Медии без ценностна система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Медии без ценностна система

Крайната цел на изследователите е да изготвят индекс на корупционните зависимости на печатните медии.

Медии без ценностна система

Изследователски проект ще анализира механизмите и практиките на корупция в българската преса

Зорница Стоилова
6978 прочитания

Крайната цел на изследователите е да изготвят индекс на корупционните зависимости на печатните медии.

© Цветелина Ангелова


Има ли корупция в печатните медии? Кои са механизмите, каналите и целевите групи на корупционните практики в пресата? Как тези практики въздействат върху политиките на медиите? 

С амбицията да отговори на тези въпроси вчера беше обявено началото на изследователски проект "Корупцията в печатните медии", който стартира с подкрепата на Фондация "Фридрих Науман" и посолството на САЩ в България. 

"Изследването няма за цел да сочи с пръст журналисти и издатели, а да задълбочи дебата по проблемите в бранша", обясни д-р Иво Инджов, политолог и експерт по масови комуникации, който ще ръководи проекта. "Причината във фокуса да попаднат печатните медии е, че е по-лесно да бъдат проследени, а освен това според мен именно те задават най-горещите дискусии в публичното пространство", коментира още той, като добави, че във втория етап на проекта ще включат и наблюдение на електронни и онлайн медии. 

Мащабното проучване ще включва контент-анализи на публикации на 25 национални и регионални вестника, социологическо проучване, групови дискусии, интервюта с около 400 представители на медиите, рекламния бизнес и политиката, анализ на структурата на собствеността и финансовото състояние на основните медийни групи и ще приключи през октомври. На неговата база мрежата от изследователи, заети по проекта, ще направят индекс на корупционните зависимости в медиите, ще подготвят сборник с доклади по темата и наръчник с механизми за превенция, както и конкретни предложения за промени в законодателството.

На специално организирана дискусия по темата, д-р Иво Инджов очерта седем "най-тревожни",  по думите му, тенденции, които оформят лицето на българската преса в момента. 

1. Булевардизиране на пресата - доминиране на инфотейнмънта в повечето медии и липсата на достатъчно качествени издания;

2. Превръщането на отделни журналисти/издания в PR-и на политически и икономически групировки; (Като пример д-р Иво Инджов даде следизборната метаморфоза на изданията на "Нова българска медийна група", които от "отявлени критици на политическа партия ГЕРБ и Бойко Борисов, се превърнаха в апологети на техните политики." "Тези информационни лупинги говорят за срастването на медийните, икономически и политически интереси", коментира по този повод Инджов.)

3. Нарастването на степента на медийна концентрация на българския пазар, което прави за различните политически сили и икономически субекти лесно да инструментализират медиите.

4. Липсата на прозрачност на медийната собственост; 

5. Възход на жълтата преса заради девалвирането на информацията в традиционните медии; 

6. Неадекватна държавна политика и ниско ниво на медийна саморегулация. ("Няма ограничения за кръстосана медийна собственост, отпадна ограничението собственици на рекламни агенции да притежават медии, нито едно управление от началото на прехода досега не предложи адекватен модел за финансиране на обществените медии БНР и БНТ, а Етичният кодекс, който беше приет през 2004г. остана непопуляризиран в самите журналистически среди", изброи основните проблеми д-р Иво Инджов.)

7. Влошаване на финансовото състояние на медиите, което води до орязване на легитимните източници на финансиране;  ("Ниското заплащане в журналистическата гилдия повишава риска журналистите да получават пари под масата", предупреди политологът.)

Мнения от дискусията: 

Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията:

"Имаме наслагване на кризи в печатните медии в момента. Тенденцията на спад в тиражите се появи още когато нямаше толкова много телевизии и нямаше интернет. Има проблем и с хората в медиите -  с качеството на образованието на журналистите и с професионализма на издателите. През следващата година ще е особено интересно да се наблюдава какво ще се случи със субсидираните по политически причини медии и с новите форми на преход към интернет."

Иван Бакалов, журналист, собственик на e-vestnik: 

"Цялата държава е корупция, не може  журналистиката да се разглежда извън този проблем. Хората в медиите са свръхпретоварени с работа, плъзгат се уморени и нямат амбиции за нищо. Всичко това доведе до извращения, които медиите направиха с общественото пространство."

Доц.д-р Орлин Спасов, ръководител на катедра "Радио и телевизия" във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски": 

"Предпоставките за кризата в печатните медии са икономически и политически. От една страна, ниските заплати в сектора, недофинансирането, твърде големият брой вестници и списания на българския пазар са силна предпоставка за драстично изкривяване на медийната икономика. Една част от изданията не функционират на пазарен принцип. Най-тревожното е, че е възможно големи медийни групи да променят без видима причина отношението си към водещи политически сили. Българската преса е конюнктурно-популистка, тя следва общественото мнение, вместо да го формира. И не е ценностно разпознаваема по сектора ляво-център-дясно извън популизма. Можем ли например да определим "Труд" или "Уикенд"  дали са леви, десни или центристки? Това е проблем на съдържанието. Когато не стоят зад някакви твърди ценности, медиите са лесно податливи на влияния."

