Скорци срещу мамути
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скорци срещу мамути

Reuters

Скорци срещу мамути

Битката на старите медии срещу агрегирането на съдържание е предварително изгубена - читателят ще има последната дума

Красимира Карамфилова
5138 прочитания

Reuters

© ALESSANDRO BIANCHI


Агрегацията на чуждо новинарско съдържание е бизнес моделът, който следват онлайн медии като Huffington Post, Drudge Report, както и Google News. В хода на агрегирането редакторите линкват, съкращават или обединяват статии от други онлайн издания, свеждайки ги до сбити и обобщени материали. Този процес може да е напълно автоматизиран, като става при Google News.

Медийните войни изобщо не са запазена марка на българския новинарски пазар, макар че събитията от последните две седмици в някаква степен ни карат да двоумим по този въпрос. Докато обаче тук в момента се води битка за повече прозрачност в собствеността на изданията, то в САЩ тече една от най-епохалните медийни войни: тази за бъдещето на журналистиката. И по-специално за налагането на нови бизнес модели в медиите и развитието им онлайн.

Такава е битката, която в момента се води между New York Times и Huffington Post. Тя вади на повърхността всички страхове на журналисти, редактори и пазарни анализатори, свързани с интернет и нуждата от промяна в отразяването на новините.
Всъщност ако трябва да я сравним със спортен сблъсък, то тя прилича на боксов мач, в който играчите си нанасят канонада от мръсни, непозволени удари и резултатът е, че и двамата трябва да бъдат дисквалифицирани. Ако пък използвахме футболната терминология, то и двата отбора (разбирайте и двете издания) щяха да отпаднат с червени картони за грубо поведение на терена.

За щастие войната не включва използването на физическа сила, но въпреки това си остава изключително груба, а изходът й ще е от значение за целия медиен бизнес. Победителят няма просто да вдигне златна купа, а ще покаже доколко журналистиката може да продължи да следва пазарните принципи на традиционните медии и доколко приложими на практика са бизнес-моделите на новата онлайн журналистика.

Първият изстрел

Словесната война, прераснала в медийна такава, придоби почти истерично звучене на 1 април. Съвсем в каноните на деня на шегата, президентът и главен редактор в Huffington Post Media Group Ариана Хъфингтън публикува дописка, в която разказва за "новия абонаментен план на HuffPost". Тя саркастично заявява, че служителите на New York Times ще трябва да плащат за достъп до съдържанието на сайта им. Подигравката е откровено заяждане, тъй като ден по-рано NYTimes обявиха платен абонаментен план за приложението си за смартфони и таблети (news.me).
Но за да разберем откъде започва всичко, трябва да се върнем малко назад във времето. На 10-ти март главният редактор на New York Times Бил Келър, който е една от най-влиятелните личности в медиите днес, публикува жлъчен пост срещу Ариана Хъфингтън и практиката на Huffington Post да агрегира информация. Според публикацията тя е превърнала в успешен бизнес модел това, което "в Сомалия биха нарекли пиратство". "HuffPost предлага единствено звездни клюки, видеоклипове на любвеобилни котенца, безплатни статии на блогъри и репортажи, написани на базата на публикации на чужди журналисти" твърди главният редактор на NYTimes. Постът завършва с обвинение към Хъфингтън, че е откраднала негови собствени думи. Редакторът на блогвете на Reuters Феликс Салмън обаче коментира, че текстът "не само съдържа встъпителен параграф от удивително самохвалство", но и предизвиква унищожителния отговор на Ариана Хъфингтън към Келър, който да го кара да изглежда "жалък".

Ответният удар, който Салмън нарича "блъф", не закъснява. "Кралицата на агрегирането", (както Келър нарича Хъфингтън), пише в Huffington Post, че "атаките му са толкова неоснователни, колкото и смешни" . Тя твърди, че публикацията на Келър "не е подплатена с никакви доказателства и линкове към текстовете му" и добавя връзки към статия, които опровергават твърденията му.

Реакциите на пазара

Едно от първите издания, включили се в спора, е New York Magazine: "Бил Келър доказа защо редакторът на един вестник не е най-добрият избор за автор на рубрика.[..] След като с лъжлива скромност обяснява, че, според Forbes, е сред 50-те най-влиятелни личности, сравнява блогърите със "скорци, живеещи на гърба на дебелокожо животно, които се хранят с кърлежи". New York Magazine отбелязва, че Бил Келър не пропуска да се захване и с агрегацията на съдържание, което със сигурност би му осигурило много "приятели-врагове". На противоположното мнение естествено са журналистите от NYTimes, които нападат Хъфингтън във почти всички интервюта, които правят с нея и в личните си Twitter акаунти. Това не остава незасегнато и в блога на Джеф Джарвис - блогър и професор в City University New York, бивш критик за списание People, създател на New York Daily News и консултант в Guardian News and Media, който отбелязва нападките и дава линкове към коментарите в Twitter. Зад критиките на Келър към Ариана Хъфингтън застават и други традиционни медии. Изключително негативни към нея са не само NYTimes , но и NewsCorp. както и лично на собственика на новинарската империя Рупърт Мърдок. Медийният магнат неведнъж се е изказвал остро и дори грубо за сайтовете, които агрегират новини. Той ги нарича "паразити", "клептомани на съдържание" и дори "технологични тении, които се развиват във вътрешностите на интернет". Това дори звучи дори по-крайно от "хранещите се с кърлежи скорци" на Келър.

Важен фактор, изострящ отношенията между новинарските сайтове, агрегиращи съдържание и традиционните медии, е рецесията, която доведе до намаляване на рекламните инвестиции. Спадът в тиражите на печатните издания и конкуренцията на хиляди други онлайн медии, които се борят за дял от рекламните бюджети, също изострят битките. Затова организации като NewsCorp и NYTimes не виждат друго решение, освен да направят достъпа до информация на сайтовете си поне частично платен. Преди по-малко от два месеца Рупърт Мърдок пръв реагира по този начин и въведе платен достъп до съдържанието на новото всекидневно таблетно издание The Daily.

Битка с предизвестен край

В блога си Джеф Джарвис пише, че NYTimes не знае как да говори с читателите си и да задържа вниманието им. Авторът отбелязва, че вестникът дава възможност на читателите си да коментират под текстовете, но според него това не е единствената форма на диалог. Според Джарвис има и други успешни формули за общуване с аудиторията. "Да водиш разговор означава да дадеш поле за изява и място за дискусия. Това позволява на медията да се присъедини, когато сметне за нужно и да добави или обобщи проблема – да агрегира", коментира Джарвис. Такъв е моделът на Huffington Post. Мениджмънта на NYTimes обаче продължава да стои твърдо зад тезата, че агрегирането не е оригинално съдържание и дори кражба. Медийният анализатор Джей Росън, преподавател по журналистика в NYUnivercity, смята, че спорът за агрегацията се върти предимно около интересите на хората, които пишат даден текст. Според него обаче, когато става въпрос за читателите, агрегацията безспорно е полезна и добавя стойност към покритието на новини.
Въпреки че NYTimes остро критикува агрегацията на съдържание, всъщност вече е притиснат от новите медийни реалности и не може да игнорира процеса. След като се появиха достатъчно доказателства, че този модел на работа е успешен, вестникът също започна да агрегира. NYTimes се обедини с Washington Post и Ganett и заедно инвестираха 12 млн. долара в Ongo - компания, която развива услуга за събиране на статии от различните издания на едно място. Официалната позиция на NYTimes и други традиционни медии със сериозно съдържание обаче все пак е, че агрегирането няма нищо общо със създаване на оригинално съдържание, а е кражба на такова. Ариана Хъфингтън пък смята, че това позволява на оригиналните автори да "привлекат потребители на сайтовете си и това създава трафик, който те могат да монетизират." Професор Джей Росън пък застава зад тезата, че спорът за агрегацията се върти предимно около интересите на хората, които пишат/създават даден текст. "Когато става въпрос за читателите, агрегацията безспорно е полезна и добавя стойност към покритието на новини", подчертава преподавателят.
"Агрегацията на новини, когато се използва правилно и в съгласие със закона за авторското право, е част от ДНК-кода на интернет. Точка.", категорична е Ариана Хъфингтън по повод многобройните обвинения към модела на Huffington Post и по-специално обидните изказвания на Рупърт Мърдок. Медийната идеология на Мърдок от своя страна е, че за качественото съдържание трябва да се плаща, дори то да е агрегирано. Като предлага съдържанието си безплатно Huffington Post, според него подбива цената на журналистическия труд. Това е позицията и на NYTimes. Зад тази теза всъщност застава сериозната журналистика, която произвежда качествено авторско съдържание, полагайки огромни усилия и базирайки се на различни независими източници. Коренно различно е мнението на Ариана Хъфингтън. "Колкото повече компании направят достъпа до сайтовете си платен, толкова по-добре за нас. Новото поколение не е свикнало да плаща за информация онлайн и няма да го прави, освен ако не засяга финансовият сектор или странните филми за възрастни. Ние залагаме на реклама", коментира тя по време на Конференция за дигитални технологии и реклама на специализираното издание за маркетинг AdAge.
За разлика от медии като NYTimes, които произвеждат качествено съдържание и разследваща журналистика, "високата цена на HuffPost (315 млн. долара) се дължи не на съдържанието, а на скъпата връзка между сайта и потребителите" е мнението на блогъра Джеф Джарвис. Оценката на сайта е такава поради факта, че това, което някога е наричано публика, днес е активен участник в информационния поток и изданията вече нямат право да не си дават сметка за това. Колкото повече лоялни читатели има едно издание (които не просто го четат, но са мотивирани да участват в създаването на съдържанието му), толкова по-ценно е то и за публиката и за рекламодателите. Huffington Post успява да задържи вниманието на потребителите, предлагайки им увлекателно и забавно съдържание, което отсъства на сайта на "Сивата Дама", както често е наричан NYTimes. Вестникът обаче е изградил репутация на издание, което предлага сериозна и обективна журналистика, но тя не успява да мотивира читателите си към по-активно участие на сайта, за разлика от Huffington Post.  За изненада на главния редактор на NYTimes Бил Келър обаче, Huffington Post не само привлича потребителите, а и служителите му. През изминалата година онлайн изданието нае звездата на NYTimes Питър Гудман и редактора Тим О‘Браян. Според преподавателя и журналист Джеф Джарвис обаче за NYTimes няма никакво значение колко качествени журналисти и редактори ще го напуснат и ще изберат да работят в Huffington Post. Това няма да помогне онлайн агрегатора да бъде припознат като производител на качествено съсдържание. Разгарящата се битка, на моменти сляпо водена от NYTimes, пък вероятно няма да доведе до нищо друго, освен до загуба на обективността в текстовете и на качеството на съдържанието след напускането на ценни автори. Също така ще лиши NYTimes да отсее положителното в модела Huffington Post, чийто успех вече не може да се пренебрегва. На това мнение е и блогинг редакторът на Reuters Феликс Салмън. "В стремежа си да бъде опозиция на всичко, зад което стои Huffington Post, Келър се е заровил в мръсна дупка. NYTimes трябва да реши дали ще прокламира отвореност, прозрачност и репортери, които се осмеляват да имат мнение, или ще отведат вестника си към едно спокойно минало, в което репортерите от Олимп доставят новините на благодарната публика, която няма как да отвърне. Келър може и да говори за социална отвореност и прозрачност, но сърцето му явно не е убедено в неговите думи." Тази присъда на редактора на Reuters е красноречиво доказателство, че срамни и лоши модели в съвременната онлайн журналистика няма. Всичко зависи от това каква полза ще извлекат от тях сериозните традиционни медии, когато трансформират присъствието си онлайн.
От своя страна Ариана Хъфингтън започва работа по сплотяване на екипа си от журналисти и редактори, с което цели развитие на качествена журналистика. Ако досега статиите на Huffington Post се пишеха от многобройни автори на свободна практика, то сега Хъфингтън ще ги събере в редакцията на сайта. "Ако ще произвеждаш качествена журналистика, трябва да изградиш екип от хора, които работят заедно, за да достигнат една и съща цел", обяснява решението си президентът и главен редактор на Huffington Post пред AdAge в вчера. На въпроса дали онлайн медиата ще спре да агрегира оригинални статии на други издания, Хъфингтън отговаря: "Дори да имах милиарди хора, създаващи съдържание, пак щях да агрегирам. Ако ще сме сайт, който се стреми към достъп до най-добрата възможна информация, трябва да агрегираме."

 "ОК, Бил и Ариана, целунете се и се сдобрете!", съветва Джеф Джарвис. Той оприличава воюващите страни на малко момченце и момиченце, които се държат лошо и се дърпат за косата, опитвайки се да се харесат един на друг. Щеше да е добре, ако решението на тази ситуацията беше толкова лесно. Проблемът е, че в случая не говорим за опъната плитка или натъртено коляно, а за изключително много пари и решение, която може да промени коренно медийния бизнес.

Двете страни на ринга 
Преди около 6 години блогът Huffington Post на Ариана Хъфингтън започва работа с около $1 млн. начална инвестиция под мотото "beyond left and right"*. Той се разраства и достига пазарна оценка от $315 млн., която технологичният конгломерат AOL с охота заплащат. Бившият създател на сайта заема позицията главен редактор на всички онлайн издания на интернет гиганта. Така Ариана Хъфингтън става шеф и на популярните технологични блогове TechCrunch и Engadget, като ги обединява в Huffington Post Media Group.
Дамата, която беше кандидат за губернатор на Калифорния и се изправи срещу самия Арнолд Шварценегер, е бившата съпруга на Майкъл Хъфингтън - член на долната камара на Конгреса на САЩ. Политическите връзки, които има й помагат в налагането на Huffington Post, като една от водещите новинарски организации в страната и първия сайт, която е бил поканен на първата среща на Обама с медиите, след като той става президент на САЩ.
Вестник New York Times (NYTimes) е създаден през 1851 година. Собственост е на медийната династия Окс-Зълцбъргър от 1896 г. Има зад гърба си 104 награди Пулицър, което го прави изданието, получавало най-често престижната награда за журналистика, литература и музика. Сайтът на вестника доскоро беше най-популярният информационен портал с над 30 млн. уникални посещения месечно. След сделката с AOL обаче посещенията на Huffington Post заедно с останалите дигиталните издания на групата надминават с около 70% тези на сайта на популярния щатски ежедневник, твърди Ариана Хъфингтън.

Агрегацията на чуждо новинарско съдържание е бизнес моделът, който следват онлайн медии като Huffington Post, Drudge Report, както и Google News. В хода на агрегирането редакторите линкват, съкращават или обединяват статии от други онлайн издания, свеждайки ги до сбити и обобщени материали. Този процес може да е напълно автоматизиран, като става при Google News.

Медийните войни изобщо не са запазена марка на българския новинарски пазар, макар че събитията от последните две седмици в някаква степен ни карат да двоумим по този въпрос. Докато обаче тук в момента се води битка за повече прозрачност в собствеността на изданията, то в САЩ тече една от най-епохалните медийни войни: тази за бъдещето на журналистиката. И по-специално за налагането на нови бизнес модели в медиите и развитието им онлайн.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    seo avatar :-?
    Едуард Димитров

    Агрегирането на съдържание е нова и доста популярна техника за бързо и евтино вкарване на много съдържание в уеб сайт и съответно докарване на много посещения до сайта и монетаризация на сайта. Тактиката е абсолютно достъпна - вече има много добри и абсолютно автоматизирани функционалности наречени агрегатори които са на цени от по 30 лева (масовите) до 200 лева (топ версиите). Те променят автоматично текстовете на поне 50-70% и гоогле отчита това съдържание като уникално и го класира високо, а това е доста изкушаващо за повечето собственици на уеб сайтове. Само в България има над 500 уеб сайта с високотехнологични агрегатори които лъжат търсачката гоогле перфектно и се котират високо защото съдържанието им се възприема от гоогле като съдържание с високо ниво на уникалност.

    За добро или за зло, моята фирма е най-големия производител на такива джаджи в света. Никога не сме поощрявали използването им за незаконни цели, но съм сигурен че 90% от закупилите ги ги използват точно за това - за крадене на съдържание без разрешението на собственика му. Това всъщност е голяма морална дилема която мога да сравня с продажбата на оръжие - имаш ли право да го произвеждаш и да го продаваш когато то може да се използва за незаконни цели?

    Колкото и да си морален лошото е че ако не го произвеждаш и продаваш ти, ще го направи някой друг. За мен е много показателно че дори големите (и бавни) медии като Huffington Post, Drudge Report и Google News се възползват чак сега от такава тактика, Агрегирането се практикува в интернет от поне две-три години!

  • 2
    krasimiraka avatar :-?
    Красимира Карамфилова

    Благодаря за мнението, много е интересно да се види гледната точка на хора от този бизнес.
    Ако мога само да допълня, че нито една от тези 3 медии не е започнала да агрегира сега. Блогът на Ариана Хъфингтън доби популярност точно по този начин. При един бърз Google Search(А м-у другото Google е "бащата" на авто-агрегаторите =) ) на "Huffington Post" + "Aggregation", ще се уверите, че онлайн изданието е обвинявано в "кражба" и през 2008 година. От скоро(като казвам скоро имам предвид около година) го правят и други традиционни медии, което лично аз смятам е доказателство за ефективността на тази практика.

    Поздрави,
    К.

  • 3
    seo avatar :-|
    Едуард Димитров

    Красимира Карамфилова, възможно е да сте права и да са го правили и преди 2009 година, но със сигурност не е било особено качествено. Преди това просто се котираше всичко, дори и копи-пейст, стига да е публикувано в сайт с висок тръст. Качественото автоматично агрегиране (с уникализиране на съдържанието) се практикува сравнително отскоро - от около година до максимум две.

    Агрегирането с уникализиране се наложи "да се появи на бял свят" защото някъде по това време алгоритъма на гоогле спря да котира дублираното съдържание дори и когато е публикувано в сайтове с висок тръст и "нормалното" дублирано съдържание се оказа "безсилно". Ъпдейта на този алгоритъм на гоогле който достатъчно добре можеше да филтрира дублираните текстове го нарекоха кофеин, предишните му версии не се справяха добре с тази задача.

  • 4
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    До коментар [#1] от "Едуард Димитров":

    Ужасен бизнес. Ако просто копирахте новините не бих имал никакъв проблем - професионално съдържание от журналисти стига до повече хора, чудесно. Обаче да сменяте думи само за да лъжете гугъл!? Трудно ми е да си представя по-гнусно осакатяване на нечий труд.

  • 5
    seo avatar :-P
    Едуард Димитров

    До коментар [#4] от "gradinko":

    :) Ние сме разработчик и това е просто една функционалност от многото видове които сме правили. Каквото искат клиентите - това разработваме. Проблема е че много хора искат точно това и затова и този бизнес се развива. Предлагам да го кажете на ползвателите на тия функционалности, а не на нас че е ужасно.

    И ако сте журналист: това "Трудно ми е да си представя по-гнусно осакатяване на нечий труд" го срещам всеки ден при ваши колеги: онлайн журналистите го правят всеки ден в стотици БГ сайтове, но на ръка. Взимат новините от някоя агенция източник, преработват съдържанието на ръка и хоп в сайта който поддържат.

    Да не давам реални примери тук за няколко новини на една и съща тема от най-големите бг сайтове за една и съща новина, но пренаписана на ръка. И не ме убуждавайте че сте творци и други подобни защото жена ми току-що завърши магистър журналистика в СУ и знам и на какво точно ви учат и какви са методите ви, от-до.

    Творец е човека който твори нещо от нулата, но проблема е че много хора занимаващи се професионално с онлайн журналистика са просто преписвачи, а не творци. Това не означава че журналист Х или У е такъв, не говоря конкретно. Просто масата от тях които пълнят сайтове със съдържание се изхранват точно с пренаписване на съдържание. За мен пък това е гнусно, а на всичко отгоре е и глупаво, а и неефективно, защото една функционалност за жълти стотинки постига над 60% от "качеството" на тоя тип "журналисти".

    Е, Прав ли съм?

  • 6
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    До коментар [#5] от "Едуард Димитров":

    "онлайн журналистите го правят всеки ден в стотици БГ сайтове, но на ръка" - не, не на ръка, а с мозъка си. Нарича се редактиране. Което вашите клиенти са явно твърде тъпи и мързеливи, за да правят сами. В интелектуалната екосистема вие и вашите клиенти сте чернодробните метили. Bottom feeders...

  • 7
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#4] от "gradinko":

    Свиквай и се приспособявай — от всяка ситуация има поне два изхода!
    От тук нататък предлаганата информация ще е повече от търсената и ще се котират безплатните източници( дори и незаконните). Най-четените ще са първите попадения и съответно там ще са най-мощните агрегатори. Единствено високо специализираната информация ще бъде защитавана, съответно и високо платена.

  • 8
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#6] от "gradinko":
    С мозък , с програма — все си е преписва...редактиране, а не журналистика. Айде сега като лудитите да счупим комютъра, че и е взел хляба.

  • 9
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    До коментар [#7] от "gost22":

    Апффф, боли ме мене, че да се приспособявам. Информационната ми хигиена е отдавна изградена, ползвам информация само от качествени източници и нямам проблем да си плащам, когато стане нужно. Жалкото е за масите и подрастващите, които свикват да приемат за журналистика машинно-генерирана посредственост както свикват да приемат модифицирано нишесте и смлени сухожилия за салам.

  • 10
    seo avatar :-|
    Едуард Димитров

    До коментар [#6] на "gradinko":
    Чернодробни метили.... това да не е някакъв прякор от детските ви години?

    Това за което говорите: "не на ръка, а с мозъка си. Нарича се редактиране" означава ли че техния мозък е с ограничени способности щом практикуват само преразказ без творчество? Нали знаете вица за полицая дето светофара му взел службата? Отнася се в пълна сила за вашия случай.

    Ако сте достатъчно тъп да не се досетите защо и как това което написах отгоре е вярно, ето моята "безплатна подсказка": Бизнеса "да лъжеш гоогле" е за милиарди! Колкото по-късно го разберете, толкова по-зле за вас :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK