Затворниците няма какво да ядат...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Затворниците няма какво да ядат...

Затворниците няма какво да ядат...

Или как copy-paste културата във Върховния административен съд ражда абсурдни решения

28993 прочитания

© Надежда Чипева


Миналата седмица съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) назначи съдия Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд, въпреки че още преди изслушването стана ясно, че управленската й концепция е била преписана от друг.

Както самата съдия Дончева каза пред членовете на съвета - те и други са правили така, но сте ги избирали. ВСС не само не вижда проблем в copy&paste творчеството, но сам го използва редовно в работата си. Под индиго например са становищата, които етичната комисия на ВСС изготвя за притежаваните нравствени и морални качества на съдиите и прокурорите, които искат да растат в кариерата.

Преписването не се ограничава само до администрирането на системата – то е честа практика сред редовите магистрати.

Преди десетина дни тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което беше отхвърлено искане на участник в процедурата по обществената поръчка на Столична община за обществен превоз на пътници по автобусни линии да бъде спряна.

Топлата връзка между КЗК и ВАС е известна от години и в резултата на решението нямаше да има нищо изненадващо, ако не беше неговият финал. В целия съдебен акт се обсъжда процедурата, през която Столична община иска да намери изпълнител по обществена поръчка, по която да му възложи да вземе няколко автобусни линии. В последния пасаж съдът изненадващо сменя сюжета:

"Настоящият състав приема за законосъобразни и обосновани правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията по отношение прилагането на разпоредбата на чл.121а, ал.4 от ЗОП. Съобразно този текст временна мярка може да не се наложи, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В случая е извършена прецизна преценка на възможността при налагане на временна мярка – спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка, да бъдат накърнени значителни обществени интереси, свързани със законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода."

Абсолютна загадка е защо съдиите Галина Матейска, Тодор Петков (докладчик, т.е. автор на решението) и Светослав Славов решават да затворят темата с автобусните линии с коренно различен сюжет - доставката на храна в затворите, за която въобще не е ставало дума нито във ВАС, нито в КЗК, нито в Столична община.

Проверка в системата на Върховния административен съд показва, че аргументът "затворниците няма какво да ядат" присъства в още седем определения на върховната съдебна инстанция, която трябва да следи за законосъобразност на актовете на администрацията.

Появява се за пръв път през април 2012 г. в едно определение на Нина Докторова, Татяна Хинова (докладчик и най-вероятен първоавтор на аргумента) и Добринка Андреева. Тук пасажът е съвсем в контекст - делото е за обществена поръчка за доставка на хранителни продукти за нуждите на Затвора в Белене. Решението на КЗК да откаже да спре поръчката е потвърдено.

Осем дни по-късно съдиите Аделина Ковачева, Галина Матейска, Тодор Петков (докладчик) разглеждат жалба по отказ на КЗК да спре обществена поръчка за доставка на храни в Сливенския затвор. Явно в дух на колегиалност първият състав е предоставил правата върху решението на колегите си, които са го използвали 1:1.

Историята се повтаря няколко седмици по-късно - отново по дело за храните в затвора в Пазарджик, този път при съдиите Георги Георгиев, Галина Матейска, Диана Гърбатова. Въпреки, че в определението има няколко нови изречения, пасажът със "законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода" присъства в края на съдебния акт.

Отпадъци, тролеи, електронно обучение, охрана... затворниците няма какво да ядат

С тези три определения делата, отнасящи се до поръчки за храната на затворниците, се изчерпват. Трите изречения продължават своя живот и през следващите няколко години и се появяват в други съдебни актове:

Спиране на поръчка за доставка на 50 броя нови нископодови съчленени тролейбуси за нуждата на Столична община? Не е уместно, защото "ще бъдат накърнени значителни обществени интереси, свързани със законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода" (Галина Матейска, Тодор Петков, Светослав Славов). Тук съдебният състав добавя и едно ново изречение - при спиране на поръчката съществува вероятност "за съществено засягане на значим обществен интерес" "по отношение значителен брой възрастни хора и хора в неравностойно положение", което изглежда по-скоро на място, доколкото става дума за нископодови тролеи.

Спиране на поръчка за осигуряване на физическа, въоръжена, денонощна охрана чрез технически системи за сигурност, мониторинг и реакция с автопатрулни екипи на Държавния резерв? Не може, защото "ще бъдат накърнени значителни обществени интереси, свързани със законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода" (Галина Матейска, Тодор Петков, Светослав Славов).

Спиране на поръчка за "събиране и транспортиране на отпадъци; Почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на Столична община"?. Не може, защото "ще бъдат накърнени значителни обществени интереси, свързани със законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода" (Галина Матейска, Тодор Петков, Светослав Славов).

Спиране на поръчка за "доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в системата на училищното образование в Република България"? Не може, защото "ще бъдат накърнени значителни обществени интереси, свързани със законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода" (Галина Матейска, Тодор Петков, Светослав Славов). Тук изненадващо се появява отново фразата, че при спиране на поръчката съществува вероятност "за съществено засягане на значим обществен интерес" "по отношение значителен брой възрастни хора и хора в неравностойно положени", очевидно забравена от предходния съдебен акт.

Сламка, но не е смешно

Очевидно в случая става дума за сламка. Така магистратите наричат заготовка за съдебен акт, която се използва когато става дума за сходни (като факти и право) казуси. Очевидно става дума и за немарливост.

Хипотетично аргументът "законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода" е пенкилер - и може да бъде използван в подкрепа на твърдението, че решенията на КЗК не трябва да се пипат, защото група гладни затворници е способна на всичко - да изяде тролеите, боклука, платформата за е-образование, държавния резерв и т.н.

Историята може и да изглежда забавна, но всъщност не е, защото става дума за различни дела (всъщност освен този пасаж, цитираните определения се припокриват на близо 60%). Тя показва, че съдът всъщност не прави проверка и анализ на фактите, а просто изпълнява предварително зададената задача. Нещо, което не може да бъде оправдано с високата натовареност, на която без съмнение са подложени съдиите във ВАС. Няма как бързината да оправдае задължението на съдията да проучи делото и да отговори на аргументите на жалбоподателя.

И за финал - copy&paste културата във ВАС не трябва да ни учудва. По времето, когато беше съдия в Софийски градски съд сегашният председател на ВАС Георги Колев беше копирал дълги пасажи от обвинителния акт по две дела от висок обществен интерес (Топлофикация-София и САПАРД), което стана и причина за отмяна на актовете му.

Фотограф: Иван Григоров
Фотограф: Георги Кожухаров

Миналата седмица съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) назначи съдия Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд, въпреки че още преди изслушването стана ясно, че управленската й концепция е била преписана от друг.

Както самата съдия Дончева каза пред членовете на съвета - те и други са правили така, но сте ги избирали. ВСС не само не вижда проблем в copy&paste творчеството, но сам го използва редовно в работата си. Под индиго например са становищата, които етичната комисия на ВСС изготвя за притежаваните нравствени и морални качества на съдиите и прокурорите, които искат да растат в кариерата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dage avatar :-|
    dage

    Имало едно време един върховен съд. В него имало трима много близки съдии - Матейка Галинска, Слав Светославов и Петко Тодоров. Винаги разглеждали делата в екип. Така ги разглеждали, че всеки адвокат, сблъскал се с техните творения, се колебаел дали да се гръмне или да зареже професията. Завинаги. Та такива ми ти работи... Поведението на този състав винаги било възмутително - и като държание, и като постановени актове. Тримата наистина се вглъбявали, когато обсъждали коя е по-добрата дестинация за почивка, коя банка дава по-добри лихви, кой жалбоподател колко е готов да даде. Добре, че става дума за измислени герои, а не за действителни личности.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK