Скорци срещу мамути

Агрегацията на чуждо новинарско съдържание е бизнес моделът, който следват онлайн медии като Huffington Post, Drudge Report, както и Google News. В хода на агрегирането редакторите линкват, съкращават или обединяват статии от други онлайн издания, свеждайки ги до сбити и обобщени материали. Този процес може да е напълно автоматизиран, като става при Google News.

Медийните войни изобщо не са запазена марка на българския новинарски пазар, макар че събитията от последните две седмици в някаква степен ни карат да двоумим по този въпрос. Докато обаче тук в момента се води битка за повече прозрачност в собствеността на изданията, то в САЩ тече една от най-епохалните медийни войни: тази за бъдещето на журналистиката. И по-специално за налагането на нови бизнес модели в медиите и развитието им онлайн.
Такава е битката, която в момента се води между New York Times и Huffington Post. Тя вади на повърхността всички страхове на журналисти, редактори и пазарни анализатори, свързани с интернет и нуждата от промяна в отразяването на новините.
Всъщност ако трябва да я сравним със спортен сблъсък, то тя прилича на боксов мач, в който играчите си нанасят канонада от мръсни, непозволени удари и резултатът е, че и двамата трябва да бъдат дисквалифицирани. Ако пък използвахме футболната терминология, то и двата отбора (разбирайте и двете издания) щяха да отпаднат с червени картони за грубо поведение на терена.
За щастие войната не включва използването на физическа сила, но въпреки това си остава изключително груба, а изходът й ще е от значение за целия медиен бизнес. Победителят няма просто да вдигне златна купа, а ще покаже доколко журналистиката може да продължи да следва пазарните принципи на традиционните медии и доколко приложими на практика са бизнес-моделите на новата онлайн журналистика.

Първият изстрел
Словесната война, прераснала в медийна такава, придоби почти истерично звучене на 1 април. Съвсем в каноните на деня на шегата, президентът и главен редактор в Huffington Post Media Group Ариана Хъфингтън публикува дописка, в която разказва за "новия абонаментен план на HuffPost". Тя саркастично заявява, че служителите на New York Times ще трябва да плащат за достъп до съдържанието на сайта им. Подигравката е откровено заяждане, тъй като ден по-рано NYTimes обявиха платен абонаментен план за приложението си за смартфони и таблети (news.me).
Но за да разберем откъде започва всичко, трябва да се върнем малко назад във времето. На 10-ти март главният редактор на New York Times Бил Келър, който е една от най-влиятелните личности в медиите днес, публикува жлъчен пост срещу Ариана Хъфингтън и практиката на Huffington Post да агрегира информация. Според публикацията тя е превърнала в успешен бизнес модел това, което "в Сомалия биха нарекли пиратство".
"HuffPost предлага единствено звездни клюки, видеоклипове на любвеобилни котенца, безплатни статии на блогъри и репортажи, написани на базата на публикации на чужди журналисти" твърди главният редактор на NYTimes. Постът завършва с обвинение към Хъфингтън, че е откраднала негови собствени думи. Редакторът на блогвете на Reuters Феликс Салмън обаче коментира, че текстът "не само съдържа встъпителен параграф от удивително самохвалство", но и предизвиква унищожителния отговор на Ариана Хъфингтън към Келър, който да го кара да изглежда "жалък".
Ответният удар, който Салмън нарича "блъф", не закъснява. "Кралицата на агрегирането", (както Келър нарича Хъфингтън), пише в Huffington Post, че "атаките му са толкова неоснователни, колкото и смешни" . Тя твърди, че публикацията на Келър "не е подплатена с никакви доказателства и линкове към текстовете му" и добавя връзки към статия, които опровергават твърденията му.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Реакциите на пазара"