С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Защита на тезите - Трябва ли визията за развитие на ЕС да е свързана с повече стимули за икономиката вместо затягане на дисциплината?

Снимка

Явор Сидеров

Журналист, преподавател по политически науки и международни отношения

Неутралният израз "фискална консолидация", който гост-експертът Калоян Стайков предпочита пред придобилата гражданственост дума "остеритет" успешно прикрива цената, на която много страни, включително България, успяват да удържат репутация на стабилност.

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Аркади Шарков

икономически анализатор и член на Борда на Българското либертарианско общество

През последните години много пъти, гледайки как се води европейската политика се питахме – какъв е смисълът от ЕС? Общодостъпният отговор даден от тамошната власт е – за да бъдат запазени основните ценности на Съюза – свободната търговия, свободният транзит, митническият съюз.

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

42%24 гласа
 Благодарим за вашия глас!
58%33 гласа

Десислава Лещарска

Модератор
Във втората фаза на нашия дебат гласовете в подкрепа на условно наречения "френски модел" за бъдещото развитие на ЕС, а именно повече стимули за икономиката са много повече от тези "против". Тезата, че мерките за икономии, като орязване на публичните разходи и увеличаване на данъците са задълбочили рецесията е подкрепена от 80% от читателите. Някои от участниците отбелязват, че стимули без структурни реформи също не правят голям смисъл, но в никакъв случай орязването на разходите не е предпоставка за добре работеща икономика.

Продължаваме дебата със заключителните тези на нашите основни участници Явор Сидеров и Аркади Шарков, а победителят ще бъде излъчен следващата седмица.
Снимка

Явор Сидеров

Журналист, преподавател по политически науки и международни отношения

Позиция Да
Неутралният израз "фискална консолидация", който гост-експертът Калоян Стайков предпочита пред придобилата гражданственост дума "остеритет" успешно прикрива цената, на която много страни, включително България, успяват да удържат репутация на стабилност. През 2012 тогавашният министър на финансите Симеон Дянков, настоящ академичен икономист номер едно на Русия според класация на Томсън-Ройтерс, реши да влее свежи пари във фиска като замени средствата в така наречения Сребърен фонд с държавни ценни книжа. Докато "освобождаваше ресурс" по начин, който бе сред основните причини за световната криза , Дянков предлагаше на съгражданите си малка и постна пица. Един от най-острите му критици тогава беше едновремешния му колега и вицепрезидент на Световната банка и настоящ еврокомисар по бюджета Кристалина Георгиева. Безжалостните методи на Дянков, които допринесоха за катастрофалното ниво на междуфирмена задлъжнялост и задушаването на малкия и среден бизнес, сериозно подрониха обществената подкрепа за кабинета на Борисов.

Това е български пример, разбираем за повечето хора, но той е съотносим с механизмите, по които разни хедж фондовеизточиха огромни суми от пенсионните спестявания на милиони хора по света и ги проиграха на пазара срещу обещания за по-висока доходност. Когато сметката дойде, тя не бе платена от мениджърите на хедж фондовете, инвестиционните банкери и personal wealth consultants, а от данъкоплатеца през трансмисиите на иначе лишената от мениджърски умения държава. Както фискалната консолидация е целта, а остеритетът средството, така и благосъстоянието на хората е целта, а пазарът е средството за постигането й. "Икономиката" и "Пазарът" не са артефакти, свещени крави , а процеси, съвкупност от човешка дейност, достъп до ресурси и знание и организационни умения, чийто смисъл се крие в постигането на нива на благосъстояние, съвместими с достоен живот за максимален брой хора. Митът, че политиката е мръсен бизнес, който изисква високо ниво на гражданска концентрация и мобилизация, защото държавата е sui generis некадърен и корумпиран управленец, включително като източник на стимули за съживяване на икономиката, обслужва онези, които създадоха предпоставките за най-голямата криза в света от двайсетте години на миналия век и след това къде свенливо, къде арогантно побутнаха сметката на всички останали. Отказът на загубените в радикалните фантазии на фон

Мизес и Айн Ранд либертарианци да възприемат пропазарната мантра като идеология , а не просто "здрав разум" е един от основните проблеми на съвремието.
Снимка

Аркади Шарков

икономически анализатор и член на Борда на Българското либертарианско общество

Позиция Не
През последните години много пъти, гледайки как се води европейската политика се питахме – какъв е смисълът от ЕС? Общодостъпният отговор даден от тамошната власт е – за да бъдат запазени основните ценности на Съюза – свободната търговия, свободният транзит, митническият съюз. Всичко това звучи прекрасно, ако не беше шизофренично на практика. През последните години виждаме спад в търговията в рамките на ЕС до нивата, на които е била през деветдесетте години. Отново можем да се запитаме дали с действията си ЕС не руши основите, върху които е граден?

Да се върнем към икономическата страна на нещата или логиката на Европейската централна банка, че икономиката може да бъде задвижена чрез повече харчене и повече пари в нея. Докато държавният дълг на страните от Еврозоната расте благодарение на "незатегнатите колани", мислите за увеличаване на разходите следва да бъдат абсурдни, но след като бутона за печатницата се намира в Брюксел – защо да не увеличим инфлационния процент и по този начин да не напрегнем още повече обстановката и бизнес климата в Европа. Тежестта от всяко едно действие на Брюксел следва естествено да падне върху плещите на данъкоплатеца. Ясно се вижда, че през последните години ЕС всъщност не намаля харча, това е и една от причините да отприщи печатницата "като нямаме пари – ще си напечатаме, нищо че ще ги обезценим". Говорейки естествено за загуби, трябва да видим и кой печели от конфликтите на Стария континент. Следвайки развитието на икономическата криза, в добавка с ненужно наложеното ембарго върху стоките за и от Русия виждаме, че обстановката става все по-негативна, а пробойните в икономиката на ЕС ще потопят еврото дълбоко в океана. А ако погледнем цената на еврото спрямо долара, ще видим, че от анонса на Драги за понижаването на лихвите от ЕЦБ – насам, еврото е спаднало рязко до цената на 1,24 евро за 1 долар, докато преди месец е било 1,30 евро за долар.

За финал – изкуствената регулация на икономиката чрез субсидии и пряката манипулация на пазара, все повече ще увеличи неравенството и ще доведе ЕС до много по-голяма криза. Новата криза ще се стовари върху плещите на обикновения човек, за сметка на удобството на политиците и бюрократите в Брюксел. Дълговият балон, който в момента се увеличава, благодарение на изкуственото занижаване на лихвите е в пъти по-опасен от това, което се случи на Еврозоната през 2009 година. Когато държавата (Брюксел) изкуствено се меси в естествените процеси на икономиката, ответният удар е в пъти по-мощен, отколкото, ако тя (икономиката) бъде оставена естествено да се отърве от мъртвия товар.

Резултати от гласуването на този етап

42%24 гласа
 Благодарим за вашия глас!
58%33 гласа
Този етап е приключил

8 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил hegemony Рейтинг: 213 "Не"
8 окт 2014 15:20 1
- +Оценка
-4 +5

Неплащането на бизнеса от страна на Дянков само по себе си не аргумент, че austerity не работи, а идиотска грешка в политиката на тогавашното правителство. Г-н Сидеров използва добре познати на всеки владеещ логиката човек способи да изкриви мнението на публиката в своя полза - изопачаване на факти (ерата на тотална доминация на пазара никога не е съществувала, само отделни държави са се доближавали до нея в определени периоди), използване на само част от статистиката, за да се изкриви истината с цел доказване на една иначе недоказуемата теза, както и откровени абсурди като ползване на неясното понятие "неолиберален" без никакво уточнение, след като същото понятие всеки го разбира както си иска, в зависимост от държавата и континента, на който живее.
Симптоматично е, че тези, основани на общи приказки получават по-голяма подкрепа, защото звучат добре, а критиката им е посрещана с коментари като този на някакъв дебил от основните тези, който беше написал, че икономиката не е наука (и даже не било тайна).

 
Преглед на профил sheldoncooper Рейтинг: 367 Неутрална
8 окт 2014 15:23 2
- +Оценка
-4 +2

Кризата в Европа е парична/монетарна, а не фискална. Фискалните (и други) проблеми са следствие от рестриктивната парична политика.

Монетарните проблеми се създават и решават от централните банки. В случая ЕЦБ. По тази причина европейските правителства без значение каква фискална политика ще водят са неспособни да разрешат проблема защото той не зависи от тях.
За съжаление ЕЦБ не само че не помага на икономиките на еврозоната да се възстановят, ами и пречи активно на процесите на възстановяване, както през 2011г. когато на два пъти затегна паричната политика и успешно върна еврозоната обратно в рецесия.

Традиционния разказ за причините на кризата ни обясняваше как отделните държави са мързеливи/неблагоразумни и т.н. и затова там има проблем. Започна се от Гърция и Португалия, но постепенно минахме през всички държави от еврозоната като вече виждаме и все по-чести новини за забавяне и проблеми и в Германия - най-високото джудже.
Когато една криза засяга едновременно толкова много и толкова различни държави и те не могат да излязат от нея без значение какви мерки приемат е необяснимо да се продължава с приказките за фискални и морални причини за кризата. Вече би трябвало и за децата да е очевидно че причината са парите. Нещо което е общо за всички държави и засяга всички по едно и също време.

 
Преглед на профил sheldoncooper Рейтинг: 367 Неутрална
8 окт 2014 15:45 3
- +Оценка
-4 +3

Жалко че в Българското либертарианско общество има хора като г-н Шарков които очевидно имат значителни пропуски в разбиранията си по макроикономика и парична политика.

Г-н Шарков не прави никаква услуга на свободната пазарната икономика със напълно неоснователното защитаване на рестриктивната парична политика на ЕЦБ. Подобни епизоди на свръх рестриктивна парична политика водят до незибежните депресии и безработица и водят до засилване на настроенията че капитализма и пазарната икономика не работят. В резултат следват политики които правят икономиката много по-малко пазрана, капиталистическа и свободна. За справка Голямата Рецесия през 30-те години на миналия век и всички последвали негативни политики. От неимоверното разширяване на ролята на държавата в икономиката на САЩ до идването на Хитлер на власт в Германия.

Стандартната макроикономика, издържала всички емпирични тестове на реалния живот, ни казва недвусмислено че в краткосрочен план парите дават отражение върху реалната икономика заради прилепчивостта на цените. Когато през 2008 г. ФЕД и ЕЦБ позволиха на номиналните икономики на САЩ и еврозоната да се сринат те зкономерно доведоха до свиване на реалните икономики и до ръст на безработицата. Другото следствие е че задълженията стават по-трудни за обслужване при новтите променени номинални условия. Дълговете са фиксирани номинални контракти по-принцип и хората които са ги взимали и давали са си правили сметка че ще могат да ги обслужват...

Прочитане на целия коментар
при тогавашните си очаквания за бъдещата номинална икономика. След 2008г. номиналната икономика на ЕЗ се срина и не само че не беше върната от ЕЦБ на предишното си ниво, но имаше по-късно (2011 г.) допълнително натискане надолу. Нормално е в такива условия дори хора които не са поемали неоправдани рискове да имат проблеми със задълженията си.

 
Преглед на профил Patilan Рейтинг: 418 Неутрална
9 окт 2014 13:45 4
- +Оценка
-3 +1

+1 за мистър Шелдън Купър.

Бих искал да добавя, че случващото се в Европа е най-вероятно на негласно споразумение м/у ЕЗ и САЩ, да не прибягват то количествени стимулации (QE) едновременно. Причината е че по времето на QE, валутата се обезценява, а едновременното обезценаване е доста опасно и би изглеждало като валутна война.
В момента сме в края на QE на САЩ, и краят на въздържателният период на ЕЗ. QE за САЩ е вече (почти) приключила, а през Q2 2015 ще видим първите повишения на лихвата.
В същото време, лихвата не може да пада повече в ЕЗ, и вече е ясно че няма да се рамзинем без QE.

С други думи - business as usual

_____

I'm my worst enemy!
 
Преглед на профил Андрей Куртенков Рейтинг: 418 "Не"
10 окт 2014 10:39 5
- +Оценка
-2 +7

Всички работещи в родния аграрен сектор, през последните години можехме воочию да се убедим как "изкуствената регулация на икономиката чрез субсидии и пряката манипулация на пазара" унищожиха българското животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство - на практика днес имаме само зърнопроизводство и винарство. Откъде идва масовата страст да искаме още и още регулации, вместо да оценим по достойнство злото, което ни донесоха досегашните - това е малко по-различен въпрос - примерно, отговорът може да се търси в това, че реално при социализма имаше повече справедливост, отколкото днес; е да де, ама онова време е безвъзвратно минало - днес, при днешната ситуация, да продължаваме да хленчим за още и още регулации и субсидии, вместо да дадем свобода на предприемачите (с неизбежните логични минимални ограничения) ми се струва доста тъпа стратегия.

 
Преглед на профил Оракулът от Делфи Рейтинг: 418 "Да"
11 окт 2014 18:31 6
- +Оценка
-2 +2

Продължавам да се чудя на пропуските на г-н Шарков по отношение на функцията на ЕС. Това, обаче не му пречи да извади голямата баданарка и да байцва по фасадата с размах.

И в Харвард, и в Чикаго, когато си учи public policy първото нищо, което ни караха е да прочетем в оригинал, а не преразказан, текстът от Богатството на народите, в който Адам Смит пише за пословичната "невидима ръка", която регулира пазара. Съветвам г-н Шарков да я прочете. Смит е бил много наясно за изкривяванията на пазара без регулации.

Сега, ако приемем, че регулации са необходими заради така наречените public goods - неща, за които има необходимост, но не и пазар, тогава ще трябва да се съгласим, че ролята на държавата е да ги доставя. Да. Ама как ако орязвате парите за обществени разходи?

Още нещо. За да разберем нуждата от стимули, особено във време на криза, представете си, че имате един самосвал с дървета, който се изкачва по хълм. Хълмът е стръмен, камионът върви бавно и мъчително.. Ако му намалите притокът на гориво, ще загасне и ще спре или дори ще тръгне назад. За да прехвърли билото, трябва да се сипе повече гориво. Ще спестявате като тръгне от другата страна по наклона надолу. Същото е с отоплението - колкото е по-студено навън, толкова повече дървета ще горите в камината. Като дойде лято, няма да горите толкова дървета...

Накрая - либретарянците отдавна съм ги видял що за евроскептици са. Чудя се какво правят в такъв...

Прочитане на целия коментар
дебат... При това без елементарни познания заишсторшята на ЕС. Само лично мнение.

_____

Γνώθι Σεαυτόν
 
Преглед на профил Оракулът от Делфи Рейтинг: 418 Неутрална
11 окт 2014 18:32 7
- +Оценка
+1

Извинявам се, някакъв проблем с клавиатурата имам... Очевидни са "правилните" думи. Съжалявам.

_____

Γνώθι Σεαυτόν
 
Преглед на профил klimentm Рейтинг: 4309 "Да"
13 окт 2014 04:13 8

Най малкото регулациите не трябва да взимат превес над стимулите.

_____

klimentm
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап очаквайте обобщение на дебата и тезите на участниците.

Още по темата

Икономиите срещат нарастваща съпротива в еврозоната

Критиците на германската икономическа политика в региона набират сили

Има ли място за маневри при прилагането на бюджетните правила в ЕС

Париж иска разхлабване на фискалната дисциплина, но германският канцлер Ангела Меркел не позволява

Българският суперкомисар

Кристалина Георгиева получи много по-отговорен пост и власт в бъдещата Европейска комисия