С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Победител - Как могат да се финансират иновационни проекти в България

79% 100 гласа
  Резултати от общо 126 гласували.
21% 26 гласа

Разпределение на гласовете по етапи

Етап 1 - 92 гласа
80%
20%
Етап 2 - 34 гласа
76%
24%
Снимка

Да

Олег Йорданов

старши изследовател, Институт по електроника, БАН

ЕП предлага 1/3 от структурните фондове в дългосрочен план да се използват, за да се смекчи най-важния структурен дисбаланс в съюза – разликите в нивото на научно и технологическо развитие на отделните страни членки. България трябва да се бори със зъби и нокти това да стане факт.

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Не

Мартин Петков

управител на "Консулто България", компания за проекти, финансирани със средства от ЕС

Въпросът за или против финансирането на изследователска инфраструктура е до известна степен подвеждащ. На едно съвсем елементарно ниво, той предполага едва ли не разделянето на лагери "за и против напредъка" изобщо. Но нещата никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Основна теза Заключителна теза

Кристина Христова

Модератор
В последния етап на дебата, призовахме читателите да се включат с предложения за това какви са трудностите и какви са възможностите за финансиране на иновационни проекти в България. В тази връзка получихме по пощата един пример за финансиране на научното модернизиране в България, цитат от който публикувам тук.

Димитър Николов, ръководител на сектор "Метеорологични мрежи" и звено "Високопланински метеорологични станции" в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН: "Въпреки значението на нашия институт, уредите в тези станции не са подменяни със съвременните си аналози в последните двайсет (и повече) години. Трудни са дори поддръжката и ремонтите на остарелите прибори. Причината е, че никога досега в държавата не са били отпускани средства за това. Където има малко по-модерни уреди, те са били осигурени от спечелени проекти, и то най-вече с международно финансиране. Апаратурата в другите европейски национални метеорологични служби се поддържа със средства от национални фондове, предназначени специално за тази цел. У нас това никога не се е случвало, освен веднъж, когато по фонд "Научни изследвания" беше обявен конкурс за научна инфраструктура, но с непосилни изисквания за съфинансиране."

А ето в резюме и част от предложенията, които получихме както от основните участници в дебата, така и от включилите се във форума читатели.

Олег Йорданов, старши изследовател от Института по електроника, БАН:

... "1. Започване на истинска реформа в българското образование, чиито основен приоритет трябва да е рязко повишаване на дела на математиката и природните науки в училищната програма. За да се подсигури кадрово тази мярка е необходимо да се обучават годишно 250 учителя по тези специалност като се предоставят 4-годишни стипендии за всеки от тях...
2. Чрез сливане и преструктуриране на съществуващите университети с участието на БАН да се създадат 6 основни държавни мултидисциплинарни университета в които задължително да има пълнокръвни факултети по математика и природни науки...
3. България трябва да се настоява, средствата за научна инфраструктура да са освободени от задължителното национално съфинансиране...
4. Да се създадат модерни центрове за развойна дейност към БАН и бъдещите мултидисциплинарни университета..."

papen:

".. Рамката за каквито и да е научни изследвания у нас според мен, трябва да се преориентира към университетите и реално само там да се прави науката. Така БАН е институция, която по моему трябва постепенно да се разпадне в този смисъл, като запази най-много онези координаторски функции, които е необходимо да бъдат централизирани при този процес. Но мястото на учените е в УНИВЕРСИТЕТИТЕ. Към тях именно трябва да се изградят научноизследователски центрове. А у нас специално това ще допринесе до развитието на науката в градовете с развиващи се университети извън София (университетите в Русе, Благоевград, Велико Търново). Бъдещето е административни фунцкии за БАН, а оперативни за университетите..."

мАГариан:

"… Мисля, че следва да бъдат сложени малко пари именно в създаването на ефективен инструментариум 'как' (да се подобри финансирането на иновациите*). Това ще направи същинското харчене много по-рационално и ефективно."

и накратко за пречките пред успешното усвояване на еврофондовете за наука:

Мартин Петков, управител на "Консулто България":

"...1. Поне за момента в България липсват изявените лидери, които да бъдат идентифицирани от "Хоризонт 2020" като водещи центрове (centresofexcellence) в изследователската дейност. Т.е. онези структури, които, след като бъдат "признати" от "Хоризонт 2020", следва да бъдат подкрепени с финансиране по Структурните фондове, до голяма степен липсват у нас.

2. Въпросната изследователска инфраструктура едва ли е бенефициент и на 10-15% от тези средства (по ОП Конкурентоспособност*). Причините за това са до голяма степен известни – от една страна този тип бенефициенти са слабо подготвени да работят на проектен принцип, а от друга – те буквално са смазвани с тромави и неясни процедури, в които важността на иновацията е изтикана най-назад за сметка на бюрокрацията.

3. Всъщност Оперативната програма и досега не си е изяснила, как точно иска да подкрепя иновациите.

4. ... много малка част от българските предприятия, т.е. логичният "клиент" на изследователската инфраструктура, могат да оценят потенциалните предимства от развойната и научна дейност, тъй като просто са заети с физическото си оцеляване на пазара.

5. Ако финансирането за изследователска инфраструктура в бъдеще се увеличи, то увеличението ще бъде именно чрез въпросните "одомашнени и корумпирани" оперативни програми, както ги наричат някои специалисти. "

www:

"...най-ефективните иновационни структури всъщност не са университетите или големите компании, а малките изследователски фирми създадени от образовани хора в подходяща среда като научни и технологични паркове, каквито в България няма. Ето така може поне да се почне...."

йотата:

"… това ме притесняваше в дебата досега - липсата на "приземеност" "практичност" и "резултатност" от научната НИ дейност. "

Събраните мнения ще оформим в конкретни предложения, ще публикуваме в специализирания модул на Европа.Дневник.бг – Еврофинансиране и ще поискаме мнението по тях от ресорните институции.

* Бележка на модератора
79% 100 гласа
  Резултати от общо 126 гласували.
21% 26 гласа

Разпределение на гласовете по етапи

Етап 1 - 92 гласа
80%
20%
Етап 2 - 34 гласа
76%
24%
Подкрепете позицията си с коментар

6 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил korc Рейтинг: 2249 "Да"
21 дек 2011 17:37 1
- +Оценка
-3 +4

Добре би било да има бизнес инкубатори за хора с идеи, а не да се налива в закостеняли структури.

 
Преглед на профил proizvoditel Рейтинг: 822 Неутрална
21 дек 2011 22:41 2
- +Оценка
-3 +5

Само, че тази изследователска инфраструктура трябва да е собственост на заинтересованите от резултата лица, а на такива безсмислени мастодонти като БАН, които произвеждат само шум в системата. Тъй като под подобна инфраструктура се разбира исипването на огромни пари в безсмислени идеи, като тунелите в Церн, то аз ще гласувам с "НЕ". Всяка фирма, която желае да развива собствено изследователско, конструкторско или развойно звено, трябва да бъде подпомогната материално.

 
Преглед на профил Димитър Рейтинг: 696 "Да"
25 дек 2011 12:25 3
- +Оценка
-1 +1

Разбира се. Трябва да се промени начина на отпускане на парите. Да се стимулира появяването и финансирането и на частни изследователски структури. Трябва да се направи внимателен микс от фундаметални изследвания като тези в ЦЕРН и изследвания, който водят до конкретни резултати, който позволяват до 6 месеца да се появи на пазарен продукт.

 
Преглед на профил evkalipt Рейтинг: 465 Неутрална
25 дек 2011 17:57 4
- +Оценка
-1 +1

Трябва да се създадат правила и оценъчни атрибути за оценяване на проектите, в които ще се инвестира. Целият процес трябва да се оценява от държавата, научните звена и граждански ( избрани по случаен принцип ) звена. Целият процес с резултатите и двежението на иценките да се публикува в Интрнет и се остави и обществото да си изрази оценките.

 
Преглед на профил Тsonkooo Рейтинг: 1524 "Да"
4 яну 2012 10:17 5
- +Оценка
+2

Трябва да се използва всяко евро от Европа за развитие на българската наука, тя ще си върне вложените средства.

 
Преглед на профил Dragoslava Рейтинг: 965 Неутрална
28 юни 2012 11:19 6
- +Оценка
+3

Точно Китай показва, какво правят инвестициите в наука и образование.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Следващият дебат

Можете да се включите в другия активен дебат на "Капитал" - "Трябва ли ЕС да подкрепи пълноправното членство на Палестинската автономия в ООН?"

Още по темата

Наука for dummies*

Четирима млади учени показват как работата им може да е забавна и ясна за всички

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете