С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 2 юни 2015, 14:28, 37122 прочитания

Как дързостта да се оплачеш от полицейско насилие се наказва с обвинение

Страсбург осъди поредният отказ на държавата да разследва полицейско насилие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Възможно ли е да се опиташ да помогнеш на човек, изпаднал в беда, и така да попаднеш в ареста, а срещу теб да бъдат образувани серия от наказателни дела? Отговорът на този въпрос се съдържа в последното осъдително решение на съда в Страсбург срещу България, което още веднъж поставя на дневен ред темата разследва ли прокуратурата сигнали за полицейско насилие.

През лятото на 2009 г. 27-годишният П* П* и 30-годишният П* П* се сблъскват с началото на история, която ще продължи в следващите пет години и ще ги накара да опознаят особеностите на българските правоохранителни органи. На 3 юли, час и половина след полунощ двете момчета си тръгват от популярно заведение в Борисовата градина. Пръв до близкия булевард "Драган Цанков" (в близост до автокъща "Капитолия") стига П., който вижда четирима младежи, обградили две момичета, които бутат и дърпат. П. се намесва, момичетата побягват, а той е свален на земята от удар в главата и ритан. В този момент П. излиза на улицата, вижда приятеля си и хваща първото, което му попада пред очите – пръчка, разкрещява се и се затичва да помогне на П*, чието лице е в кръв.


Нападателите са разбягват, а П. се връща при приятеля си, за да види в какво състояние е, като оставя пръчката до него. Малко след това на мястото се появяват четирима полицаи, един, от които, твърдят момчетата, ги поздравява с "Какви сте вие?". Пламен разказва на униформените какво им се е случило току-що и иска от тях да последват избягалите към метростанция "Васил Левски" нападатели. Вместо това същият полицай им отговаря "Какви сте вие, че да ни казвате какво да правим. Я, елате тука!".

В крайна сметка нито един от униформените не прави нищо, за да провери достоверността на разказа на момчетата, които искат от полицаите да се легитимират. Именно това настояване води до неочаквано за П. и П. развитие на вечерта. Двамата са свалени на земята, с ръце на гърба и са им сложени белезници. Следва близо 15-минутен побой, на който свидетели стават дошлите с три патрулни автомобила полицаи, както и граждани, които заснемат с телефоните си случилото се. Побоят започва с репликата "Ей сега ще ви дадем една легитимация!", а след "легитимацията" момчетата са качени в полицейския "Лендроувър" и закарани в 4-то РПУ (докато пътуват натам, П. моли един от полицаите да му отпусне леко белезниците, но получава поредната порция добро отношение – белезниците са му затегнати дори по-здраво).

Така опитът на момчетата да помогнат на непознатите девойки завършва с обвинение за хулиганство към тях. Прекарват първо 24 часа в ареста на районното, а след това – още 72 часа в следствения арест с постановление на прокурор. Междувременно са закарани в МВР-болница за констатация на физическото им състояние. "Прегледите" се състоят в това двамата да седят на диван в коридора, от един от кабинетите да излезе лекарка, която да ги попита как са и имат ли проблеми с алкохола и наркотиците.



Според обвиненията П. и П., в съучастие като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещели и псували полицаите Атанас Юруков и Владислав Карабулев (служители на СПО-СДВР) с думите: "Вие не сте полицаи, ще ви еба майката", "боклуци", "Не се занимавай с тези палячовци". И още – П. ударил с дървена пръчка по гърба полицай Юруков, като и той и П. отказвали да се подчинят на полицейското разпореждане да легнат на земята.

След като са освободени от ареста момчетата обжалват задържането си, което е обявено от съда за незаконно. Правят и друго – посещават съдебен лекар, който констатира, че П. има охлузвания на двете ръце и двата крака, а П. – охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, двете ръце и дясното коляно. В края на юли момчетата подават сигнал до прокуратурата за побоя.

Година по-късно, след като са дадени под съд за хулиганство, двамата са оправдани окончателно, а при разпитите на полицаите се оказва, че те или не си спомнят какво се е случило или бъркат кой е П. и кой е П. (едва ли, ако някой те удря с пръчка в гърба, както твърди обвинението, би се объркал кой точно е). Тук прокуратурата изглежда проявява благоразумие и не протестира решението на Софийския районен съд.

Казусът обаче не свършва дотук. Жалбата на момчетата до прокуратурата, в която се настоява държавното обвинение да извърши проверка и да установи дали действително те са били обект на полицейско насилие, се връща като бумеранг към тях. По нея е образувана проверка в СДВР в рамките, на която П. и П. са викнати на разпит, но не, за да бъдат свалени свидетелските им показания, а за да напишат с едно изречение, че поддържат изложеното в сигнала. Двамата полицаи – Юруков и Карабулев също не са разпитани. Вместо това показанията им за това какво се е случило в нощта на ареста, са приобщени от досъдебното производство за хулиганство срещу момчетата (независимо, че според НПК доказателства от едно дело, не могат да се ползват по друго). С това проверката дали полицаите са нанесли побой над момчетата се изчерпва. Не са разпитани други полицаи, не са изискани записите от камерите от автокъща "Капитолия", които могат да дадат информация какво точно се е случило, не е изяснено как са получени травмите на момчета.

Още по-необяснимо е, че приключването на проверката не е съпътствано с никакъв прокурорски акт – нито с постановление за образуване на досъдебно производство, нито с отказ от образуване на дело. А това означава, че двамата са лишени изцяло от правото си да обжалват края на проверката. П. и П. подават множество молби до районната, градската и върховната прокуратура, с които искат да получат отговор какво точно се случва по техния сигнал, уведомяват ВСС и Инспектората към ВСС за случая.

Вместо отговор на 11 януари 2010 г. с постановление на прокурор Момчил Георгиев е образувано ново досъдебно производство, а няколко месеца по-късно П. и П. са привлечени като обвиняеми, че са набедили полицейските служители в престъпление. На практика едва тогава момчетата разбират, че вместо да разследват полицейско насилие, прокурорите разследват жалбоподателите за набедяване. По делото също има оскъдни доказателства – разследващите не са предприели нищо повече от свършеното в предварителната проверка, за да обосноват обвинителната теза. Още една година по-късно Софийският районен съд признава П. и П. за невиновни в това, че са набедили двамата полицаи да са нанесли побой над тях. В мотивите си съдът сочи, че сигналът срещу полицаите не е основание да бъде образувано наказателно производство срещу момчетата, защото те са били в правото си да изискват проверка на длъжностни лица. Присъдата е протестирана от районна прокуратура и в края на 2011 г. състав на Софийския градски съд окончателно признава момчетата за невинни, а те завеждат дела по Закона за отговорността на държавата и общините заради незаконния им арест и незаконното наказателно преследване срещу тях.

Обръщат се и към съда в Страсбург, чието решение излиза на 19 май тази година и установява нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека – забрана за изтезания или нечовешко или унизително отношение.

ЕСПЧ посочва, че жалбоподателите са представили медицински документи, в които са установени нанесените им наранявания, които са достатъчно сериозни, за да се приеме, че в случая чл. 3 намира приложение*. По делото не е оспорен фактът, че полицаите са употребили сила към момчетата, затова съдът изследва въпроса с необходимостта от употребата на сила и нейната пропорционалност. В тези случаи съдът приема, че тежестта на доказване е на правителството, което трябва да докаже, че употребата на сила е била необходима и пропорционална. ЕСПЧ сочи, че макар обстоятелствата по случая да са били установени от националния съд в хода на наказателното производство срещу жалбоподателите по повдигнатото им обвинение за набедяване, това дело не е имало за цел да изследва и да установи дали употребената сила е била оправдана и пропорционална на поведението на П. и П. Нещо повече, националните власти въобще не са се произнесли по жалбите им във връзка с упражненото срещу тях насилие.

Тезата на правителството пред съда е, че момчетата са били задържани, тъй като са злоупотребили с алкохол и са отказали да се подчинят на разпорежданията на полицията. Съдът отбелязва обаче, че не са му представяни никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, а нараняванията на жалбоподателите и представените от тях медицински документи не са оспорени. Няма данни и че са извършвани медицински изследвания на жалбоподателите, нито че са им взети проби за употреба на алкохол.

При така установените факти Европейският съд установява нарушение на чл. 3 от Конвенцията поради това, че не е била доказана необходимостта от употреба на сила и нейната пропорционалност с оглед поведението на жалбоподателите.

Във връзка с повдигнатото оплакване за липса на ефективно разследване по повод жалбите във връзка с полицейското насилие съдът отбелязва, че жалбоподателите са сезирали властите със защитими оплаквания. Прокуратурата обаче е взела решение да започне наказателно преследване срещу жалбоподателите и цялото разследване е било насочено в тази посока. Дори и разпитаните полицаи са давали обяснения в хода на производството срещу двамата младежи единствено само по повод повдигнатите им обвинения. В нито един момент, даже и след оправдателните им присъди – както по повод обвинението в хулиганство, така и по обвинението за набедяване, властите не са счели за необходимо да проведат разследване във връзка с техните оплаквания за упражненото насилие.

Не изглежда да е бил постановяван и какъвто и да било прокурорски акт по повод жалбите на двамата младежи, за да имат те след това възможността да го обжалват пред висшестоящия прокурор, се сочи в решението на ЕСПЧ. Затова съдът в Страсбург приема, че властите не са изпълнили своите задължения да проведат ефективно разследване по повод оплакванията на двамата жалбоподатели за осъщественото срещу тях насилие. Това е друго нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект.

С други думи – няма никакви доказателства, че полицаите е трябвало да употребят сила при ареста, а впоследствие държавното обвинение напълно е игнорирало твърденията на П. и П., че са били обект на насилие от страна на униформените. Вместо това са насочили наказателната репресия към момчетата, отново без каквито и да е доказателства. ЕСПЧ присъжда по 6000 евро обезщетение на двамата жалбоподатели и 2000 евро за разноски.

Случаят твърде много прилича на казуса със скъсания полицейски ръкав, разкрит от предаването на "Господари на ефира", за който "Съдебни репортажи" писа. По всичко изглежда, че четири години след ареста на П. и П. нито отношението на полицаите към гражданите се е променило, нито старанието на прокурорите към разкриване на нетърпимите в демократичното общество полицейски практики, е станало по-осезателно.

*Резюмето на изводите на съда в Страсбург са взети от блога "Права на човека", решението все още не е преведено на български или английски, достъпно е единствено на френски.

**Държавата е осъдена да плати на всеки един от пострадалите по 6000 евро, а отделно от това и 2000 евро разноски по делото. Отделно от това прокуратурата е осъдена заради незаконно повдигнатото обвинение да плати общо 3000 лв. на всяко едно от момчетата.

Това означава, че действията и бездействията на МВР и прокуратурата струват около 31 хил. лева без лихвите. Толкова е годишната заплата на прокурор Момчил Георгиев, но разходите няма да бъдат покрити от нея, а от държавния бюджет.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Отново адвокатски протести с отворени писма и декларации; Пак променят Закона за банковата несъстоятелност

21 яну 2019, 200 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

С шест месеца закъснение правителството откри, че законът за горивата е дефектен, и поиска отлагането му, омбудсманът внесе три искания до КС

14 яну 2019, 1193 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Магна Харта - кратерът на спящ вулкан

Защо един договор, подписан преди 800 години на една поляна, още е важен за всички

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Аз (вече) не пия

Как и защо се променя отношението към алкохола по света и у нас

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Компания с 1400 служители се изтегля от България; Samsung продаде соларните си паркове за 150 млн. лв.

Емисия

DAILY @7AM // 21.01.2019 Прочетете