Такъв е горе-долу мащабът на проблема с неработещия от миналата седмица Търговски регистър и вероятната загуба на (част от) неговата база данни.

Какво представлява Търговският регистър

Търговският регистър служи за "официален оповестител" относно определени от закона обстоятелства и документи, чиято публичност е от значение за търговския оборот. За да изпълни тази своя роля, Търговският регистър събира и съхранява въпросната информация и осигурява достъп до нея.

Всеки търговец (едноличен, дружество или кооперация) има свой профил, в който е публикувана информация относно търговското му наименование, адреса на управление, представителите, собствениците, евентуално клонове, залози (учредени за обезпечение на кредит) или запори (при принудително изпълнение) върху дялове или предприятие и т.н. Там се съдържат учредителните актове на дружествата, както и годишните финансови отчети. Там са и всички документи, въз основа на които е извършено всяко вписване на обстоятелство или обявяване на документ, или е отказано такова.

Публичност на Търговския регистър

Търговският регистър е на първо място публичен. Той съществува, за да оповестява. Информацията в него е достъпна за всички не само от гледна точка на актуалното състояние на вписванията, но също така е проследима исторически (до секунда) от момента на откриване на профила (вписване на търговеца) до момента на извършване на справката.

Тази прозрачност е необходима за нормалното функциониране на търговския оборот. Благодарение на нея партньорите на всеки търговец (клиенти, доставчици, служители, конкуренти, банки, данъчни служби, съдебни изпълнители) могат да разберат кой го представлява и как (например при няколко представители – всички или някои от тях заедно, всеки поотделно или по друг начин), как изглежда подписът на представителя (чрез публикувания образец от подпис), къде е физическият адрес на управлението на търговеца, кои са неговите собственици и какви права в управлението има всеки от тях, какво е финансовото му състояние (от публикуваните финансови отчети). За достоверността на тази информация отговорност (включително наказателна) носи обикновено представителят на търговеца (например управителят на ООД).

Реформата на Търговския регистър

До 2008 г. българският Търговски регистър беше децентрализиран и изцяло на хартиен носител. Във всяко от 28-те окръжни съдилища се съхраняваха папки с "фирмените дела" на търговците от района на съответния съд. Справки можеше да се правят единствено чрез намиране и преглеждане на съответната папка в сградата на съда в работно време (а съгласно практиките на някои съдии – и след подаване на писмена молба и одобряването ѝ от съдията, комуто фирменото дело е разпределено). Често една справка отнемаше часове, а понякога беше свързана и с пътуване до съответния окръжен съд.

Читателите на по-зряла възраст и с по-силна памет навярно ще си спомнят как в началото на кметуването си през 2006 г. Бойко Борисов беше застрашен от отстраняване от длъжност поради несъвместимост, защото все още беше вписан като член на бордовете на две дружества (което е забранено за кметове). Оправданието на младия Борисов беше, че бил подал заявление за заличаването си от Търговския регистър още през 2001 г., но съдът все още не бил вписал това заличаване. Факт е, че казусът кой какво кога е подал и дали, кога и как това е било вписано в Търговския регистър не намери отговор седмици наред. В работещия допреди седмица тТрговски регистър такава справка би отнела секунди.

Въпреки все по-очевидната нужда от реформа на българския Търговски регистър гласовете в нейна подкрепа бяха плахи и колебливи, а отпорът срещу промяната – непреклонен и лют. Към 2006 г. комбинацията от няколко благоприятни (за жалост външни) фактора даде тласък на реформата на българския Търговски регистър. Един от тях беше належащата хармонизация на дружественото ни право с директивите на Европейския съюз (и по-специално изискването базата данни на Търговския регистър да стане електронна и да бъде достъпна чрез централна платформа). Наред с това Международният валутен фонд (МВФ) постави като условие за финансова подкрепа на България изграждането на централизиран електронен търговски регистър (и тройната коалиция се ангажира политически да осъществи реформата). Не на последно място, Американската агенция за международно развитие (USAID) успя да организира малък екип от ентусиасти и утвърдени професионалисти, които обезпечиха експертно реформата, като подготвиха нормативните актове и подпомогнаха изграждането на информационната система.

"Ако настъпи срив в системата"

Пътят към изграждането, а както стана ясно на всички – и поддържането – на централизирания електронен търговски регистър в България се оказа стръмен и трънлив.

Първоначално отпор дадоха съдиите и някои научни работници по право. Те се противопоставиха на изваждането на регистъра от съда и свързаните с това стандартизация и прозрачност на регистърното производство. Законът за търговския регистър дори стана първият закон, приет от мнозинството на тройната коалиция, върху който президентът Първанов наложи вето. На този етап противниците на реформата насочиха най-яростната си критика срещу електронния характер на регистъра. Според тях щеше да се затрудни достъпът до регистъра, защото "баба Дора не ползува системата "Интернет".

Парадоксално с оглед днешната ситуация, чест аргумент беше и опасността да "настъпи срив в системата" и да изчезне информация от Търговския регистър. Съответно този риск намери отговор в правилата за съхранение на Търговския регистър, изискващи едновременно съхраняване на базата данни на поне два сървъра с различно географско местоположение, както и редовно архивиране в съответствие с общоприетите стандарти. Спазването на тези правила на практика прави невъзможна загубата на информация от регистъра.

Да проработиш на инат

Законът за Търговския регистър влезе в сила близо две години от приемането си след неколкократно отлагане поради нежелание за изграждане и внедряване на информационната система, както и цялостна организационна слабост и неумение за планиране от страна на администрацията.

Първоначално обслужван от едва няколко служители, в първите месеци на работата си регистърът беше затрупан от заявления, които едва смогваше да обработи със забавяне от няколко месеца. Притисната от надигащото се недоволство, Агенцията по вписванията назначи допълнително служители и работата на регистъра потръгна. Известно време регистърното производство отнемаше средно около ден. Служителите посъбраха опит и практиката им по вписванията донякъде се хармонизира и дори стана предвидима.

С попълването на базата данни на преден план изпъкна и най-голямото предимство на новия регистър – публичността на вписванията и прозрачността на производството. Изкушените от материята читатели навярно са следили (в реално време) и помнят "войната" между собствениците на "Петрол", разиграла се пред очите ни в профила на дружеството в Търговския регистър. Разследващата журналистика също намери един надежден източник на информация.

За жалост отговорните за поддръжката и развитието на Търговския регистър нерядко не съумяваха да достигнат висотата на дълга си. Понякога поради умствена слабост, друг път заради слаб ангел. Запомнящ се пример е заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова (от екипа на министър Маргарита Попова, 2009-2011 г. - бел. ред.), отговаряща за Търговския регистър, която дръзко споделяше публично (включително в интервю за "Капитал") съмнителната идея да се поддържа хартиен бекъп на базата данни посредством периодично изпринтване. Самата идея, разбира се, теоретично не е невъзможна, но практическото ѝ осъществяване би изисквало непосилен организационен и финансов ресурс. Това е като да поддържаш хартиен бекъп на фейсбук например.

Първа сериозна намеса върху функционалността на информационната система и същевременно удар върху основната функция на Търговския регистър нанесе ограничаването на достъпа до базата данни през 2011 г. Под лозунга "да спрем кражбата на фирми" законодателят затрудни достъпа до документите, въз основа на които са извършени публикациите. Законодателният замисъл беше справките в тази част от базата данни да се правят с електронен подпис и да оставят следа, по която "крадецът на фирма" (който преди това я е разгледал подробно) да бъде заловен. Авторите на тази хрумка не дадоха отговор дали вместо това не би било по-смислено да се разследва заявителят, който е подал (предполагаемо подправени документи) за вписването си като нов собственик на фирмата.

Поредица законодателни изменения и некадърно кадруване доведоха до непоследователна и често незаконосъобразна регистърна практика. Времето за вписване все по-често надхвърляше разумното, особено в пикови периоди като ежегодното подаване на годишни финансови отчети. Така и никой не предприе организационни или нормативни мерки за справяне с кризата.

Шокираща немарливост или умисъл

При липса на адекватна информация от отговорните за Търговския регистър можем само да спекулираме за причините за настоящия крах. Предвид изискванията за съхраняването му най-логично е да предположим, че той е резултат от умишлен саботаж. Ползите от това биха били евентуално да се заличат следите от манипулирано вписване (например, ако документите, въз основа на които то е извършено, се окажат безвъзвратно изгубени). Не е изключено обаче рухването на Търговския регистър да се дължи на системно пренебрегване на правилата, съчетано с обикновена мърлявщина, слаба правна, техническа и организационна култура, както и управленско късогледство.

Вредите на този етап са трудно измерими – както от твърде дългото нефункциониране на регистъра, блокиращо търговския оборот, така и от евентуална загуба на (част от) базата данни. Твърде вероятна перспектива при частична загуба на базата данни (например висящите заявления) е да се наложи повторното им подаване до Търговския регистър.

Навремето Търговският регистър се изгради с техническата и финансова подкрепа на донорски организации. А сега кой ще ни даде пари?