Спомняте ли си за седемте експулсирани гюленисти?

Спомняте ли си случая с експулсираните седем турски граждани от България в края на октомври 2016 г.? Те се опитаха да преминат границата при Русе, но бяха задържани от румънските власти, предадени на българските им колеги и скоропостижно върнати в Турция, нарочени за гюленисти? Е, постарайте се да го помните още дълго, защото информация какво точно е наложило тяхното експулсиране и какви са били становищата на различните държавни органи по този въпрос ще може да бъде получена най-рано през 2019 г.

Върховният административен съд не бърза
Сагата започна през есента на 2016 г., когато стана известно, че МВР скоростно е експулсирало седем турски граждани. Новината дойде не от българските власти, а от турските медии. Малко след това – на трети ноември 2016 г. - "Капитал" подаде заявление до МВР по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в което поиска достъп до кореспонденцията между държавните органи във връзка със случая. От МВР, на първо място, ни отказаха достъп до исканата информация с аргумента, че тя би съдържала лични данни, и на второ – предоставиха ни стенограма от запитвания на депутати по време на парламентарен контрол, отправени към вътрешния министър Румяна Бъчварова, която информация обаче така или иначе е публична.

"Капитал" обжалва това решение "за достъп" пред Административен съд - София-град, с помощта на адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" и спечели делото на първа инстанция. Първоинстанционният съд се произнесе в изключително кратки срокове. Жалбата е подадена на 2 декември 2016 г., делото е насрочено за 3 март 2017 г., а решението, с което е отменен отказът, излиза на 4 април. Всичко на всичко четири месеца. Съдът задължи МВР да предостави исканата информация в пълен обем и отхвърли становището на МВР, според което тя би съдържала лични данни.

МВР обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) решението на АССГ. Необходими бяха два месеца, за да стигне делото от АССГ до ВАС (които се намират на 5 минути пеша). Образувано е дело, а първото заседание по него е насрочено за 28.11.2018 г., което е точно две години след подаването на заявлението. Това не е всичко – дори делото да бъде обявено за решаване още в първото съдебно заседание, решение по него може да бъде получено в рамките на един месец, какъвто е срокът за решаване на делата от административните съдилища. Този срок обаче е инструктивен и по никакъв начин не обвързва съда да се произнесе точно до месец. Така достъпът до информацията за седмината турски граждани може да се забави за теоретично неопределен срок.

Три години да докажеш, че си прав
МВР оспорва решението пред ВАС с единствения аргумент, че "в ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал, че законът не се прилага за достъп до лични данни". По съществото си обаче този аргумент е безумен – на първо място, законът урежда какво се прави, когато има опасност от предоставяне на лични данни – а именно те се заличават. На второ – никъде в запитването на "Капитал" не се изискват конкретно личните данни на седмината турски граждани. И на трето – от чисто морален аспект е доста спорна загрижеността на силовото ведомство за техните лични данни предвид факта, че ги е натоварило в камион посред нощ и превозило до турската граница, където те очаквано няма да получат справедлив съдебен процес.



Освен всичко мотивите на първата инстанция са достатъчно красноречиви. АССГ посочва, че ако съществува съмнение относно предмета на искането, е следвало административният орган да насочи автора на заявлението в правилната посока, а не да постановява отказ. Съдът в крайна сметка отсъжда в полза на "Капитал" и задължава МВР да предостави достъп до исканата информация.

Това далеч не е първият случай, в който ВАС бави дългосрочно дела по ЗДОИ. В понеделник стана ясно, че дело на бившия депутат от Реформаторския блок Петър Славов за искана информация от кмета на Стара Загора също е насрочено за декември 2018 г. С други думи – ВАС се грижи всеки гражданин да получи правосъдие, но кога ще го получи и дали би имало смисъл след толкова дълго време вече е спорен въпрос.

Бързото административно правосъдие - трик или измама От години ръководството на Върховния административен съд (ВАС) се хвали с това, че административното правораздаване в България е сред най-бързите в ЕС. На пръв поглед това е така - над 80% от делата приключват в едномесечен срок. Малката подробност е, че "приключват" включва само срока от обявяване на делото за решено след съдебното заседание до излизането на решението, но не и неговото насрочване и администриране преди това. Странното в случая е, че според отчетните докладите на ВАС и АССГ във върховния съд на година се падат по 150 дела на един съдия, а в другия - по 300. Очевидно не е в натовареността проблемът, щом като в първия съд реалното приключване (от образуване, насрочване, разглеждане и изписване на съдебния акт) отнема две години, а във втория - четири месеца. Разбира се, има и изключения - като случая с личното дело на зам.-председателя на ВАС (и кандидат за ВСС от ГЕРБ) Боян Магдалинчев, което е образувано, насрочено, разгледано и написано за 40 дни.