С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • 23 Основни тези 5 окт 2011
  • Заключителни тези 26 окт 2011
  • Победител 2 ное 2011

Основни тези - Трябва ли да има общи еврооблигации?

Снимка

Да

Иван Ненков

председател на съвета на директорите на "Финансия Груп АД"

"НЕ" – това е и моята първична реакция на въпрос дали да се създават общи блага или общи пасиви. Сега е криза – ние търсим стабилност и доверие – според мен общите (не различните) еврооблигации лекуват. Европейците обаче отдавна живеят заедно и споделят все повече общи проблеми и решения.

Основна теза
Снимка

Не

Лъчезар Богданов

управляващ партньор в консултантска компания Industry Watch

В дългосрочен план създаването на благосъстояние изисква наличие на свободни, конкурентни и гъвкави пазари. В една глобализирана икономика, и в частност – в единния пазар на ЕС - дисбалансите и загубата на конкурентноспособност се дължат на вътрешни икономически политики.

Основна теза

Каква е вашата позиция по темата на дебата?

Позиция "Да"натиснете позиция за да гласуватеПозиция "Не"

Светломира Гюрова

Модератор
Битката за еврото вече е на живот и смърт. И идеи, които съвсем доскоро изглеждаха немислими, вече се обсъждат съвсем сериозно.

Пазарите продължават периодично и нервно да потъват при всяка изтълкувана от тях като лоша новина, кризата пълзи опасно към европейските (а дори вече и американските) банки, а лидерите на ЕС изглеждат разединени, объркани, с изчерпани муниции и идеи.

Ясно е, че Гърция е изгубена кауза. Няма статистически номера, които могат да прикрият факта, че страната е фалирала. Атина не може да изпълни ангажиментите, поети пред спасителите от ЕС, МВФ и ЕЦБ, а без следващия животоспасяващ транш може да обяви банкрут буквално до седмици, ако не и дни. Така или иначе в дългосрочен план това е факт – страната просто няма как да плати надхвърлящия си 160% от БВП дълг.

Гръцката драма настрана, по-големият проблем е как да бъде спасено еврото и никога повече да не се стига до подобна криза. Спасителната посока е сравнително ясна. ЕС трябва бързо да предпази уязвимите банки и да отблъсне атаките на пазарите срещу държавите, които все още имат шанс да избегнат фалита. След това да помисли за рецепта за растеж, който да направи по-лесни следващите дългосрочни стъпки към по-устойчива еврозона, имунизирана срещу драми като сегашната. Независимо дали решението включва по-дълбока икономическа интеграция, промени в договорите на ЕС и общи еврооблигации.

Само допреди седмици идеята за общи дългови книжа изглеждаше меко казано екзотична. Но така звучаха преди това и създаването на спасителен фонд за закъсалите държави, и намесата на ЕЦБ на пазара и изкупуването на облигации за милиарди евро на Гърция, Португалия, Испания и сие. Нажежаването на кризата накара европейските политици начело с германския канцлер Ангела Меркел да направят много неща, на които преди това казваха твърдо "не".

Надеждата е, че общите еврооблигации, т.е. облигации, издадени с пълната гаранция на 17-те държави в еврозоната, ще понижат цената на финансиране на дълга, ще дисциплинират публичните финанси и ще предпазят съюза от нови набези над еврото. Проблемът е, че за да се случи, част от ЕС трябва да централизира много повече паричната си и фискалната си политика - де факто превръщайки се във федерална структура в самия съюз.

Идеята е еврозоната да издава държавен дълг като едно цяло и да го гарантира с целия си наличен ресурс, т.е. държавите членки да отговарят солидарно за изплащането на задълженията. Ясно е, че създаването на общ дългов пазар няма как да стане за един ден. А трябва ли изобщо да се случи и дали еврооблигациите са (част от) лекарството, което ще спаси еврозоната? Да отговорят на този въпрос "Капитал" Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" и Иван Ненков, председател на съвета на директорите на "Финансия Груп АД", обединяваща бизнеса с финансови услуги и пазари на "Алфа финанс холдинг", където основен акционер е Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал".
Снимка

Иван Ненков

Позиция Да
"НЕ" – това е и моята първична реакция на въпрос дали да се създават общи блага или общи пасиви (дълг – т. е. еврооблигации и т. н.). Сега е криза – ние търсим стабилност и доверие – според мен общите (не различните) еврооблигации лекуват. Европейците обаче отдавна живеят заедно и въпреки различията споделят все повече общи проблеми и решения в областта на икономиката – обединена Европа всъщност съществува и отбеляза бурно развитие благодарение на визията и волята на определени евро-лидери за приобщаване, съпричастност и общ пазар.

Но истинското изкуство е да създаваме обща добавена стойност (чрез добра комбинация от креативност/equity и доверие/debt) без да пренебрегваме многообразието и различията на нашия континент – било то и по въображаемата разделителна линия между Север и Средиземноморие.

Европа вече има своя обща валута – евро (това е резултат), но няма общи и еднородни икономически и финансови управленски механизми (базата за резултата). Затова еврото е нестабилно и има пазарна криза в цените на дълговите инструменти по евро-държави, тъй като всяка държава членка на еврозоната сама определя финансовата си дисциплина, сама емитира дълг в евро – например в неограничени размери като Италия.

Решението е по-голяма интеграция по отношение на финансовата дисциплина и емитиране (и разпределение на получените средства) на общи еврооблигации до размера на устойчивото съотношение между дълг към брутен вътрешен продукти по държави. В никакъв случай решението не е в еднакви данъчни ставки – то лежи в ясни и опростени правила за създаване, събиране и изразходване на данъците, които като размер трябва да са различни в различните и уникални региони на Европа.

Сегашната финансова криза в Европа е причинена от два основни дефекта:

1. Липса на предхождаща "еврото" достатъчна политическа и финансова интеграция, въпреки единната валута, водеща до липса на адекватно наблюдение и навременни (приложими) мерки срещу правителствата които са емитирали и ползвали повече държавен дълг (всъщност дълг на всички граждани на дадената държава);

2. В резултат на по-голямата глобална криза – хората и съответно избирателите се вглеждат много повече върху собствените си баланси на приходи и разходи, активи и пасиви, което ражда фокус върху националните различия включително по отношение на дълга и начина на живот. Така се забравя постигнатия вече статус на благоденствие, който всъщност е резултат от обединяването на държавите в Европа и еврозоната.

В този смисъл спасяването на финансите на Гърция (името спокойно може да обхване средиземноморските държави с дългови проблеми в момента) не е проблем само на гърците, както е мнението в Германия (името обхваща северна Европа, където се смята че има добра фискална дисциплина), а е и европейски проблем и изисква съпричастност. Защото печалбите на немските компании и спестяванията на немските граждани биха били на по-ниско ниво без обединена Европа и обща валута.

В този контекст общите еврооблигации, когато имат единни параметри – технически и юридически, биха създали много по-ефективен и ликвиден пазар и метод за набавяне на държавен дълг, спрямо досега съществуващата практика всяка държава в еврозоната да си емитира държавни ценни книжа, както е удобно на нейното правителство.

Европа има отлично мото: свободно движение на хора, стоки/услуги и капитали – това създава обща стойност и няма нужда да се делим на север - юг, спестовни - разхитителни, корумпирани - рафинирано корумпирани, Шенген – извън Шенген (макар последното да е доста объркващо име – уж е в Европа)

Аз казвам "ДА" – обща Европа;

- обща валута; обща финансова дисциплина заимствана от "севера";

обща култура на хранене и отдих заимствана от "Средиземноморието"; ясни данъци заимствани от България и Прибалтика;

- общи еврооблигации с устойчив размер спрямо производителността на държавите и общи правила за еврооблигациите – съответно по-ликвиден и евтин пазар;

- обща и по-всеотдайна включително и за периферията на Европа "Евро Централна Банка" (а не френско-германски "тупик" с люксембургски окраски);

- както и свободно движение на хора в цяла Европа като континент без паспорти, лични карти, пръстови отпечатъци и т. н. (аз така или иначе не смятам да ходя някъде си – в Шенген, в Азия май е).
Снимка

Лъчезар Богданов

Позиция Не
В дългосрочен план създаването на благосъстояние изисква наличие на свободни, конкурентни и гъвкави пазари. В една глобализирана икономика, и в частност – в единния пазар на ЕС - дисбалансите и загубата на конкурентноспособност се дължат на вътрешни икономически политики. Правителствата ограничават мобилността на труда, повишават социалните плащания, увеличават непроизводителната заетост в публичния сектор, финансират скъпи инвестиционни проекти. Така те увеличават цената на труда с по-бързи темпове от реалната производителност, и съответно местните предприятия губят конкурентноспособност на международния пазар. Бизнесът става все по-зависим от държавни поръчки и вътрешно потребление, които стават заложник на възможността на правителството да увеличава бюджетните си разходи. Ето защо в тези страни все повече се налага правителството да увеличава разходите си, за да поддържа растежа. А увеличените разходи могат да се финансират или с по-високи данъци (които допълнително задушават частния сектор), или с по-висок дълг.

Какво се случваше преди създаването на еврозоната? В много от страните (включително и в Източна Европа и България) и тогава германската марка и доларът се използваха за спестяване, дългосрочни договори или разплащания – а това не доведе до такива катастрофални последици, каквито сега се приписват на общата валута. Но тогава правителствата бяха ограничавани във воденето на политики, които вредят на конкурентноспособността и увеличават размера на държавните разходи. За да поддържат дефицити, те трябваше да емитират дълг. Когато дългът и дефицитите нараснеха, лихвите скачаха и повишаваха цената на обслужването на дълга. Ако пък държавата се опитваше да избяга от частните инвеститори заради високите лихви, тя трябваше да се обърне към местната централна банка за монетизиране на дълга. Това пък увеличаваше паричното предлагане на местната валута, и на свободните валутни пазари местните пари губеха стойност. В някакъв смисъл, стабилната немска марка беше котва, която слагаше намордник на амбициите на всяка страна поотделно да разширява вътрешния кредит и бюджетния дефицит твърде много. Конкуренцията между валутите позволяваше на пазара – т. е. на бизнеса и гражданите – с избора си на валута да наказват безрасъдството на политиците. Бюджетното разхищение и антипазарните регулации се наказваха – било чрез високи лихви, било чрез девалвация на местната валута.

На теория, според замисъла на ЕС и Европейския валутен съюз, всяка страна би следвало да е отговорна за държавния си дълг. Затова, макар и с премахнат валутен риск, все пак беше оставен лихвения риск – т. е. твърде безотговорните в харчовете си правителства трябваше да бъдат ограничени на пазара от по-високи лихви. От друга страна, както политиците, така и пазарните играчи предположиха (и засега се оказват прави), че самостоятелността е асиметрична – правителствата ще могат да харчат и трупат дълг, но когато изпаднат в затруднение, ще бъдат спасени. Така инвеститорите купуваха дългове на правителства, водещи неразумна икономическа и фискална политика, вярвайки, че ЕЦБ или "силните" в съюза няма да позволят фалит или излизане от еврозоната.

Така че, какво в сегашната ситуация е различно от ситуация, в която има еврооблигации? И сега, чрез набързо създадените спасителни механизми и действията на ЕЦБ, на практика нито една страна в еврозоната не плаща високи лихви на частните пазари на дълг. И сега т. нар. "евросолидарност" е в ход.

