С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • 34 Основни тези 30 юни 2013
  • Защита на тезите 19 юли 2013
  • Победител 22 юли 2013

Основни тези - Трябва ли аудиовизуалният сектор да бъде изключван от търговските преговори между ЕС и САЩ?

Снимка

Да

Диана Андреева

Обсерватория по икономика на културата

Повече от три месеца европейската филмова общност се вълнуваше дали инициативата поведена от Франция за изключване на аудиовизуалния сектор от Трансатлантическо търговско и инвестиционно споразумение за партньорство ще бъде успешна.

Основна теза
Снимка

Не

Мариете Шааке

Холандия, АЛДЕ

Френските усилия за изключване на аудиовизуалния сектор от преговорния мандат на Европейската комисия за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство заплашваха да парализират преговорите преди дори да са започнали.

Основна теза

Каква е вашата позиция по темата на дебата?

Позиция "Да"натиснете позиция за да гласуватеПозиция "Не"

Гергана Станчева

Модератор
Споровете между държавите членки на Европейския съюз са често явление, а договорките в последната минута са обичайни при почти всяка среща на европейските лидери. Еврооблигации, банков съюз, икономии и растеж не
веднъж са изправяли един срещу друг политиците от ЕС. Рядко обаче в центъра на подобни разпалени дебати е била културата. И все пак именно тя беше на път да провали преговорите за свободна търговия между ЕС и САЩ.

Ябълката на раздора се оказа желанието на Франция аудиовизуалният сектор да бъде изключен от преговорите за търговското споразумение. Имайки предвид сегашните правила в ЕС, които позволяват на правителствата да защитят "културното многообразие" като определят субсидии и квоти, министърът на културата Орели Филипети не веднъж предупреди, че "Франция защитава и ще защитава културното изключение докрай - това е "червена линия". Париж дори заплаши да блокира преговорите и не беше сам в борбата си за културата, макар позициите на другите страни да не бяха толкова остри.

В средата на май 14 страни от ЕС, сред които и България, настояха аудиовизуалният сектор да бъде изключен от преговорите. Обратното според тях би засегнало възможностите на европейските страни да определят свои собствени правила на фона на новостите в технологията и икономиката.

На другия край се оказаха силните привърженици на свободната търговия Германия и Великобритания, според които е жизненоважно да се постигне напредък по споразумението заради икономическите ползи от него. Те изразиха и напълно обосновани опасения, че изключването на един сектор от разговорите ще провокира подобни действия и от страна на САЩ, например за защита на затворения им корабен сектор, който е от голямо значение за Гърция и Дания.

Британският премиер Дейвид Камерън няколко пъти настоя, че всички въпроси и продукти трябва да бъдат дискутирани по време на предстоящите преговори. "За да се извлекат огромните ползи, които тази сделка може да
донесе, ще са необходими амбиция и политическа воля. Това означава всичко да бъде на масата за преговори, дори и трудните въпроси и без изключения", подчерта премиерът.

Същата позиция изрази и президентът на САЩ Барак Обама според когото трябва да "устоим на изкушението да снижаваме амбициите си или да избягваме трудните въпроси само, за да се постигне сделка".

Дали дебатът за аудиовизуалния сектор е основателен и има ли наистина опасност Холивуд да погълне европейската култура. Полезно ли е определени неудобни въпроси да бъдат изключени от преговорите преди самото им започване и не е ли вярно, по думите на евродепутата Даниел Каспари, че "истинските приятели като Европа и САЩ са способни да говорят по трудни въпроси". За да дебатират темата поканихме евродепутата Мариете Шааке (АЛДЕ) и Диана Андреева, директор на Обсерватория по икономика на културата.
Снимка

Диана Андреева

Позиция Да
Повече от три месеца европейската филмова общност се вълнуваше дали инициативата поведена от Франция за изключване на аудиовизуалния сектор от Трансатлантическо търговско и инвестиционно споразумение за партньорство ще бъде успешна. За този период до Европейската комисия бяха изпратени над 50 декларации от националните кинематографии, международни организации като Федерацията на европейските филмови режисьори, Международна федерация на асоциациите на филмовите дистрибутори, Международен съюз на кината и Асоциацията на филмовите и телевизионни продуценти.

Българската филмова общност също изпрати декларация до ключови държавни и европейски институции, в която се изразяваше безпокойство от подготвяното от ЕК и САЩ търговско и инвестиционно споразумение с мотив, че то не изключва изрично аудиовизуалния сектор от мерките за либерализация на пазара, което автоматично означаваше, че аудиовизуалният сектор ще се развива с тенденция да бъде все повече свободен либерализиран пазар, отколкото в рамките на политика, включваща държавна помощ за устойчиво развитие на сектора. Тази посока на развитие изключва възможността за протектионистична политика от страна на държавата, променя съществуващите в момента условия на държавно субсидиране на сектора – фактор, който гарантира оцеляването на киното на малки по мащаб  пазари (в български контекст нововъзникващи пазари) – с наличие на пазарни и непазарни дефекти, затворена езикова общност, а и в български контекст ликвидирана разпространителска мрежа (кина има едва в 14 града на страната).

В това отношение, Европейската комисия провежда протектионистична политика за развитие на европейския аудио-визуален пазар чрез съобщение на комисията относно държавната помощ за филми и други аудио- визуални произведения, което третира процедурата за субсидиране от национални и регионални фондове, Програма Медия, Евроимаж, както и регламентира допустими финансови механизми за видовете подпазари на аудиовизуалния сектор на база на културни критерии в рамките на европейската филмова индустрия.

Защо се вълнува европейската филмова общност, в частност българската филмова общност и какви са рисковете при неизключването на аудиовизуалния сектор от Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между САЩ и ЕС?

С въвеждането преди повече от 15 години на понятието "културно изключение" в Европа бе отчетен фактът, че европейските аудиовизуални произведения и филмовата индустрия в частност, не биха могли да съществуват при условията на свободен пазар, че те не са просто стока и затова трябва да бъдат изключени от споразумения за либерализация на търговските отношения. Отстъпването от този принцип, функционирането на европейската аудиовизуална индустрия в пазарна среда без финансови механизми за държавна помощ на национално и регионално ниво, разработвани от години както в рамките на Европейския съюз, така и във всяка отделна държава /държавна подкрепа и политика в сектора/, ще доведе постепенно до изчезване на европейското кино във вида, който го прави уникално и формиращо нашата континентална индентичност. А  и кой има нужда от Холивуд №2? Ето защо, отделен повод за размисъл е и приложението на  Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване и нейното приложение в рамките на либерализационен режим в европейската култура и в частност в аудиовизуалният сектор. Конвенция, която САЩ не подкрепя и не подписа.

Наблюдение на пазарният дял на европейската и американската аудиовизуална индустрия показват, че докато през 1994 г. европейската аудиовизуална индустрия, все още има най-големият дял на световно ниво – 35% срещу 31% на американската аудиовизуална индустрия, то през 2008 г. доминирането на американската аудиовизуална индустрия е достигнало 54,5% от пазарния дял, срещу 25,2% на европейската. Данните са показателни и представляват доказателствена база за преговорите между САЩ и ЕС в рамките на Трансатлантическо търговско и инвестиционно споразумение – в Европейския съюз има наличие на пазарна конкуренция, която не дискриминира САЩ.

Либерализацията на пазара в аудиовизуалния сектор застрашава в особена степен малките страни –членки на Европейския съюз като България, нововъзникващ пазар, в някой подсектори квази пазар или с невъзможност
за икономии от мащаба, пазар, характерен с множество пазарни и непазарни дефекти породени и от природата на продукта . Тук на особен фокус е българската филмова индустрия. Трябва да се има предвид, че пазарният дял на разпространение на американското кино в България през 2012 г. е бил 82,56 % - по-висок от средните стойности в рамките на Европейския съюз. Въпреки сложната пазарна конюнктура, в която се развива българската филмова индустрия и аудиовизуалният сектор като цяло, особено в годините 2008-2011 г. – години на сериозна икономическа криза, налице е доказателствена база, че филмовата индустрия мултиплицира получените публични средства чрез пазара (нотифицирана държавна помощ от републиканския бюджет, в рамките на "културно изключение") , генерира устойчив темп на нарастване на заетост, ръст на добавената стойност към БВП, оборота и т. н., поставя сектора като един от водещите за културните и творческите индустрии.

Но, въпреки тези факти, не би оцеляла без публични субсидии, които да служат като първоначален капитал за развитие.

Приведените доказателства за аудиовизуалния сектор, в частност за българската филмова индустрия  се потвърждават и в по-голяма част от страните-членки на Европейския съюз. И да погледнем отново тук и сега. Трябва ли да се либерализира, т.е. да се остави на свободните пазарни сили едно производство...
1.Чиято природа на продукта го предопределя като слаб пазарен субект при малки пазари;
2. В чиито етап на разпространение има монополен сегмент;
3. В страна, където се виждат и характеристиките на вертикален монопол между дистрибуция и показ;
4. Продукт, който създава стойност надхвърляща пазарната (идентичност, образование, наследство и др. ), но от която пазарът не се интересува и не може да оцени.
Снимка

Мариете Шааке

Позиция Не
Френските усилия за изключване на аудиовизуалния сектор от преговорния мандат на Европейската комисия за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство заплашваха да парализират преговорите преди дори да са започнали. Решението беше особено странно във време на икономически трудности и в бързо променящия се свят, в който и Европейският съюз, и САЩ губят влиянието си на бързо развиващи се играчи.

Бизнесът и страните от ЕС се нуждаят от ползите от премахването на търговските и инвестиционни бариери между двата най-големи търговски блока в света. Широко и всестранно споразумение структурно добавя 120 милиарда евро към брутния вътрешен продукт на ЕС. И все пак на европейските министри на търговията беше нужен 14-часов маратон, за да одобрят преговорния мандат. Упоритостта за изключването на аудиовизуалния сектор беше основната причина. Комисията сега има 98% мандат, който трябва да бъде завършен с аудиовизуалния сектор на по-късен етап, отново с единодушие.

Някои правителства използват квоти и субсидират тяхната музика, филми и други културни сектори в опит да разграничат "вътрешното" и "международното" съдържание офлайн и онлайн. Подобни мерки и страхът от ефекта на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство са насочени в погрешната посока на две нива.

На първо място, в европейските договори културната политика е изрично определена като национално право и търговското споразумение не може да промени първичното право на ЕС. Да се настоява за изрично потвърждение на тази неоспорима правна реалност - червената линия в преговорния мандат ще бъде следователно излишна. Страхът от загуба на контрол върху културните политики не е рационален, а емоционален и служи за вътрешната публика. След като бъде подписана трансатлантическата сделка, националните правителства ще могат да решават колко филми, телевизионни програми или радио предавания ще бъдат представяни на техния национален език.

Истинският въпрос е дали в нашата дигитална епоха е възможно да се запазят националните квоти за културата или информацията. Дали холандска двойка на меден месец в Париж действително да бъде ограничена да гледа до пет или шест нефренски клипа в YouTube? Дали Елисейският дворец наистина иска онлайн музикалните услуги да ограничават международната музика, която децата могат да слушат? Вместо това е време Франция да приеме цифровата революция, а не да се съпротивлява срещу нея. Правителството вече загуби веднъж битка, когато се опита да се справи с незаконното сваляне. Да се измислят мерки за наказание на тези, които нарушават остарели закони за авторското право три пъти, като им се забранява достъпът до интернет, струва на правителствата милиони и доведе само до шепа присъди. Това е несъстоятелно и нереалиситично.

На второ място, френската позиция е грешна от стратегическа перспектива. Протекционизмът заплашва по-широкия европейски интерес и нашия колективен просперитет. Освен това не изглежда разумен старт на преговорите да се изключват всякакви видове специфични въпроси. Разбира се, ЕС трябва да защитава правата, свободите и специфичните стандарти. Но това се случва на масата за преговори, не от самото начало. Сега има реална опасност САЩ в някакъв момент реципрочно да изключат въпрос по свой избор, който би бил от голямо значение за ЕС, например пазарите за обществени поръчки, сектора на финансовите услуги или географските
указания за европейските продукти. Иронично последният въпрос е от ключово значение за Франция.

Един широк преговорен мандат дава на Европейската комисия най-добрата и най-силната позиция. Комисар Де Гухт (еврокомисарят за търговията Карел де Гухт - бел. ред.) заяви, че ще обсъжда аудиовизуалните услуги и ще се обърне към министрите на търговията за допълнителен мандат, ако има добро споразумение. Това е разумно. Целта е да се постигнат по-добри сделки, например за американските онлайн услуги за музика, видеа или друго съдържание на френски, испански и други европейски езици. Когато един сектор се обсъжда, това означава и че съществуващите проблеми или опасения може да бъдат засегнати.

Да се изключват американските услуги чрез културни квоти е нереалистично. Със или без Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство американските компании вече контролират голяма част от цифровата икономика. Протекционизмът няма да стимулира иновациите или конкуренцията и следователно ще убие европейския културен сектор. Времето ще ни покаже колко вреден е бил аудиовизуалният дебат за позицията на ЕС. Вместо червени линии, Комисията се нуждаеше от зелена светлина.

Каква е вашата позиция по темата на дебата?

Позиция "Да"натиснете позиция за да гласуватеПозиция "Не"
Подкрепете позицията си с коментар

34 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил ivan_granichar Рейтинг: 446 "Да"
30 юни 2013 17:44 1
- +Оценка
-7 +22

САЩ имат огромен финансов ресурс, който вложен в аудиовизуалния сектор може да задуши всяка "неамериканска" идея, проект, мнение. Това не бива да се допуска. Времето на "империите" трябва да свършва ...

 
Преглед на профил stol1 Рейтинг: 221 "Да"
30 юни 2013 17:53 2
- +Оценка
-6 +18

"За" прекрасните френски, немски, италиански и други филми! "Против" насилието, пропагандирано от Холивуд! Да се забранят всички американски филми в които има масови убийства!

 
Анонимен потребител Неутрална
30 юни 2013 19:35 3
- +Оценка
-17 +7

Както винаги Диана Андреева си противоречи сама на себе си.
До какво довежда въвеждането на "културното изключение" преди 15 години? До това "че докато през 1994 г. европейската аудиовизуална индустрия, все още има най-големият дял на световно ниво – 35% срещу 31% на американската аудиовизуална индустрия, то през 2008 г. доминирането на американската аудиовизуална индустрия е достигнало 54,5% от пазарния дял, срещу 25,2% на европейската."
На практика е доказано, че протекцията, както се осъществява във Франция и Европа от десетилетия, е неефективна.
Ако трябва да се защитава аудиовизуалното съдържание в Европа, то това трябва да стане по нов начин. И паническото вкопчване в остарелите формули не помага.
Едни открити преговори със САЩ мога да помогнат и Европа да измисли нещо ново и полезно за своята екранна индустрия, която все повече се затваря, за да могат разни лица да се изживяват като творци без да се интересуват от реалните проблеми и желания на съгражданите-данъкоплатци.

 
Анонимен потребител "Да"
30 юни 2013 21:40 4
- +Оценка
-2 +20

Защо за европейските земеделци да има субсидии, а за културните дейци - не?

 
Преглед на профил Искра Димитрова Рейтинг: 8 "Да"
1 юли 2013 00:50 5
- +Оценка
-1 +14

Откак свят светува ценностната система на човека, представата за Добро и Зло се оформя от изкуството и религията, в крайна сметка от културата, която според природата на нещата няма как да се измерва с финикийски знаци. Кой може да осчетоводи нравственото просветление в едно индивидуално съзнание от една приказка, стихотворение, картина, симфония, филм? Киното днес има две форми - на истинско изкуство с дълбок смисъл за човешката душа и на холивудски ентъртейнмънт за чисто забавление, което благодарение на новите технологии най-активно задоволява основно физиологичните ни сетива, а не потребностите на мисловните ни умения, на нравствените ни търсения, на духовното. Тежко и горко на човечеството, ако оттук нататък и то в епохата на аудиовизията пазарът убие именно истинското филмово изкуство. Духовното начало няма как да се приравни със стока за продан, защото веднага ще загуби същността си. Безкултурието е равно на оскотяване. Затова и всички филмови творци в целия Европейския съюз, а не само Франция, твърдо застанаха в защита на киното като културно изключение, което няма място в търовските преговори ЕС-САЩ.

 
Преглед на профил bo44ko Рейтинг: 218 "Да"
1 юли 2013 01:45 6
- +Оценка
-2 +15

Европейското кино е в срахотна криза. Само с носталгия си спомняме някогашните френски и италиански филми. Огромната американска филмова индустрия изсмука всичко добро от европа и го поамериканчи. Имаше един опит от преди 13-14 години за обединение на европейското кино с общо финансиране. За съжаление резултатите не бяха обнадеждаващи. Но трябва да се работи в тази посока иначе европейското кино ще се обезличи и ще бъде погълнато от американското.

 
Преглед на профил galinatoneva59 Рейтинг: 8 "Да"
1 юли 2013 14:48 7
- +Оценка
-2 +14

Като продуцент на български филми, между които "Откраднати очи", "Кецове" и "Джулай" заставам твърдо зад тезата на Диана Андреева. Без държавна помощ ще се правят единствено филми като "Шменти капели" с помощта на някои банки...

 
Анонимен потребител Неутрална
1 юли 2013 18:21 8
- +Оценка
-1 +8

Като привърженик на българското и европейско кино съм "ЗА" тезата на госпожа Андреева.

 
Анонимен потребител "Да"
1 юли 2013 21:49 9
- +Оценка
-1 +5

Н. Лазаров

 
Анонимен потребител "Не"
1 юли 2013 22:32 10
- +Оценка
-7 +4

почти всички коментари звучат като от хора, които не са дочели статията - никой не коментира разумните доводи на мацката Мариете Шааке...

много е лесно да казвате "киното е култура, културата трябва да бъде пазена".

наистина ли намирате големи културни успехи в държавно финансираните български филми от последните 15 години? ама сериозно? защото аз от последните 10 български филма, със сила се чудех как да кажа "еми еди кое си му беше ок...". Дзифт ли ви е голямото чудо... или Светът е голям... моля ви...

целта на протекционизма е добра, но резултатите не са... и да спираме гигантска икономическа процедура, за да си запазим квотките... ами ще ме извинявате...

а и сякаш холивуд прави само холивудски филми... "културните" им са по-малко, просто, защото се търсят по-малко... тик-так...

 
Преглед на профил bo44ko Рейтинг: 218 "Да"
2 юли 2013 00:49 11
- +Оценка
-1 +8

До коментар [#10] от "":"културните" им са по-малко, просто, защото се търсят по-малко... тик-так...

Не, просто това си могат, това си правят. Един паралел Французите преди години направиха филма "Никита", малко по късно американците направиха по същия сценарий "Терористката". Не е нужно да си голям спец в киното за да не видиш разликата. Просто един фубав филм(Никита) бе направен на един обикновен екшън, колкото и да се опитваха да го представят в друга светлина.

 
Преглед на профил Филанкишията Рейтинг: 541 "Да"
2 юли 2013 08:49 12
- +Оценка
-1 +9

За мен като почитател на европейското (както и азиатското, и южноамериканското) кино и като човек, който не понася поне 99% от масовите продукти на Холивуд, отговорът може да е само един.
Убеден съм, че огромна част от стойностните филми не са избили разходите по продукцията си. Нищо чудно, истинското изкуство невинаги носи пари, дори може би по-често не. Затова има и меценатство.
По-скоро не разбирам друго: от къде на къде правителствата ще бъдат принудени да се съобразяват с подобни спогодби вместо да защитават националните си интереси в зависимост от конюнктурата в момента? С други думи от къде на къде френската държава ще се откаже от правото си да финансира изкуството си, понеже, разбираш ли, днес пазарът бил свободен? Ами че тук дори на става дума за пазар, а за изкуство.
Ех, ех, ще ни затрие тази глобализация...

_____

The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?
 
Анонимен потребител "Не"
2 юли 2013 17:24 13
- +Оценка
-8 +3

Единственото нещо което пази протекционизма е некадърството. Колкото по-пазени от конкуренцията са, толкова по-лоши ще стават Европейските филми, а талантливите режисиори и сценаристи ще бягат в Америка.

 
Преглед на профил Филанкишията Рейтинг: 541 "Да"
2 юли 2013 17:59 14
- +Оценка
+6

"Единственото нещо което пази протекционизма е некадърството. Колкото по-пазени от конкуренцията са, толкова по-лоши ще стават Европейските филми, а талантливите режисиори и сценаристи ще бягат в Америка."
Не искам да споря с никого и да налагам мнение, но замисли се дали без протекционизъм един български фермер нямаше да печели колкото един камбоджански примерно. Или може би смяташ, че глобализацията би направила и втория толкова богат колкото първия? Тези въпроси са сложни, но лично аз не съм убеден, че световните лидери правят нещо добро за човечеството, премахвяайки всички граници между световните икономики.
Що се отнася до това чии филми са по-стойностни, лично аз не си спомням да съм гледал добър американски филм от поне година, може би и повече. И нямам нищо против френската държава да харчи пари, за да прозивежда качествена продукция като The Artist, Amour, The Diving Bell and the Butterfly, A Prophet, Untouchable и още, и още.
Също така, ако не ме лъже паметта, някой или някои от последните филми на Дейвид Линч са малко или много... френски. :-)

_____

The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?
 
Преглед на профил anelima555 Рейтинг: 8 "Да"
2 юли 2013 18:50 15
- +Оценка
-1 +8

България може да оцелее само ако по всякакъв начин подкрепя българското производство - от зеленчуци, до кино. Свободата - на пазара, на придвижване, на словото, е химера, чудовище, което действа чрез всякакви търговски споразумения, спогодби, обвързаности и прави хората всичко друго, но не и свободни. Идинственото, което ни остава е свободата на личността. За мен борбата да се запази КУЛТУРНОТО ИЗКЛЮЧЕНИЕ е фундаментално наше задължение.
Милена Андонова
кинорежисьор

 
Анонимен потребител Неутрална
2 юли 2013 22:20 16
- +Оценка
-1 +7

Подкрепям позицията на Диана Андреева за протекции на европейското, в частност, българско кино.

 
Преглед на профил Jiggy Рейтинг: 221 "Не"
3 юли 2013 03:49 17
- +Оценка
-8 +2

До коментар [#14] от "Филанкишията":

Протекционизмът означава че някой верен на правителството чиновник ще определя кой режисиор и кой фермер ще бъде финансиран и кой не. Това прави и режисиора и фермера неконкурентноспособни защото чиновника вероятно не е най-големият гений в тези области. Протекционизъмът помага на Холивуд и пречи на Европейското кино, мога да се обзаложа, че САЩ с удоволствие ще се съгласят. Всъщност това е и мнението на повечето медии в САЩ - изключването е чудесно, но дайте да го изтъргуваме за нещо по-важно. Между другото благодаря, ще пробвам филмите ти:)

_____

Jiggy
 
Преглед на профил Jiggy Рейтинг: 221 "Не"
3 юли 2013 04:02 18
- +Оценка
-8

До коментар [#15] от "anelima555":

Ако вие сте гениален режисиор или фермер и произведете гениален филм или краставица, вие няма да можете да ги продадете в САЩ защото протекционизма води до ответни мерки. "Културното изключение" е изключение и никой не се интересува от него.
Най-вкусните череши тук идват от Чили и предполагам ако някой там се опита да ги "пази" - изхвръква от властта.

_____

Jiggy
 
Преглед на профил kirka80286 Рейтинг: 774 "Да"
3 юли 2013 19:13 19
- +Оценка
+7

До коментар [#18] от "Jiggy":

Европейските гениални културни "краставици" никога не са били и няма да бъдат по акъла на американците. Така че там те никога няма да се продават, но по съвсем други причини.

Обратното, американските холивудски "краставици", наводняващи ЕС, е много по-притеснително.

_____

"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times
 
Преглед на профил Jiggy Рейтинг: 221 "Не"
4 юли 2013 02:27 20
- +Оценка
-6 +1

До коментар [#19] от "80286":

"краставиците" не се продават в САЩ защото са скучни и глупави. Европейското кино е скучно и глупаво. Хубавите европейски филми са направени с участието на някоя американска продуценска компания. Има повече независими американски продуценски компаниии отколкото всички по целия свят. Холивуд е тъпа дума: това се една дузина сражаващи се до смърт компании за вниманието на зрителите. Анимацията на например Мирамакс - кой какво някога е направил нещо подобно? Две трети от аниматорите там са европейци и има и един страхотен българин:)

_____

Jiggy
 
Преглед на профил Jiggy Рейтинг: 221 "Не"
4 юли 2013 02:35 21
- +Оценка
-5 +1

Протекциони"зъмът" означава полуграмотни чиновници да откраднат пари от грамотните българи и да ги дадат на полуграмотни режисиори и сценаристи да снимат глупави и скучни филми.
"Културна изключителност":(

_____

Jiggy
 
Преглед на профил kirka80286 Рейтинг: 774 "Да"
4 юли 2013 08:27 22
- +Оценка
+6

До коментар [#20] от "Jiggy":
Въпрос на вкус, казало кучето и, нали. Продуцентски компании, казвате. Че тях ги интересуват парите, съвсем не изкуството. Важното е да продава. Бокс офиси, рейтинги. И до ден днешен за разни филми може да прочете човек: сюжет - зле, актоьори - зле, приет зле... но направил не знам си колко за първата седмица, па си избил бюджета.
Друго нещо: Мирамакс не са единствените, създали хубави анимации. Източно азиатските култури имат страхотни анимации, най-меко казано по нищо не отстъпващи - но знам, не говорим за Азия.
Вие явно имате изградено отношение към европейското кино. Аз също намирам доста филми трудни за гледане. Или са някакви депресантски, където на никого нищо хубаво не се случва, или трябва много да се напрягаш за да разбереш какво се случва и случва ли се въобще. А аз не обичам да се напрягам. Но не бих поставил в графа "тъпи и скучни" всичките (които съм гледал, де). Даже не и повечето.
Гледал съм много продукции, филми и сериали, които са европейски и техните американски по-късни версии. Жалко. Pathetic.

_____

"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times
 
Преглед на профил Jiggy Рейтинг: 221 "Не"
4 юли 2013 20:02 23

До коментар [#22] от "80286":

Уби ме, харесваш манга аними:)?
Пробвай Wrist Cutters хем европейско хем американско хем независимо. Връщам си думите "тъпи и скучни" назад защото естествено са преувеличение.

_____

Jiggy
 
Преглед на профил kirka80286 Рейтинг: 774 "Да"
5 юли 2013 05:31 24

До коментар [#23] от "Jiggy":
Не твърде много, ако трябва да съм честен. По-скоро 3D нещата.

_____

"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times
 
Преглед на профил Филанкишията Рейтинг: 541 "Да"
6 юли 2013 07:51 25
- +Оценка
+3

Днес попаднах на този коментар на Джоузеф Стиглиц в Гардиън:
http://www.guardian.co.uk/business/economics-blog/2013/jul/05/free-trade-talks-public-corporate-interest
Става дума за много неща, но е засегнат и въпроса с френското кино. Това казва той по въпроса:
France, for example, wants a "cultural exception" in trade agreements that would allow it to continue to support its films – from which the whole world benefits. This and other broader values should be non-negotiable.
Indeed, the irony is that the social benefits of such subsidies are enormous, while the costs are negligible. Does anyone really believe that a French art film represents a serious threat to a Hollywood summer blockbuster? Yet Hollywood's greed knows no limit, and America's trade negotiators take no prisoners. And that's precisely why such items should be taken off the table before negotiations begin. Otherwise arms will be twisted, and there is a real risk that an agreement will sacrifice basic values to commercial interests.

_____

The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?
 
Преглед на профил sulio_parvi Рейтинг: 383 Неутрална
6 юли 2013 15:19 26
- +Оценка
-8 +1

До коментар [#14] от "Филанкишията":
chudesno ! Imam recepta za vas fenovete na art kinoto. biletite za art filmi struvat po 1000 lv. i taka 1000-ta fenove na chikidjiiska art boza sabirat pari za budgeta mu bez da angajirat darjavnite finansi,koito po definitsia sa v polza na vsichki. A na nas prostoliudieto ostavete Holywood i Korpus za barzo reagirane za po 10 lv. bileta i 100 000 poseshtenia.
Ama mai ne ti iznasia,a? Zashto az prostia grajdanin triabva da plashtam za tvoia izvraten vkus? Da, prost,nekulturen i neobrazovan sam, no vkarvam pari v darjavnia budget, koito ne iskam da se davat za tvoite art-poliutsii,zashtoto sa si MOITE pari.
p.s. sorry neshto v psledno vreme kirilizatora vi ne raboti.

 
Преглед на профил Филанкишията Рейтинг: 541 "Да"
6 юли 2013 17:35 27
- +Оценка
+8

До коментар [#26] от "sulio_parvi":

Виж сега, сульо, явно си изпаднал в леко заблуждение. Не френското общество има проблем със субсидиите за френско кино, а Холивуд. Много важна подробност! Според американците това било в ущърб на конкуренцията. Прочети по-горе какво е казал Стиглиц по въпроса и какви са аргументите му. Предполагам, английският не те затруднява.
Може би е редно също така държавите да спрат и финансирането на училища, университети, болници, музеи и да оставим свободния пазар да се погрижи за тях?
Иначе името на този филм не ми говори абсолютно нищо, но щом ти харесва, радвай му се. А после може и да отидеш да пощракаш с пръсти в любимата си чалготека.

_____

The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?
 
Преглед на профил sulio_parvi Рейтинг: 383 "Не"
7 юли 2013 22:54 28
- +Оценка
-5 +1

Май не разбираш или не искаш да разбереш аз казвам ИМЕННО че парите за болници училища и подобни са пари за всички защото всички рано или късно ги ползват. А за филмите,които ги гледат 1000 извратени зрители не сам сагласен да ги плаща целия народ, а д а си ги плащат извратеняците. А иначе "после" отивам в Ковънт гардтн, Метрополитен опера и Ла скала, които НЕ получават държавни субсидии и са по добре от Гранд опера и Щаатсопера,които са на държавна ясла. Как ли го правят? Със спектакли за масовата КУЛТУРНА публика. Защото масова култура не означава непременно чалга, както си мислят снобите. Ако си живял достатъчно при социализма,ще го рабереш. Ако не-няма смисъл да ти се обяснява.
Апропо даже и да отивах в чалготеката го прав с моите лични пари а не с обществените,както извратеняците като някои от вас. Затова вадете по 1000 лв на билет и оставете държавните пари за филми за масовия зрител,точно като парите за болници,пътища училща и др.

 
Преглед на профил laveol Рейтинг: 592 Неутрална
28 юли 2013 01:52 29
- +Оценка
+4

До коментар [#10] от "":

"почти всички коментари звучат като от хора, които не са дочели статията - никой не коментира разумните доводи на мацката Мариете Шааке... "

Ами как да коментираме доводите на човек, от чийто отговор става ясно, че не е схванал въпроса. А въпросът е не в разпространението, а в субсидирането. Дали ще бъдеш ограничен в това да гледаш еди си колко френски филма губи значение ако няма кой да прави френски филми. Или британски. Или немски. Няма да споменавам какви именно филми печелят Оскар напоследък.

А въпросната Мариете Шааке борави с изключително преувеличени примери и разни антиутопии, които (отново) нямат нищо общо с темата. Няма какво повече да се коментира по това изказване. Дори и тези редове не си струваше да хабя по него.

 
Преглед на профил M37_Unseen Рейтинг: 381 Неутрална
24 авг 2013 19:31 30
- +Оценка
-4

Няма никакъв смисъл да се изключва.

_____

http://m37.biz/ М37 е лидер сред компаниите в сферата на Личностното Развитие.Ще ти помогнем да станеш този, който искаш да бъдеш.
 
Преглед на профил M37_Unseen Рейтинг: 381 Неутрална
24 авг 2013 19:31 31
- +Оценка
-4

Няма никакъв смисъл да се изключва.

_____

http://m37.biz/ М37 е лидер сред компаниите в сферата на Личностното Развитие.Ще ти помогнем да станеш този, който искаш да бъдеш.
 
- +Оценка
+2

Гласувах За и подкрепям тезата на г-жа Диана Андреева.

_____

"В сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее." Георги Бенковски
 
Преглед на профил сидер Рейтинг: 3955 Неутрална
12 ное 2013 22:54 33
- +Оценка
-1 +1

Е и какво като го изключим от преговорите. Че по този начин ще спасим националните си аудиовизуални сектори от Американско влияние?
Знаете ли, който си го може си го може, а който си го може, може и да влияе.

 
20 яну 2014 12:50 34

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

Очакваме вашите мнения в анкетата и във форума на дебата.

Още по темата

От Сан Франциско до Свиленград

Във Вашингтон започват преговорите за най-голямата зона за свободна търговия в света. България не внимава

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Германската Leoni започва инвестиция за 32 млн. евро в Плевен, нова фабрика за ловно оръжие в Габрово, кои са най-големите търговци на дрехи и обувки

Емисия

DAILY @7AM // 26.09.2018 Прочетете