Новите мерки срещу прането на пари - кого засягат и как

Станислав Николов е адвокат от адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори". Темата е разисквана по време на семинар на тема "Общ регламент за защита на личните данни (GDPR) в медийния бизнес. Право на информация, етика и регулации", организиран от кантората.

В края на март бе обнародван новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който официално въвежда в българското право изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Директивата, известна още като "Четвърта директива срещу изпирането на пари", всъщност трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства на държавите членки в срок до 26 юни 2017 г. Сроковете за транспониране не са препоръчителни, а обвързващи, а неспазването им например доведе до предявяване на иск пред съда на ЕС от Европейската комисия срещу Гърция и Румъния.

Такъв иск бе предявен и срещу Ирландия (поради това, че е транспонирала много малка част от директивата). Искът срещу тези 3 държави е от юли, към този момент ние повече от 2 месеца вече сме имали в сила нов ЗМИП.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

На европейско ниво правната уредба динамично се променя и доразвива, като през май беше одобрена т.нар. Пета директива за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Очевидни са тенденциите за въвеждане на все по-стриктни правила в тази материя, което налага организациите у нас да изострят вниманието си и да засилят дейността си в тази област.

И след приемането на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари духът и основните положения в материята останаха непроменени, но същевременно се въведоха редица различни изисквания. Ето някои от по-съществените.



Публичен регистър на действителните собственици на компаниите

Компаниите следва да идентифицират физическите лица, които са действителните им собственици, както и да ги публикуват по партидите на юридическите лица в Търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ. Последно заложеният срок за оповестяване на действителните собственици е 1 февруари 2019 г., като законът задължава да се публикува "подходяща, точна и актуална" информация, което означава, че следва внимателно да се проследява дали физическото лице все още има качеството на действителен собственик и дали друг не го е придобил.

Предвид това от съществено значение е всяка задължена организация да отговори на въпроса: "В момента кои физически лица отговарят на изискванията за действителен собственик?"

"Действителен собственик" е винаги физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира юридическо лице или друго правно образование, както и физическо лице, от чието име или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност. Според закона индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава/т акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Следващата ("Пета AML директива") понижава този праг от 25 на сто до 10 на сто.

На 19 октомври 2018 г. беше публикуван за обществено обсъждане и проект на правилник за приложение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, чието приемане също е закъсняло.

Проектът съдържа и формуляр на декларацията, оповестяваща действителните собственици.

Завишено внимание спрямо "видните политически личности"

Дефиницията за "видни политически личности" беше значително разширена от новата директива, поради което новият ни национален закон определя като такива не само чуждестранните лица, а и местните такива. Законът изброява редица категории длъжностни лица, които попадат в това определение - държавни глави, премиери, министри и зам.-министри, депутати, конституционни и върховни съдии, членове на управителни органи на централни банки, посланици и др. Спрямо тях трябва да бъде прилагана разширена комплексна проверка като клиенти, както и спрямо свързаните с тях лица - роднини, съпрузи или лицата, които живеят във фактическо съжителство. Дори и след като вече не заемат длъжността си, мерките спрямо тях остават приложими, ако не е изминала една година от преустановяване на "важните обществени функции", които са им били възложени. При встъпване в делови взаимоотношения с такива лица законът изисква предварително одобрение от служител на висша ръководна длъжност при задължения субект (банки, кредитни институции, застрахователи, инвестиционни посредници и др.).

Макар законът да не споменава изрично, съгласно директивата отказът от делови взаимоотношения с дадено лице само въз основа на факта, че то е видна политическа личност, противоречи на духа на регулацията и на препоръките на FATF (Financial Action Task Force - Работната група за финансово действие).

Подход, основан на оценката на риска

Думата "риск" е една от най-често повтарящите се в новия закон, което не е случайно предвид логиката на самата директива. Това е една от новостите в сферата и докато някои смятат, че подходът, основаващ се на степента на риска, предоставя по-голяма гъвкавост, други виждат това като причина за лутане на задължените организации и затруднения да определят какво точно са длъжни да сторят. Според вида на риска например задължените организации ще могат да прилагат опростена комплексна проверка или пък ще се налага разширена комплексна проверка. В този контекст те ще трябва да си изготвят стройни правила, за да могат да са отчетни пред надзорния орган и да защитят преценките, които са направили.

Може да определим оценката на риска от изпиране на пари като основна мярка за превенция по смисъла на закона. Задълженията за извършване на оценка на риска са изведени като отделна Глава седма от закона – както национална оценка на риска, така и изготвяне на оценка на риска от задължените субекти. Оценките на риска се актуализират периодично, съхраняват се и са достъпни за дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. Професионалните организации и сдружения ще могат да изготвят оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище.

Висши ръководни длъжности и тяхната отговорност

Законът въвежда понятието "служител на висша ръководна длъжност": длъжностно лице или служител, който притежава достатъчно познания относно рисковата експозиция във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, като не е необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление или представителство. Видно от дефиницията, като такова лице би могло да се определи например ръководителят на отдел "Съответствие".

Функциите на служителите на висша ръководна длъжност са разнородни, като заслужава да се отбележи, че за прилагането на опростените комплексни проверки се изисква одобрение от такъв служител. За нарушения на закона са предвидени сериозни глоби за лицата, които отговарят за осъществяването или осъществяват вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на организациите.

Новата дефиниция за "служител на висша ръководна длъжност" заслужава внимание и поради отдавна съществуваща норма в Наказателния кодекс (НК) – чл. 253б, която предвижда в немаловажни случаи лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева за длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. До момента почти липсва практика по тази разпоредба от НК, но предстои да видим дали новият закон и новата дефиниция няма да доведат до ангажиране на наказателна отговорност, свързана с нарушения на ЗМИП.

Вътрешни политики и защитата на личните данни

Задължените организации приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари. Тези правила и процедури подлежат на утвърждаване от дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. Спазвайки ЗМИП, организациите не трябва да пренебрегват и принципите за защита на личните данни. Между двете регулации не съществува конфликт, не са взаимоизключващи се и баланс е възможен. Нещо повече, новите правила срещу изпирането на пари могат да се разглеждат като добър повод да се преразгледат естеството, количеството и източникът на лични данни, които се събират за целите на AML1.

В заключение трябва да се отбележи, че регулаторите често нямат нужния ресурс да осъществяват самостоятелна повсеместна надзорна дейност, затова тенденцията на европейско ниво е да се делегират задължения към поднадзорните субекти. В случая това е с цел по-ефективна борба с прането на пари, но този метод е широко разпространен и беше приложен и в материята, свързана със защитата на личните данни. Общият регламент за защита на личните данни също цели да постигне своеобразна саморегулация – спазване на множество задължения (вкл. за съдействие на субектите на лични данни) от организациите и осигуряване на отчетност относно това спазване. Косвеното прехвърляне на AML задължения обаче тласка организациите към извършване на дейности, които са твърде далеч от техния основен бизнес и са типични по-скоро за правоприлагащи органи на държавна власт. По тази причина съществува вероятност организациите да срещнат сериозни затруднения, да допуснат неволни нарушения и да станем свидетели на активна санкционна дейност.

1 Anti Money Laundering – AML - система от закони и процедури, предназначени да спрат генерирането на доходи чрез незаконни действия

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук: