Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
Снимка

Да

Веселин Дробенов

магистър генетик от СУ "Св. Климент Охридски"

ГМО са опaсни.
Използването на технологиите на генното инженерство с комерсиална цел е една от най-опасните тенденции в съвременната наука. Подчиняването на научните цели на комерсиални компании води до ускоряване на научния експеримент, което увеличава и риска от грешки.

Основна теза Защитна теза Заключителна теза
Снимка

Не

Божин Божинов

декан на Факултета по агрономство в Пловдивския университет

ГМО не са опасни.
Начините за получаване на ГМО са естествено развитие на използваните от човечеството вече повече от 5000 години подходи за подобряване на растенията и животните за нуждите на изхранването, производството на облекло и енергия.

Основна теза Защитна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

68%169 гласа
 Благодарим за вашия глас!
32%79 гласа

Силвия Радославова

Модератор
- Само зелена салата - заяви твърдо Артър. 
-  Само зелена салата? - попита животното, като ококори неодобрително очи. 
Да не искате да кажете - рече му Артър, - че не бива да си взема зелена салата?
- Знаете ли - отвърна животното, - познавам много зеленчуци, които са категорични по този въпрос. Ето защо се реши веднъж завинаги да се сложи край на този заплетен проблем, като се създаде животно, което наистина желае да бъде изядено и е способно да го заяви ясно и убедително. И ето ме пред вас."
Из "Пътеводител на галактическия стопаджия", Дъглас Адамс

Сцената от класиката на британския писател Дъглас Адамс "Пътеводител на галактическия стопаджия", в която в Ресторанта на края на Вселената "едно голямо млекодайно животно от рода на говедата - едро, добре угоено и охранено четириного, с огромни влажни очи, малки рога и с една почти подкупваща усмивка на устните си" се приближава към масата на главните герои с молбата да бъде изядено е тотален шедьовър на художествената измислица.

Генетичната модификация на организмите обаче напомни, че мостът между въображаемото и реално постижимото е лесно преодолим, с помощта на науката.
Дискусията за либерализацията на Закона за генетично модифицираните организми в България вече близо три месеца занимава държавни институции, политически партии, неправителствени организации, учени и експерти. Интересът на много хора също е голям. Изследване на НЦИОМ показа, че темата се следи от близо 82% от българите. След протестите, състояли се през месец януари, в края на февруари беше организиран концерт, който отправи ясно послание - "За България - свободна от ГМО! Да съхраним земята си чиста и да пазим здравето на нашите деца".

В същото време, настроенията в Европейския съюз бяха малко по-различни. Европейската комисия разреши за отглеждане още един хибрид – картофа "Амфлора" на компанията BASF. Това е първото одобрение от 12 години насам.

Правителството на ГЕРБ склони да запази Закона за ГМО в България рестриктивен, като не променя 30 километровата граница за засаждане на ГМО култури в близост до защитените територии. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева стана нещо като посланик на консервативната политика и проведе срещи с различните групи, заинтересовани от промените в закона, за да гарантира, че няма да бъдат поемани излишни рискове за здравето на хората и околната среда. Земеделският министър Мирослав Найденов пък обеща, че Министерство на земеделието и храните няма да издаде нито едно разрешително за нито един хибрид. И тъкмо, когато настроенията се поуспокоиха, а законопроектът за ГМО мина второ четене в Комисията по околна среда и води, президентът Георги Първанов заяви, че ще наложи вето върху него и ще инициира референдум.

В крайна сметка в споровете за ГМО от една страна стои въпросът за пускането им в околната среда (отглеждането им в природата), а от друга - работата с тях в лабораторни условия. Учени обявиха, че забраната за опити с ГМО е превърнала България от страна лидер в генното инженерство в силно изоставаща такава. Не всички от тях обаче са съгласни с твърдението, че опитите с ГМО ще доведат до революция в науката и живота на планетата. Въпросите за опасността от хибридите останаха твърде мъгляви и в голяма степен без отговор. Науката също води спорове за това.

Опасни ли са ГМО?

Капитал потърси мнението на двама учени – деканът на Факултета по агрономство в Пловдивския университет - Божин Божинов и Веселин Дробенов, магистър по генетика в СУ "Св. Климент Охридски".
Снимка

Веселин Дробенов

Позиция Да
Използването на съвременните технологии на генното инженерство с комерсиална цел е една от най-опасните тенденции в съвременната наука. Подчиняването на научните цели на комерсиални компании, фокусирани основно върху генерирането на повече приходи, много често води до ускоряване на научния експеримент, което автоматично увеличава и риска от допускането на грешки и/или пропуски.

В същото време целият процес на създаване на нови хибриди с комерсиално цел се базира на една научна хипотеза, а именно, че генетично модифицираните организми (ГМО) са безвредни. В противовес на тази хипотеза има редица доказани случаи за вреди върху човешкото здраве и околна среда, които с лека ръка биват пренебрегвани и скривани зад поемането на нужни рискове с цел подпомагане на научни прогрес.

ГМО могат да предизвикват алергии, а също могат да имат ефект върху обмяната на веществата. Един от първите такива документирани примери за слаб предварителен анализ довел до предизвикване на алергия към ядки е хибридът на бразилски орех и соя. Този генетично модифициран хибрид е от второ поколение, като в него са въведени гени от бразилски орех за подобряване хранителните качества на соята, въпреки че още по времето, когато е провеждан експериментът има множество медицински данни на алергенния ефект на тези белтъци. Като резултат от пускането на този хибрид на соята за свободна консумация много хора придобиват алергия към широка гама ядки (орехи, фъстъци и др.). След провеждане на специализирани медицински изследвания и доказване на алергенния ефект на тази соя тя бива изтеглена от пазара на страните от Северна и Южна Америка и Европа през 1996г.

Има също множество изследвания върху ефектите от използването на вируси, като носители на съответни последователности от гени (вектори) и възможните рискове от повлияване на имунната система, както и възможност за образуване на тумори в генетично модифицираните организми, а също и в крайния ползвател. Канцерогенността на някой широкоспектърни хербициди също трябва да бъде взета под внимание, имайки предвид почти задължителната им употреба в процеса на отглеждане на ГМО.

Други реални рискове от ГМО са т.нар. хоризонтален трансфер на гени или прехвърлянето на гени от ГМО към крайни консуматор. По-голям риск обаче е вертикалният трансфер, където гени от ГМО хибриди се прехвърлят на близко-родствени сортове и видове, живеещи свободно в околната среда през поколение. Като се вземе предвид често по-добрата устойчивост на редица ГМО хибриди на различни природни влияния се въздава риск от "генетична ерозия" на редица регионално специфични сортове.

Съкратените срокове за създаване и изпробване на нови хибриди с техниките на генното инженерство, както и сравнително младата технология прави така, че да не се взимат или да не могат да бъдат взети под внимание дългосрочните ефекти върху околната среда, както и хроничните ефекти върху човешкото здраве. Много от ефектите на ГМО хибридите върху човешкото здраве се разбират post factum, тъй като предварителни изследвания директно върху хора се провеждат много рядко. По-често изследванията провеждани от организациите, които впоследствие държат патента на интелектуалната собственост върху тези хибриди се свеждат до 90 дневни експерименти с лабораторни гризачи. Като пример може да вземем процеса по въвеждане на нови медикаменти. Не трябва да забравяме и основния принцип във фармацията, който при ГМО не е възприет, а именно, че въвеждането на нов продукт задължително трябва да бъде съпътствано с въвеждането на неутрализиращо вещество. Прехвърлен в контекста на ГМО този принцип следва да звучи така – създаването на нов ГМ хибрид и изпускането му в околната среда с цел научни цели или с комерсиална цел задължително трябва да бъде съпътствана с методика за изваждането му в случай на доказан негативен ефект върху човешкото здраве или околната среда. За съжаление това за съвременното ниво на науката не е възможно.

Един от последните, но основни проблеми които могат да бъдат дефинирани е контролът върху отглеждането на ГМО. В момента има много малко унифицирани методики за доказване на наличие на ГМО и дори да приемем, че са ефективни те доказват само наличието на генетични модификации. За доказването кой точно ГМ хибрид се изискват допълнителни експерименти с други думи процесът на доказване на генетични модификации е много труден. Като допълнение процесът по въвеждането на пазара на ГМО стъпва основно на научни данни и се провежда централизирано под шапката на Европейската агенция по безопасност на храните. Много често в научните становища на агенцията не влизат анализи на дългосрочното влияние на околната среда, тъй като този проблем се разглежда като проблем на съвместното съществуване, а също и икономическите и социалните ефекти от ГМО. Същият проблем се регистрира и при провеждането на оценката на риска, където не се разглеждат социално икономическите ефекти от ГМО, както и дългосрочния ефект върху околната среда и човешкото здраве.

Като заключение можем трябва да посочим, че очакваните от ГМО нови възможности за справяне със световния глад, поради по-добрите си хранителни качества, по-високия добив и пр. не дадоха очакваните резултати. Рекламираните от компаниите собственици на патентите резултати се случват най-много 1 или 2 поколение след което ефекта бива силно занижен. Предлаганите от биотехнологиите нови хоризонти не се случват както беше очаквано и заедно с множеството трудности и пречки за създаването на ГМО още на ниво лаборатория кара много учени вече да разглеждат приложението на съвременните биотехнологии в селското стопанство като провал.
Снимка

Божин Божинов

Позиция Не
Българските медии напоследък са пълни с изказвания, мнения, петиции и становища на всевъзможни организации, искащи забраната на ГМО в страната. Какви са основните мотиви в тях и защо смятам, че са най-малкото неоснователни:

Твърдение 1: ГМО са получени по "неестествен" начин

Начините за получаване на ГМО са естествено развитие на използваните от човечеството вече повече от 5 000 години подходи за подобряване на растенията и животните за нуждите на изхранването, производството на облекло и енергия. Хората винаги са се опитвали да пренесат признаци от едни видове в други, за да могат да ги съчетаят по полезен и изгоден за тях начин. Разликата е, че от началото на организираното земеделие през каменната ера и до началото на 20-и век при кръстосването на видовете са събирани в едно всички гени на двата вида. Това означава вкарването на хиляди гени от единия вид в другия, при положение, че обикновено ни трябват само 1-2 от тях. С развитието на генетиката през 20-и век става възможно прехвърлянето първоначално само на отделни хромозоми (носещи по няколко стотин гена), а по-късно и на части от хромозоми, носещи по няколко десетки гена. При това при този начин на пренос няма ограничения за това дали донорния вид може да се кръстосва по естествен начин с културата, в която прехвърляме съответния наследствен материал. Тук искам само да отбележа, че нито зелените активисти, нито законодателя имат нещо против такъв пренос, защото и едните и другите приемат, че това не противоречи на принципите на биологичното земеделие и тези техники и получените с използването им културни растения могат да се използват за получаването на "биологична", "екологична" и т.н. продукция. "Генното инженерство" е просто следващата стъпка, която ни позволява да пренесем само онези един или два гена, от които се нуждаем за решаването на конкретния проблем на земеделския производител, преработвател, търговец или потребител. При положение, че генното инженерство се използва за получаването на редица растения, при които пренесените гени са от същия вид (от ябълка в ябълка, от царевица в царевица и т.н.) кое точно е "неестествената" част на технологията е един въпрос, чийто отговор трябва да получим от противниците на съвременните технологии.

Твърдение 2: ГМО са опасни за здравето на хората и животните и/или за околната среда

ГМО се използват широко в медицината (при производството на 90 % от всички ваксини, 100 % от инсулина, 90% от антибиотиците и т.н.), в хранителната индустрия (при производството на ензими и маи за нуждите на млекарската, пивоварната, винарската, колбасарската промишлености), като фуражи за животните, за пречистването на отпадни води и замърсени терени и т.н. От създаването на първия ГМО през 1973 г. досега това използване не е показало никакви вредни ефекти на технологията. При повече от 35 г. на използване досега няма НИТО ЕДНО адекватно защитено научно доказателство за наличието на опасни ефекти от ГМО. Без да влизам в дълга дискусия, ще посоча само, че поддавайки се на натиска на екоактивисти и техни организации, за последните 10 г. различни програми на ЕС са финансирали общо 27 паневропийски програми за оценка на риска от ГМО. Общата сума на средствата от ЕС надхвърля 200 млн. евро, като още над 100 млн. са похарчени като съфинансиране от бюджетите на страните-членки, на партниращи институции (включително екологични организации) и т.н. При огромния инвестиран ресурс ВСИЧКИ тези изследвания стигат до извода, че рисковете от използването на ГМО не се различават по никакъв начин от рисковете от използването на немодифицираните организми. Подобни изследвания са правени и се правят и във всички останали страни по света, които имат намерение да развиват използването на модерните биотехнологични методи за повишаване на конкурентоспособността на своето стопанство. Със същите резултати.

Твърдение 3: ГМО застрашават биоразнообразието и традиционните местни култури

За оборването на тази теза е достатъчно да посоча само, че едни от страните с най-голямо биологично разнообразие в света като Бразилия, Индия, Австралия и Китай са и едни от най-големите производители на такива култури. В нито една от тези страни няма отбелязани негативни ефекти от ГМО върху разнообразието от местните растителни и животински видове.

Твърдение 4: ГМО се разработват и ще са от полза само за големите мултинационални компании

ГМ култури се възприемат изключително добре от малките и средни фермери – от 13.3 млн. фермери по света, които отглеждат такива култури 12.3 млн. са дребни и средни фермери. Само за последната година с пълни данни (2008) броят на фермерите, отглеждащи такива култури, е нараснал с 1.3 млн. При ежегоден ръст от над 10 % тази нова технология се е превърнала в най-бързо възприеманата технология в историята на земеделието. Едва ли всички тези фермери ентусиазирано се присъединяват към своите съседи, които вече ползват новите технологии, само за да обогатят мултинационалните компании. Познавайки психологията на дребния производител, смея да твърдя, че е по-вероятно да се убеждават с очите си в значителните ползи от използването на новостите в земеделието и затова да ги възприемат толкова бързо.

Един от последните примери за приложението на технологията е планираното започване през 2010 г. в Китай и през 2012 във Филипините и Бангладеш на отглеждане на ориз с повишено съдържание на бета каротин (същия като в морковите) за предотвратяване на заболяванията, предизвикани от липсата на витамин А. Този ориз е разработен от обществени изследователски институции и ще спомогне за предотвратяването на ослепяването на над 400 000 души на година и смъртта на над 300 000 души на година от такъв недостиг. Като всички тези хора естествено са от най-бедните слоеве на населението на Азиатския континент.

Естествено всички мои мотиви се базират само на резултати извън страната, просто защото с действията си именно противниците на новите технологии не позволяват на българските учени да създават, проучват и предлагат решения в и за нашата страна.

Резултати от гласуването на този етап

68%169 гласа
 Благодарим за вашия глас!
32%79 гласа
Този етап е приключил

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата очаквайте мнението на председателя на парламента Цецка Цачева, която ще разясни регулациите по отношение на отглеждането на ГМО. Във форума можете да споделите мнението си по въпроса и да задавате въпроси към Божин Божинов и Веселин Дробенов.

Още по темата

Милиарди от семки

Агресивните бизнес стратегии на производителите на ГМО водят до окрупняването на пазара на храни

Игра на гени

България либерализира Закона за генетично модифицираните организми без ясна политика какво да прави

Мутанти за закуска

В България контролът по етикетирането на ГМ храни е слаб, a възможността ви за информиран избор - почти нулева