Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
Снимка

Липсата на контрол е направила за последните години страната ни напълно свободна и неконтролирана за ГМО

Веселин Дробенов

Новите регулации най-накрая предложиха добри дефиниции, но продължавам да мисля, че в дълъг период няма да има ефективен контрол. Един закон не означава добър контрол. Въвеждането на буферни зони, което е предвидено е добра идея, както и Наредбата за съвместно съществуване на ГМО и не ГМО.

Основна теза Защитна теза Заключителна теза
Снимка

Потенциалните рискове от ГМ култури не се различават от рисковете от немодифицираните организми

Божин Божинов

С промените в нашето законодателство сме на път да забраним изцяло научните изследвания, само за да угодим на шепа псевдо- загрижени за нашето благо активисти, които се опитват по най-непочтен начин да се възползват от недоброто познаване на материята, за да налагат своя дневен ред на обществото и да трупат рейтингови ползи.

Основна теза Защитна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

70%56 гласа
 Благодарим за вашия глас!
30%24 гласа

Силвия Радославова

Модератор
Влизаме в третата част на онлайн дебата, в която ще си говорим малко повече за регулация и контрол - какво ще се спечели/ загуби България от въвеждането на една консервативна или либерална политика по отношение на ГМО.

Втората част от промените в Закона за ГМО се очаква да бъдат гласувани тази седмица. Това ще се случи в контекста на нови национални протести в няколко големи града, които ще се проведат в сряда (17. 03.). В декларация, която няколко неправителствени организации ще внесат в Народното събрание се настоява за по-ясно разписани правила за защита на традиционните български видове и зоните от "Натура 2000", както и по-високи санкции и въвеждане на строга, работеща процедура при нарушения.

"Капитал" покани депутата от "Синята коалиция" Лъчезар Тошев да участва в дискусията, но за съжаление той отказа.
Снимка

Липсата на контрол е направила за последните години страната ни напълно свободна и неконтролирана за ГМО

Веселин Дробенов

Позиция Да
Новите регулации най-накрая предложиха добри дефиниции, но продължавам да мисля, че в дълъг период няма да има ефективен контрол. Един закон не означава добър контрол. Въвеждането на буферни зони, което е предвидено е добра идея, както и Наредбата за съвместно съществуване на ГМО и не ГМО, която ЕК предложи на България преди няколко години, но се въведе чак сега.

Отговори на въпроси на читателите от първите два етапа на дебата:

1. Как може да се гарантира, че трансгенният участък ДНК, внесен в растителния геном посредством естествени молекулни механизми, няма да може да се изнесе от естествения му вектор под действието на същите тези естествени молекулни механизми?

Зависи какъв е векторът, но като цяло ако се използва вируси за вектори вероятността е голяма.

2. Как може да се предотврати хоризонталния трансфер от трансгенни растения, пък било то и в контролирани условия? Говоря за малките подвижни елементи, за пренасянето им от смучещи насекоми или при хетеротрофни симбионтни взаимоотношения (паразитизъм, микориза ...) и за евентуалната трансгенна бактериална трансформация в почвата.

Не съм сигурен дали въобще такива изследвания са правени толкова подробно. Със сигурност има множество индикации, че такъв трансфер се случва, но какви биха били ефектите върху околната среда още няма яснота.

3. Как може да се гарантира сигурността на земеделците, които не желаят обкръжение от ГМ-посеви?

Пълна гаранция за земеделците няма независимо дали поставяните отстояния да изкуствено завишавани. Съвременните норми предвиждат позволимо съдържание на ГМО, например в крайната земеделска продукция. Дори етикета "Продукт свободен от ГМО" предвижда минимално съдържание на ГМО от 0,1%, което също не е гаранция за пълна липса на остатъци от генетични модификации. За съжаление практиката за въвеждане на ГМО в околната среда в световен мащаб все още е много либерална, което създава много рискове за внос на генетично модифицирани продукти или като част от продукти в рамките на България и на ЕС и съответно отново намалява сигурността на малкия земеделец.

4. Каква е дефиницията за генно модифицирано растение в България - растителен ресурс, или изделие, и как стои въпросът за авторството? Сорт ли е, при положение че не е стандартна кръстоска и няма необходимата методика за изравняване, или може би трябва да се нарича с понятието "щам", "линия"...? Със сигурност не са хибриди, защото няма полиплоидна комбинация. Въпросът ми е по причина, че никъде в закона (и в новия) не видях такава дефиниция, а тя ако липсва май вместо закон започваме да четем нещо на непознат език.

Чисто от научна гледна точка генетично линия или сорт плод на ДНК рекомбинантни технологии е по-правилната. Терминът хибрид беше въведен от много от заинтересованите страни, като по-разбираем. Затова в закона се говори за продукти на ДНК рекомбинантни технологии, а не за хибридни растения плод на естествена или изкуствена хибридизация.

5. Много се говореше през последните дни за необходимостта от контрол за ГМО, но така и не разбрахме как. За да може това да се случи е необходима огромна база-данни за всички регистрирани или възможни ГМ-организми, и освен това огромен набор ДНК-маркери, всеки от които е спецално синтезиран за търсения трансгенен организъм. Синтезът на ДНК-последователност е едно много скъпо удоволствие. Генно модифицираните растения никак не са малко, освен това се говори, че в България се отглеждат незаконно и някои експериментални изделия, за които маркерите са в тайна. В новините блесна благата вест, че МОСВ вече имат подвижна лаборатория за анализи, но без базата данни и без огромното количество скъпи маркери тя ще е просто една подвижна изложба на апаратура. Как ще става този контрол?

Контрол на ГМО в околната среда не се осъществява към момента и не е осъществяван, въпреки дефинициите в закона. Много правилно е разсъждението, че за да се докаже наличието на ГМО, трябва да има база данни на всички ГМО патентовани или разработвани в света, както и специализиран маркер за всеки един от тях. Науката познава разбира се и по-генерални методики за локализиране на ГМО в общ порядък, като се търсят определени гени от вектора. Но резултатите от този контрол не са с необходимата точност и затова задължително се правят специализирани изследвания за локализиране на продукта.

Към настоящия момент контрол се осъществява за наличие на ГМО в продукти на пазара от столичната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (СРИОКОЗ), където се изследва наличието на ГМО от хибридите разрешени за пускане на пазара от EFSA или в рамките на Европейския съюз. В момента изследвания на забранени хибриди, а също и такива без лиценз се правят по поръчка и срещу заплащане от вносителя на суровината само по негово желание. Смятам, че липсата на контрол от страна на съответните ведомства е направила за последните години страната ни напълно свободна и неконтролирана за ГМО, умело скрита под шапката на един неработещ закон.
Снимка

Потенциалните рискове от ГМ култури не се различават от рисковете от немодифицираните организми

Божин Божинов

Позиция Не
От изложението на моя опонент и от дебатите във форума виждам, че противниците на новите технологии продължават да поставят абсурдни твърдения и неизпълними искания, без обаче да дадат поне един факт в тяхна подкрепа!

Иска се например да гарантираме, че никога нищо няма да се пренесе от един организъм в друг, при положение, че сме заявили ясно, че технологията използва естествени процеси, които и в момента се случват в природата. Т.е. и хоризонтален и вертикален пренос на гени текат и в момента, без да има ГМО в околната среда, като на такъв са подложени включително и гените, които се коментират най-много – за устойчивост на хербициди и за устойчивост на насекоми. Това е така защото тези гени са взети от естествено съществуващи организми, които и в момента са навсякъде около нас. Истината е, че тези събития са толкова редки и имат толкова незначителен ефект върху реципиентите, че ние дори не сме в състояние да ги уловим. Което обаче не ги прави теоретично невъзможни, а от учените се иска да докажат че са.

И за да не бъда голословен, ще напомня на аудиторията, че тези толкова страшни гени се "разпръсват" (т.е. се засяват ежегодно) вече над 5 години на територия от над 1 милиард (!) дка по света. Което е несравним по мащабите си експеримент, а при това няма доказан пренос и неконтролируемо разпространение на "свръхплевели" и други подобни организми, с които се опитват да плашат обикновения зрител и читател. Дори и в рамките на ЕС, в който противниците на технологията са най-силни и най-шумни, след провеждането на над 2400 полски изпитвания с ГМО от 1999 г. насам в 20 от 27-те страни-членки, след отглеждането през последните 5 г. на около 1 млн. дка ежегодно с такива култури и след изразходването на над 300 млн. евро обществени средства за оценка на потенциалните рискове от ГМ култури, изводът е, че тези рискове не се различават по никакъв начин от рисковете от използването на немодифицираните организми. Повтарям този извод и ще продължа да го повтарям, защото не е лично мой, нито пък е взет от случаен уеб сайт, а е направен в официално представяне на позицията на Maive Rute (Директор по храните, земеделието и биотехнологиите в Генерален Директорат по Научните Изследвания на Европейска Комисия) на срещата на Постоянната Комисия по Наука и технологии на Европейския парламент с представители на учените от обществените изследователски институции и НПО в Брюксел на 25.02.2010 г.

