С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Да, но...

Снимка

Стивън Буут

Има убедителни причини Великобритания да иска да остане в ЕС. Трите най-очевидни са пълният достъп до единния пазар, правото на глас по условията за търговия в рамките на единния пазар и запазването на значителното си влияние върху външната политика на ЕС. Но без фундаментална реформа на архитектурата на ЕС и отделните политики, ще е все по-трудно да се защитава каузата за членството на Великобритания и алтернативите ще се изглеждат все по-привлекателни.

Сегашният дебат за бъдещите отношения между Великобритания и ЕС може да бъде проследен обратно чак до Договора от Маастрихт. Това споразумение очерта пътя за икономически и валутен съюз, от който Великобритания реши да не става част и получи опция за неприлагане (opt-out). Последваха вътрешни спорове дали все пак Великобритания трябва да се присъедини към еврозоната. Макар сега този дебат да е разрешен и никой от политическия елит да не проповядва приемане на еврото, ЕС междувременно продължи да се развива с нови договори и с разширяването. Същевременно, въпреки липсата на демократична легитимност, фундаменталният принцип за "все по-дълбок съюз" продължава да не се поставя под въпрос – влизането в еврозоната е задължително за всички нови членове и единствено Дания и Великобритания имат формална опция за неприлагане.

Но кризата в еврозоната и стъпките към задълбочаване на политическата и икономическата интеграция за две трети от страните-членки, споделящи общата валута, означават, че ЕС сега е изправен пред екзистенциален избор за бъдещето си. В центъра на този избор е фундаменталният въпрос: какво трябва да е "лепилото", което свързва и държи заедно страните-членки? Двата очевидни кандидата са единната валута и единният пазар. И изходът от битката между тези две конкурентни визии за бъдещето на ЕС вероятно ще определи дали Великобритания ще остане или ще напусне ЕС.

За Лондон е важно първостепенното значение на единния пазар да бъде препотвърдено. Не е нужно това да изключва по-дълбока интеграция в еврозоната, но изисква формално признание, че страните извън единната валута ще имат силен глас във взимането на решения в ЕС. Например Европейската централна банка иска да ограничи транзакциите в евро на клиринговите компании ако те се случват извън еврозоната – това не само потенциално вреди на лондонското Сити, но и подкопава правилата на единния пазар, които позволяват на фирмите да правят бизнес навсякъде в ЕС. За да има членството смисъл за Великобритания, тя не бива да се озовава в ситуация, при която "е в ЕС, но е управлявана от еврозоната."

Следващата стъпка е да се погледнат сферите, в които ЕС има нужда от реформи и е разумно част от правомощията да се върнат към страните-членки. Първо, има области, в които това трябва да се приложи към всички страни-членки. Например регионалните еврофондове трябва да съществуват единствено за да подпомагат по-бедните страни. По-богатите държани трябва сами да финансират своето регионално развитие без централни насоки от Брюксел. Други кандидати за реформи в тази категория са Общата селскостопанска политика и енергийната политика, където страните-членки трябва да получат повече гъвкавост в рамките на ЕС. Европа трябва да е повече про-бизнес настроена и да се конкурира глобално – единният пазар е най-големият й актив в тази надпревара. Целта трябва да е по-малко бюрокрация и повече конкурентоспособност за всички.

Второ, има други сфери, където е възможна по-голямо разграничаване между страните в и извън еврозоната. Например може да има икономически смисъл от по-голяма интеграция на трудовите политики вътре в еврозоната, но за Великобритания и другите страни извън валутния съюз това би могло да е шанс за да направят крачка назад в тази област. Трябва да има и различни споразумения за страните във и извън новосъздадения "банков съюз".

Връщането на единния пазар в центъра ще помогне както за гарантиране на еднакъв статут на всички членки на ЕС, така и за това Европа да получи свежия икономически импулс, от който се нуждае. Без това е по-вероятно въпросът да бъде не дали, а кога Великобритания ще напусне ЕС.

Резултати от гласуването на този етап

52%28 гласа
 Благодарим за вашия глас!
48%26 гласа

Светломира Гюрова

Модератор
Темата за Великобритания и ЕС придоби силен български привкус. Кампанията на Острова срещу евентуална вълна от българи и румънци, която ще залее страната след 1 януари 2014 г. предизвика както официални протести от София и Букурещ, така и остроумна контра-атака на в. "Гъндул" и рекламната агенция GMP под надслова "Ние може и да не харесваме Великобритания, но вие ще се влюбите в Румъния. Защо вие не дойдете първи?".

Искахме да поканим като гост-експерт в този дебат политик от управляващата Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън, който да обясни какво иска Великобритания. Обърнахме се към двама депутати от евроскептичната група Fresh Start в Камарата на общините в британския парламент – Андреа Ледсъм и Крис Хийтън Харис. Получихме любезни откази. От проевропейската група на консерваторите Conservative Europe Group, председателствана от Кенет Кларк, така и не дойде никакъв отговор. Само можем да гадаем дали причините за отказите и мълчанието са прекомерна заетост или неудобство от заставане пред българска аудитория след случващото се в последните седмици.

Сега ви представяме мнението на Стивън Буут, директор "Изследвания" в базирания в Лондон и Брюксел аналитичен център Open Europe. Стивън е на този пост от 2011 г. и пише за отношенията между Великобритания и ЕС, европейските регулации, политиката по правосъдие и вътрешен ред и политиката на ЕС за подпомагане.
Снимка

Да

Владимир Шопов

политолог, основател на Sophia Analytica

Евентуално напускане на ЕС от Великобритания ще има негативни последствия в три посоки. По отношение на собствените й позиции те ще бъдат няколко: Осезаем спад на геополитическо влияние чрез загуба на позиции вътре в самия съюз, но и по оста САЩ-ЕС...

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Не

Евгений Дайнов

политолог

Великобритания няма отчетлива причина, нито видим интерес да остане в ЕС такъв, какъвто е той в момента. Аргументите не са толкова технически, колкото политически. И се знаят откакто преди 20 години Маргарет Тачър публикува своите мемоари, а преди 10 – най-ценния наръчник по политика...

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

52%28 гласа
 Благодарим за вашия глас!
48%26 гласа
Този етап е приключил
Няма коментари.

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата основните участници ще представят заключителните си тези. Очакваме още от вашите мнения в анкетата и форума.

Още по темата

Не сте добре дошли

Или как улиците във Великобритания не са "павирани със злато"

Речта на края

За проблема с премиера Дейвид Камерън и други българо-румънски истории на студенти

Особености на британското гостоприемство

Лондон обсъжда негативна рекламна кампания, за да отблъсне потенциалните имигранти от България и Румъния

Играта на Камерън

Британският премиер хазартно заложи бъдещето на страната си в ЕС на карта с надпис "референдум"