25 юли 2018, 12:55, 16031 прочитания
Увеличаването на съдиите в Софийския районен съд е вредно за правосъдието
Натовареността на най-големия съд трябва да бъде намалена със законови промени, а не с непрозрачно кадруване
LinkedIn
Twitter
Email
Увеличаването на броя на съдиите в Софийския районен съд е вредно, трябват законови промени, а не непрозрачно кадруване.
Миналата седмица в Софийския районен съд (СРС) бе проведена подписка в подкрепа на съдия Лилия Терзиева-Владимирова, атакувана в някои медии в контекста на инсинуации против председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов (повече за това виж най-долу - бел. ред.).
В подписката обаче фигурираше и следният пасаж: "Що се отнася до командироването на колегата, както и на останалите близо 10 командировани в СРС съдии, подчертаваме, че сега те са жизнено необходими за оцеляването на съда ни. Вярно е, че командироването следва да се третира като временно изключение и кадровите нужди следва да бъдат разрешавани чрез провеждане на конкурсното начало и разкриване на нови щатове. Но понастоящем – и това зависи не от съдиите и административното ръководство на СРС – липсват решителни, реални и достатъчни действия по привеждане на действителната численост на съда в съответствие с натовареността му на база на реформа на съдебната карта и други мерки. Разкритите нови щатни бройки единствено компенсират донякъде настъпилото вследствие на законодателните изменения увеличение на новообразуваните дела."
1. Емпирично невярно е твърдението, че командироването на съдии и разкриването на нови щатни бройки спомагат за намаляване на натовареността на СРС и решаването на повече граждански дела. Статистиката е повече от категорична: през 2014 г. гражданските отделения на СРС са решили 75 216 граждански дела, а миналата 2017 г. - 72 080 граждански дела, независимо че гражданските състави са се увеличили за този период с повече от 15 души. Независимо от причините за този спад на продуктивността - натрупана умора, повишаване в горна инстанция на по-опитни съдии, увеличен брой дела в резултат на неуместни законодателни промени, намаляване работоспособността на съдии с дълъг стаж и пр., обективен факт е, че все по-увеличаващият се брой граждански съдии парадоксално води до по-малък брой решени граждански дела.
2. Гражданските дела не са като наказателните - те много по-лесно се "клонират". Няколко примера ще пояснят това твърдение. Ако полицията залови двама взломаджии да разбиват магазин, за да извършат кражба, то по правилата на НПК прокуратурата ще внесе в съда един обвинителен акт за извършеното в съучастие от двамата престъпление и ще се образува едно дело. Ако вие обаче сте двама братя, които по наследство от баща си имате да вземате от негов длъжник пари, е възможно да заведете, според съвета на адвоката си, едно общо дело за цялата сума или две отделни дела против длъжника - всяко за половината от сумата. По втория начин ще постъпите, ако например искате да натоварите длъжника с повече съдебни разноски. Друг пример: вашият наемател не ви плаща 2 години наем - можете да подадете искова молба за неплатения наем за целия 2-годишен период или можете да подадете например две искови молби за неплатения наем за всяка година поотделно. Съвсем не искам да давам пример с хилядите дела за дребни суми, които определени адвокатски кантори роят и водят "безплатно" от името на потребители на битови монополисти. Възражението, че законът предвижда възможност такива свързани дела да се съединяват, е вярно, но само на теория. Съд с 80 000 или 90 000 нови граждански дела на година трудно се справя с това да следи движението им и да ги съединява. Дори и да бъдат съединени, бройката им - чисто статистически и като деловодна работа - не намалява.
Нещо повече - прокуратурата не може да си избира съдия, а опитните адвокати по граждански дела могат. Например искате да заведете дело, което да се реши бързо. Но знаете, да речем, че от 40 граждански състава, които биха го разгледали, 5-10 състава са много бавни (причините са без значение). Затова подавате нередовна искова молба - например без държавна такса, и чакате да видите на кой съдебен състав ще се падне. Ако се падне на някой от "бавните" състави, не изпълнявате указанията на съда и той ви прекратява делото. Изчаквате няколко седмици и подавате същата искова молба и така, докато делото ви попадне на "работещ" съдебен състав. Тази схема, която е широко практикувана в СРС, води до увеличаване на бройката на гражданските дела и е неизбежна, докато има ситуация, при която известен брой съдебни състави работят чувствително по-бавно от останалите.
3. Нещо повече - част от командированите съдии и част от преместваните без конкурс съдии в процедурата по чл. 194 от Закона за съдебната власт (при прехвърляне на щат или при размяна по взаимно съгласие, б.а.) се използват именно за да "вкарат в ред" подобни "забатачени" съдебни състави, в които предишният съдия е оставил стотици, дори хиляди нерешени и неадминистрирани дела. През това време тези нови съдии не получават нови дела, а увеличаващото се постъпление на граждански дела се стоварва върху старите съдии в съда. За гражданите и адвокатите обаче се създава привидност, че увеличаването на броя на съдиите ще доведе до облекчение на съда и до по-бързо правосъдие. Това ги стимулира да подават повече искови молби, заявления за издаване на заповеди за изпълнение и пр. Оттук и неотклонното увеличаване на броя на новопостъпили гражданските дела, което се наблюдава през последните няколко години в СРС.
4. Командироването на съдии и преместването им без конкурс в неподлежащи на никакъв съдебен контрол непрозрачни процедури без ясни критерии създава предпоставки за интриги, зависимости и, доколкото става дума за районни съдии, създава отрано навици у млади хора да търсят изход в кариерните си стремежи и професионалното си развитие не чрез конкурс, а чрез подобни непублични процедури. Това едва ли е в интерес на правосъдието.
Нещо повече - допреди няколко години броят на реално запълнения щат на СРС и СГС беше почти равен. Даже през 2012 г., по мои спомени, в СГС имаше с 1-2 повече съдебни състава от СРС. Това създаваше поне представата у районните съдии, че след няколко години, прекарани в свръхнатоварения СРС, когато се обяви конкурс за повишаване в горна инстанция, голям брой съдии от СРС имат реален шанс да бъдат повишени в СГС - т.нар. кариерно израстване. Сега с него е свършено - в СРС има повече от 170 работещи съдебни състава (без дори да броим няколкото нови съдии, които в момента стоят без съдебен състав поради организационни неуредици), докато в СГС - по-малко от 130. Това означава, че в момента поне 40 души в СРС са обречени до пенсия или до подаване на оставка да прекарат живота си в решаване на едни и същи, еднообразни (защото все пак разнообразието на дела, дори в София, не е безкрайно), но за сметка на това многобройни дела. Това действа демотивиращо, а у някои колеги, прекарали дълги години в СРС, води и до свръхумора и съответно до намаляване на продуктивността.
5. България принадлежи на континенталната правна система, а не на англосаксонската. Съдиите у нас съответно са особен вид държавни служители, сиреч чиновници на заплата, рекрутирани на сравнително ранна възраст с идеята да растат постепенно в съдебната йерархия. Навсякъде в континенталноевропейските правни системи работещата съдебна система е свързана с предвидими правила за кариерно израстване (разбира се, и с достойно заплащане, с мерки за равномерно натоварване и пр.) и с повече или по-малко периодично повишаване на част от съдиите в горна инстанция. У нас обаче заради масовото командироване и заради на премествания на съдии без конкурс по реда на чл. 194 ЗСВ конкурси се обявяват по-рядко. Организацията и провеждането на един общонационален конкурс съвсем не е лесна задача и Висшият съдебен съвет с радост си я спестява, когато може.
Това обаче действа демотивиращо по отношение на редица съдии от СРС с дългогодишен съдийски стаж. А съвсем наскоро ВСС поде инициатива да премества без конкурс съдии от провинциални окръжни съдилища в СГС и така съвсем да обезсмисли конкурсното начало...
6. Новата съдебна сграда на СРС, в която през 2015 г. се нанесоха гражданските отделения на СРС, бе построена именно с цел осигуряване на физически простор за нови и нормално изглеждащи съдийски кабинети, нови съдебни зали, нови деловодства. Но новите съдебни зали, кабинети и деловодства не решават по-голям брой дела, макар да позволяват увеличаване на броя на съдиите и съдебните служители. В някакво обозримо бъдеще процесът на увеличаването на щатовете има изгледи да спре - просто сградата на гражданските отделения на СРС на бул. "Цар Борис III" няма да може да поеме много нови съдийски кабинети и деловодства. Но не трябва да се чака този момент да настъпи. За тези, за които горните аргументи могат да имат стойност и убедителна сила, трябва да бъде ясно, че още сега увеличаването на бройката на съдиите в СРС (и СГС) е нежелателно и вредно явление и трябва да бъде прекратено.
7. Ако има шанс да се намали натовареността на съдиите в СРС и СГС, тя е в законодателни изменения за промяна на правилата на подсъдността по определен вид дела, във въвеждане на рекламационни производства и задължителна медиация и др. Ако искаме пък съществуващите съдии да работят продължително и ефективно в условията на тежка или свръхнатовареност, трябва да им се създадат стимули за спокойна и предвидима работа и изгледи за някакво кариерно израстване. Изходът не е в увеличаването на броя на съдиите.
----------
* Бел. ред.: В публикации в "Труд" и "Правен свят" се гради конструкция за наличие на зависимости и конфликт на интереси, тъй като съдия Лилия Терзиева-Владимирова била командирована в Софийския районен съд (СРС) от председателя на ВКС Лозан Панов, а после пък тя била докладчик по първоинстанционно дело за уволнение на служителка на ВКС, извършено от председателя. Съдийката е избрана със случаен подбор по това дело, но трябвало да си направи отвод, се казва в анонимните публикации. В началото на юли атаката се поднови заради искането да се удължи командироването на съдийката, мотивирано с голямата претовареност на СРС.
| Авторът д-р Васил Петров е съдия в Софийския районен съд, първо гражданско отделение |
В подписката обаче фигурираше и следният пасаж: "Що се отнася до командироването на колегата, както и на останалите близо 10 командировани в СРС съдии, подчертаваме, че сега те са жизнено необходими за оцеляването на съда ни. Вярно е, че командироването следва да се третира като временно изключение и кадровите нужди следва да бъдат разрешавани чрез провеждане на конкурсното начало и разкриване на нови щатове. Но понастоящем – и това зависи не от съдиите и административното ръководство на СРС – липсват решителни, реални и достатъчни действия по привеждане на действителната численост на съда в съответствие с натовареността му на база на реформа на съдебната карта и други мерки. Разкритите нови щатни бройки единствено компенсират донякъде настъпилото вследствие на законодателните изменения увеличение на новообразуваните дела."
Абонирайте се за Капитал
Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив
Именно поради този пасаж категорично отказах да се подпиша в подписката, независимо от симпатиите ми и уважението към съдията Терзиева-Владимирова и към председателя на ВКС. Причините, които мисля, че заслужава да споделя за широката общественост, са следните:1. Емпирично невярно е твърдението, че командироването на съдии и разкриването на нови щатни бройки спомагат за намаляване на натовареността на СРС и решаването на повече граждански дела. Статистиката е повече от категорична: през 2014 г. гражданските отделения на СРС са решили 75 216 граждански дела, а миналата 2017 г. - 72 080 граждански дела, независимо че гражданските състави са се увеличили за този период с повече от 15 души. Независимо от причините за този спад на продуктивността - натрупана умора, повишаване в горна инстанция на по-опитни съдии, увеличен брой дела в резултат на неуместни законодателни промени, намаляване работоспособността на съдии с дълъг стаж и пр., обективен факт е, че все по-увеличаващият се брой граждански съдии парадоксално води до по-малък брой решени граждански дела.
2. Гражданските дела не са като наказателните - те много по-лесно се "клонират". Няколко примера ще пояснят това твърдение. Ако полицията залови двама взломаджии да разбиват магазин, за да извършат кражба, то по правилата на НПК прокуратурата ще внесе в съда един обвинителен акт за извършеното в съучастие от двамата престъпление и ще се образува едно дело. Ако вие обаче сте двама братя, които по наследство от баща си имате да вземате от негов длъжник пари, е възможно да заведете, според съвета на адвоката си, едно общо дело за цялата сума или две отделни дела против длъжника - всяко за половината от сумата. По втория начин ще постъпите, ако например искате да натоварите длъжника с повече съдебни разноски. Друг пример: вашият наемател не ви плаща 2 години наем - можете да подадете искова молба за неплатения наем за целия 2-годишен период или можете да подадете например две искови молби за неплатения наем за всяка година поотделно. Съвсем не искам да давам пример с хилядите дела за дребни суми, които определени адвокатски кантори роят и водят "безплатно" от името на потребители на битови монополисти. Възражението, че законът предвижда възможност такива свързани дела да се съединяват, е вярно, но само на теория. Съд с 80 000 или 90 000 нови граждански дела на година трудно се справя с това да следи движението им и да ги съединява. Дори и да бъдат съединени, бройката им - чисто статистически и като деловодна работа - не намалява.
Нещо повече - прокуратурата не може да си избира съдия, а опитните адвокати по граждански дела могат. Например искате да заведете дело, което да се реши бързо. Но знаете, да речем, че от 40 граждански състава, които биха го разгледали, 5-10 състава са много бавни (причините са без значение). Затова подавате нередовна искова молба - например без държавна такса, и чакате да видите на кой съдебен състав ще се падне. Ако се падне на някой от "бавните" състави, не изпълнявате указанията на съда и той ви прекратява делото. Изчаквате няколко седмици и подавате същата искова молба и така, докато делото ви попадне на "работещ" съдебен състав. Тази схема, която е широко практикувана в СРС, води до увеличаване на бройката на гражданските дела и е неизбежна, докато има ситуация, при която известен брой съдебни състави работят чувствително по-бавно от останалите.
3. Нещо повече - част от командированите съдии и част от преместваните без конкурс съдии в процедурата по чл. 194 от Закона за съдебната власт (при прехвърляне на щат или при размяна по взаимно съгласие, б.а.) се използват именно за да "вкарат в ред" подобни "забатачени" съдебни състави, в които предишният съдия е оставил стотици, дори хиляди нерешени и неадминистрирани дела. През това време тези нови съдии не получават нови дела, а увеличаващото се постъпление на граждански дела се стоварва върху старите съдии в съда. За гражданите и адвокатите обаче се създава привидност, че увеличаването на броя на съдиите ще доведе до облекчение на съда и до по-бързо правосъдие. Това ги стимулира да подават повече искови молби, заявления за издаване на заповеди за изпълнение и пр. Оттук и неотклонното увеличаване на броя на новопостъпили гражданските дела, което се наблюдава през последните няколко години в СРС.
4. Командироването на съдии и преместването им без конкурс в неподлежащи на никакъв съдебен контрол непрозрачни процедури без ясни критерии създава предпоставки за интриги, зависимости и, доколкото става дума за районни съдии, създава отрано навици у млади хора да търсят изход в кариерните си стремежи и професионалното си развитие не чрез конкурс, а чрез подобни непублични процедури. Това едва ли е в интерес на правосъдието.
Нещо повече - допреди няколко години броят на реално запълнения щат на СРС и СГС беше почти равен. Даже през 2012 г., по мои спомени, в СГС имаше с 1-2 повече съдебни състава от СРС. Това създаваше поне представата у районните съдии, че след няколко години, прекарани в свръхнатоварения СРС, когато се обяви конкурс за повишаване в горна инстанция, голям брой съдии от СРС имат реален шанс да бъдат повишени в СГС - т.нар. кариерно израстване. Сега с него е свършено - в СРС има повече от 170 работещи съдебни състава (без дори да броим няколкото нови съдии, които в момента стоят без съдебен състав поради организационни неуредици), докато в СГС - по-малко от 130. Това означава, че в момента поне 40 души в СРС са обречени до пенсия или до подаване на оставка да прекарат живота си в решаване на едни и същи, еднообразни (защото все пак разнообразието на дела, дори в София, не е безкрайно), но за сметка на това многобройни дела. Това действа демотивиращо, а у някои колеги, прекарали дълги години в СРС, води и до свръхумора и съответно до намаляване на продуктивността.
5. България принадлежи на континенталната правна система, а не на англосаксонската. Съдиите у нас съответно са особен вид държавни служители, сиреч чиновници на заплата, рекрутирани на сравнително ранна възраст с идеята да растат постепенно в съдебната йерархия. Навсякъде в континенталноевропейските правни системи работещата съдебна система е свързана с предвидими правила за кариерно израстване (разбира се, и с достойно заплащане, с мерки за равномерно натоварване и пр.) и с повече или по-малко периодично повишаване на част от съдиите в горна инстанция. У нас обаче заради масовото командироване и заради на премествания на съдии без конкурс по реда на чл. 194 ЗСВ конкурси се обявяват по-рядко. Организацията и провеждането на един общонационален конкурс съвсем не е лесна задача и Висшият съдебен съвет с радост си я спестява, когато може.
Това обаче действа демотивиращо по отношение на редица съдии от СРС с дългогодишен съдийски стаж. А съвсем наскоро ВСС поде инициатива да премества без конкурс съдии от провинциални окръжни съдилища в СГС и така съвсем да обезсмисли конкурсното начало...
6. Новата съдебна сграда на СРС, в която през 2015 г. се нанесоха гражданските отделения на СРС, бе построена именно с цел осигуряване на физически простор за нови и нормално изглеждащи съдийски кабинети, нови съдебни зали, нови деловодства. Но новите съдебни зали, кабинети и деловодства не решават по-голям брой дела, макар да позволяват увеличаване на броя на съдиите и съдебните служители. В някакво обозримо бъдеще процесът на увеличаването на щатовете има изгледи да спре - просто сградата на гражданските отделения на СРС на бул. "Цар Борис III" няма да може да поеме много нови съдийски кабинети и деловодства. Но не трябва да се чака този момент да настъпи. За тези, за които горните аргументи могат да имат стойност и убедителна сила, трябва да бъде ясно, че още сега увеличаването на бройката на съдиите в СРС (и СГС) е нежелателно и вредно явление и трябва да бъде прекратено.
7. Ако има шанс да се намали натовареността на съдиите в СРС и СГС, тя е в законодателни изменения за промяна на правилата на подсъдността по определен вид дела, във въвеждане на рекламационни производства и задължителна медиация и др. Ако искаме пък съществуващите съдии да работят продължително и ефективно в условията на тежка или свръхнатовареност, трябва да им се създадат стимули за спокойна и предвидима работа и изгледи за някакво кариерно израстване. Изходът не е в увеличаването на броя на съдиите.
----------
* Бел. ред.: В публикации в "Труд" и "Правен свят" се гради конструкция за наличие на зависимости и конфликт на интереси, тъй като съдия Лилия Терзиева-Владимирова била командирована в Софийския районен съд (СРС) от председателя на ВКС Лозан Панов, а после пък тя била докладчик по първоинстанционно дело за уволнение на служителка на ВКС, извършено от председателя. Съдийката е избрана със случаен подбор по това дело, но трябвало да си направи отвод, се казва в анонимните публикации. В началото на юли атаката се поднови заради искането да се удължи командироването на съдийката, мотивирано с голямата претовареност на СРС.
Още по темата
Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно
Раздуването на щата на съдии няма да ускори правосъдието, ако не спре хитруването с насрочването на делата
22 апр 2019ВКС: Специализираният съд се превръща в извънреден
Върховните съдии сезираха Конституционния съд за преместването на делата за корупция
17 ное 2017"Антикорупционен" Робокоп в ръцете на превзетата власт
Тъмната страна на реформите, наречени борба с корупцията
17 ное 2017
Facebook
Зарче
Седмичен бюлетин за правни новини
Данаил Кирилов показа законопроекта си за тримата големи и заплаши с оставка; Парламентът прие оспорваните ограничения за дивото къмпингуване по морето и предвиди високи глоби
17 юни 2019, 983 прочитания
Как да опазим търговската си тайна?
Новият закон дава много възможности на бизнеса да защити конфиденциалната си информация, но това изисква активни мерки
13 юни 2019, 1439 прочитания
18 юни 2019, 5027 прочитания
18 юни 2019, 3509 прочитания
18 юни 2019, 2550 прочитания
18 юни 2019, 2371 прочитания
18 юни 2019, 1832 прочитания
Още от "Право" Затваряне
Проблемът с Търговския регистър, или когато л@йното удари вентилатора
При липсата на адекватна информация можем само да спекулираме за причините за краха, но има логика в предположението за умишлен саботаж
