Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления

Reuters

Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления

Решение на Съда на ЕС в Люксембург формулира критериите: тежка намеса може да се обоснове за борба с тежка престъпност

8176 прочитания

Reuters

© Reuters


Трафични лични данни, запазени и съхранявани от доставчици на електронни съобщителни услуги, могат да бъдат предоставяни на органите, които разследват престъпления – полиция и прокуратура, дори когато става въпрос за неособено тежки престъпления, при условие че този достъп не накърнява сериозно личния живот. Това обяви в решение от днес Съдът на ЕС в Люксембург по дело, образувано по запитване на съда на провинция Тарагона в Испания.

Поводът за делото възниква в рамките на разследване на грабеж на портфейл и мобилен телефон. Испанската полиция иска от съдия-следователя, на когото е разпределено делото, да ѝ предостави разрешение за достъп до данни на доставчиците на мобилни услуги, които биха й позволили да установи самоличността на потребителите на телефонни номера, активирани с откраднатия телефон в период от 12 дни след грабежа. Съдия-следователят отхвърля искането, като основно се мотивира с това, че испанският закон допуска да се предоставя достъп до такива данни само с оглед разследване на тежки престъпления, а по определение тежко престъпление по испанското право (както и в българското) е това, което е наказуемо със затвор повече от 5 години. В случая деянието, за което се иска разкриване на трафичните данни за установяване на самоличност, не представлява тежко престъпление и затова е постановен отказ.

Испанската прокуратура протестира това решение пред съда на провинция Тарагона, който пък прави запитване до СЕС – какъв трябва да е критерият за тежест на престъпленията, за които е допустима намеса в основните права, какъвто е достъпът до личните данни, запазвани от доставчиците на електронни съобщителни услуги. В самото запитване се посочва, че след отказа на съдия-следователя да разреши достъп до трафични данни в конкретния случай в Испания е бил променен законът, като са били въведени два алтернативни критерия за определяне на степента на тежест на дадено престъпление, във връзка с което е разрешено запазването и предоставянето на лични данни. С промяна в испанския Наказателно-процесуален кодекс (НПК), в сила от 6 декември 2015 г., е записано, че съдът може да разреши прихващането на частната пощенска и телеграфна кореспонденция, включително по факс, както и международните пощенски записи, които заподозреният изпраща или получава, а също и тяхното отваряне и проучване, ако се разследва някое от следните престъпления: 1) умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода с максимален срок най-малко три години; 2) престъпление, извършено в рамките на престъпна група или организация; 3) тероризъм. Извън това, разбира се, трябва да има улики, че отварянето на тези данни ще осветли факт или обстоятелство от значение за делото.

В решението си от днес СЕС потвърждава за пореден път, че достъпът до данни с цел установяване на самоличността на притежатели на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон - име и фамилия, евентуално - адрес, представлява намеса в основните им права, закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Тази намеса обаче не е толкова тежка, че да се налага ограничаването на този достъп за целите на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления само до борбата с тежката престъпност.

Достъпът на публичните органи до лични данни, запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги, съставлява намеса в закрепените в хартата основни права на зачитане на личния живот и на защита на данните, дори когато няма основание тази намеса да се квалифицира като "тежка". Без значение е в случая дали данните за личния живот имат чувствителен характер и дали заинтересованите лица са претърпели евентуални неудобства поради тази намеса. В Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) изчерпателно са изброени целите, които могат да обосноват национална правна уредба, която дава достъп на публични органи до тези данни, като по този начин дерогира принципа на поверителност на електронните съобщения. Всеки път разрешаването на такъв достъп трябва да се преценява строго през призмата на някоя от тези цели. Но що се отнася до целта за превенция, разследване, разкриване и преследване на престъпления, текстът на директивата не ограничава тази цел до борбата само с тежките престъпления.

Действително в свое предишно решение по шведско дело (Tele2 Sverige) СЕС е приел, че само в случаите на борба с тежката престъпност може да е обоснован достъпът на публичните органи до лични данни, запазени от доставчиците на съобщителни услуги, които в своята съвкупност позволяват да се направят точни изводи относно личния живот на лицата, чиито данни са засегнати. Това тълкуване обаче е мотивирано с принципа на пропорционалността - целта, преследвана с правна уредба, която регламентира този достъп, трябва да е свързана с тежестта на намесата в съответните основни права, до която води тази дейност. Другояче казано, тежка намеса може да бъде обоснована само от цел за борба с престъпността, която също трябва да е квалифицирана като "тежка". Когато обаче намесата не е тежка, този достъп може да бъде обоснован от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на "престъпления", се казва в решението на СЕС.

В конкретния случай по италианското дело Съдът приема, че достъпът до посочените данни не може да бъде квалифициран като "тежка" намеса в основните права, тъй като тези данни не дават възможност да се направят точни изводи за личния живот на засегнатите.

Трафични лични данни, запазени и съхранявани от доставчици на електронни съобщителни услуги, могат да бъдат предоставяни на органите, които разследват престъпления – полиция и прокуратура, дори когато става въпрос за неособено тежки престъпления, при условие че този достъп не накърнява сериозно личния живот. Това обяви в решение от днес Съдът на ЕС в Люксембург по дело, образувано по запитване на съда на провинция Тарагона в Испания.

Поводът за делото възниква в рамките на разследване на грабеж на портфейл и мобилен телефон. Испанската полиция иска от съдия-следователя, на когото е разпределено делото, да ѝ предостави разрешение за достъп до данни на доставчиците на мобилни услуги, които биха й позволили да установи самоличността на потребителите на телефонни номера, активирани с откраднатия телефон в период от 12 дни след грабежа. Съдия-следователят отхвърля искането, като основно се мотивира с това, че испанският закон допуска да се предоставя достъп до такива данни само с оглед разследване на тежки престъпления, а по определение тежко престъпление по испанското право (както и в българското) е това, което е наказуемо със затвор повече от 5 години. В случая деянието, за което се иска разкриване на трафичните данни за установяване на самоличност, не представлява тежко престъпление и затова е постановен отказ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Добре е да могат да се намират откраднати телефони и други електронни устройства.

    Обаче с това може да се злоупотреби.

    Представете си например разследване, което цели да се установи местоположението на някого (например някой разследващ журналист). По някаква причина разследващите успяват да установят, че ползва определен телефон (IMEI). Обявяват го като откраднат за да заобиколят закона и да получат метаданните.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK