Близки по съдба

"съществуват либерални медийни закони, но те са само написани по европейски стандарти, а се изпълняват по балкански" - това всъщност важи като цяло за законите в България. А балканските стандарти са малко нещо напротив на европейските. Съответни на родното блато с алигатори...

"Медийните закони не липсват, но някой от тях са притеснителни за журналистическата професия като цяло."

някой <> някои.

Благодаря, че отбелязахте! Извинявам се за грешката, вече е коригирана.

К.

Седя в кафенето отсреща и пия блажено сутрешното си кафе. Навън е прекрасна майска утрин – истинско синьо в небето, истинско зелено в дърветата, аромат на истински люляк и сладкото цвърчене на истински птички. И кафето е истински ароматно. Истинска съм и аз – заслушана в утрото на природата.

Автоматично посягам към вестниците на масата – 24 часа и Телеграф. Автоматично, все така заслушана в прелестта навън, хвърлям поглед през дебело подчертаните заглавия на статиите.

Отдавна не чета вестници, от години, и бях позабравила какво е да посегнеш към вестник ... Припомних си на секундата – „килърите”, „извергът”, „хищникът”, „удушено дете в чувал”, „изнасилена бабичка”, „мъчил го, преди да го убие”... и все така до последната страница. Усетих ръцете си, с които държах вестника, че парят, оцапани с горещата омраза и злобна жлъч, изливащи се от всеки скъпоплатен ред на вестника. Втълпявано насилие и агресия се изливаха от вестникарските страници и заливаха кафенето с нечистоплътната си помия. Страх и неверие, негативизъм и нихилизъм бяха откровената проповед на всяка една статия, мъдреща се вътре безсрамно арогантно.

Нито дума за хората, много думи за психясалите чудовища (може би психясали точно от насаждания им страх!) Защото отдавна е известно, че страхът поражда агресията и насилието – страхът и агресията са двете страни на една и съща монета, наречена манипулация.

Човек би могъл да се опита да обясни това необяснимо за човешкия разум медийно поведение с личните качества на журналистите – това е техният личен светоглед и ниво на езикова и общочовешка култура; може да се потърси обяснение и извинение и в развитието на днешното общество и кризата на настоящата епоха – все удобни извинения. И все заблуждаващи, неистински.

Защото годините на прехода отминават една след друга, журналистите се сменят – едни идват, други си отиват. Но вестниците остават вечно неизменни – пълни с омраза и жлъч, насаждащи човеконенавист, страх и неверие в човешките умове и сърца; отказващи все така да публикуват хубавите новини на живота, да разказват за хубавите хора. Дори и да се опиташ да съобщиш за нещо положително, за нечий хубав пример или радостен момент, за това ще ти се поиска прескъпа цена за всяка публикувана дума. А в същото време цели страници – чаршафи се пълнят с омърсяващи думи и кървави снимки - кой ли плаща за тях?!

И кому е нужно да плаши хората и да ги настройва едни срещу други, кому е нужно да гради ден след ден, година след година, дебели стени на страх и неверие около българина, да го убеждава колко лошо и несигурно се живее, колко опасности и зверове в човешки образи дебнат зад ъгъла?!

Дали не на този, който знае, че изплашеният и страхлив човек можеш много лесно да манипулираш, ръководиш, репресираш в твоя собствена изгода!? Дали не на този, който знае, че един изплашен човек винаги ще има нужда от лидери, от партии, от институции да го „закрилят” (от кого ли?!– от сенките на измислените зли герои в медиите ли?!)

Все въпроси, въпроси...

Тичам да си измия ръцете от допира с омразата. И излизам бързо навън – птичките все така чуруликат в захлас и нехаят. Те си нямат медийно пространство, те си имат небесния простор.
А Вие?

Люлюкът ми е любимото цвете,на тази читателка ще й кажа че трябва да се научи да чете между редовете,токава ще открие красота в информацията.Нищо не е така както изглежда на пръв поглед.Тук си видях една грешка,но ме мързи да преписвам.Тогава се пише.

До коментар [#4] от "aliya":

Хубавите думи за някого или нещо винаги са се възприемали като реклама, независимо от повода. Всъщност това е едно от последствията на все по-яростната рекламна индустрия.