С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 18 юни 2010, 16:07, 8839 прочитания

Подготвя се нов медиен закон

В него ще има текстове които да изискват пълна прозрачност на капиталите в сектора и ще ограничават концентрацията на собственост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" организира кръгла маса "Прозрачност на собствеността и сводбода на медиите в България". Едни срещу други на дебата седнаха дипломати, издатели, журналисти и анализатори.

Новината от дискусията е, че работна група към правителството все пак подготвя медиен закон, който да изисква пълна прозрачност на капиталите в сектора, както и да заложи ограничения за концентрация на собствеността.


"Нашата цел е подкрепа на медиите, тази цел ще бъде изпълнена, ако всички се включат в дебата за свободата на медиите, като част от демократичното общество - политици, издатели, журналисти, учени. Ние държим преди всичко правилно да разбираме ролята на медиите в демократичното обществото и най-вече на прозрачността на собствеността им." С тези думи дискусията откри Матиас Бернер, директор на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" при откриването на форума.

"Трябва да има и капитали, които да са изключени от това да произвеждат в медии"
Георги Лозанов председател на СЕМ


"Разговорът за прозрачността в собствеността на медиите най-после като че ли навлезе във фаза, която ще доведе до нови законови мерки, които пък от своя страна ще доведат до това тази прозрачност да престане да бъде само лозунг, както общо взето беше през последните 20 години и се надявам да стигнем до конкретните собственици и до конкретния произход на капитала", каза Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Според Лозанов основните проблеми, дошли от "липсата на регулативни норми и прозрачност на собствеността, бяха появата и продължителното съществуване на пазара на издания-фантоми и натрупването на концентрации и заговарянето за медийни империи...Това са новите проблеми, свързани със свободата на словото в България".



Лозанов отчете и парадокса, че въпреки намаляването на пряката намеса на държавата в медиите през последните няколко години, все пак спада и свободата на словото, както отчитат международните организации. "Има друг тип цензура, не такава, каквато беше в годините преди 1989 г. по времето на комунизма. Има ново състояние, свързано с корпоративните интереси и вече става дума за прозрачност на капиталите в медиите. Свободата на словото е и право, и стока. И капиталите, които нямат прозрачност са в противоречие с правото. Преходът е среда, в която се появяват капитали "от другаде". Ако на един вестник не пише истинският собственик на медиата, това е не само непрозрачно, но и далеч от правото. Прави словото манипулативно", каза още доц. Лозанов.

Според него трябва да има мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите. "Това не е някаква самоцел, търсене на истината за самата истина, макар че и това, разбира се, е важно. Това е свързано със спецификата на медиите. Там собствеността, капиталите са част от посланието и най-малкото поне трябва предварително да знаеш - тази неизвестна величина трябва да стане известна - за да знаеш кой и защо точно това ти говори", каза Лозанов. Според него тази информация може да бъде получена на базата на консенсус на повечето от собствениците. "И започва да става реална възможността да се стигне до някакви конкретни мерки тъкмо защото този консенсус все повече се появява. Самите собственици осъзнават нуждата от това да има регулация на собствеността, включително със средствата на закона, и на базата на това вече е изграден законопроект, за да може в пресата да се търси такъв тип прозрачност. Досега винаги, когато през годините на прехода е ставало дума за законова намеса в пресата, е имало много остра реакция от самите издатели. Сега за първи път по-скоро нагласите са в обратната посока и се очаква държавата да помогне на лоялната конкуренция. Все повече става ясно, че цензурата не е основният проблем. Основният проблем е нелоялната конкуренция. Нелоялните играчи фактически деформират пазара на информация, оттам манипулират аудиторията", добави той. Затова е необходим закон и не просто Закон за радиото и телевизията, а на закон за цялостната медийна среда. Иначе видимите белези на цензурата няма да ги има, но ще продължи да спада свободата на словото. Трябва да има и капитали, които да са изключени от това да произвеждат в медии. И това е в посоката на свободата като слово като стока. Кои капитали могат да попаднат под такава рестрикция трябва да се помисли.

"Честността в медиите не се дължи само на закони. Трябва да се спазват критериите за етика в професията"
Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик


"Има журналисти, които са притеснени от ситуацията с медиите в България. Някои медии в България за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове. Натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно", каза посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който присъства на форума. Цялото му изказване вече е качено на сайта на посолството.

"Който има мнение не трябва да е анонимен"
Управителят  на Вестникарска група България Аксел Шиндлер


Според управителят на вестникарската група, която държи два от най-тиражните всекидневници в българия ("Труд" и "24 часа" и редица други издания) Аксел Шиндлер "ние продаваме хартия, но не тапети или тоалетна хартия, а хартия с информация". Като читател аз трябва да знам откъде идва тази информация, за да не бъда манипулиран, подчерта Шиндлер. Трябва консуматорът да знае и как се е стигнало до тази информация. Една държава трябва да има законова основа, за да има правила. В Германия има провинция, където медиите на три или шест месеца трябва да обявяват капиталите си и има ли някакви промени. Без прозрачност на капиталите в медиите няма да ясно има ли картели в сектора. Когато дойдохме като ВАЦ през 1996 г. и купихме най-големите издателства в медиите, имахме много трудности и бяхме обвинявани в монополизъм. В България понякога не се отнасяте добре към чуждестранните инвестиции. Ние инвестирахме милиони в България, минахме през всички служби на конкуренцията в България и се знае кои са собствениците и можете да намерите телефоните ни в телефонния указател на Есен. Но българската държава не ни защитава от други, които водят нелоялна конкуренция, защото ако собствеността е прозрачна, комисията може да се погрижи за честната конкуренция. Преди известно време премиерът Борисов на среща с германските инвеститори каза, че иска германските фирми да се държат в България, както в собствената си родина. Аз бих казал, че искам в България да важат законите за прозрачност на капиталите на медиите, както в Германия, да има правила. Като цитирам "Репортери без граница" България е на последно място в Европа по прозрачност на капиталите в медиите и оттам и на свободата на медиите. Аз искам България да успее пред "Репортери без граница" в конкуренция с европейските държави, а не с Танзания", заключи Шиндлер.

"Няма смисъл от нов медиен закон"
собственикът на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева


За първи път на форум за собствеността на медиите присъства и управителят и номинален собственик на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева. Това е групата, чието изкупуване беше финансирано от Корпоративна банка - институцията, събрала половината от депозитите на държавни дружества. "Не виждам смисъл и не вярвам, че ще се появи нов медиен закон", каза Кръстева. По думите и "Нова българска медийна група" е с възможно най-ясната собственост. "Там пише едноличен собственик Ирена Кръстева. Всеки, който иска да го провери, може да го направи в медийния регистър". Кръстева каза, че е получила късно поканата за участие във форума, но е дошла, за да обясни, че вече има нов съюз на вестникарите в България, в който са влезли няколко медии. Това ново сдружение работи по проект за публичен каталог на медиите. Той трябва да бъде готов до края на юли и в него всеки, който иска да участва, ще може доброволно да се запише, обясни Кръстева.

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов пък "Колкото и да изричаме някакви имена, в момента те не извършват незаконни действия. "Ето, г-жа Кръстева е тук, може да я порицаваме, но тя не прави нищо незаконно", каза Лозанов. Според него Кръстева може да бъде порицавана морално, но това не е работа на регулаторните органи. Ирена Кръстева му отговори "Моралът на неморалните дами, г-н Лозанов, помните ли този израз? Смятам, че е неморално да говорите за "Нова българска медийна група", тя. Кръстева покани всички собственици на медии да се включат в "публичния каталог".

Всеки от участниците зададе много въпроси, но не всички получиха отговори. Голяма част от дискусията стана заложник на дребни несъществени казуси и фокусът от най-важното обе изместен. Сега обаче остава най-важното да се подготви такъв медиен закон, който да даде шанс на бизнеса да се развива по правилата на прозрачността и гаранциите за  не фиктивна а истинска медийна свобода. Работа на медиите и гражданските организации е да следим писането на закона да е в условия на прозрачност и с участието на всички важни страни в медийния процес.  Дано отново не се окаже, че пишем поредния закон за Медийни Мечтатели.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Рекорден брой журналисти са лежали в затвора през 2011 г. 2 Рекорден брой журналисти са лежали в затвора през 2011 г.

Най-много са били задържани в Иран, Еритрея и Китай

8 дек 2011, 3793 прочитания

Съюзът на издателите се разцепи след скандал 17 Съюзът на издателите се разцепи след скандал

Изборът на Любомир Павлов за председател извади на показ конфликтите между издателските групи

16 ное 2011, 9861 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "За медии" Затваряне
Властта и медиите - кой на кого е по-удобен?

Все още липсва знание за медийната собственост, подчертаха експертите от фондация "Медийна демокрация"

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10