И докато ЕС все повече осъзнава, че това е просто една нова технология, която така или иначе ще намери своето място и в земеделието (както вече го е намерила в храните и лекарствата), ние сме на път с промените в нашето законодателство да забраним изцяло научните изследвания, само за да угодим на шепа псевдо- загрижени за нашето благо активисти, които се опитват по най-непочтен начин да се възползват от недоброто познаване на материята от обикновените хора и от естествените страхове на майките за здравето и бъдещето на техните деца, за да налагат своя дневен ред на обществото и да трупат рейтингови ползи. При това са готови да пренебрегват фундаментални научни принципи (с исканията си например да се доказва отсъствието на факт или ефект), стотици и хиляди научни изследвания, публикувани в най-реномирани научни издания, резултатите и изводите, направени от независимите обществени органи създадени специално за целта в ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и въобще всяка една страна, която отглежда такива култури, както и целият над 10 годишен опит с отглеждането но ГМО на огромни територии по света. Повтарям - без да са наблюдавани вредни ефекти върху здравето на хората, околната среда или биоразнообразието.

Последното и най-ново изобретение на противниците на биотехнологичните методи е искането да се гарантира абсолютен контрол върху всеки един етап - от създаването, през лабораторните изследвания и полските изпитвания, до промишленото използване на съответните сортове. Естествено всички са наясно, че абсолютен контрол няма и не може да има, защото никой не може да предвиди всички възможни ефекти от дадено изобретение или иновация преди да ги е изпитал.

Затова и в европейските директиви и регламенти, както и в нормативните уредби на всички останали страни, които развиват ГМ технологията, се определят процедури за оценка и управление на риска, а не за тотален и абсолютен контрол. Основната директива на ЕС, която се занимава със създаването, изпитването и пускането на пазара на ГМ култури изрично посочва, че "полските опити са неотменима част от изследванията" (Директива 2001/18, т. 23 от преамбюла). Това е така, защото без полски опити няма как да бъде преценено поведението на ГМ растения в реалните условия на земеделското производство и съответно няма как да бъде преценено има ли риск от използването на даден организъм или не.

Въвеждането на тотални забрани може само и единствено да спре изследванията, провеждани в държавните институции, а само такива изследвания могат да бъдат независими от корпоративни интереси. С каквито и да било забрани няма да спрем развойната дейност на големите компании, с чието доминиране ни плашат, защото те има къде да провеждат такава дейност и извън нашата страна. Блокирането обаче на научните изследвания в държавните и обществени институции може само и единствено да продължава да ни обрича на все по-голяма зависимост от разработките, направени извън страната, т.е. да ни лишава от перспективата да излезем от състоянието на вечно догонващи останалия свят.

Ето защо смятам, че трябва да се промени законодателната уредба така, че да позволи на научните институции да разработват и изпитват новите технологии. Казано иначе – правната рамка трябва да създава такъв ред и да въвежда такъв контрол, че да прави научните изследвания възможни, като при това гарантира тяхната прозрачност и яснотата на целите им за всички заинтересовани. Всичко останало ни обрича да бъде само зрители от последния ред на събитията, развиващи се на световната икономическа сцена. И да плащаме все по-скъпи билети за това удоволствие. Кой има интерес от това? Определено не са българските учени!

Резултати от гласуването на този етап

70%56 гласа
 Благодарим за вашия глас!
30%24 гласа
Този етап е приключил

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата Веселин Дробенов и Божин Божинов ще изложат финалните си тези по въпроса "Опасни ли са генетично модифицираните организми?". Можете да задавате въпроси към двамата във форума.