъбния камък и те пусне да си ходиш. Апропо, предлаганите текстове/изработени от неизвестни автори в МП/, са много далече от първоначално заявените от министъра намерения/в началото на мандата му, наистина амбициозни/, за "съдебна реформа". Дори и така предложените промени/отнасящи се изключително до ВСС/ в Конституцията, НЕ могат да бъдат направени от обикновено НС, а само от ВНС. По темата има категорично и ясно тълкувателно Решение №3 на КС от 2003г. Вероятно сте го прочели. Ако сте го прочели и сте написали горното Вие пишете "опорна точка". Ако не сте го прочели, коментарът е излишен. Който не се съобрази с това тълкувателно решение и въпреки това извърши точно тези конституционни промени от обикновено НС, ще погази и макар и малкото съществуващо върховенство на закона, вследствие на което неизбежно ще бъде предизвикана колосална конституционна, политическа и институционална криза с всички произтичащи от това последици. Политическата отговорност ще бъде понесена естесвено от мандатоносителя. Не случайно Цветанов предложи на БСП ръководството/изгарящия картоф/ на тази комисия. Чугунените глави, колкото и шизофренно да е поведението им отказаха. Колкото до ДПС, те със сигурност ще се опитат да изтъргуват подкрепата си за промените, с промяна в ИК, предизборната кампания да може да се води освен на български и на т. нар. "майчин език". Очаква ни голяма веселба, която ще бъде последвана от поредния плач. Както казваше великият Радой Ралин - " И този път, за кой ли път, сме на прав път."
    Ще видим.



  • 4
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Статията е отлична. Браво, доцент Таков!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK