Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
Снимка

Ефектите от ГМО са специфични и имат нужда от допълнителни изследвания

Веселин Дробенов

Бих искал да изразя своята благодарност за възможността двете тези за вредността и безвредността от ГМО да се противопоставят. Това даде възможност да се покаже къде точно е разривът между активистите, защитаващи правото на личен избор и природосъобразния начин на живот и частта от научната общност защитаваща "новите" технологии.

Основна теза Защитна теза Заключителна теза
Снимка

Използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят

Божин Божинов

Надявам се, че от дебата дотук стана ясно, че използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят – било като по-здравословна, евтина и качествена храна, било като по-ефективни и с по-малко странични ефекти лекарства, било като облекла и други стоки, получени при използването на по-малко замърсяващи производства.

Основна теза Защитна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

63%45 гласа
 Благодарим за вашия глас!
37%26 гласа

Силвия Радославова

Модератор
Публикуваме заключителния  етап на дебата в деня, в който парламентът прие пълните  ограничения за ГМО. С приемането на забраните за пускане на пазара на ГМО и освобождаването им в околната среда и запазените предпазни отстояния 30 км от защитени зони, депутатите ще гарантират спокойствие на българското общество, което беше и остава остро настроено към идеята за либерален законодателен режим. Това политическо решение беше подкрепено и от управляващите и от опозицията.

Веднъж отворена обаче, темата няма да спре да бъде актуална и занапред във времето не само в България, и не само за тези, които мислят и търсят. Даже напротив - и научният и икономически интерес към нея ще се засилват. И вероятно с всеки следващ ден ще получаваме все по-нови и нови аргументи и за ползите и за вредите от ГМО. Това е достатъчно силен аргумент да се твърди, че ГМО са бъдеще - в една или друга форма.
Снимка

Ефектите от ГМО са специфични и имат нужда от допълнителни изследвания

Веселин Дробенов

Позиция Да
Бих искал да изразя своята благодарност за възможността двете тези за вредността и безвредността от ГМО да се противопоставят. Това даде възможност да се покаже къде точно е разривът между активистите, защитаващи правото на личен избор и природосъобразния начин на живот и частта от научната общност защитаваща "новите" технологии на ГМО.

За мое голямо съжаление не успях активно да се включа в дебата във форума, затова ще си позволя в своята заключителна теза да обърна внимание на няколко много стряскащи за мен тези, изказани от доц. Божинов, а също и на негови поддръжници като част от коментарите.

Първата теза е, че при липса на доказана вреда на едно вещество или технология тя трябва да бъде считана за безвредна. Това представлява един абсолютно ретрограден подход и начин на мислене. Този начин на мислене отдавна е отхвърлен и много голяма част от света вече смята, че превенцията на възможни рискове трябва да е приоритет. Според този тип разсъждение щом няма доказани негативни ефекти върху човешкото здраве или околната среда (което не е вярно), не би следвало да се прави нито оценка на риска, нито изследвания на дългосрочните ефекти от ГМО. Много от по-развитите от нас държави и в научно и в технологично отношения обаче отдавна са изоставили този подход и много внимателно изследват негативните ефекти от рекомбинантните технологии използвани с комерсиална цел. Ако ги нямаше тях наистина МОН810 никога нямаше да бъде забранен в нито една страна от ЕС.

Бих искал да ви представя и една от най-популярните снимки, илюстрираща "безвредността"на ДДТ: http://www.green.democrit.com/images/news/gallery/img_590_5.jpg. Чудя се как ли е завършил животът на тези две жени.

И понеже на 1 или 2 места беше поставена под съмнение достоверността на тезата за вредите от ГМО, представена от мен, а дори бях обвинен в голословие и в "празна масичка", бих искал да обърна внимание на следните 2 статии, които далеч не са правени от лекари хомеопати и са публикувани в едни от най-влиятелните списания в света. Списания, в които пожелавам на г-н Божинов един ден да публикува новия ГМО памук, над който неговата лаборатория възнамерява да работи (или вече работи?)

- Идентифициране на алергени от бразилски орех в трансгенна соя
- Генетично модифицирана и дива соя – имунологичен, сравнителен анализ

Очевидното и от двете статии е, че ефектите от ГМО са специфични и имат нужда от допълнителни изследвания, които далеч надминават една базисна оценка на риска. Да не забравим тук да споменем, че оценката на риска се финансира от компанията, собственик на патента, а не от държавата, която смята да я въведе.

Втората теза, която според мен е и доста цинична, беше изказана в рамките на коментарите: "Сега в много страни настояват да се възстанови производството на ДДТ. Нищо че е токсичен, просто броят труповете (от малария – бел.ред.) и избират по-малкото зло".

Същият тип синтезирана мъдрост съм чувал и от мои преподаватели в Софийски университет, а именно "ако децата умират от глад на 6 години, а имат възможност да живеят до 20 умирайки от негативните ефекти на новите технологии, трябва да изберем второто". Именно вторият цитат за мен остава еманацията на ретроградната представа за въвеждане на съвременни технологии и винаги ми напомня за едно от най-крилатите изказвания на Иван Мичурин – "Не можем да разчитаме на подаяния от страна на природата; нашата задача е сами да си ги вземем от нея."

Надявам се като резултат от този дебат уважаемите читатели да са разбрали, че ДНК рекомбинантните технологии посредством които се произвеждат ГМО са една много нова методика, която може да даде много на човечеството, но само и единствено ако бъде задържана извън пазара и неговите нужди, бъде развивана внимателно и отговорно в посока полза за човечеството, а не финансова изгода за големите мултинационални компании притежатели на патентите върху живота.
Снимка

Използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят

Божин Божинов

Позиция Не
Надявам се, че от дебата дотук стана ясно, че използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят – било като по-здравословна, евтина и качествена храна, било като по-ефективни и с по-малко странични ефекти лекарства, било като облекла и други стоки, получени при използването на по-малко замърсяващи производства.

Това, което може би остана недоизяснено е - какво ще се случи, ако започнем да ги отглеждаме в България на полето? Тук ще трябва да призная, че лично аз (а вероятно и останалите учени в страната, занимаващи се с проблема) нямам необходимия личен опит, за да мога да посоча свои адекватни научни данни. Вината за което е на сегашното законодателство, което де факто не ни позволява да проучим въпроса. Ето защо ще се наложи отново да се позова на опита от европейските страни и на страните от останалия свят. Фактите сочат, че при над 2400 полски експеримента проведени в Европа за последните 10-12 години няма наблюдавани негативни ефекти. Нито върху околната среда, където не е отчетено нито едно неконтролирано разпространение на ГМО в резултат от засяването на полето за провеждане на полски опити. Нито върху микроорганизмите, насекомите, останалите растения в близост до опитното поле, студенокръвните и топлокръвните животни, освен, ако не са специална цел на генетичната модификация – т.е. засегнати са само онези насекоми, срещу които е устойчиво растението, когато модификацията е направена точно с такава цел. И по-точно – засегнати са само онези от тях, които са се опитали да се хранят с измененото растение, а не дори всички индивиди от този вид, посетили опитното поле. Което е една огромна разлика с конвенционалното използване на (био)пестициди, където на унищожение подлежат всички индивиди от целевия вид плюс всички индивиди от други видове, върху които (био)пестицидите имат действие и които са дръзнали да посетят третираното поле.

В подкрепа на твърдението, че ГМО нямат негативни ефекти върху околната среда ще посоча също така, че част от тези над 2400 полски експерименти в ЕС са провеждани в непосредствена близост или дори вътре в зоните на екологичната мрежа Натура 2000. И това не е довело до никакви щети върху тази екологична мрежа. Същото важи не само за провеждането на ограничени полски експерименти, но и за широкото промишлено използване на ГМ култури в страни с биологично разнообразие, в сравнение с което България изглежда като пустинен остров! Имам предвид страни като Бразилия, Австралия, Индия и Китай, където такива култури се отглеждат вече редица години наред. И чиито правителства имат целенасочени програми за развитие на собствени изследвания и разработки в тази област, а един от основните им приоритети (и на 4-те посочени държави!) е да стимулират такива научни изследвания, включително и извеждането на полски опити.

За да могат обаче българските учени да направят конкретни изследвания за взаимодействията на ГМО с околната среда в нашите условия, да преценят конкретната степен на риска за условията на нашата страна и предложат адаптирани решения за нуждите на нашето земеделие, за съхранение на нашите природни дадености и биоразнообразие няма как това да стане без тези растения да бъдат поставени в реалните условия на полския опит. Пълната забрана или силно рестриктивната политика, която дори не позволява полски опити, пречи на навлизането и разработката на нови подходи в растителната биотехнология. А тези нови подходи ще са в основата на просперитета на нашето земеделие и хранителна индустрия, защото те не просто трябва да продължат да произвеждат висококачествени продукти, но и трябва да го правят на конкурентни цени. В противен случай пазарните механизми много бързо и ефективно ще ги елиминират и страната ще бъде принудена да разчита във все по-голяма степен на внос на такива продукти. Алтернативата е българският потребител да приеме, че ще заплаща все по-скъпо за основните стоки на пазара, което едва ли е вариант за предпочитане, особено в условията на задълбочаваща се икономическа криза.

Мисля, че изборът тук е твърде прост и той е да се оставят българските учени да правят това, което са правили толкова успешно през последните 50 г. – да създават нови български сортове растения и породи животни, както и технологии за тяхното отглеждане в нашата страна.

Резултати от гласуването на този етап

63%45 гласа
 Благодарим за вашия глас!
37%26 гласа
Този етап е приключил

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия финален етап на дебата ще обобщим дискусията по въпроса за вредите и ползите от ГМО и ще обърнем внимание на най-важните изводи, направени от дебатиращите Веселин Дробенов и Божин Божинов, както и от читателите във форума.

Още по темата

ГМО: по-близо или по-далеч от България

Европейската комисия прехвърля все повече от отговорността към държавите членки. Какво означава това?

В страната на ГМО

В САЩ генното инженерство е новата нормалност. Европа продължава да се съпротивлява

Между страха и науката

ЕС търси решение в стария спор за ГМО с нови правила

Какъв е ефектът на ГМО?

Първото цялостно изследване на генетично модифицираните посеви в САЩ намира ползи и растящи рискове