Еврооблигациите следователно са лоша политика – те не решават нито един от проблемите, препятстващи растежа в страните-членки, а могат допълнително да влошат политиките в дългосрочен план. Ето защо:

Проблемът на "прасетата" (PIGS – Португалия, Италия, Гърция и Испания), и изобщо – на Европа – не е липсата на ликвидност. Ако беше така, то спасяването със свеж ресурс през миналата година щеше да го разреши. Още повече, ЕЦБ вече се намесва директно на пазарите и изкупува дълг, подтискайки лихвените нива. Кризата обаче продължава – което показва, че пазарите просто отказват да финансират страни с неконкурентни икономики и висок дълг.

Ако проблемът е високото ниво на дълг, еврооблигациите не променят с нищо този факт. Високият дълг е резултат от големи бюджетни дефицити. Ако след емитиране на еврооблигации, разпределението на приходите продължи да финансира твърде високи дефицити в някои страни, то тези страни ще продължат да поддържат вредните си вътрешни политики. Ако пък, като условие за емитирането им, на тези страни се наложат твърди ограничения върху дефицита и разходите, то създаваме ситуация, идентична на настоящата. С други думи, ако пътят е обща фискална политика с твърди ограничения, то това са добрите стари критерии от Пакта за стабилност и растеж, и ако страните ги спазват, те няма да изпаднат в кризисна ситуация. Ако пък евентуалната фискална координация позволява високи дефицити, то еврооблигациите се превръщат в улеснение за още по-големи проблеми в бъдеще.

Ако проблемът е в ниската конкурентноспособност, то еврооблигациите също не помагат. Конкурентноспособността в дългосрочен план се подобрява с реформи в реалния сектор. А политиците обикновено правят такива реформи под натиск – ако има кой да финансира лошите политики, какъв стимул има за реформи?

Ако проблемът са дългосрочно по-високите лихви, които плащат някои страни, то еврооблигациите са решение само на повърхността. Чрез лихвената конвергенция се пречи на пазарните сигнали да работят – а високите лихви сигнализират висок дълг, ниски вътрешни спестявания, ниска конкурентноспособност. Всъщност лихвената конвергенция е своего рода субсидия от данъкоплатеца на дисциплинираните страни към този в недиспиплинираните, с всичките дългосрочно негативни последици от субсидиите за икономиката. Но тя е дори по-лоша от директния трансфер – при него поне има прозрачност и отчетност, и той подлежи на условия, т. е. за какво ще се харчат парите (магистрали, пристанища, образование).

В крайна сметка, еврооблигациите са де факто създаване на обща фискална политика. Ако такава политика ще е насочена към свиване на дефицитите на всички страни, то тя с нищо не променя и сега съществуващите изисквания за членство в еврозоната. Ако обаче от нея се очаква германските, холандските и финландските данъкоплатци да подписват празни чекове, за да финансират нереформираните публични сектори на Средиземноморска Европа, то тази политика не е нито морална, нито политически възможна.

Каква е вашата позиция по темата на дебата?

Позиция "Да"натиснете позиция за да гласуватеПозиция "Не"
Подкрепете позицията си с коментар

23 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил birdman Рейтинг: 946 "Не"
5 окт 2011 14:17 1
- +Оценка
+14

г-н Богданов е прав ! Еврооблигациите са добре дошли за държавите с проблеми (т.е. безотговорните с висока задлъжнялост) дава им финансиране на по-ниска цена (което не биха получили с техните ДЦК , заради високия си риск ), еврооблигациите няма да намалят задлъжнялостта на PIGS те ще погасяват дълга с нов дълг. Т'ва е все едно да гасиш пожар с бензин . Еврооблигациите по никакъв начин няма да санкционират безотговорните или да ги накарат да свият дефицита си , те просто ще кажат на всички "ето ни го спасяваме с общ дълг " (а това стимулира безотговорните да си останат такива без санкции, а чрез плащането на сметката от друг).

 
Преглед на профил АК Рейтинг: 581 Неутрална
5 окт 2011 14:28 2
- +Оценка
-1 +7

За да се продава каквото и да било трябва да има купувачи.
Кой ще купува еврооблигации?

Аз не бих си купил облигации от нито едно правителство в Европа, а общи облигации - още по-малко.


 
Преглед на профил kalin_m Рейтинг: 536 "Не"
5 окт 2011 14:53 3
- +Оценка
+12

Наливането на ликвидност на пазарите чрез дългови емисии няма да разреши нито един от проблемите довели до кризата в момента, защото ликвидната криза е резултат, а не причина за състоянието на нещата. Не само общи облигации, а всякакви дългови емисии трябва да се ограничат. Трябва да е ясно, че на един мотор ако капацитета е изпълнен на 100% и продължаваме да го товарим, има вероятност не просто той да не се задвижи по-бързо, а да се счупи. В този ред на мисли товарът е дългът и заменянето му с нов по-голям товар не е особено интелигентно решение.

 
Преглед на профил еuroГаньо Рейтинг: 459 Неутрална
5 окт 2011 15:41 4
- +Оценка
+3

Лекарството е друго.

 
Преглед на профил еuroГаньо Рейтинг: 459 Неутрална
5 окт 2011 15:41 5
- +Оценка
+3

Лекарството е друго.

 
Преглед на профил boby1945 Рейтинг: 941 "Не"
5 окт 2011 15:59 6
- +Оценка
-1 +11

Богданов го е казал много точно: ".... Еврооблигациите ............... са лоша политика – те не решават нито един от проблемите, препятстващи растежа в страните-членки, а могат допълнително да влошат политиките в дългосрочен план ...." може да се добави че еврооблигациите само ще "скрият" истинската картина, както до сега 10 години никой не беше "видял" че прасенцата задлъжняват като за умряло....

_____

Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
 
Преглед на профил loligo Рейтинг: 402 "Да"
5 окт 2011 21:10 7
- +Оценка
-4 +1

За да бъде завършена интеграцията на ЕС еврооблигациите така или иначе все в един момент трябва да се въведат. За да се осъществи обаче това е необходимо преди това да се създаде общо икономическо управление на еврозоната, за да не може страни като Гърция да теглят към дъното всички с прахосничеството си. Съгласен съм, че не е редно севера да плаща за грешките на юга, но не мисля, че е изгодно за самия север еврозоната да се разпадне, а еврооблигациите ще предотвратят именно това. Така че аз съм твърдо "за" еврооблигции. Още повече, че самият север също носи вина за това, че с лека ръка е пуснал такива като Гърция в еврозоната. Лошите решения по един или друг начин се наказват.

_____

"Не питай какво може страната ти да направи за теб, питай какво ТИ можеш да направиш за страната си" Джон Кенеди
 
Преглед на профил Алесис Рейтинг: 466 "Не"
5 окт 2011 22:12 8
- +Оценка
-1 +11

Европа под ръководството на Германия ще загуби не само еврото , ако продължава да защитава на всяка цена Гърция и всички " прасета" , но и ще провали преждевременно евросоциализма , социалната държава , противопоставянето на САЩ в еднополюсния свят . Ще се докарат до няколко отделни "богати" и силно уязвими държави , зависими от милостта на Путин и енергийната му инвазия . Гърция не е лъгала в отчетите си , за да връща пари , а за да не връща . Сега вече каквото и да искат от нея , не е възможно да се случи . Вече имаме банкови фалити . Днес в Белгия , а утре - в самата Германия . Гърците трябва да си отидат на мястото . Ние най - добре знаем къде е то . Още Живков през 80-те го беше начертал : " Ние с Папандреу , влезнааме у историята и сега нема вадене !" Е , има вадене . На нас дългът на Живков ни коства фалит ,15 години връщане на дълг и обезценка . Хиперинфлация и мизерия и така до днешните 51 милиарда лева на гражданите и фирмите в банки . На Гърция ще им коства 35 . Ще им ги вземат . Колкото и да се напъва Меркел , Барозо и останалите , Гърция да не фалира официално - неизбежно е !

 
Преглед на профил FanFan - la tulipe Рейтинг: 411 "Не"
5 окт 2011 23:36 9
- +Оценка
+5

Какво ще направите ако дадете на детето си всички пари които му се полагат месечно, а то ги изхарчи още на 5-тия ден за нова видео игра, маратонки и узо и ви поиска още?

Ще започнете да се чудите дали:
1. да му се скарате и да му дадете още, за да не седи без пари или
2. да не му дадете нищо и ще го оставите да ходи гладно на училище, така че другия път да си прави сметката

Мисля, че няма човек тук, който да не избере вариант 2.

П.С. Освен ако не става дума за собственото му дете :)

 
Преглед на профил Opsss Рейтинг: 524 Неутрална
6 окт 2011 00:07 10
- +Оценка
-6

Да разбира се. Едно добро и възможно решение на фона на сегашната ситуация.
Доста забавно е да се прочете, че две от най-силните икономики в света се възприемат като нереформирани. Такова решение е морално и е политически възможно.
При криза разумната политика е централизиране на управлението, засилване на контрола и минимизиране на риска. Второ, излизането от кризата е пропорционално като време на периода на влизане в кризата.
Не трябва да се пропуска и по-ниска възможна цена, за която модераторката е споменала.
Една по-силна Европа, която е осъзнала своите грешки и гледа към бъдещето. Всеки един различен сценарий ще генерира за страните членки значително по-големи рискове.

 
Преглед на профил Иван Митев Рейтинг: 535 Неутрална
6 окт 2011 00:35 11
- +Оценка
-8 +2

На вниманието на г-н Иван Ненков

Уважаеми г-н Иван Ненков,

Вие представяте „Сегашната финансова криза в Европа е причинена от два основни дефекта: …”

Полезно е да се знае, че особено важна причина за стопанска криза през 2011 г. е конкретна държавна финансова грешка.

Кризата през 2011 г. е с качества на „детска болест на пазарна икономика” и се дължи на досегашна липса на човешки знания.

Можете да бъдете уверени, че до 24 време след премахване на тази ЧОВЕШКА ГРЕШКА в която и да е държава, то сегашната криза в тази страна ще се премахне.

За първи в света представената грешка е допусната по инициатива на Джон Лоу през 1716 г. във Франция и през следващите 295 г. същата се разпространява по света и продължава в съответни страни и заради нея се развиват диспропорции и (за достатъчно време) криза.

Тази грешка може да се означи на името на своя инициатор Джон Лоу и по същност е „При стопанство с „Незлатни пари”, продължена употреба на НЕСЪВМЕСТИМ с тези пари, наследен от време с ползване на „Златни пари” начин на държавно финансово управление (ДФУ)”.


1/ За конкретна ситуация в съответна страна са възможни две тези:

Запазеното от време със „Златни пари” старо нейно ДФУ

(1) „съответства”

или

(2) „НЕ СЪОТВЕТСТВА”

на качества на ползвани нови „Незлатни пари”.
...

Прочитане на целия коментар /> При условия, че досега отговора на този въпрос не е проучван и същият бе световно неизвестен, след (за първи път в света) изследвания установих, че е вярна теза №2.

Именно поради НЕСЪОТВЕТСТВИЕ на наследено от време със „Златни пари” старо ДФУ спрямо качества на нови „Незлатни пари” се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза.

Тези научни знания са световна научна новост, която и признати експерти от Международния валутен фонд и на Световната банка не знаят.

Ако представеното не е вярно, моля посочете в кой университет в света се изучава за ДФУ, според ползвани „Златни” или „Незлатни пари”?

Ако това Ви затруднява, за по-лесно - Кое е това ДФУ в света, което през 2011 г. се съобразява с ползвани "Златни" или "Незлатни пари"?

Истината е, че старото (от време със „Златни пари”) ДФУ през 2011 г. е НЕСЪВМЕСТИМО спрямо ползвани нови „Незлатни пари” и поради тази причина се развива стопанска криза.

2/ Ако някой не е съгласен с тези резултати от изследвания, то същият е на позиция, че днешното запазено старо (от време със „Златни пари”) ДФУ и ползваните сега „Незлатни пари” са полезно съвместими, т. е. той е солидарен с "Грешката на Джон Лоу", която ежедневно води към развитие на стопанска криза.

Можете да бъдем сигурни, че всеки който направи изследвания на тема „Съответствие на ДФУ спрямо ползвани „Златни” или „Незлатни пари” ще получи представяните резултати, които изненадват и специалисти.

При несъгласие с изводи - може да се направи нов опит да се докаже, че запазеният от време със „Златни пари” начин на ДФУ е полезно съвместим спрямо качества на „Незлатни пари”.

Колкото и опита да се правят не е възможно да се обоснове полезна съвместимост на ДФУ от време със „Златни пари” и при нови условия с „Незлатни пари”, защото само да се огледаме около себе си ще видим развитие на стопанска криза, поради запазено от време със „Златни пари” ДФУ, което е НЕГОДНО при употреба на „Незлатни пари”.

3/ За спасение от стопанска криза през 2011 г. е необходимо да се прекрати сегашна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, което ще осигури УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ на съответно ДФУ и негова ГОДНОСТ спрямо качества на „Незлатни пари” и стопанската криза ще се премахне.

С уважение,
Иван Митев

 
Преглед на профил Tor Рейтинг: 513 Неутрална
6 окт 2011 01:40 12
- +Оценка
-1 +4

и една риза с доста дълги ръкави,и едни мънички розови хапченца!
Няколко пъти на денонощие!

_____

https://www.youtube.com/watch?v=L2_oyGwdX14
 
Преглед на профил kableshkov Рейтинг: 419 Неутрална
6 окт 2011 10:42 13
- +Оценка
-10

Ако Богданов го питате, утре и България трябва да се разпадне, за да бъдат хората "свободни". В момента изборът е Европа или разпадане?

 
Преглед на профил daskal1 Рейтинг: 4908 Неутрална
6 окт 2011 13:32 14
- +Оценка
-2 +4

Ако еврооблигациите са израз на федерализация на планирането и управлението на финансовата система на еврозоната - да. Не говорим за ЕД като цяло, а за финасово-монетарната система на общата валута. Иначе банки като Голдман & Сакс ще помагат на правителства като Гърция да мамят останалите членове на системата с работещи "наивници" които в крайна сметка плащат дълговете.

 
Преглед на профил lvm Рейтинг: 466 Неутрална
6 окт 2011 23:15 15
- +Оценка
-3 +6

текста на г-н Ненков е пълен с кейнсиански митове и легенди, анти-теза на логиката и последователността.

що се отнася до г-н Богданов:
"Ето защо в тези страни все повече се налага правителството да увеличава разходите си, за да поддържа растежа."

държавата НЕ МОЖЕ да поддържа растеж. държавата единствено може да ПРАХОСВА ресурси (в икономически смисъл).

 
Преглед на профил Tor Рейтинг: 513 Неутрална
7 окт 2011 10:17 16
- +Оценка
-3 +3

В момента милиони хора в Европа страдат заради обединението и.Заради налагането на тази безотговорна и опасна политика на монетизиране чрез обща единна валута.Огледайте се хора!Играта е към края си.Колко още милиона хора трябва да продължат да страдат заради тази изкуствена валута?

_____

https://www.youtube.com/watch?v=L2_oyGwdX14
 
Преглед на профил Atanas Dimitrov Рейтинг: 8 Неутрална
8 окт 2011 10:26 17
- +Оценка
+4

До коментар [#2] от "АК":

Защо ни е да стигаме до търсене на купувачът, при положение че сделката е неприемлива/неморална ?

 
Преглед на профил bati vi Рейтинг: 1600 "Не"
8 окт 2011 20:57 18
- +Оценка
+3

До коментар [#8] от "Алесис":

Съгласен съм с теб!

_____

Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....
 
Преглед на профил Karla Kaas Рейтинг: 581 "Не"
16 окт 2011 13:17 19
- +Оценка
+7

Когато германските и френски банки поглъщаха гръцки дълг те не го правеха с идеята да разпределят очакваните печалби между всички членове на съюза. Сега като стана ясно , че печалби няма да има , а по-скоро обратното искат всички останали да им покриват загубите...

Лошото е , че точно това ще се случи.

_____

О , нееееееееее!
 
Преглед на профил koydae Рейтинг: 467 Неутрална
20 окт 2011 13:15 20
- +Оценка
+1

До коментар [#19] от "Karla Kaas":
Точно така е!

 
Преглед на профил mik2 Рейтинг: 1212 Неутрална
21 окт 2011 22:35 21
- +Оценка
+1

Много немски и френски фирми са продали оръжие на Гърция за милиарди. Парите или голяма част от тях, които дължи южната ни съседка, всъщност не са идвали никога при нея! Така, че всеки може да си направи извода - Франция и Германия до последно ще се опитват да спасят Гърция, защото имат вина в целия процес.

 
Преглед на профил charlyb Рейтинг: 918 "Не"
25 окт 2011 02:22 22

Общи облигации без единно правителство, контролиращо финансите на всички държави в ЕС означават едно - едни да ядат и пият на воля, други да го отработват. Трябва да си малоумник, освен ако не си грък, за да искаш подобно нещо!

_____

Протестите ще стимулират управляващите да започнат реформи – протестират нереформираните, онези които смучат от държавата!
 
Преглед на профил Pavleta Pavlova Рейтинг: 8 "Да"
14 сеп 2012 19:24 23

Еврооблигациите не ще решат проблемите на Евросъюза.Различните темпове на икономически растеж на отделните държави са фактори, които ще негативират идеите за финансиране чрез емисия на подобни Ценни книжа.

_____

Времето е пари
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата очаквайте включването на гост експерт по темата. Можете да се включите с коментари във форума и анкетата.

Още по темата

Все още не сме излезли от кризата, но епицентърът й се отдалечи от Европа

Бившият председател на Европейската централна банка Жан-Клод Трише пред "Капитал Daily"

Европейската комисия подкрепя емитирането на "еврооблигации"

Обсъждат се три варианта за гаранции върху бъдещите дългови инструменти

Този път сме стресирани

Европейските банки са изправени пред по-сериозни тестове от регулатора си и от финансовите пазари

Банков стрес-тест: Направи-си-сам

Reuters предлагат елегантно приложение сами да си прецените, коя институция колко е застрашена

Централните банки наливат още пари в икономиката

ЕЦБ даде разнопосочни сигнали като остави лихвата без промяна и обяви ново изкупуване на обезпечени облигации за 40 млрд. евро

Банките не фалират сами

Европа не успя да овладее дълговата си криза и сега отново ще трябва да спасява финансовите си институции

Лойд Бартън: Общи еврооблигации са добро решение за еврозоната

Старши икономическият съветник в Ernst &Young пред "Капитал"

Краят на пътя

Битката за еврото вече е на живот и смърт. Изходът е в ръцете на политиците

Роберто Никастро: Еврозоната има нужда от повече дисциплина

Генералният мениджър на Unicredit пред "Капитал"

Георги Ганев: Фалитът на Гърция трябва да боли

Икономистът от Центъра за либерални стратегии пред "Капитал"

В интерес на България и на Европа е да има твърдо решение за Гърция

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред "Капитал"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете