Увеличаването на съдиите в Софийския районен съд е вредно за правосъдието

Увеличаването на броя на съдиите в Софийския районен съд е вредно, трябват законови промени, а не непрозрачно кадруване.

Авторът д-р Васил Петров е съдия в Софийския районен съд, първо гражданско отделение

Още по темата

Инспекторатът към ВСС вече ще има достъп до банковата информация за магистратите

30 май 2018

ВКС: Специализираният съд се превръща в извънреден

Върховните съдии сезираха Конституционния съд за преместването на делата за корупция

17 ное 2017

"Антикорупционен" Робокоп в ръцете на превзетата власт

Тъмната страна на реформите, наречени борба с корупцията

17 ное 2017

Миналата седмица в Софийския районен съд (СРС) бе проведена подписка в подкрепа на съдия Лилия Терзиева-Владимирова, атакувана в някои медии в контекста на инсинуации против председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов (повече за това виж най-долу - бел. ред.).

В подписката обаче фигурираше и следният пасаж: "Що се отнася до командироването на колегата, както и на останалите близо 10 командировани в СРС съдии, подчертаваме, че сега те са жизнено необходими за оцеляването на съда ни. Вярно е, че командироването следва да се третира като временно изключение и кадровите нужди следва да бъдат разрешавани чрез провеждане на конкурсното начало и разкриване на нови щатове. Но понастоящем – и това зависи не от съдиите и административното ръководство на СРС – липсват решителни, реални и достатъчни действия по привеждане на действителната численост на съда в съответствие с натовареността му на база на реформа на съдебната карта и други мерки. Разкритите нови щатни бройки единствено компенсират донякъде настъпилото вследствие на законодателните изменения увеличение на новообразуваните дела."

Получавате достъп до всички статии и целия архив на вестника.

Именно поради този пасаж категорично отказах да се подпиша в подписката, независимо от симпатиите ми и уважението към съдията Терзиева-Владимирова и към председателя на ВКС. Причините, които мисля, че заслужава да споделя за широката общественост, са следните:

1. Емпирично невярно е твърдението, че командироването на съдии и разкриването на нови щатни бройки спомагат за намаляване на натовареността на СРС и решаването на повече граждански дела. Статистиката е повече от категорична: през 2014 г. гражданските отделения на СРС са решили 75 216 граждански дела, а миналата 2017 г. - 72 080 граждански дела, независимо че гражданските състави са се увеличили за този период с повече от 15 души. Независимо от причините за този спад на продуктивността - натрупана умора, повишаване в горна инстанция на по-опитни съдии, увеличен брой дела в резултат на неуместни законодателни промени, намаляване работоспособността на съдии с дълъг стаж и пр., обективен факт е, че все по-увеличаващият се брой граждански съдии парадоксално води до по-малък брой решени граждански дела.

2. Гражданските дела не са като наказателните - те много по-лесно се "клонират". Няколко примера ще пояснят това твърдение. Ако полицията залови двама взломаджии да разбиват магазин, за да извършат кражба, то по правилата на НПК прокуратурата ще внесе в съда един обвинителен акт за извършеното в съучастие от двамата престъпление и ще се образува едно дело. Ако вие обаче сте двама братя, които по наследство от баща си имате да вземате от негов длъжник пари, е възможно да заведете, според съвета на адвоката си, едно общо дело за цялата сума или две отделни дела против длъжника - всяко за половината от сумата. По втория начин ще постъпите, ако например искате да натоварите длъжника с повече съдебни разноски. Друг пример: вашият наемател не ви плаща 2 години наем - можете да подадете искова молба за неплатения наем за целия 2-годишен период или можете да подадете например две искови молби за неплатения наем за всяка година поотделно. Съвсем не искам да давам пример с хилядите дела за дребни суми, които определени адвокатски кантори роят и водят "безплатно" от името на потребители на битови монополисти. Възражението, че законът предвижда възможност такива свързани дела да се съединяват, е вярно, но само на теория. Съд с 80 000 или 90 000 нови граждански дела на година трудно се справя с това да следи движението им и да ги съединява. Дори и да бъдат съединени, бройката им - чисто статистически и като деловодна работа - не намалява.

Нещо повече - прокуратурата не може да си избира съдия, а опитните адвокати по граждански дела могат. Например искате да заведете дело, което да се реши бързо. Но знаете, да речем, че от 40 граждански състава, които биха го разгледали, 5-10 състава са много бавни (причините са без значение). Затова подавате нередовна искова молба - например без държавна такса, и чакате да видите на кой съдебен състав ще се падне. Ако се падне на някой от "бавните" състави, не изпълнявате указанията на съда и той ви прекратява делото. Изчаквате няколко седмици и подавате същата искова молба и така, докато делото ви попадне на "работещ" съдебен състав. Тази схема, която е широко практикувана в СРС, води до увеличаване на бройката на гражданските дела и е неизбежна, докато има ситуация, при която известен брой съдебни състави работят чувствително по-бавно от останалите.

3. Нещо повече - част от командированите съдии и част от преместваните без конкурс съдии в процедурата по чл. 194 от Закона за съдебната власт (при прехвърляне на щат или при размяна по взаимно съгласие, б.а.) се използват именно за да "вкарат в ред" подобни "забатачени" съдебни състави, в които предишният съдия е оставил стотици, дори хиляди нерешени и неадминистрирани дела. През това време тези нови съдии не получават нови дела, а увеличаващото се постъпление на граждански дела се стоварва върху старите съдии в съда. За гражданите и адвокатите обаче се създава привидност, че увеличаването на броя на съдиите ще доведе до облекчение на съда и до по-бързо правосъдие. Това ги стимулира да подават повече искови молби, заявления за издаване на заповеди за изпълнение и пр. Оттук и неотклонното увеличаване на броя на новопостъпили гражданските дела, което се наблюдава през последните няколко години в СРС.

4. Командироването на съдии и преместването им без конкурс в неподлежащи на никакъв съдебен контрол непрозрачни процедури без ясни критерии създава предпоставки за интриги, зависимости и, доколкото става дума за районни съдии, създава отрано навици у млади хора да търсят изход в кариерните си стремежи и професионалното си развитие не чрез конкурс, а чрез подобни непублични процедури. Това едва ли е в интерес на правосъдието.

Нещо повече - допреди няколко години броят на реално запълнения щат на СРС и СГС беше почти равен. Даже през 2012 г., по мои спомени, в СГС имаше с 1-2 повече съдебни състава от СРС. Това създаваше поне представата у районните съдии, че след няколко години, прекарани в свръхнатоварения СРС, когато се обяви конкурс за повишаване в горна инстанция, голям брой съдии от СРС имат реален шанс да бъдат повишени в СГС - т.нар. кариерно израстване. Сега с него е свършено - в СРС има повече от 170 работещи съдебни състава (без дори да броим няколкото нови съдии, които в момента стоят без съдебен състав поради организационни неуредици), докато в СГС - по-малко от 130. Това означава, че в момента поне 40 души в СРС са обречени до пенсия или до подаване на оставка да прекарат живота си в решаване на едни и същи, еднообразни (защото все пак разнообразието на дела, дори в София, не е безкрайно), но за сметка на това многобройни дела. Това действа демотивиращо, а у някои колеги, прекарали дълги години в СРС, води и до свръхумора и съответно до намаляване на продуктивността.

5. България принадлежи на континенталната правна система, а не на англосаксонската. Съдиите у нас съответно са особен вид държавни служители, сиреч чиновници на заплата, рекрутирани на сравнително ранна възраст с идеята да растат постепенно в съдебната йерархия. Навсякъде в континенталноевропейските правни системи работещата съдебна система е свързана с предвидими правила за кариерно израстване (разбира се, и с достойно заплащане, с мерки за равномерно натоварване и пр.) и с повече или по-малко периодично повишаване на част от съдиите в горна инстанция. У нас обаче заради масовото командироване и заради на премествания на съдии без конкурс по реда на чл. 194 ЗСВ конкурси се обявяват по-рядко. Организацията и провеждането на един общонационален конкурс съвсем не е лесна задача и Висшият съдебен съвет с радост си я спестява, когато може.

Това обаче действа демотивиращо по отношение на редица съдии от СРС с дългогодишен съдийски стаж. А съвсем наскоро ВСС поде инициатива да премества без конкурс съдии от провинциални окръжни съдилища в СГС и така съвсем да обезсмисли конкурсното начало...

6. Новата съдебна сграда на СРС, в която през 2015 г. се нанесоха гражданските отделения на СРС, бе построена именно с цел осигуряване на физически простор за нови и нормално изглеждащи съдийски кабинети, нови съдебни зали, нови деловодства. Но новите съдебни зали, кабинети и деловодства не решават по-голям брой дела, макар да позволяват увеличаване на броя на съдиите и съдебните служители. В някакво обозримо бъдеще процесът на увеличаването на щатовете има изгледи да спре - просто сградата на гражданските отделения на СРС на бул. "Цар Борис III" няма да може да поеме много нови съдийски кабинети и деловодства. Но не трябва да се чака този момент да настъпи. За тези, за които горните аргументи могат да имат стойност и убедителна сила, трябва да бъде ясно, че още сега увеличаването на бройката на съдиите в СРС (и СГС) е нежелателно и вредно явление и трябва да бъде прекратено.

7. Ако има шанс да се намали натовареността на съдиите в СРС и СГС, тя е в законодателни изменения за промяна на правилата на подсъдността по определен вид дела, във въвеждане на рекламационни производства и задължителна медиация и др. Ако искаме пък съществуващите съдии да работят продължително и ефективно в условията на тежка или свръхнатовареност, трябва да им се създадат стимули за спокойна и предвидима работа и изгледи за някакво кариерно израстване. Изходът не е в увеличаването на броя на съдиите.
----------
* Бел. ред.: В публикации в "Труд" и "Правен свят" се гради конструкция за наличие на зависимости и конфликт на интереси, тъй като съдия Лилия Терзиева-Владимирова била командирована в Софийския районен съд (СРС) от председателя на ВКС Лозан Панов, а после пък тя била докладчик по първоинстанционно дело за уволнение на служителка на ВКС, извършено от председателя. Съдийката е избрана със случаен подбор по това дело, но трябвало да си направи отвод, се казва в анонимните публикации. В началото на юли атаката се поднови заради искането да се удължи командироването на съдийката, мотивирано с голямата претовареност на СРС.

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Етикети: СРС съдебна реформа съдии щат

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини

Шест депутатски имунитета, поискани в един ден, и още прокурорска активност; Спорната система бонус-малус; ЕСПЧ за свободата на медиите да критикуват съдиите; СЕС: работникът не губи автоматично правото на обезщетение за неползван отпуск

12 ное 2018, 1124 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини

Продължава серията шумни акции на спецпрокуратурата по стари сюжети; Лозан Панов предлага Галина Захарова за зам.-председател на ВКС; Проект на наредба казва как ще се плащат тол-таксите и винетките

5 ное 2018, 1402 прочитания