С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 апр 2019, 10:53, 3134 прочитания

Директивата за авторското право дава силна защита и изисква качествени договори

Какво ни казва европейският нормативен акт относно авторското право в цифровия единен пазар и какво трябва да направи бизнесът

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Приложимото законодателство трябва да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, така че да не ограничава технологичното развитие" – се заявява в преамбюла на новата Директива относно авторското право в цифровия единен пазар.

През септември 2016 г. Европейската комисия предложи правилата на ЕС за авторското право да бъдат модернизирани, за да отговарят на нуждите на ерата на цифровите технологии. В резултат на 26 март т.г. Европейският парламент прие окончателен текст на Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар, одобрена и от Европейския съвет на 15 април. На 17 април т.г. директивата беше окончателно утвърдена от председателя на Европейския парламент и председателя на Съвета. Следва публикуване в Официален вестник на ЕС, а държавите членки ще разполагат с 24 месеца, за да транспонират новите правила в националните си законодателства.
Авторите

Павлин Стоянов e мениджър в адвокатско дружество "Делойт Лигъл", оглавяващ практиките по енергетика и технологии

Симона Тонева e юрист в адвокатско дружество "Делойт Лигъл"

Както Общият регламент относно защитата на данните – Регламент ЕС 2016/679 (по-известен като GDPR), така и новата директива са част от стратегията на Европейския съюз за единен цифров пазар. Подобно на Регламента за защита на личните данни директивата също предизвиква противоречиви мнения в обществото. Експерти се притесняват, че тя ще нанесе вреди на независимия медиен бизнес и ще засили монополизма на големите онлайн гиганти. В някои европейски градове дори вече имаше протести против приемането на нормативния акт. Авторите му от своя страна са убедени в позитивите, които той ще донесе.

Като приоритет директивата се стреми към по-добра защита на авторското право в цифровия пазар и неговото справедливо възнаграждение. Новият акт има за цел да гарантира, че творците (например музикантите или актьорите), издателите на новинарски издания и журналистите получават печалби и от онлайн пространството и интернет в замяна на това, че техните творби и продукти циркулират свободно там.


Всъщност директивата е в голяма степен насочена към големите интернет платформи за споделяне на съдържание и новинарски агрегатори (като YouTube, Facebook или GoogleNews).
От една страна, тя цели да ги задължи да плащат на създателите на съдържание (артисти/музиканти/актьори и новинарски издателства и техните журналисти) адекватно възнаграждение. Това задължение е предвидено да се осъществи чрез справедливи и възмездни лицензионни договори между големите онлайн платформи или новинарските агрегатори и творците. При липса на такова споразумение платформата ще бъде пряко отговорна, ако уеб хоства дадено произведение без платена лицензионна такса. Затова заинтересованите страни ще трябва да разработят и сключват подходящи договори помежду си, за да изпълнят правата и задълженията си, произтичащи от директивата. От значение ще е как националното законодателство ще въведе изискванията й.

Очаква се, че директивата ще подтикне онлайн платформите да въведат политика за справедливо възнаграждение на творците, от чийто труд извличат парични печалби. Авторите на нормативния акт са отчели, че за разпространението на творбите в интернет в момента творците получават често никакво или незначително възнаграждение.

Благодарение на някои разпоредби директивата осигурява по-силни права за водене на преговори за авторите и изпълнителите. Те ще могат да изискват допълнително възнаграждение и от дистрибутора (например техни агенти), който използва правата им, когато първоначално договореното възнаграждение е непропорционално ниско в сравнение с ползите, получени от дистрибутора.



На следващо място, директивата въвежда значими промени в отговорността на интернет платформите за каченото на тях съдържание. Дадена платформа ще носи правна отговорност, ако на нейния сайт има съдържание, обект на авторско право, на чийто създател тя не е платила подходящо възнаграждение. Това от своя страна означава, че лицата, чието произведение се използва без разрешение и възнаграждение, ще могат да претендират правата си директно от притежателите на платформата.

Всъщност въвежда се и и предварителен контрол на съдържанието (досега беше само последващ). Ако до момента можеше да се подават оплаквания за сваляне от платформата на конкретно публикувано в интернет съдържание, сега вече сайтовете ще трябва предварително да предприемат достатъчни мерки за предотвратяване на публикуваните материали, обект на авторско право, за които платформата няма сключен лицензионен договор.

Директивата не посочва и не изброява какви инструменти, човешки ресурси или инфраструктура са достатъчни, за да не се допусне появата на материал, за който не се изплаща възнаграждение, на сайта. Няма изрично изискване за филтри за качване. Въпреки това обаче, като се вземе предвид нарастващата активност на обществото в социалните мрежи и интернет пространството въобще, въпросните филтри могат да се окажат единственият метод за осигуряване на спазването на новия режим.

Такива филтри вече се използват от големите компании. Недостатъкът им е, че те понякога отстраняват законно съдържание. Именно заради това приетата директива съдържа разпоредби, които гарантират, че ползвателят може да обжалва нецелесъобразно премахване на качено съдържание. Затова платформите трябва да създадат правни процедури и правила и технически механизми за получаване и разглеждане на такива жалби "ефективно и експедитивно".

Амбициите на европейския законодател, както обичайно, са да се обхванат всички възможни гледни точки, да се уредят взаимоотношенията справедливо и модерно. Все пак и при приемането на окончателните текстове на директивата някои държави членки изразиха скептицизъм относно постигнатите уговорки, въпреки че подкрепят преследваните цели. В тази група остана и технологичният "пионер" на Европейския съюз – Естония. Основните обсъждания бяха около текстове, които в окончателния вариант на директивата са чл. 15 и чл. 17.

Ключовите разпоредби

Според чл. 17 сайтове и приложения, където потребителите могат да качват материали, трябва да положат "усилия" предварително да купят лицензии за всичко, което потребителите биха могли да качат. Т.е. те ще трябва да направят всичко по силите си да предотвратят качването на съдържание, което нарушава авторски права. Ако съд реши, че усилията им не са били достатъчни, те ще носят отговорност за нарушенията, макар и извършени от техните потребители.

Другият текст, който породи полемики и в крайна сметка беше отменен, беше изискването търсачките и платформите за агрегиране на новини да плащат, за да използват линкове към материали от новинарски сайтове. Логиката беше, че след като технологичните гиганти правят пари от т.нар. "линкинг" – агрегирането и предоставянето на новини и подреждането им за потребителя, авторите на произведенията трябва да бъдат справедливо възнаградени. Това ограничение е вече изрично изключено от обхвата на директивата в приетия чл. 15.

Ограничено е обаче използването от онлайн платформите на публикациите в пресата. Безплатно остава споделянето на "отделни думи" или "много кратки откъси" от публикация в пресата, придружени с линк към източника.

Коментира се, че директивата ще създаде проблем и за самите медии, които използват собствени платформи за съхранение на съдържание, с изискването на софтуер за разпознаване на авторските права. Въвеждането на такъв софтуер е скъпо и сложно. Анализаторите обсъждат, че в резултат могат да останат само няколко големи платформи, а медиите ще бъдат принудени да качват съдържанието си само там.

Потенциален проблем, но и възможност, е и самият характер на eвропейския законодателен акт, а именно, че той е директива, а не регламент. Следователно няма пряко действие в законодателството на всяка от държавите членки, а подлежи на транспониране. Това би могло да доведе до различни режими на защита на авторското право в интернет и съответно - до неудобство за международния бизнес. От друга страна обаче, държавите членки ще имат възможност в рамките на две години да анализират изискванията и възможните ефекти на директивата и да успеят да въведат нейните разпоредби адекватно спрямо обществените интереси и законовия ред в страната, така че да има възможно най-малко евентуални негативни последици за потребителите и бизнеса.

Изключения от приложното поле на директивата

Противно на някои опасения, авторите на новия европейски акт уверяват, че той няма да доведе до цензура или ограничаване на правата на обикновения потребител (или поне не пряко). Това, което в момента е законно и разрешено за споделяне, ще остане законно и разрешено за споделяне и занапред, но при изрични законови условия. Разработени са редица разпоредби, които гарантират, че интернет остава пространство, в което важи свободата на изразяване.

От обхвата на директивата е изрично изключено качването на защитена творба с цел цитиране, критика, рецензия, карикатура, пародия или пастиш, като това гарантира, че memes и GIFs ще продължат да бъдат достъпни и споделяни в онлайн платформите. Споделянето на откъси от новини също е изрично изключено от обхвата на директивата. Новинарските агрегатори ще могат да продължат да показват откъси, без да е необходимо разрешение от издателите на новини. Това ще бъде възможно, ако публикуваното е "много кратък откъс" или "отделни думи". Последното трябва обаче тепърва да се анализира, за да се определи какво точно се има предвид под "много кратък откъс". Националното законодателство може да се опита да въведе принципи за определянето на понятието. Европейската комисия би могла да създаде насоки с оглед анализ на практиките.

Качването на творби в онлайн енциклопедии по некомерсиален начин, като например в Wikipedia, също е изключено от обхвата на директивата. Ограниченията за авторско право няма да се прилагат и за преподавателски или илюстративни цели.

Директивата също така позволява авторският материал да бъде използван безплатно за защита на културното наследство. В сбирките на европейските музеи, архиви и други институции, грижещи се за опазването на културното наследство, няма да има никакви ограничения на авторското право.

Стартъп платформите ще се възползват от по-леки задължения в сравнение с по-утвърдените

Директивата предлага специфична защита за стартиращите платформи. Платформите, които са създадени преди по-малко от 3 години, имат годишен оборот под 10 милиона евро и средно под 5 милиона уникални посетители на месец, трябва да изпълняват значително по-леки задължения от големите платформи. Още на четвъртата година обаче, независимо от степента на развитие, платформата става адресат на пълния режим наред с всички технологични гиганти.

Какво може да направи българският бизнес

Платформите у нас следва да започнат с идентифициране на адекватни мерки за контрол на каченото съдържание на сайта (по възможност не само филтри, но и чрез допълнителна вътрешна система за проверка). Трябва да създадат качествени лицензионни договори, отчитащи защитените от директивата права и интереси на страните. Анализ на сегашните им практики и политики ще предхожда естествено привеждането на бизнес дейностите в съответствие с директивата и съответното национално законодателство. Трябва да се държи сметка и за международния елемент на всеки бизнес.

Организациите за колективно управление на авторски права, както и агентите на изпълнители и автори ще бъдат много важен инструмент за законосъобразното уреждане на правата и интересите на авторите. Те също следва да изградят нов вид правоотношения със заинтересованите страни (правоносителите).

Авторите и изпълнителите от своя страна следва да потърсят преговаряне и сключване на справедливи договори с ползвателите на техните произведения.

Европейският законодател подхожда с увереност, че въпреки скептицизма на някои държави членки директивата ще "насърчи" иновациите и конкурентоспособността на европейския цифров единен пазар и няма да повлияе отрицателно на свободата на словото в интернет пространството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдът ще се произнася в 7-дневен срок по искания за предварително изпълнение на актове за отчуждаване на частни имоти; Отново отлагат наредбата за обучението по право с още една година - за учебната 2020-2021 г.

20 май 2019, 1163 прочитания

Съдът на ЕС: Работодателите трябва да имат система за измерване на дневното работно време Съдът на ЕС: Работодателите трябва да имат система за измерване на дневното работно време

Единствено обективното отчитане на реално отработеното време дава надеждна гаранция, че правилно се отчита и извънредният труд

14 май 2019, 2056 прочитания

24 часа 7 дни

23 май 2019, 6315 прочитания

23 май 2019, 2804 прочитания

23 май 2019, 2376 прочитания

23 май 2019, 2001 прочитания

23 май 2019, 1820 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Седмичен бюлетин за правни новини

Негативна реакция за присъдата от 20 години затвор за Десислава Иванчева; 14 години след убийството на Чората ефективни присъди за петима полицаи; Държавата да обезщетява вредите от незаконни наредби и правилници, предлага проект

Скъпа БНТ

Без публичност за финансовото състояние на БНТ конкурсът за генерален директор е безсмислен

Как ще гласуваме на 26 май

Преференциите имат нови номера, машинното гласуване не е толкова трудно

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си