С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 25 май 2016, 18:22, 34420 прочитания

Защо Златко Баретата няма да лежи в затвора

Причината се крие в начина на действие на Наказателния кодекс

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди седмица Върховният касационен съд (ВКС) обяви свое решение, с което Златомир Иванов – Баретата окончателно беше осъден на шест и половина години лишаване от свобода заради създаване и ръководене на организирана престъпна група за разпространение на наркотици.

В интервю за жълт сайт във вторник заместник-главният прокурор Борислав Сарафов обясни, че е въпрос на няколко дни Баретата да влезе в затвора.


Дясната ръка на Сотир Цацаров обаче бърка. Всъщност Баретата няма да прекара нито ден в затвора, тъй като ще бъде приспадното времето, през което той е бил под домашен арест по време на разследването и процеса срещу него.

Колко струва един ден арест

До април 2009 г. действа текст на чл. 59 от Наказателния кодекс, който гласи, че от окончателната присъда се приспада пълният размер на излежано време в ареста. Така един ден в под стража или под домашен арест се равнява на един ден излежан в затвор.



На 14 април 2009 г. влиза в сила изменение в кодекса, което възприема друго - два дни домашен арест се равняват на един ден в затвора.

Промяната естествено предизвиква разнопосочни решения на различните съдилища в страната. Според едни от тях за срока на арестите до 14 април 2009г. се прилага старата разпоредба, а след това – новата. Според други, за всяко задържане преди този момент се прилага единствено старият закон. В свое тълкувателно решение (с което се уеднаквява съдебната практика) от 2010 г. ВКС възприема последната трактовка.

Защо ВКС смята така

В мотивите си съдът се аргументира на първо време с това дали разпоредбата на чл. 59 е процесуалноправна или материалноправна. От това зависи как нормата ще действа спрямо висящи към нейното влизане в сила дела.

В случай, че е от първия вид (процесуалноправна), тя ще се приложи съобразно нейното изменение. Такива са разпоредбите на процесуалните кодекси - гражданският, административният и наказателният (ГПК, АПК и НПК). Те най-общо уреждат процедурите, по които държавата прилага нормите от втория вид – материалноправните. Например - какви конкретни действия следва да извършат съда и прокуратурата, ако някой извърши убийство.

Ако е от втория вид (материалноправна), задължително ще се приложи по-благоприятния за извършителя вариант, ако той е задържан преди изменението да влезе в сила. Те най-общо уреждат правата и задълженията на гражданите, които възникват при определени техни действия или бездействия. Наказателният кодекс казва, че "ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца" (чл. 2, ал. 2). Това се отнася именно за правни норми от този вид. ВКС приема в мотивите си, че нормата е материалноправна и съответно е приложим този текст от кодекса.

"Предметът на правните норми определя принадлежността им към съответен клон на правото. Процесуалноправни са нормите, които определят реда, начина, средствата, предпоставките, условията и пр., за установяване на предмета на наказателното право. Когато нормите уреждат въпроси, свързани с наказателната отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им, а именно: режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, тип на затворническото общежитие и др., принадлежността им е материалноправна.

Нормата на чл. 59 от НК е материалноправна не само защото нейното място е в Общата част на НК, но и защото тя урежда определен юридически факт-времето, през което осъденият е бил с взета мярка за неотклонение или лицето е било задържано по реда на НПК, ЗМВР, или друг закон, свързан с престъплението (виж чл. 59, ал. 2 от НК), както и съответните правни последици от това и приспадането на този период при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, т.е. въпрос, който е включен в предмета на материалното наказателно право", се посочва в аргументите на съда.

"Действащата норма на чл. 59 от НК установява различно от предходната й редакция утежняващо съотношение при приспадане задържането на осъдения или по взета спрямо него мярка за неотклонение "домашен арест", поради което се явява по-неблагоприятен закон, който съобразно чл. 2, ал. 2 от НК по неприключили до влизането му в сила наказателни производства, не може да има ретроактивно действие".

Благоприятният случай на Златко Баретата

В тази хипотеза попада и делото срещу Златомир Иванов. Иванов беше задържан през февруари 2009 г. – два месеца преди влизане в сила на измененията в Наказателния кодекс. Той остава в ареста до януари 2010 г., когато е пуснат под домашен арест. С тази мярка той остава и до осъждането си от ВКС в четвъртък.

С решението на върховния съд Златомир Иванов е признат за ръководител на организирана престъпна група за разпространение на наркотици. През 2012 г. Софийски градски съд го призна за виновен по същото обвинение и постанови присъда от осем години лишаване от свобода. Впоследствие това направи и Софийски апелативен съд (САС), но намали наказанието му на шест години и половина затвор. С решението си ВКС потвърди това на САС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5437 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5114 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Спете спокойно, деца, прокуратурата бди

Варненската прокуратура проверила дали непълнолетните се прибират у дома вечерта

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10