С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 юни 2019, 12:26, 3208 прочитания

Как да опазим търговската си тайна?

Новият закон дава много възможности на бизнеса да защити конфиденциалната си информация, но това изисква активни мерки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Обнародването през април на Закона за защита на търговската тайна извади на фокус темата за защита на конфиденциалната информация и постави въпроса какви възможности дава той на фирмите.

Законът определя търговската тайна като всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
  • представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
  • има търговска стойност поради тайния си характер;
  • по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна от лицето, което има контрол върху информацията.
Правната защита на търговската тайна освен по реда на защита срещу нелоялна конкуренция, както досега, вече се осъществява и чрез иск пред съда, с който може да се иска присъждане на обезщетение, както и налагането на широк спектър от мерки: преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна; забрана за производство, предлагане, пускане на пазара или използване на стоките – предмет на нарушение, както и всякакви други действия с тях; унищожаване на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, или предаването им на ищеца; забрана за предлагането или предоставянето на определен вид услуги и редица други. Законът предвижда също така възможност още преди предявяването на иска, както и във всяко положение на делото да се иска от съда налагането на временни обезпечителни мерки, които се състоят в същите действия по спиране на използването на тайната, забрана за използване на стоките и услугите и др. Съдът може да реши вместо налагането на тези мерки да определи внасянето на парична гаранция от ответника.
За автора

Христо Копаранов е съдружник и ръководител на практиката по конкурентно и потребителско право в адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори", което взе активно участие в общественото обсъждане на проекта на Закона за защита на търговската тайна. Има над 15 години професионален опит в Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, като адвокат и арбитър.



Защитата зависи от предприетите мерки за опазване на тайната

Бизнесът отдавна е осъзнал значението на информацията като актив и още повече важността на опазването й в тайна, когато тя дава конкурентно предимство именно защото не е известна на друг. Такава информация, ценна заради това, че е тайна, може да е някакво производствено ноу-хау, може да са списъци с клиенти, бизнес стратегии, маркетингови стратегии, ценови листи и изобщо много широк кръг данни.

Въпреки ясното разбиране за значимостта на опазването в тайна на чувствителната информация, практиката по опитите да се защити нарушена търговска тайна пред Комисията за защита на конкуренцията показва, че в много случаи предприятията, чиято тайна е била открадната, всъщност не са предприели достатъчно мерки за нейното опазване. В този смисъл не е достатъчно съзнанието, че е важно съхраняването на информацията, но също така и предприемането на конкретни мерки за запазване на тайната.



Предприемането на такива конкретни мерки има най-малкото двояко значение.

Дефиницията на понятието "търговска тайна" включва в себе си изискването "по отношение на нея да са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията". Това практически означава, че ако такива мерки не са предприети, информацията изобщо няма да бъде считана за търговска тайна по смисъла на закона, независимо дали е известна на лица, различни от притежателя й и независимо колко важно е за него да не я узнава друг и какво конкурентно предимство му дава. По отношение на такава информация, за чието опазване не е направено достатъчно, няма да може да се ползват възможностите на закона, т.е. няма да може:
  • да се иска обезщетение от нарушителя;
  • да му се наложи забрана да използва откраднатата информация;
  • да се поиска от съда да му забрани да продава определени стоки или да предлага определени услуги, създадени благодарение на откраднатата информация.
На второ място, законът изрично посочва, че това какви мерки ще наложи съдът, било то като обезпечителни, било със съдебното решение, зависи включително и от това какви мерки са предприети за предотвратяване изтичането на информацията. Тоест колкото по-слабо се е погрижило едно предприятие да опази тайната си, толкова по-слаба защита ще може да получи и впоследствие от съда.

Защита на практика

Разбира се, мерките за защита на тайната имат и реално практическо значение за самото опазване на информацията.

На първо място, за да се защити максимално добре една информация е препоръчително внимателно да се анализира конкретната информация, с която работи дружеството като цяло или конкретен негов проект. В рамките на този анализ е препоръчително да се прецени коя информация си струва да се защитава като тайна, каква е нейната търговска стойност, т.е. какви ще бъдат загубите, ако информацията изтече. Оттам нататък дружеството трябва добре да прецени какви мерки предприема и дали те са достатъчни за ефективна защита. Разбира се, конкретни мерки могат да се предприемат и без този цялостен анализ, но това увеличава рисковете тези мерки да не са цялостни, а откъслечни.

За защита на тайната могат да се предприемат както правни, така и технически и практически действия. В групата на правните действия най-типични са т.нар. Non-disclosure agreements, или NDA, т.е. това са споразумения (или въобще клаузи) за неразкриване на дадена информация. Също така важни са и споразуменията за ограничаване използването на тайната. И за двете групи споразумения законът изрично предвижда, че дори една информация да е придобита правомерно, ако тя бъде разкрита или използвана в нарушение на изрично поето задължение, то отговорност може да се търси. Каква би била конкретната отговорност обаче ще зависи и от това какви други мерки са предприети. Простото сключване на някакъв NDA може да се окаже недостатъчно. За да се получи реално защита, е важно конкретната информация да бъде определена като търговска тайна. В практиката не се признава посочването на "всяка информация на дружеството" като реално обозначаване на конкретна информация.

На следващо място, в тези споразумения е препоръчително да се договарят и неустойки. Законът предвижда при нарушение на тайната да се дължи обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, но специално при високотехнологично ноу-хау например е много трудно да се докаже какъв е точният размер на вредите. Включването в споразуменията на неустойка, която, разбира се, не следва да е прекомерна, би спестило необходимостта от доказване на конкретен размер. Допълнително посочването на неустойка би действало и превантивно.

Препоръчително е такива споразумения да се подписват, преди съответното лице да получи чувствителната информация. Това лице може да е различно – може да е работник или служител, може да е външен доставчик на услуга (например разработчик на бизнес софтуер за управление на процесите в дружеството), клиент и др.

Когато се говори за NDA, следва да се прави разлика със споразумения за неконкуриране. Последните освен при определени условия и за определен период са забранени. Но макар да не можем да забраним на наш служител завинаги да не се конкурира с нас, напълно допустимо е да му забраним, и то завинаги, да използва в дейността си информация, която е наша търговска тайна.

Вътрешна система от правила


Подписването на определени споразумения обаче не е единствената "правна" мярка, която може да бъде предприета. Друга възможност (която е препоръчително да се прави заедно с подписването на споразумения или декларации) е изграждане на вътрешна система от правила, отнасяща се за цялото получаване, разпространение, използване на информацията. Този подход е приложим както за работници и служители, така и когато съответното предприятие формира някаква бизнес мрежа. В последния случай обаче трябва да се внимава да не се стигне до забранено антиконкурентно споразумение. В тази "вътрешнофирмена" уредба би могло да се уреди каква информация се счита за тайна, кои лица имат достъп до нея, на какви носители се съхранява, чрез какви носители се разпространява, коя информация за какви цели може да се използва и т.н. Доколкото е приложимо, предвид естеството на съответните правила, е добре в тях да са посочени и последици при неизпълнението им.

Важно е да се има предвид, че колкото и добри договори и вътрешни правила да са приети, ако не са предприети и практически мерки за защита на информацията, това най-малкото ще се отрази на възможността да се получи защита от съда. Практическите и техническите мерки, които могат да се вземат, са много и различни и зависят включително от особеностите на самата организация и нейния бизнес, както и от информацията, с която се борави. Най-типични такива мерки са маркирането на информацията като конфиденциална – това може да се прави както по отношение на информация на хартиен носител, така и за електронно съхранявана информация. Друга типична мярка е да се гарантира, че реално информацията ще се получава на принципа need to know и че реално едно лице ще получава достъп именно до тази информация, която то следва да знае. При електронното съхраняване на информация това може да се постигне чрез съхранение на отделни папки или с криптиране на документите, като съответната папка или документ се отваря само от лица с определена идентификация (например парола). Когато информацията се съхранява чрез бизнес софтуер, ограниченият достъп лесно може да се организира като всеки служител има собствено потребителско име и парола и влизайки в системата може да достъпва само предварително определена информация. Като стана дума за пароли, една от съществените препоръки е за силни пароли, които да са различни за различни устройства и приложения. Препоръчително е и техническото ограничаване на възможността определени документи да бъдат принтирани или записвани.

Разбира се, мерките могат да са различни като не е задължително да са предприети всички накуп. Важното е това, което практически се прави с информацията, както и с нейните носители, да не води да разкриването й на трети лица, за които тя не е предвидена, а същевременно да са предприети реални мерки, които да попречат на неоторизирания достъп до нея.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 4682 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 4243 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 7939 прочитания

20 сеп 2019, 4603 прочитания

20 сеп 2019, 2473 прочитания

20 сеп 2019, 1755 прочитания

20 сеп 2019, 1739 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Седмичен бюлетин за правни новини

Данаил Кирилов показа законопроекта си за тримата големи и заплаши с оставка; Парламентът прие оспорваните ограничения за дивото къмпингуване по морето и предвиди високи глоби

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант