Седмичен бюлетин за правни новини

Предизвестената новина на седмицата е, че КПКОНПИ не видя нередност в това, че финансовият министър Владислав Горанов ползва безвъзмездно апартамент в луксозен комплекс в София, предоставен му от бизнесмена Иван Сариев. Антикорупционната комисия е обследвала казуса само за конфликт на интереси, не и за корупция. От прокуратурата още през ноември обвързаха резултата от прокурорската проверка с проверката на КПКОНПИ.

Парламентарното мнозинство обяви любопитен подход към ветото на президента върху промените в Изборния кодекс (указа с мотивите на държавния глава вижте тук). Депутатите от управляващата коалиция заявиха, че ще отхвърлят ветото изцяло, защото то не се отнасяло само за преференциите, а след това ще внесат нов законопроект, с който да редактират само текстовете за преференциалното гласуване.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Казусът с генералния директор на БНТ Константин Каменаров се заплита. На 20 февруари състав на Софийския градски съд с председател и докладчик Руси Алексиев поиска от БНТ информация дали Каменаров е бил командирован в Брюксел на 19 февруари, след като на 18 февруари не се яви на съдебното заседание по делото срещу него за шофиране в нетрезво състояние и представи болничен за периода 14 - 20 февруари. От БНТ отговориха на съда, че Каменаров е бил командирован само за 19-и. Междувременно журналистката Валя Ахчиева обяви, че на 18 февруари, докато е бил в болничен, Каменаров е подписал заповед за дисциплинарното й наказване с "последно предупреждение за уволнение". В четвъртък Ахчиева внесе в съда иск за отмяна на наказанието.

//СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Синдиците на КТБ ще се сдобият с право да продават активи евтино и на тъмно >> ГЕРБ, ДПС и Патриотите внесоха в парламента поредна поправка в Закона за банковата несъстоятелност (законопроекта можете да видите тук)



Специализираната прокуратура ще се занимава с "Яневагейт" >> Данни за престъпления от магистрати, членове на ВСС и депутати не са били проверени при първоначалната проверка

Добрият, лошият и злият >> Как една полицейска проверка завършва с прострелян, а виновни за това все още няма

Цената на евтините преводи в евро >> Догодина таксите трябва да паднат драстично, но теоретично това може да бъде компенсирано донякъде с повишение на други

България с предупреждение, че не спазва конвенцията за достъп на гражданите до екодела >> Комитетът на Орхуската конвенция потвърди предупреждението за изключване на държавата, ако не приеме законодателни промени

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

В решение по чл. 290 ГПК: ВКС разясни как се връщат доказателства и осъди прокуратурата за над 278 000 лв. Обезщетението е за над 30 кг розово масло, иззети заради разследване през 2005 г. >> news.lex.bg

Съдии до ВСС: Ръководството на Окръжния съд в Благоевград не решава проблемите ни, дори създава нови >> news.lex.bg

Как минималната заплата намали кражбите у нас. Кратка бележка по съдебната статистика >> ime.bg

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:



//ПО-ИНТЕРЕСНОТО ОТ "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК"

бр. 17 от 26 февруари 2019 г.

Публикувани са промените в Закона за защита на личните данни след отхвърленото вето на президента върху новия чл. 25з, ал. 2, който въвежда 10 критерия при обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, като последният от тях дори обезсмисля предходните - "други обстоятелства, относими към конкретния случай". Тази своеобразна свръхрегулация, лишена от последователност и предвидимост, създава условия за държавно осъществявана цензура върху публикациите на журналисти, писатели, учени. Законът е мотивиран с въвеждането на европейския регламент за защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679), но съдържа и редица други любопитни разпоредби. Той въвежда правилото, че председателят и членовете на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на нов председател и членове. Мандатът на настоящите членове на КЗЛД изтича на 15 април т.г., а двама от състава й нямат право на преизбиране.

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Депутати предлагат кадровите решения на ВСС, без дисциплинарните, да се гледат на една инстанция от ВАС

Проект за промени в Закона за съдебната власт, внесен в парламента от знакови членове на правната комисия от всички парламентарни групи без БСП, предлага делата срещу решения на Висшия съдебен съвет, с изключение на тези по дисциплинарни производства, да се гледат само на една инстанция от Върховния административен съд (ВАС). Това според вносителите ще доведе до бързина и процесуална икономия при гледане на кадровите решения на ВСС, а оттам - и до ритмична кадрова обезпеченост. Предлага се в закона изрично да се запише, че когато във ВСС не се събере необходимото мнозинство за дадено решение, да се смята, че то е отхвърлено, като така се преодолее противоречивата практика на ВАС. Съответната колегия на ВСС да може да налага и дисциплинарно наказание "забележка". При предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор или на инспектор от инспектората новоизбраният на негово място да получава пълен мандат, а не да довършва мандата на предшественика си. Още по темата тук

С промени в ГПК се търси по-добра защита на потребителите срещу неравноправни клаузи в договорите

В края на януари т.г. Европейската комисия с официално писмо уведоми България, че досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение се издават, без съдът да може да провери дали те удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в потребителските договори, противоречи на правото на ЕС (Директива за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО). ЕК даде двумесечен срок на България за отговор, иначе може да се стигне до мотивирано становище по въпроса. С цел избягване на санкции и "осигуряване на по-добра защита на длъжниците в заповедното производство от злоупотреби на банки, кредитни и монополни дружества" е мотивиран и законопроектът за промени в ГПК, внесен от група депутати от управляващата коалиция. Той въвежда служебно задължение за съда да проверява законосъобразността на основанието за издадена заповед за незабавно изпълнениe. Когато вземането произтича от договор с потребител, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение се прилагат договорът и общите условия към него. Съдът отказва да издаде заповед, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител и др. Банките ще трябва да представят пред съда и документа, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Законопроектът е почти изцяло идентичен с предложения преди седмица от омбудсмана Мая Манолова, също мотивиран с писмото на ЕК.