В крайна сметка нито един от униформените не прави нищо, за да провери достоверността на разказа на момчетата, които искат от полицаите да се легитимират. Именно това настояване води до неочаквано за П. и П. развитие на вечерта. Двамата са свалени на земята, с ръце на гърба и са им сложени белезници. Следва близо 15-минутен побой, на който свидетели стават дошлите с три патрулни автомобила полицаи, както и граждани, които заснемат с телефоните си случилото се. Побоят започва с репликата "Ей сега ще ви дадем една легитимация!", а след "легитимацията" момчетата са качени в полицейския "Лендроувър" и закарани в 4-то РПУ (докато пътуват натам, П. моли един от полицаите да му отпусне леко белезниците, но получава поредната порция добро отношение – белезниците са му затегнати дори по-здраво).

Така опитът на момчетата да помогнат на непознатите девойки завършва с обвинение за хулиганство към тях. Прекарват първо 24 часа в ареста на районното, а след това – още 72 часа в следствения арест с постановление на прокурор. Междувременно са закарани в МВР-болница за констатация на физическото им състояние. "Прегледите" се състоят в това двамата да седят на диван в коридора, от един от кабинетите да излезе лекарка, която да ги попита как са и имат ли проблеми с алкохола и наркотиците.

Според обвиненията П. и П., в съучастие като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещели и псували полицаите Атанас Юруков и Владислав Карабулев (служители на СПО-СДВР) с думите: "Вие не сте полицаи, ще ви еба майката", "боклуци", "Не се занимавай с тези палячовци". И още – П. ударил с дървена пръчка по гърба полицай Юруков, като и той и П. отказвали да се подчинят на полицейското разпореждане да легнат на земята.

След като са освободени от ареста момчетата обжалват задържането си, което е обявено от съда за незаконно. Правят и друго – посещават съдебен лекар, който констатира, че П. има охлузвания на двете ръце и двата крака, а П. – охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, двете ръце и дясното коляно. В края на юли момчетата подават сигнал до прокуратурата за побоя.

Година по-късно, след като са дадени под съд за хулиганство, двамата са оправдани окончателно, а при разпитите на полицаите се оказва, че те или не си спомнят какво се е случило или бъркат кой е П. и кой е П. (едва ли, ако някой те удря с пръчка в гърба, както твърди обвинението, би се объркал кой точно е). Тук прокуратурата изглежда проявява благоразумие и не протестира решението на Софийския районен съд.

Казусът обаче не свършва дотук. Жалбата на момчетата до прокуратурата, в която се настоява държавното обвинение да извърши проверка и да установи дали действително те са били обект на полицейско насилие, се връща като бумеранг към тях. По нея е образувана проверка в СДВР в рамките, на която П. и П. са викнати на разпит, но не, за да бъдат свалени свидетелските им показания, а за да напишат с едно изречение, че поддържат изложеното в сигнала. Двамата полицаи – Юруков и Карабулев също не са разпитани. Вместо това показанията им за това какво се е случило в нощта на ареста, са приобщени от досъдебното производство за хулиганство срещу момчетата (независимо, че според НПК доказателства от едно дело, не могат да се ползват по друго). С това проверката дали полицаите са нанесли побой над момчетата се изчерпва. Не са разпитани други полицаи, не са изискани записите от камерите от автокъща "Капитолия", които могат да дадат информация какво точно се е случило, не е изяснено как са получени травмите на момчета.

Още по-необяснимо е, че приключването на проверката не е съпътствано с никакъв прокурорски акт – нито с постановление за образуване на досъдебно производство, нито с отказ от образуване на дело. А това означава, че двамата са лишени изцяло от правото си да обжалват края на проверката. П. и П. подават множество молби до районната, градската и върховната прокуратура, с които искат да получат отговор какво точно се случва по техния сигнал, уведомяват ВСС и Инспектората към ВСС за случая.

Вместо отговор на 11 януари 2010 г. с постановление на прокурор Момчил Георгиев е образувано ново досъдебно производство, а няколко месеца по-късно П. и П. са привлечени като обвиняеми, че са набедили полицейските служители в престъпление. На практика едва тогава момчетата разбират, че вместо да разследват полицейско насилие, прокурорите разследват жалбоподателите за набедяване. По делото също има оскъдни доказателства – разследващите не са предприели нищо повече от свършеното в предварителната проверка, за да обосноват обвинителната теза. Още една година по-късно Софийският районен съд признава П. и П. за невиновни в това, че са набедили двамата полицаи да са нанесли побой над тях. В мотивите си съдът сочи, че сигналът срещу полицаите не е основание да бъде образувано наказателно производство срещу момчетата, защото те са били в правото си да изискват проверка на длъжностни лица. Присъдата е протестирана от районна прокуратура и в края на 2011 г. състав на Софийския градски съд окончателно признава момчетата за невинни, а те завеждат дела по Закона за отговорността на държавата и общините заради незаконния им арест и незаконното наказателно преследване срещу тях.

Обръщат се и към съда в Страсбург, чието решение излиза на 19 май тази година и установява нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека – забрана за изтезания или нечовешко или унизително отношение.

ЕСПЧ посочва, че жалбоподателите са представили медицински документи, в които са установени нанесените им наранявания, които са достатъчно сериозни, за да се приеме, че в случая чл. 3 намира приложение*. По делото не е оспорен фактът, че полицаите са употребили сила към момчетата, затова съдът изследва въпроса с необходимостта от употребата на сила и нейната пропорционалност. В тези случаи съдът приема, че тежестта на доказване е на правителството, което трябва да докаже, че употребата на сила е била необходима и пропорционална. ЕСПЧ сочи, че макар обстоятелствата по случая да са били установени от националния съд в хода на наказателното производство срещу жалбоподателите по повдигнатото им обвинение за набедяване, това дело не е имало за цел да изследва и да установи дали употребената сила е била оправдана и пропорционална на поведението на П. и П. Нещо повече, националните власти въобще не са се произнесли по жалбите им във връзка с упражненото срещу тях насилие.

Тезата на правителството пред съда е, че момчетата са били задържани, тъй като са злоупотребили с алкохол и са отказали да се подчинят на разпорежданията на полицията. Съдът отбелязва обаче, че не са му представяни никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, а нараняванията на жалбоподателите и представените от тях медицински документи не са оспорени. Няма данни и че са извършвани медицински изследвания на жалбоподателите, нито че са им взети проби за употреба на алкохол.

При така установените факти Европейският съд установява нарушение на чл. 3 от Конвенцията поради това, че не е била доказана необходимостта от употреба на сила и нейната пропорционалност с оглед поведението на жалбоподателите.

Във връзка с повдигнатото оплакване за липса на ефективно разследване по повод жалбите във връзка с полицейското насилие съдът отбелязва, че жалбоподателите са сезирали властите със защитими оплаквания. Прокуратурата обаче е взела решение да започне наказателно преследване срещу жалбоподателите и цялото разследване е било насочено в тази посока. Дори и разпитаните полицаи са давали обяснения в хода на производството срещу двамата младежи единствено само по повод повдигнатите им обвинения. В нито един момент, даже и след оправдателните им присъди – както по повод обвинението в хулиганство, така и по обвинението за набедяване, властите не са счели за необходимо да проведат разследване във връзка с техните оплаквания за упражненото насилие.

Не изглежда да е бил постановяван и какъвто и да било прокурорски акт по повод жалбите на двамата младежи, за да имат те след това възможността да го обжалват пред висшестоящия прокурор, се сочи в решението на ЕСПЧ. Затова съдът в Страсбург приема, че властите не са изпълнили своите задължения да проведат ефективно разследване по повод оплакванията на двамата жалбоподатели за осъщественото срещу тях насилие. Това е друго нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект.

С други думи – няма никакви доказателства, че полицаите е трябвало да употребят сила при ареста, а впоследствие държавното обвинение напълно е игнорирало твърденията на П. и П., че са били обект на насилие от страна на униформените. Вместо това са насочили наказателната репресия към момчетата, отново без каквито и да е доказателства. ЕСПЧ присъжда по 6000 евро обезщетение на двамата жалбоподатели и 2000 евро за разноски.

Случаят твърде много прилича на казуса със скъсания полицейски ръкав, разкрит от предаването на "Господари на ефира", за който "Съдебни репортажи" писа. По всичко изглежда, че четири години след ареста на П. и П. нито отношението на полицаите към гражданите се е променило, нито старанието на прокурорите към разкриване на нетърпимите в демократичното общество полицейски практики, е станало по-осезателно.

*Резюмето на изводите на съда в Страсбург са взети от блога "Права на човека", решението все още не е преведено на български или английски, достъпно е единствено на френски.

**Държавата е осъдена да плати на всеки един от пострадалите по 6000 евро, а отделно от това и 2000 евро разноски по делото. Отделно от това прокуратурата е осъдена заради незаконно повдигнатото обвинение да плати общо 3000 лв. на всяко едно от момчетата.

Това означава, че действията и бездействията на МВР и прокуратурата струват около 31 хил. лева без лихвите. Толкова е годишната заплата на прокурор Момчил Георгиев, но разходите няма да бъдат покрити от нея, а от държавния бюджет.