С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 апр 2019, 10:51, 3731 прочитания

Изборите на интелектуалната собственост

Споровете около имената на партии и коалиции показаха, че регистрацията на търговска марка не е подходяща защита

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Яна Тодорова е адвокат в адвокатско дружество "Камбуров и съдружници"
В предизборната кампания за евродепутати се постави акцент върху една интересна тема, която иначе рядко намира толкова централно място в обществения дебат. Разразилите се напоследък спорове около имената на партии, коалиции и предизборни слогани показаха ясно, че правото на интелектуална собственост е недобре познато дори за политици и журналисти. В случая става дума за монопола, който правото на интелектуална собственост позволява върху дадена дума или словосъчетание. Правните способи за придобиване на подобен монопол са няколко и всеки от тях има различен обхват и ефект.

Нашумелите спорове около "Зелените", "Коалиция за България" и "Европа ни чува" подчертаха важността на правото на интелектуална собственост и разкриха колко забележима може да бъде липсата на закрила на адекватно ниво. Анализът на ситуацията показа, че има партии, които не са потърсили навреме закрила чрез регистрацията на търговска марка (години след първоначалното използване), други са заявили за регистрация марка в непрецизно избрани класове услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите, а трети изобщо не са счели регистрацията на даден обект на индустриална собственост като възможен ход. По тази причина се оказа например, че наименованието "Коалиция за България" е обект на две регистрации на търговски марки в различни класове. Оказа се, че нито една от тези регистрации не е от значение за решението на ЦИК да регистрира за участие в изборите субект с това наименование.


В действителност налице са множество индикации, че правото върху регистрирана търговска марка не е подходящ способ за защита на името на дадена партия или политическо обединение.

На първо място, специалните закони - Закон за политическите партии и Изборен кодекс, не съдържат разпоредби, обвързващи правилата за наименование на партиите и коалициите с правото върху регистрирана марка. Съгласно чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Закона за политическите партии наименованието на партия, чиято регистрация предстои, не може да повтаря:
  • наименованието на друга партия;
  • наименованието на коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за участие в последните избори за народни представители, или
  • наименованието на съществуваща парламентарна група.
При депозиране на документи за регистрация на политическа партия трябва да се приложи удостоверение за уникалност на името, което се издава от Софийския градски съд.

Аналогична е и разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от Изборния кодекс по отношение на регистрацията на наименованието на коалиция от партии за участие в дадени избори. И тук отново се поставя условието наименованието на коалицията да не повтаря:
  • наименованието на партия, регистрирана по Закона за политическите партии до датата на обнародване в "Държавен вестник" на указа на президента за насрочване на изборите;
  • наименованието на коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за участие в последните избори за народни представители, или
  • наименованието на съществуваща парламентарна група.
От всичко това следва категоричният извод, че притежанието на регистрирана марка по национален или европейски ред е без значение за процедурата по регистрация на политическа партия или коалиция, тъй като специалните закони не го изискват.



Неприложимостта на правото върху регистрирана марка при имената на политическите партии следва и от спецификата на марката като обект на индустриална собственост и правата, които тя дава на притежателя си. По дефиниция марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Изключителното право върху марка се състои в правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без неговото съгласие да използват в търговската дейност идентичен или сходен на нея знак (чл. 13, ал. 1 от Закона за марките и географските означения). Същевременно, според Закона за политическите партии (чл. 22, ал. 1) партиите не могат да извършват стопанска дейност. Оттук следва, че доколкото дейността на политическите партии поне на теория не е търговска, то тя не би могла да попадне в обхвата на правото върху регистрирана марка. Това е и причината никоя от систематизираните в 45 класа категории стоки и услуги от Международната класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, да не покрива дейността на политическите партии. Сравнителноправният анализ на европейско равнище води до същите констатации.

Нагледен пример е и разминаването между класовете услуги, за които са регистрирани марките на ЕС на Европейската народна партия - ЕНП (клас 45: юридически услуги, организиране на срещи, лобизъм) и Партията на европейските социалисти - ПЕС (клас 35: маркетинг и реклама; клас 41: организиране на образователни срещи; клас 43: професионално юридическо консултиране). Безспорно е, че международната класификация има за цел да обхване всички дейности от стопанския живот, за които дадено лице може да търси закрила на марката си и следователно същинската дейност на политическите партии не попада в нейния обхват. Освен това, за да изпълняват пълноценно целта си, наименованията на политическите партии и коалиции трудно ще спазят критериите за регистрабилност на марки – отличителност и липса на описателен характер.

Тъй като правото на интелектуална собственост не е подходящ способ за защита на наименованията на партии и коалиции, единствената възможност за ограничаване на риска от създаване на нови конфликтни ситуации е евентуално изменение на специалните закони. На първо място, може да се помисли за разширяването на ограничението в тях за използване на наименование на партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за участие в последните избори за народни представители, като се удължи срокът до последните два избора или като се фиксира времеви период, например от 10 години. Друга възможност е да се въведе забрана за използване на наименование на партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за участие в последните избори от съответния вид (за народни представители или за евродепутати).

Любопитно е, че на фона на сложния избор, пред който е изправена Европа, и глобалните проблеми, които стоят пред бъдещите евродепутати, кампанията за изборите за Европейски парламент у нас е със съществен фокус върху правото на интелектуална собственост. Възможно е това да се дължи на желанието на родния политическия елит да се фокусира върху една от най-актуалните теми за последния мандат на европарламента – правото на интелектуална собственост. По-вероятно обаче изглежда споровете за нарушения на правото на интелектуална собственост между политическите опоненти да се дължат на липсата на оригинални творчески идеи в предизборните екипи и на липсата на достатъчно познаване на правните възможности за защита на правата върху дадена дума и/или словосъчетание.

Крайният извод от разразилите се интелектуално-правни предизборни дебати е, че дейността на политическите партии е специфична и не бива да се подхожда към развитието на дадена партия така, както правото предвижда да се подходи при развитието на нов бизнес.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5357 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5045 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Седмичен бюлетин за правни новини

Парламентът форсира законова уредба за реда, по който ще съдим държавата за вреди от нарушаване правото на ЕС; ЧСИ ще сключват минимална годишна застраховка за 1.2 млн. лева и ще пазят някои документи до 100 години; ВКС с тълкувателно решение за частичния иск

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10