Колко струва един ден арест

До април 2009 г. действа текст на чл. 59 от Наказателния кодекс, който гласи, че от окончателната присъда се приспада пълният размер на излежано време в ареста. Така един ден в под стража или под домашен арест се равнява на един ден излежан в затвор.

На 14 април 2009 г. влиза в сила изменение в кодекса, което възприема друго - два дни домашен арест се равняват на един ден в затвора.

Промяната естествено предизвиква разнопосочни решения на различните съдилища в страната. Според едни от тях за срока на арестите до 14 април 2009г. се прилага старата разпоредба, а след това – новата. Според други, за всяко задържане преди този момент се прилага единствено старият закон. В свое тълкувателно решение (с което се уеднаквява съдебната практика) от 2010 г. ВКС възприема последната трактовка.

Защо ВКС смята така

В мотивите си съдът се аргументира на първо време с това дали разпоредбата на чл. 59 е процесуалноправна или материалноправна. От това зависи как нормата ще действа спрямо висящи към нейното влизане в сила дела.

В случай, че е от първия вид (процесуалноправна), тя ще се приложи съобразно нейното изменение. Такива са разпоредбите на процесуалните кодекси - гражданският, административният и наказателният (ГПК, АПК и НПК). Те най-общо уреждат процедурите, по които държавата прилага нормите от втория вид – материалноправните. Например - какви конкретни действия следва да извършат съда и прокуратурата, ако някой извърши убийство.

Ако е от втория вид (материалноправна), задължително ще се приложи по-благоприятния за извършителя вариант, ако той е задържан преди изменението да влезе в сила. Те най-общо уреждат правата и задълженията на гражданите, които възникват при определени техни действия или бездействия. Наказателният кодекс казва, че "ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца" (чл. 2, ал. 2). Това се отнася именно за правни норми от този вид. ВКС приема в мотивите си, че нормата е материалноправна и съответно е приложим този текст от кодекса.

"Предметът на правните норми определя принадлежността им към съответен клон на правото. Процесуалноправни са нормите, които определят реда, начина, средствата, предпоставките, условията и пр., за установяване на предмета на наказателното право. Когато нормите уреждат въпроси, свързани с наказателната отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им, а именно: режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, тип на затворническото общежитие и др., принадлежността им е материалноправна.

Нормата на чл. 59 от НК е материалноправна не само защото нейното място е в Общата част на НК, но и защото тя урежда определен юридически факт-времето, през което осъденият е бил с взета мярка за неотклонение или лицето е било задържано по реда на НПК, ЗМВР, или друг закон, свързан с престъплението (виж чл. 59, ал. 2 от НК), както и съответните правни последици от това и приспадането на този период при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, т.е. въпрос, който е включен в предмета на материалното наказателно право", се посочва в аргументите на съда.

"Действащата норма на чл. 59 от НК установява различно от предходната й редакция утежняващо съотношение при приспадане задържането на осъдения или по взета спрямо него мярка за неотклонение "домашен арест", поради което се явява по-неблагоприятен закон, който съобразно чл. 2, ал. 2 от НК по неприключили до влизането му в сила наказателни производства, не може да има ретроактивно действие".

Благоприятният случай на Златко Баретата

В тази хипотеза попада и делото срещу Златомир Иванов. Иванов беше задържан през февруари 2009 г. – два месеца преди влизане в сила на измененията в Наказателния кодекс. Той остава в ареста до януари 2010 г., когато е пуснат под домашен арест. С тази мярка той остава и до осъждането си от ВКС в четвъртък.

С решението на върховния съд Златомир Иванов е признат за ръководител на организирана престъпна група за разпространение на наркотици. През 2012 г. Софийски градски съд го призна за виновен по същото обвинение и постанови присъда от осем години лишаване от свобода. Впоследствие това направи и Софийски апелативен съд (САС), но намали наказанието му на шест години и половина затвор. С решението си ВКС потвърди това на САС.