Има ли корупция в печатните медии? Кои са механизмите, каналите и целевите групи на корупционните практики в пресата? Как тези практики въздействат върху политиките на медиите? 

С амбицията да отговори на тези въпроси вчера беше обявено началото на изследователски проект "Корупцията в печатните медии", който стартира с подкрепата на Фондация "Фридрих Науман" и посолството на САЩ в България. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Без да съм специалист по медии, ще напиша какво мисля. Дано някой го вземе под внимание! Жълтата преса е във възход не поради липса на качествен журналистически материал, а поради това, че е дъвка за потребителите. Те се забавляват, изливат злобата и завистта си, четейки тия издания. А, те от своя страна са пълни с непроверена информация, подриват достойнството на известни хора, нарушават личното им пространство и т.н. Това, поне за мен е много гнусно, макар, че е печеливша практика по цял свят. Имаме остра нужда от разследваща журналистика, но, няма достатъчна сигурност за живота, здравето и работното място на тези журналисти. Давам си сметка, че не бих рискувала да "захапя някой бос", за да направя публични далаверите му, заплащайки с най-ценните си приоритети чуждото право на информация. Още повече, като зная, че това няма да доведе до възстановяване на правото и закона! Много от темите, с които са пълни медиите са важни и злободневни, но не винаги темите се развиват до край. Това ще рече/според мен/ да се извлече от многото гледни точки желания резултат и отговорните за достигането му институции, да се сложи на масата им този резултат и да се следи за постигането му. Това ще рече, една общественно важна тема да е актуална дълго време, до като се стигне до резултат. Ако той не е желания от обществото и представлява заигравка със закона, да се повдигне нова тема, продължение на предната. Това и сега се прави, но само ако се касае за борби между медии, или хора, влиятелни в тях. Като стигнах до медийната зависимост, да кажа, че нямаме медийна независимост. В голямата си част, те са собственност на влиятелни хора, групи, дори институции./финансово са зависими/. Дали някоя медия ще си позволи остър език спрямо някого, зависи от сигурността на протекцията. Поради пробив в последната, загубиха работата си популярни журналисти. Няма независима, свободна работна среда. Така е и по света, но, нека медиите спрат да ни убеждават, че служат на обществото! Те служат на своите собственници/явни и скрити/ и използват общественното настроение за постигане поставените цели. Все пак, дължат ни поне обектива информация. Ако някой търси коментар, или анализ - ще го намери. Предлагат го всички медии. Но, ако някой търси само фактите, за да си състави мнение... Тук е мястото да се кажат две думи и за етичния кодекс на журналистите. До колко го спазват. Не, че по света те не са нахални и не отчитат ситуацията и състоянието на жертвите! Кошмарно е, когато един човек е в стрес, поради личен, или друг проблем, когато е уязвим и иска да изживее болката си сам, да го налетят с камери и микрофони. Не са рядко случаите, когато се поставя в риск разследване, или живот, заради материал! С една дума, много има да се иска от медиите! Друг е въпросът, какво са готови те да направят! Все пак, това е бизнес! Всеки бизнесмен има правото и възможността да използа възможностите на собственността си /медиите/ до колкото може! В пълен размер!

  • 2
    nacito avatar :-|
    nacito

    Всички медии сте въртиопашки май

  • 3
    nacito avatar :-|
    nacito

    До коментар [#2] от "nacito":

    юни, юли август ...

  • 4
    girl avatar :-|
    Irina

    Който плаща, той поръчва музиката (за съжаление)

  • 5
    reality avatar :-|
    reality

    Посочените седем "тревожни" тенденции не са изолиран случай. В цяла Европа медиите предоставят все повече infotainment, заиграват се с политическите и индустриалните среди, жълтата преса процъфтява, тиражите падат, младите не четат и т.н. Нищо ново под слънцето. Лошото у нас е, че ние възприемаме всички лоши практики на куп. Ако за UK можем да кажем, че има примерно най-концентрирания пазар и доминантна булевардна преса, за Франция, че Саркози и индустрията командват парада, то в България всички негативни тенденции се обединяват. И дори мутират. Поради липса на политическа класа и индустрия у нас медиите се "командват" от мутри, мафиоти и псевдо-политици. Поради липса на истински звезди и клюки около тях се фабрикуват звезди и измислят "забавни" случки. И докато в нормалните държави таблоидните издания служат, за да се финансират квалитетните сегменти, то в България няма квалитетни сегменти и всички печалби се ре-инвесират в бълвоч.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK