Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част

Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част

Минало Капитал Дигитално събитие Online + Offline

За събитието

Доц. Кунчев: При поддържане на средно строги противоепидемични мерки ще имаме желаните резултати
 
Солидарност, воля за въвеждане на електронното здравеопазване, стратегия за медицинските кадри във фокуса на 7-мата годишна конференция Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част“  на в. „Капитал“

Ако България успее да прилага устойчиво средни по строгост противоепидемични мерки срещу COVID-19 по изготвена от Оксфордския университет система за оценка, ще бъда доволен и хората ще се убедят, че като ги спазват, постигаме съответните резултати.

Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев по време на 7-мата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част“, организирана от в. „Капитал“. Всички участници се обединиха около призива обществото да прояви солидарност и разум в спазването на мерките. Първата част на конференцията се фокусира върху мерките срещу COVID-19, предизвикателствата и възможностите пред здравната система и приносът на дигиталното здравеопазване.

Дискусите и презентациите на възможностите на здравния сектор и перспективите на дигиталните решения бяха проведени в онлайн формат на Youtube страницата на „Капитал“ и на „Капитал LIVE“. Втората част на форума с фокус върху иновациите в лечението на социалнозначими заболявания ще бъде проведен през първото тримесечие на 2021 г. 

Събитието започна с минута мълчание в памет на всички лекари и медицински специалисти, които загубиха живота си от COVID-19. Андрей Марков, управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, призова да бъде почетен и проф. Александър Чирков, велик човек и лекар, като изрази съмнението на близките му, че и той загуби битката с вируса.

Доц. Кунчев обясни, че с най-висок индекс на строгост на противоепидемичните мерки в Европа е Израел – 85, като в резултат постига 5-6 пъти намаление на случаите на COVID-19. В другия край на скалата е Словения с индекс 43, където заболеваемостта се задържа на високо ниво. България продължава да бъде на 11-о място в ЕС по заболеваемост и 2-ра по смъртност, като в отделни дни е и на 1-во място в Европа и света, отбеляза доц. Кунчев.

На този фон всяко правителство би взело по-строги мерки – такива, каквито са в сила и у нас от днес, 28 ноември. Епидемията изигра ролята на стрес тест за системата и ако политиците не вземат предвид изводите, предстоят още дълги години на недоволство от здравеопазването, каза доц. Кунчев.

„Заетостта на леглата е в рамките на 35-40%, така че натискът зависи от организационните мерки по места. Средствата са осигурени, с всички лечебни заведения имаме анекси по различните пътеки, увеличена е цената на пътеката за COVID пневмония“, каза проф. д-р Петко Салчев, управител на НЗОК. Дадена е възможност на личните лекари да издават направления за PCR тестове, без да има лимити. Лимити има за РЗИ. Проф. Салчев изрази опасение да не се стигне до прекомерно насочване на пациенти към болниците.

Веднага подкрепихме мерките, всички сме свързани в този процес и не трябва да се допуска конфронтация, коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Ако няма единомислие в нашето съсловие, пада доверието към здравната система и се увеличават неспазващите мерките, допълни д-р Брънзалов. Той призова за единни, бързи и гъвкави действия, за да се решават проблемите.

„В България се получава противодействие на различни групи по темата. Съсловието без съмнение има водеща роля в битката, но същевременно другите институции, включително и държани, стоят някак встрани и не толкова ангажирани и ориентирани в това, как да създадем единна структура, която да е водена от съсловието, но да довежда до желаните резултати – намаляване на заболелите и загиналите от това заболяване“ каза още Андрей Марков.

Той уточни, че институциите извън здравните и Националния оперативен щаб, както и неправителствените организации и дарителските инициативи не са обединени и координирани в действията си. „Това не е обвинение, а желание – всички да търсим начини за обединяващи структури, за да решаваме проблема по-ефективно“, поясни Андрей Марков.
В подкрепа на въведените по-строги мерки се обяви и проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във ВМА. Тя призова всички да бъдат дисциплинирани, като даде пример със страни като Китай, Нова Зеландия, Австралия, където ограниченията дават резултати. „Ако спазваме въведените от правителството мерки, съм сигурна, че ще се намали заболеваемостта.

Обръщам се към всички с хронично болни и особено нашите пациенти с метаболитни заболявания, нека да спазват мерките. Нека всички бъдем по-дисциплинирани и да вярваме повече на здравната система“, каза проф. Даскалова. Колкото по-дисциплинирани сме, толкова по-кратко ще действат мерките, добави тя.

„Ако всички бяха солидарни и разумни в тази тежка ситуация, можехме да останем при по-лек режим на мерките. Разум и солидарност ще ни водят и занапред в преодоляването на това изпитание, но за съжаление, радко ги наблюдаваме – и от населението, и от наши колеги и организации“, каза проф. д-р Николай Габровски, зам.-председател на БЛС и зам.-директор на „Пирогов“.

Той подкрепи действията на НОЩ и БЛС. Проф. Габровски уточни, че мерките ще бъдат ефективни и заболеваемостта ще намалее, но ситуацията няма да приключи с тях. Той прогнозира, че вероятно се редуват затягане и отпускане на противоепидемичните мерки цял сезон според хода на епидемията.

Затова и трябва да се планира как ще се справят болничната и извънболничната помощ и да на се допуска некоректното отношение на някои структури, които пренасочват пациенти, с които могат да се справят, докато други като „Пирогов“ изнемогват.

„COVID донесе нови рискове в работата на медицинските специалисти в болничната помощ – застрашени са, защото не работят в оптимални, а в изключително екстремни условия, които създават предпоставки пациентите да не бъдат удовлетворени изцяло в техните искания и виждаме тези реакции“, каза адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право.
 
Вторият панел в дискусията бе посветен на електронното здравеопазване и започна с проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз. „Ако бяхме въвели е-здравеопазване преди години, може би нямаше да бъдем изправени пред предизвикателствата, с които се сблъскваме в момента, особено по отношение на лекарствоснабдяването.

България е 20 г. назад в това направление“, каза тя. Работеща електронна система за проследяване на наличностите на лекарства би предотвратила днешните предизвикателства, свързани с периоди на недостатъчност на някои лекарствени продукти. Тя подпомага и контрола. Проф. Сербезова изрази надежда, че обещанието за създаване на електронна рецепта до края на годината ще бъде изпълнено.

Представители на едни от най-големите частни болници и на технологичния сектор споделиха опита и вижданията си върху електронното здравеопазване.

„Ясно е, че трябва да дадем най-доброто от себе си за възможно по-бързото въвеждане на националната здравна информационна система, без да има прибързани действия. Едната част на процеса е да бъде изградена и внедрена системата, но тя не може да работи, ако не се проведе обучение на медицинските специалисти и фармацевтите, които ще работят с нея“, каза д-р Явор Дренски, управител на „Асарел Панагюрище Здраве“. Това е дълъг процес и паралелно с разработването на ситсемата, трябва да се въведат програми за обучение, отбеляза той.

„Надяваме се това да стане реалност и докато то е ангажимент на централната администрация, ние, изпълнителите на медицинска помощ, можем да въвеждаме автономни системи, които са по-авангардни“, каза д-р Иван Колчаков, член на ръководството на „Софиямед“. Той даде пример със система за проследяване на лекарствената терапия в болниците „Софиямед“ и „Пълмед“.

Фатално изостанахме при въвеждането на модерните системи в здравеопазването, отбеляза д-р Колчаков. „Здравеопазването от десетилетия е недофинансирано – средно 9% от БВП се отделят в страните от ЕС, докато България никога не достигна и до 5%. На българина се падат около 350 евро годишно за здраве, а на европееца – над 3000 евро. Всичко необходимо в здравеопазването е на международни цени, само цената на труда у нас е смачкана“, обясни той.
 
Деян Прокопов, управител на „Гама Консулт“, инж. Михаил Калъчев, управител на SKYWARE Group, Радослав Босев, търговски директор на „Стемo“, изразиха скептична позиция към сроковете за изпълнение на електронната рецепта и поставиха въпроса за стандартизацията на медицинската документация, чрез която трябва да се въвежда информацията. Голяма част от документите са излишни или негодни, отбелязаха те. Според тях пълноценна електронна рецепта няма да има, а държавата не подпомага процеса на електронификация на здравната система и няма желание за сериозна реформа.

Как функционира към днешна дата българската система за верификация на лекарствата, която е част от европейската, представи Илияна Паунова, директор на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ). Въпреки прогреса от старта през февруари 2019 г. досега, у нас изпълнението не е достатъчно добро – около 640 аптеки, или 19% от всички аптеки у нас, все още не са свързани, по данни от края на октомври.

Верифицират се над 2 млн. опаковки седмично, но това е около 30% от необходимото. Надявам се, че през 2021 г. контролните органи ще се активират и ще достигнем 65-70% верифицирани опаковки, каза Илиана Паунова.

В третия панел на дискусията фокусът бе върху възможностите за подпомагане на медицинското обучение, включително и чрез дигитални решения. 

Доц. д-р Димитър Буланов, декан на Медицинския факултет на Медицински университет – София, отбеляза, че епидемията поставя сериозни предизвикателства пред обучението на бъдещите лекари, което никога досега не е било хибридно – с присъствени и дистанционни занимания. Доц. Буланов каза още, че заплатата не е основният проблем на младите лекари, а водещи са възможностите за развитие, които се осигуряват у нас.
 
Д-р Александър Симидчиев, медицински директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение към МУ-Пловдив, представи възможности за съчетаване на дигиталната и медицинската част на обучението. „Ако създадем добри средства за дигитално обучение, те бързо могат да станат наднационални – да излязат извън пределите на България. С това сме се заели в Пловдив“, обясни доц. Симидчиев.
 
Големите бази данни могат да спасяват живот и ще променят начина, по който лекарят може да се грижи за пациентите си, каза инж. Виржиния Недева, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium, и допълни, че COVID пандемията ускорява много тези процеси.
 
„Лечебните заведения трябва да отворят вратите си по-активно да практическо обучение още от по-ранните етапи на медицинското образование. Това липсва на младите хора, разбираме го по интереса на студентите, които идват в болниците, за да трупат опит“, каза адвокат Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация.

България трябва да изгради план за създаване на медицински специалисти, както и стимули те да остават тук, допълни тя. Асоциацията ще направи предложение към законодателите да облекчат легализацията на документи на чуждестранни специалисти за работа в България.  

Уважаеми дами и господа, уважаеми участници, 
 
Заради въвеждането на новите мерки за преодоляване на COVID-кризата преценихме, че "Капитал" самостоятелно трябва да съдейства за отразяването на основните предизвикателства във всички аспекти на здравния сектор - извънболнична помощ, специализирана медицинска помощ, болнична помощ и работата на здравните институции.

Възможностите на дигиталното здравеопазване също са част от програмата, както и до момента.

Програмата за конференцията можете да откриете тук
 
В момента българските лекари и лечебни заведения се борят с COVID-19 и заедно с тях преценихме, че разговорът за иновациите в лечението на социално значими заболявания ще бъде проведен през първото тримесечие на 2021 г., като ще Ви уведомим за датата своевременно.

За сметка на това смятаме, че времето за разговор за мерките срещу коронавирусната инфекция и възможностите на дигиталното здравеопазване е точно сега и организираме в онлайн формат панелът от годишната ни конференция с дискусии и презентации на възможностите на здравния сектор и перспективите на дигиталните решения в сектора на 27 ноември 2020 г. 

Кога и къдe
27 ноември 2020, Онлайн, 15:00 ч., на Youtube страницата на Капитал, както и на Капитал LIVE

Събитието е безплатно, но изисква задължителна регистрация за онлайн стримийнга ТУК

* На събитието и в онлайн платформата не се допускат лица под 18 години

За седма поредна година Капитал организира конференция, посветена на здравния сектор и проблемите в здравеопазването в България.

В годината, която подложи на стрес тест здравните системи по света, ще Ви запознаем с тенденциите на предстоящата ера „Живот с COVID-19“ от гледната точка на законодателите, регулаторите, лечебните заведения и фармацевтичните компании.

Здравеопазването не само продължава бъде сред най-бързо растящите сектори на икономиката, но само за месеци доказа, че ролята му в съвременните общества е на стратегически сектор за националната сигурност и непреодолим фундамент на всички стопански и обществени процеси.

Под знака на пандемията разделяме годишната си конференция за първи път на 2 части, като в първата ще търсим отговори по най-актуалната тема за достъпа на пациентите до терапия и лекар – електронното здравеопазване. Как дигитализацията може да бъде равноправен участник в лечебния процес чрез дистанционни консултации и електронна рецепта? Закъсняхме ли с възприемането на Е-health парадигмата и кои са спешните стъпки пред целия сектор?

Лектори

Д-р Иван Маджаров

Д-р Иван Маджаров

Председател на УС на БЛС

Илиана Паунова

Илиана Паунова

Изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ)

Мария Шаркова

Мария Шаркова

Управляващ съдружник в Адвокатско дружество "Шаркова и партньори"

Д-р Красимира Чемишанска

Д-р Красимира Чемишанска

Изпълнителен Директор на Амджен България ЕООД

Деян Денев

Деян Денев

Изпълнителен директор, Асоциация на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM)

Д-р Иван Колчаков

Д-р Иван Колчаков

Член на ръководството, УМБАЛ "Софиямед"

Николай Кречетов

Николай Кречетов

Управляващ директор за Централна и Източна Европа и ОНД, InterSystems

Адв. Свилена П. Димитрова

Адв. Свилена П. Димитрова

Председател на Българска болнична асоциация

д-р Александър Симидчиев

д-р Александър Симидчиев

Началник отделението по неинвазивна диагностика, МИ на МВР

Виржиния Недева

Виржиния Недева

Мениджър Бизнес Развитие и Нови Пазари, Hewlett Packard Enterprise

Доц. д-р Димитър Буланов, дм

Доц. д-р Димитър Буланов, дм

Декан на Медицински Факултет, МУ – София

Проф. Асена Сербезова, дф

Проф. Асена Сербезова, дф

Председател на УС Български фармацевтичен съюз

Андрей Марков

Андрей Марков

Съосновател и управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ

д-р Николай Брънзалов

д-р Николай Брънзалов

Заместник-председател на Българския лекарски съюз

Проф. д-р Петко Салчев, дм

Проф. д-р Петко Салчев, дм

Управител на Национална здравноосигурителна каса

Радослав Босев

Радослав Босев

Търговски директор Стемо ООД

проф. д-р Николай Габровски

проф. д-р Николай Габровски

Председател на Българското дружество по неврохирургия

Доц. д-р Ангел Кунчев

Доц. д-р Ангел Кунчев

Главен държавен здравен инспектор

Д-р Явор Дренски

Д-р Явор Дренски

Изпълнителен директор на Асарел Панагюрище Здраве

Д-р Кунчо Трифонов, MD, MBA

Д-р Кунчо Трифонов, MD, MBA

Управител на Health PR

инж. Михаил Калъчев

инж. Михаил Калъчев

Управител на SKYWARE Group

Деян Прокопов

Деян Прокопов

Управител на Гама Консулт

Проф. д-р Ивона Даскалова, MD, PhD, DSc

Проф. д-р Ивона Даскалова, MD, PhD, DSc

Председател на Управителния съвет на Българската диабетна асоциация

Програма

Партньори

Стратегически партньор

Партньори

Билети

Регистрация за онлайн участие 0 BGN В наличност 2020-11-27T15:00:00 0 лв. с ДДС
Регистрация за онлайн участие
Към регистрацията

Контакти

Отдел "Събития"

[email protected]
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK