С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Гост експерт - Трябва ли визията за развитие на ЕС да е свързана с повече стимули за икономиката вместо затягане на дисциплината?

Фискална дисциплина и консолидация са различни неща

Снимка

Калоян Стайков

Нашумялата през последните години дума "austerity" често се бърка с понятието фискална консолидация. Докато фискалната консолидация представлява крайната цел, която трябва да бъде постигната, "austerity" или най-общо казано "икономията" представлява метод за постигане на тази цел. Думата "austere", от където произлиза съществителното, е с гръцки произход и най-общо означава суров, груб, остър.

Имайки това предвид, нека видим какво се случва в страните от ЕС. В периода 2009-2013 г. Икономиките на 28-те страни нарастват номинално с 4,1%. В същото време бюджетните приходи на тези страни се увеличават с близо 6,9%, а разходите им – с 8,7%. От тази динамика стават болезнено ясни две неща:

- Стремежът към бюджетна консолидация в ЕС се извършва посредством събиране на повече бюджетни приходи. Това се вижда както от изпреварващия ръст на приходите в сравнение с икономиката, така и от увеличаващите се нива на данъчно облагане в ЕС, които са обобщени в Taxation Trends in the European Union;

- Ръстът на разходите изпреварва този на приходите с над 25%.

От тези две заключения естествено следва, че не можем да говорим за политика на икономии, след като общите бюджетни разходи във 28-те страни растат всяка година с изключение на 2011 г. На този фон твърдението, че след началото на кризата в Европа се правят болезнени икономии, които пречат на икономическия растеж изглежда смехотворно и по-скоро навежда на мисълта за пилеене на публични средства по време на рецесия и стагнация, отколкото на нещо друго. Нещо повече, като се има предвид, че ръстът на разходите изпреварва този на приходите и е над два пъти по-висок от този на икономиките в ЕС, съвсем спокойно може да се твърди, че през последните години провежданата политика е на стимули, а не на икономии.

Разбира се, наблюдават се разлики по отношение както на отделните години, така и на страните в ЕС, но общата тенденция е ясна – държавите харчат все повече, за да стимулират икономиките си, а ефектът от това е очевиден – реален спад на БВП в ЕС-28 с 1,3% в периода 2009-2013 г. Т.е. държавните стимули не успяват да постигнат крайната цел да съживят икономиката. Всъщност страните, в които се наблюдава номинално намаление на публичните разходи в разглеждания период, са част от получилите на спасителна подкрепа от МВФ - Ирландия, Гърция, Латвия и Исландия, които не са имали друг избор, освен да си орежат разходите. Част от тази група е и Литва, която, за разлика от останалите, не беше принудена да търси външна помощ и сама успя да се справи с проблемите си.

Въпреки че бюджетни икономии има и в петте страни, възстановяването им от икономическата криза значително се различава. Така например реалното ниво на БВП през 2013 г. в Литва е с малко над 1,7% по-ниско в сравнение с 2008 г., докато в Латвия тази разлика е над 6%, а в Гърция – над 23%. С други думи рязането на разходи е задължително, не недостатъчно условие за икономическо възстановяване. Необходимо е това да се прави след задълбочен анализ на ефективността на публичните програми, за да се адресират натрупаните проблеми в публичните системи. Изглежда някои страни успяват да го постигнат, за разлика от други, със съответните икономически последствия от това.

Официалните данни за публичните финанси в ЕС, а и в България, през последните години не подкрепят твърденията, че политиката на икономии задушава икономиките и трябва да бъде преустановена. Това, което данните показват е, че такава политика не е водена, с малки изключения, в ЕС. Напротив, това, което се наблюдава през последните години в повечето страни от ЕС са почти постоянни държавни стимули. Поддръжниците на теорията, че държавата може да стимулира икономиката дори не допускат, че тази политика не постига резултати и обясняват липсата на такива или с недостатъчната държавна помощ – трябва още, или с някакви въображаеми икономии. Крайно време е подобни догми и идеологии да отстъпят пред воденето на политика на базата на здравия разум, а не на база това, което е популярно и се харесва. Именно политиките в "полза" и "подкрепа" на обществото бяха една от причините за финансовата криза от 2007-2008 г. и последвалата я икономическа криза. Време ли е вече за промяна или ще се провеждат същите "стимулиращи" политики и ще чакаме различен резултат?

Резултати от гласуването на този етап

80%20 гласа
 Благодарим за вашия глас!
20%5 гласа

Десислава Лещарска

Модератор
Изключително рядко гласовете на нашите читатели в дебатите на "Капитал" са разделени точно по равно. Такъв е случаят с дебата на тема "Трябва ли визията за развитие на ЕС да е свързана с повече стимули за икономиката вместо затягане на дисциплината?".

Мненията на читателите са разделени между тезата, че стимулите под формата на субсидии и дотации изкривяват пазара и задълбочават кризата и тази, че орязването на стимули слага още по-голяма тежест на социалния сектор. Дебатът ни продължава с мнение на експерта Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, а след седмица ще публикуваме заключителните тези на участниците.
Снимка

Да

Явор Сидеров

Журналист, преподавател по политически науки и международни отношения

Преди година и половина британският министър на финансите (Chancellor of the Exchequer) бе принуден да признае, че политиката за затягане на коланите, чрез която правителството на консерваторите се надяваше да пребори най-тежките последици от финансовата криза, не дава очаквания резултат.

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Не

Аркади Шарков

икономически анализатор и член на Борда на Българското либертарианско общество

Свидетели сме на отдръпване от първоначалните благородни идеи на ЕС – свободата на търговията и свободата като изконна ценност и право на индивида над себе си. Вместо ЕС да избягва грешките на другите държави, претърпели икономическа криза, те се опитват да увеличат пробойните в бюджета.

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

80%20 гласа
 Благодарим за вашия глас!
20%5 гласа
Този етап е приключил

3 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил xyha Рейтинг: 650 Неутрална
30 сеп 2014 17:11 1
- +Оценка
+2

"Изключително рядко гласовете на нашите читатели в дебатите на "Капитал" са разделени точно по равно."


Истината е винаги в баланса , да се огледаш в обстановката , да прецениш конкурента (САЩ , Китай...), какво прави за да вземеш правилното решение за даденият момент а не да следваш сляпо дадена политика.

 
Преглед на профил plamenhristov5 Рейтинг: 616 "Не"
1 окт 2014 06:44 2
- +Оценка
+2

това, което е необходимо са структурни реформи, а не допълнителни стимули. Поне комбинация от двете. Предоставянето само на стимули без предварителни ангажименти за структурни реформи на сектори, довели до дефицит, и конкретни резултати в тази посока ще е неработещо.

_____

plamenhristov5
 
Преглед на профил klimentm Рейтинг: 4622 "Да"
2 окт 2014 05:38 3

Според мен да защото ограничаването на разходите не предполага и не е прердпоставка за добре работеща икономика.

_____

klimentm
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата очаквайте защитните тези на двамата участници.

Още по темата

Българският суперкомисар

Кристалина Георгиева получи много по-отговорен пост и власт в бъдещата Европейска комисия

Накъде ще завие Брюксел

Новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вероятно ще започне промяна на курса в ЕС - по-малко амбиции, повече внимание към еврото и по-силно политизиране на институциите