Медийните войни изобщо не са запазена марка на българския новинарски пазар, макар че събитията от последните две седмици в някаква степен ни карат да двоумим по този въпрос. Докато обаче тук в момента се води битка за повече прозрачност в собствеността на изданията, то в САЩ тече една от най-епохалните медийни войни: тази за бъдещето на журналистиката. И по-специално за налагането на нови бизнес модели в медиите и развитието им онлайн.
Такава е битката, която в момента се води между New York Times и Huffington Post. Тя вади на повърхността всички страхове на журналисти, редактори и пазарни анализатори, свързани с интернет и нуждата от промяна в отразяването на новините.За щастие войната не включва използването на физическа сила, но въпреки това си остава изключително груба, а изходът й ще е от значение за целия медиен бизнес. Победителят няма просто да вдигне златна купа, а ще покаже доколко журналистиката може да продължи да следва пазарните принципи на традиционните медии и доколко приложими на практика са бизнес-моделите на новата онлайн журналистика.
Първият изстрел
Словесната война, прераснала в медийна такава, придоби почти истерично звучене на 1 април. Съвсем в каноните на деня на шегата, президентът и главен редактор в Huffington Post Media Group Ариана Хъфингтън публикува дописка, в която разказва за "новия абонаментен план на HuffPost". Тя саркастично заявява, че служителите на New York Times ще трябва да плащат за достъп до съдържанието на сайта им. Подигравката е откровено заяждане, тъй като ден по-рано NYTimes обявиха платен абонаментен план за приложението си за смартфони и таблети (news.me).Ответният удар, който Салмън нарича "блъф", не закъснява. "Кралицата на агрегирането", (както Келър нарича Хъфингтън), пише в Huffington Post, че "атаките му са толкова неоснователни, колкото и смешни" . Тя твърди, че публикацията на Келър "не е подплатена с никакви доказателства и линкове към текстовете му" и добавя връзки към статия, които опровергават твърденията му.
Реакциите на пазара
Едно от първите издания, включили се в спора, е New York Magazine: "Бил Келър доказа защо редакторът на един вестник не е най-добрият избор за автор на рубрика.[..] След като с лъжлива скромност обяснява, че, според Forbes, е сред 50-те най-влиятелни личности, сравнява блогърите със "скорци, живеещи на гърба на дебелокожо животно, които се хранят с кърлежи". New York Magazine отбелязва, че Бил Келър не пропуска да се захване и с агрегацията на съдържание, което със сигурност би му осигурило много "приятели-врагове". На противоположното мнение естествено са журналистите от NYTimes, които нападат Хъфингтън във почти всички интервюта, които правят с нея и в личните си Twitter акаунти. Това не остава незасегнато и в блога на Джеф Джарвис - блогър и професор в City University New York, бивш критик за списание People, създател на New York Daily News и консултант в Guardian News and Media, който отбелязва нападките и дава линкове към коментарите в Twitter. Зад критиките на Келър към Ариана Хъфингтън застават и други традиционни медии. Изключително негативни към нея са не само NYTimes , но и NewsCorp. както и лично на собственика на новинарската империя Рупърт Мърдок. Медийният магнат неведнъж се е изказвал остро и дори грубо за сайтовете, които агрегират новини. Той ги нарича "паразити", "клептомани на съдържание" и дори "технологични тении, които се развиват във вътрешностите на интернет". Това дори звучи дори по-крайно от "хранещите се с кърлежи скорци" на Келър.Важен фактор, изострящ отношенията между новинарските сайтове, агрегиращи съдържание и традиционните медии, е рецесията, която доведе до намаляване на рекламните инвестиции. Спадът в тиражите на печатните издания и конкуренцията на хиляди други онлайн медии, които се борят за дял от рекламните бюджети, също изострят битките. Затова организации като NewsCorp и NYTimes не виждат друго решение, освен да направят достъпа до информация на сайтовете си поне частично платен. Преди по-малко от два месеца Рупърт Мърдок пръв реагира по този начин и въведе платен достъп до съдържанието на новото всекидневно таблетно издание The Daily.
Битка с предизвестен край
В блога си Джеф Джарвис пише, че NYTimes не знае как да говори с читателите си и да задържа вниманието им. Авторът отбелязва, че вестникът дава възможност на читателите си да коментират под текстовете, но според него това не е единствената форма на диалог. Според Джарвис има и други успешни формули за общуване с аудиторията. "Да водиш разговор означава да дадеш поле за изява и място за дискусия. Това позволява на медията да се присъедини, когато сметне за нужно и да добави или обобщи проблема – да агрегира", коментира Джарвис. Такъв е моделът на Huffington Post. Мениджмънта на NYTimes обаче продължава да стои твърдо зад тезата, че агрегирането не е оригинално съдържание и дори кражба. Медийният анализатор Джей Росън, преподавател по журналистика в NYUnivercity, смята, че спорът за агрегацията се върти предимно около интересите на хората, които пишат даден текст. Според него обаче, когато става въпрос за читателите, агрегацията безспорно е полезна и добавя стойност към покритието на новини.Двете страни на ринга Преди около 6 години блогът Huffington Post на Ариана Хъфингтън започва работа с около $1 млн. начална инвестиция под мотото "beyond left and right"*. Той се разраства и достига пазарна оценка от $315 млн., която технологичният конгломерат AOL с охота заплащат. Бившият създател на сайта заема позицията главен редактор на всички онлайн издания на интернет гиганта. Така Ариана Хъфингтън става шеф и на популярните технологични блогове TechCrunch и Engadget, като ги обединява в Huffington Post Media Group. Дамата, която беше кандидат за губернатор на Калифорния и се изправи срещу самия Арнолд Шварценегер, е бившата съпруга на Майкъл Хъфингтън - член на долната камара на Конгреса на САЩ. Политическите връзки, които има й помагат в налагането на Huffington Post, като една от водещите новинарски организации в страната и първия сайт, която е бил поканен на първата среща на Обама с медиите, след като той става президент на САЩ. Вестник New York Times (NYTimes) е създаден през 1851 година. Собственост е на медийната династия Окс-Зълцбъргър от 1896 г. Има зад гърба си 104 награди Пулицър, което го прави изданието, получавало най-често престижната награда за журналистика, литература и музика. Сайтът на вестника доскоро беше най-популярният информационен портал с над 30 млн. уникални посещения месечно. След сделката с AOL обаче посещенията на Huffington Post заедно с останалите дигиталните издания на групата надминават с около 70% тези на сайта на популярния щатски ежедневник, твърди Ариана Хъфингтън. |
Медийните войни изобщо не са запазена марка на българския новинарски пазар, макар че събитията от последните две седмици в някаква степен ни карат да двоумим по този въпрос. Докато обаче тук в момента се води битка за повече прозрачност в собствеността на изданията, то в САЩ тече една от най-епохалните медийни войни: тази за бъдещето на журналистиката. И по-специално за налагането на нови бизнес модели в медиите и развитието им онлайн.
15 коментара
Агрегирането на съдържание е нова и доста популярна техника за бързо и евтино вкарване на много съдържание в уеб сайт и съответно докарване на много посещения до сайта и монетаризация на сайта. Тактиката е абсолютно достъпна - вече има много добри и абсолютно автоматизирани функционалности наречени агрегатори които са на цени от по 30 лева (масовите) до 200 лева (топ версиите). Те променят автоматично текстовете на поне 50-70% и гоогле отчита това съдържание като уникално и го класира високо, а това е доста изкушаващо за повечето собственици на уеб сайтове. Само в България има над 500 уеб сайта с високотехнологични агрегатори които лъжат търсачката гоогле перфектно и се котират високо защото съдържанието им се възприема от гоогле като съдържание с високо ниво на уникалност.
За добро или за зло, моята фирма е най-големия производител на такива джаджи в света. Никога не сме поощрявали използването им за незаконни цели, но съм сигурен че 90% от закупилите ги ги използват точно за това - за крадене на съдържание без разрешението на собственика му. Това всъщност е голяма морална дилема която мога да сравня с продажбата на оръжие - имаш ли право да го произвеждаш и да го продаваш когато то може да се използва за незаконни цели?
Колкото и да си морален лошото е че ако не го произвеждаш и продаваш ти, ще го направи някой друг. За мен е много показателно че дори големите (и бавни) медии като Huffington Post, Drudge Report и Google News се възползват чак сега от такава тактика, Агрегирането се практикува в интернет от поне две-три години!
Благодаря за мнението, много е интересно да се види гледната точка на хора от този бизнес.
Ако мога само да допълня, че нито една от тези 3 медии не е започнала да агрегира сега. Блогът на Ариана Хъфингтън доби популярност точно по този начин. При един бърз Google Search(А м-у другото Google е "бащата" на авто-агрегаторите =) ) на "Huffington Post" + "Aggregation", ще се уверите, че онлайн изданието е обвинявано в "кражба" и през 2008 година. От скоро(като казвам скоро имам предвид около година) го правят и други традиционни медии, което лично аз смятам е доказателство за ефективността на тази практика.
Поздрави,
К.
Красимира Карамфилова, възможно е да сте права и да са го правили и преди 2009 година, но със сигурност не е било особено качествено. Преди това просто се котираше всичко, дори и копи-пейст, стига да е публикувано в сайт с висок тръст. Качественото автоматично агрегиране (с уникализиране на съдържанието) се практикува сравнително отскоро - от около година до максимум две.
Агрегирането с уникализиране се наложи "да се появи на бял свят" защото някъде по това време алгоритъма на гоогле спря да котира дублираното съдържание дори и когато е публикувано в сайтове с висок тръст и "нормалното" дублирано съдържание се оказа "безсилно". Ъпдейта на този алгоритъм на гоогле който достатъчно добре можеше да филтрира дублираните текстове го нарекоха кофеин, предишните му версии не се справяха добре с тази задача.
До коментар [#1] от "Едуард Димитров":
Ужасен бизнес. Ако просто копирахте новините не бих имал никакъв проблем - професионално съдържание от журналисти стига до повече хора, чудесно. Обаче да сменяте думи само за да лъжете гугъл!? Трудно ми е да си представя по-гнусно осакатяване на нечий труд.
До коментар [#4] от "gradinko":
:) Ние сме разработчик и това е просто една функционалност от многото видове които сме правили. Каквото искат клиентите - това разработваме. Проблема е че много хора искат точно това и затова и този бизнес се развива. Предлагам да го кажете на ползвателите на тия функционалности, а не на нас че е ужасно.
И ако сте журналист: това "Трудно ми е да си представя по-гнусно осакатяване на нечий труд" го срещам всеки ден при ваши колеги: онлайн журналистите го правят всеки ден в стотици БГ сайтове, но на ръка. Взимат новините от някоя агенция източник, преработват съдържанието на ръка и хоп в сайта който поддържат.
Да не давам реални примери тук за няколко новини на една и съща тема от най-големите бг сайтове за една и съща новина, но пренаписана на ръка. И не ме убуждавайте че сте творци и други подобни защото жена ми току-що завърши магистър журналистика в СУ и знам и на какво точно ви учат и какви са методите ви, от-до.
Творец е човека който твори нещо от нулата, но проблема е че много хора занимаващи се професионално с онлайн журналистика са просто преписвачи, а не творци. Това не означава че журналист Х или У е такъв, не говоря конкретно. Просто масата от тях които пълнят сайтове със съдържание се изхранват точно с пренаписване на съдържание. За мен пък това е гнусно, а на всичко отгоре е и глупаво, а и неефективно, защото една функционалност за жълти стотинки постига над 60% от "качеството" на тоя тип "журналисти".
Е, Прав ли съм?
До коментар [#5] от "Едуард Димитров":
"онлайн журналистите го правят всеки ден в стотици БГ сайтове, но на ръка" - не, не на ръка, а с мозъка си. Нарича се редактиране. Което вашите клиенти са явно твърде тъпи и мързеливи, за да правят сами. В интелектуалната екосистема вие и вашите клиенти сте чернодробните метили. Bottom feeders...
До коментар [#4] от "gradinko":
Свиквай и се приспособявай — от всяка ситуация има поне два изхода!
От тук нататък предлаганата информация ще е повече от търсената и ще се котират безплатните източници( дори и незаконните). Най-четените ще са първите попадения и съответно там ще са най-мощните агрегатори. Единствено високо специализираната информация ще бъде защитавана, съответно и високо платена.
До коментар [#6] от "gradinko":
С мозък , с програма — все си е преписва...редактиране, а не журналистика. Айде сега като лудитите да счупим комютъра, че и е взел хляба.
До коментар [#7] от "gost22":
Апффф, боли ме мене, че да се приспособявам. Информационната ми хигиена е отдавна изградена, ползвам информация само от качествени източници и нямам проблем да си плащам, когато стане нужно. Жалкото е за масите и подрастващите, които свикват да приемат за журналистика машинно-генерирана посредственост както свикват да приемат модифицирано нишесте и смлени сухожилия за салам.
До коментар [#6] на "gradinko":
Чернодробни метили.... това да не е някакъв прякор от детските ви години?
Това за което говорите: "не на ръка, а с мозъка си. Нарича се редактиране" означава ли че техния мозък е с ограничени способности щом практикуват само преразказ без творчество? Нали знаете вица за полицая дето светофара му взел службата? Отнася се в пълна сила за вашия случай.
Ако сте достатъчно тъп да не се досетите защо и как това което написах отгоре е вярно, ето моята "безплатна подсказка": Бизнеса "да лъжеш гоогле" е за милиарди! Колкото по-късно го разберете, толкова по-зле за вас :)