Камарата на частните съдебните изпълнители: Няма как да знаем откъде са парите в сметката на длъжника
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Камарата на частните съдебните изпълнители: Няма как да знаем откъде са парите в сметката на длъжника

Камарата на частните съдебните изпълнители: Няма как да знаем откъде са парите в сметката на длъжника

Поводът - скандал с блокирани социални плащания на бременна жена

19373 прочитания

© Анелия Николова


Когато съдебният изпълнител наложи запор върху банкова сметка на длъжника, той няма откъде да знае какъв е произходът на парите в тази сметка и дали сред тях няма средства, преведени като социална помощ, пенсия, трудово възнаграждение или други подобни, които са изцяло или частично несеквестируеми (т.е. срещу тях не може да бъде насочвано принудително изпълнение). Това се казва в позиция на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) по повод казус с бременна жена, нашумял през миналата седмица. Темата попада в контекста на набиращия скорост дебат за реформа на изпълнителния процес.

В конкретния случай, отразен в медиите, става въпрос за дълг от бърз кредит, заради който е наложен запор върху сметка в банката, в която се превеждат социалните плащания, свързани с бременността и раждането. По закон тези пари не могат да се запорират до определен размер, но запорът на банковите сметки винаги предхожда уведомяването за образуваното изпълнително производство като гаранция за кредитора, че длъжникът няма да изтегли парите си от банката и кредиторът да остане на сухо. "Стигне ли се дотам, най-бързият начин за вдигане на запора е длъжникът да информира съдебния изпълнител и той да вдигне запора върху несеквестирумата сума", пише в позицията на Камарата на ЧСИ. В нея се казва също така, че "запорирането на социални плащания като обезщетения и помощи е чисто законодателен пропуск, а не умишлено действие от страна съдебните изпълнители", а проблемът е в нормативната уредба.

Припомня се, че още преди две години в предишното Народно събрание беше внесен законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в който бе предвидена законова защита на тези средства в изпълнителното производство заедно с цялостна реформа на изпълнителния процес. Проектът бе изготвен от Министерството на правосъдието с участието на КЧСИ, Асоциацията на банките, държавни съдебни изпълнители и др. В него бе предложено в такива случаи банките, които заедно с длъжника са единствените наясно с произхода на сумите, да следят за несеквестируемите доходи, като не запорират социални плащания и уведомяват съдебния изпълнител за причината. Записано бе, че "запорното съобщение не поражда действие" по отношение на помощите и обезщетенията, както и спрямо пенсията до размера на минималната работната заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата освен за задължения за издръжка. Банката съобщава на съдебния изпълнител причината за неизпълнението (изцяло или частично), съответно, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

В законопроекта имаше още редица предложения в защита на длъжника - въвеждане на електронни запори, което значително би намалило таксата, обжалване на действията на съдебния изпълнител, гаранции за справедливост на оценките при публичната продан, подсъдност на делата по адрес на длъжника и много други.

Законопроектът бе внесен в Народното събрание още през лятото на 2015 г., като беше изпратен и на омбудсмана. Той обаче така и не бе придвижен в парламента дори и на първо четене в правната комисия въпреки многократните заявления на всички парламентарни групи, че ще работят за правата на длъжниците.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK