С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
56 30 авг 2011, 15:24, 16174 прочитания

Защо не бива да публикуваме снимки на убити деца?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Две ужасни трагедии се случиха миналата седмица. Първата е, че в София по особено жесток начин беше убито дете – и то от друго дете. Втората е, че снимката на тялото му, лежащо в кървава локва на тротоара, беше разпространена от агенция "Булфото" и се появи по първите страници на водещи вестници като "Стандарт" и "24 часа".

Без съмнение нелепата смърт на 12-годишното момче е тежък удар за неговите близки и приятели. Тя е и поредният ясен сигнал за това, че нещо куца в нашето (като общество) отношение към проблемите на децата и младите хора.


По тази причина подобна новина не бива по никакъв начин да бъде подминавана от медиите. Възползвайки се от нея, те имат чудесната възможност да продължат да задават обществено важните въпроси за това как се грижим, възпитаваме и опазваме живота на нашите деца.

Едно е обаче да задаваш въпроси по повод убито дете, а съвсем друго е да качиш снимка на трупа му, захвърлен на тротоара. Първото е задължение на всяка уважаваща себе си медия. Второто е циничен акт, който е в грубо нарушение на изконните права на децата (с които твърде малко журналисти са наясно) и на Етични кодекс на българските журналисти (с когото всички би трябвало да са запознати).

Защо всъщност не бива да публикуваме снимки на убити деца?



Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:

  • Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – "убитото дете", "изнасиленото дете" и т.н.
     
  • Усилва многократно трагедията на семейството. Към болката на близките се добавя публичен натиск, който увеличава скръбта им.
     
  • Нанася сериозни психологически травми на други замесени деца – как ли са се почувствали двете по-малки братчета на убитото дете, ако са видели тялото му в локва кръв? Как ли това ще се отрази на съучениците му?
     
Точно за това на едни по-западни географски дължини публикуването на снимки и имена на деца – жертви или в риск от насилие е забранено със закон. И никой не нарича това цензура, защото всички разбират, че животът и достойнството на децата ни са по-важни от която и да е снимка първа страница.

Особено ако на нея има детски труп…

*Авторът е Директор "Връзки с обществеността" в групата от неправителствени организации Национална Мрежа за Децата. Текстът отразява личното му мнение. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Рекорден брой журналисти са лежали в затвора през 2011 г. 2 Рекорден брой журналисти са лежали в затвора през 2011 г.

Най-много са били задържани в Иран, Еритрея и Китай

8 дек 2011, 3724 прочитания

Съюзът на издателите се разцепи след скандал 17 Съюзът на издателите се разцепи след скандал

Изборът на Любомир Павлов за председател извади на показ конфликтите между издателските групи

16 ное 2011, 9765 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "За медии" Затваряне
Седмичен PR-30

Конан, агнешки главички и траш-метъл, Пайнер в подкрепа на футболните евротурнири, впечатляване на ергени и кино по бански

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков