Миналата седмица съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) назначи съдия Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд, въпреки че още преди изслушването стана ясно, че управленската й концепция е била преписана от друг.
Както самата съдия Дончева каза пред членовете на съвета - те и други са правили така, но сте ги избирали. ВСС не само не вижда проблем в copy&paste творчеството, но сам го използва редовно в работата си. Под индиго например са становищата, които етичната комисия на ВСС изготвя за притежаваните нравствени и морални качества на съдиите и прокурорите, които искат да растат в кариерата.
Преписването не се ограничава само до администрирането на системата – то е честа практика сред редовите магистрати.
Преди десетина дни тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което беше отхвърлено искане на участник в процедурата по обществената поръчка на Столична община за обществен превоз на пътници по автобусни линии да бъде спряна.
Топлата връзка между КЗК и ВАС е известна от години и в резултата на решението нямаше да има нищо изненадващо, ако не беше неговият финал. В целия съдебен акт се обсъжда процедурата, през която Столична община иска да намери изпълнител по обществена поръчка, по която да му възложи да вземе няколко автобусни линии. В последния пасаж съдът изненадващо сменя сюжета:
"Настоящият състав приема за законосъобразни и обосновани правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията по отношение прилагането на разпоредбата на чл.121а, ал.4 от ЗОП. Съобразно този текст временна мярка може да не се наложи, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В случая е извършена прецизна преценка на възможността при налагане на временна мярка – спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка, да бъдат накърнени значителни обществени интереси, свързани със законовото задължение за осигуряване на храната на лишените от свобода."
Абсолютна загадка е защо съдиите Галина Матейска, Тодор Петков (докладчик, т.е. автор на решението) и Светослав Славов решават да затворят темата с автобусните линии с коренно различен сюжет - доставката на храна в затворите, за която въобще не е ставало дума нито във ВАС, нито в КЗК, нито в Столична община.
Проверка в системата на Върховния административен съд показва, че аргументът "затворниците няма какво да ядат" присъства в още седем определения на върховната съдебна инстанция, която трябва да следи за законосъобразност на актовете на администрацията.
Появява се за пръв път през април 2012 г. в едно определение на Нина Докторова, Татяна Хинова (докладчик и най-вероятен първоавтор на аргумента) и Добринка Андреева. Тук пасажът е съвсем в контекст - делото е за обществена поръчка за доставка на хранителни продукти за нуждите на Затвора в Белене. Решението на КЗК да откаже да спре поръчката е потвърдено.
2 коментара
Имало едно време един върховен съд. В него имало трима много близки съдии - Матейка Галинска, Слав Светославов и Петко Тодоров. Винаги разглеждали делата в екип. Така ги разглеждали, че всеки адвокат, сблъскал се с техните творения, се колебаел дали да се гръмне или да зареже професията. Завинаги. Та такива ми ти работи... Поведението на този състав винаги било възмутително - и като държание, и като постановени актове. Тримата наистина се вглъбявали, когато обсъждали коя е по-добрата дестинация за почивка, коя банка дава по-добри лихви, кой жалбоподател колко е готов да даде. Добре, че става дума за измислени герои, а не за действителни личности.