Тричленен състав на Върховния административен съд отмени освобождаването на бившия ръководител на Столичното следствие Петьо Петров - Петьо Еврото от системата. През март 2015 г. Петров поиска да бъде освободен и след настояване на главния прокурор Сотир Цацаров Висшият съдебен съвет (ВСС) уважи тази молба. Така противоречивият магистрат напусна поста си с обезщетение.
Освобождаване с възражения
Срещу това решение се противопоставиха неколцина от членовете на съдебния съвет и правосъдният министър Христо Иванов. По-рано Иванов беше внесъл и предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Петров.
Последното решение на ВАС е по дело, образувано именно по жалба на Христо Иванов. Бившият министър беше на мнение, че Петров не трябва да бъде освободен, а срещу него да бъде водено дисциплинарно производство. Иванов обжалва двете решения на ВСС (за освобождаването на следователя и за отказа за образуване на дисциплинарно производство). През лятото ВАС отмени отказа за образуване на дисциплинарно производство, а с вчерашното си решение (което не е окончателно) и решението за освобождаването на Петров от системата.
Според ВАС (тричленен състав, в който вилзат Александър Еленков (председател и докладчик), Атанаска Дишева и Тодор Тодоров) съдебният съвет е трябвало да изчака разглеждането на молбата за напускане на системата, депозирана от Петров, докато не стане ясен изхода от друго дело - срещу отказа на ВСС да образува дисциплинарно производство.
Магистрат и свидетел
В предложението си Христо Иванов визира решението на Върховния касационен съд по процеса срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и финансистът Тенчо Попов. В мотивите си ВКС приема, че то е емблематичен пример за провокация към подкуп, осъществена от следователя Петьо Петров, който беше основен свидетел срещу тримата.
Малко след това решение Петьо Петров подаде молба за напускане на система. Петима членове на ВСС настояха срещу него да бъде образувано дисциплинарно производство. Контролираното от главния прокурор Сотир Цацаров мнозинство в съвета обаче отказа с мотив, че давностният срок за това е изтекъл. Останалата част от кадровиците се позоваха на практиката на ВАС, че давностният срок за нарушение на Етичния кодекс тече от момента, в който обществото е научил за обстоятелството.
Мотивите
В решението на ВАС се цитира практика на Конституционния съд: "В решение № 11 от 14.01.1999 г. по конст. д. № 34/1998 г. Конституционният съд е изразил становище, че разделението на властите не означава, че те не следва да взаимодействат и да не функционират съгласувано, а напротив - трите власти са обвързани с отношения на взаимен контрол и възпиране, които са заложени в Конституцията. Разделението на властите не трябва да води до изолация, а до сътрудничество и взаимодействие между тях. Това становище на Конституционния съд всъщност е основано на един от принципите на правовата държава - принципа за върховенството на правото. В изпълнение на същия принцип министърът на правосъдието (орган на изпълнителната власт), осъществявайки правомощието, предоставено му с чл. 312, ал. 1, т. 5 ЗСВ, своевременно е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата (следовател към датата на предложението) Петьо Велков Петров за накърняване на престижа на съдебната власт чрез осъществяването на противоправна провокация към престъпление, която провокация пък според Върховния касационен съд е била извършена под контрола и ръководството на службите (ДАНС и МВР), под чийто контрол и ръководство (магистратът) е действал, провеждайки разследване, което се отклонява от принципите на законност и справедливост. По това предложение Висшият съдебен съвет е постановил незаконосъобразен отказ, отменен от Върховния административен съд. Затова Висшият съдебен съвет дължи отговор по същество на въпроса има ли виновно извършено от Петьо Велков Петров противоправно деяние, което накърнява престижа на съдебната власт и представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. С оглед на принципа за върховенството на правото в демократичната и правова държава (каквато е Република България според нейната Конституция) е било необходимо Висшият съдебен съвет да образува и проведе дисциплинарно производство по предложението на министъра на правосъдието, и да отложи до неговото приключване произнасянето си по подадената от Петьо Велков Петров оставка. Вместо това Висшият съдебен съвет (незаконосъобразно, според опр. № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. на ВАС-VІ отд.) е приложил правилото на чл. 310, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ и след това, като е отказал да цени обстоятелството, че отказът му да образува исканото от министъра на правосъдието дисциплинарно производство не е влязъл във формална сила, е приел, че срещу подалия оставка Петьо Велков Петров няма образувано дисциплинарно производство и е приел процесното решение, с което е освободил от длъжност този магистрат по подадената от него оставка. Висшият съдебен съвет е бил длъжен да изчака решаването на спора за законосъобразността на неговия отказ и едва след като този отказ стане окончателен и необжалваем правен акт да приеме решение за освобождаване на Петьо Велков Петров от длъжност по подадената от него оставка."
По време на делото представителят на държавното обвинение (прокурор Камелия Николова) е защитила Петьо Петров, като е обявила жалбата на министъра за недопустима.
1 коментар
Общественото мнение не е толкова специализирано, за да бъде вкарвано в детайли на юридическите врътки ...
Доколкото разполагат с необходимата информация, хората от гилдията във форума падат в доблестната си длъжност да споделят свои позиции ...