С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Основни тези - Ще се изравнят ли разликите между различните региони на ЕС чрез стимули за конкуренцията? 

Снимка

Да

Кирил Аврамов

политолог, преподавател в НБУ

Независимо, че използването на стимули е противоречива техника в областта на публичните финанси, считам, че използването им на ниво Европейски съюз е оправдано, особено когато става дума за насърчаването на конкуренцията с цел минимизация на разликите в развитието на отделните европейски региони.

Заключителна теза Основна теза
Снимка

Не

Мария Неева

икономист

Основният проблем, характерен за всички форми на субсидиране, дали чрез европейски фондове или със средства от националния бюджет, е липса на необходимото знание за адекватна промяна. Нобеловият лауреат Ф.А.Хайек засяга този проблем в статията си "Използването на знанието в обществото".

Заключителна теза Основна теза

Резултати от гласуването на този етап

27%17 гласа
 Благодарим за вашия глас!
73%47 гласа

Десислава Лещарска

Модератор
Един от най-важните ресори в новата Европейска комисия – този по въпросите на бюджета, беше поверен на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. По време на тричасовото й изслушване през октомври Геогриева каза, че новата комисия ще работи повече за увеличаване на конкурентоспособността и намаляване на пропастта между най-заможните и най-бедните региони в ЕС. "Повече конкурентоспособност, по-малко неравенство", описа еврокомисарят принципа, който ще следва. Тя посочи, че ЕС ще стимулира конкурентноспособността и ще се бори с неравенството не само чрез кохезионната си политкика, но и чрез други инструменти: програми за предприемачи и фермери, "Еразмус +" и други. Тя допълни, че и в момента 80% от парите отиват в 25% от най-бедните региони в евросъюза.

Погледната под по общ ъгъл темата повдига въпроса дали наистина чрез стимули за конкурентноспособност и начина, по който ги прилага ЕС, ще се изравнят разликите между различните региони на ЕС. Или точно обратното – пропастта между бедни и богати ще се задълбочи. Темата е много важна, защото редица анализи сочат, че кризата в действителност е засилила различията между отделните държави и региони в рамките на евросъюза, а негативните ефекти са нанесли най-тежък удар на "изоставащите". Пазарните механизми може да се окажат недостатъчни за фирми или сектори в отделни региони да реализират потенциала си. Пазарът съвсем естествено се насочва там, където има най-голяма възвращаемост, а тя не е в най-бедните региони. Ако тази система се прилагаше и от началото на 80-те г. е много съмнително дали страни като Испания щяха да наваксат огромата пропаст между тях и богатия север. От друга страна изкуствените стимули - т.е. наливането на пари за "административен капацитет", "конкуретноспособност" всъщност пречат на реформите и конкуретноспособността, защото създават изкуствено усещане, че инвестиции има. По този начин често резултатът е потъването на европейски пари в нечии консултантски джобове.

Оставяме анализа на участниците в новия онлайн дебат на "Капитал", а вие може да подкрепите едната или другата теза с гласа си в следващата седмица.
Снимка

Кирил Аврамов

Позиция Да
Независимо, че използването на стимули е противоречива техника в областта на публичните финанси, считам, че използването им на ниво Европейски съюз е оправдано, особено когато става дума за насърчаването на конкуренцията с цел минимизация на разликите в развитието на отделните европейски региони. Стимулите, особено що се касае до тези, насочени към повишаването на конкурентоспособността на отделни сектори на националните икономики са позитивен инструмент в търсенето на конвергенция в развитието на различните региони на Европа. Икономическата и социалната криза ясно демонстрираха дивергентните траектории на развитие на "центъра" и "периферията" на ЕС и доказаха, че неравномерното развитие е "цъкаща бомба със закъснител", която нанася тежки щети по отношение на кохерентността на Съюза. В допълнение можем да посочим, че кризата не само демонстрира различията, но и ги усили, като негативните и ефекти се усещат много по-тежко в "изоставащите" региони, отколкото при "отличниците". С други думи, липсата на намеса би довела до по-нанатъчна дивергенция и "влизане в спирала надолу", при която по-слабо развитите региони ще продължат да се "отдалечават" от "центъра" и техните икономически и социални проблеми ще продължат да се задълбочават. Докато конкурентоспособните региони подобряват своите резултати влизайки в т.нар. "virtuous cycle" («добродетелен кръг»), "изоставащите" се завъртат в противоположния "порочен" цикъл.

Критиците на идеята за интервенция, с цел предотвратяването на движението на Европа на "много скорости", посочват, че стимулите не са най-ефективната форма за подкрепа и вероятно те не постигат целта си, но същевременно забравят да ни кажат каква алтернативна рецепта за справяне на опасния проблем с неравенството ни предлагат. Моето предположение е, че те биха ни предложили...повече пазар. Но, не бива да забравяме, че стимулите се използват като инструмент за корекция на т.нар. "пазарни провали", при които чисто пазарните механизми не успяват да компенсират определени дефицити - в случая, липсата на възможност на фирми и цели сектори на националните икономики в по-слабо развитите региони да развият своят капацитет и конкурентоспособност и успешно да се конкурират в съответните сектори. Оставени абсолютно сами да се справят с този проблем, фирмите и секторите, едва ли ще успят да разгърнат своя капацитет в посока "интелигентен" растеж и устойчиво развитие в среда, която не позволява инвестиции в иновации и няма да успеят да създадат нови работни места, генерирайки устойчив икономически растеж.

Стимулите сами по себе си, не бива да се разглеждат като панацея по отношение на разликите между европейските региони, защото те са само част от арсенала за справяне с тежки и комплексни проблеми свързани с качеството на институционалната среда, макроикономическата стабилност, инфраструктурата, образованието и здравният статус на населението в различните региони. Всички тези фактори предопределят размера на пазара, неговата ефективност и способност за иновации, а оттук и потенциала за иновации, "умни" специализации и гъвкавост по отношение на технологични промени. С други думи, стимулите биха били полезни в процеса на намаляването на междурегионалните разлики, само, ако те са съпроводени с мерки по отношение на подобряването на всички гореизброени фактори, които имат пряко и измеримо отношение към конкурентоспособността на регионите на ЕС.
Снимка

Мария Неева

Позиция Не
Основният проблем, характерен за всички форми на субсидиране, дали чрез европейски фондове или със средства от националния бюджет, е липса на необходимото знание за адекватна промяна. Нобеловият лауреат по икономика Ф.А.Хайек засяга този проблем в статията си "Използването на знанието в обществото", като посочва, че цялото налично знание е разпръснато и всеки отделен индивид притежава само малка частица от него. В конкретния случай се осъществява разпределение на средства за различни региони и сектори, а за да бъде ефективно това, е необходимо огромно количество информация. Всеки регион има специфични особености, продиктувани от множество фактори, които оказват влияние, и е наивно да мислим, че може да се събере на едно място цялата тази информация и да се предвидят всички възможни променливи. Опитът за намаление на различията между регионите особено чрез еднакъв подход във всеки от тях (чрез финансова помощ) не може да доведе до еднакви резултати. Изразходването на повече пари невинаги означава растеж. Съответно различните проблеми изискват различни подходи за решаването им.

Средствата от европейските фондове са на практика предоставен ресурс за подобряване на икономическото състояние на държавите и намаляване на различията между равнищата на развитие на отделните региони със специално внимание към най-необлагодетелстваните. Основна предпоставка за ефективно управление на тези средства е наличието на работещи институции, т.е. качествено правораздаване, върховенство на закона и администрация в оптимален размер. Доказателство, че тези предпоставки липсват у нас или не са необходимото ниво, са не само докладите и изследванията, но и прекратените процедури – например "Технологична модернизация" по Оперативна програма "Kонкурентоспособност", финансираща технологични паркове. Общият процент на приключилите договори за безвъзмездна финансова помощ по първата приоритетна ос на програмата е изключително нисък – приблизително 5% от всички договори.

Дори да приемем, че през следващия програмен период администрацията ще се справи с тези недостатъци и средствата от фондовете се усвояват по-ефективно, остават проблемите, свързани с преразпределението на ресурси. За да получат съфинансиране, предприятията трябва да отговарят на определени условия и да покрият дадени критерии, т.е. те израходват ресурси (на данъкоплатците), за да отговорят на административни изисквания. Следователно се променя приоритетът на фирмите. В нормална среда всеки търговец се стреми да произведе продукт (или услуга), който да се хареса на възможно повече потребители. Когато обаче е наличен административно разпределян ресурс, фирмите вече започват да работят, за да изпълнят условията на регулаторния орган, отпускащ средствата, а не желанията на потребителите, които всъщност би трябвало да са на преден план.

Подпомагането с ресурси дадена фирма или отрасъл с цел постигане на определени резултати, които не биха се случили без тази помощ (или поне в същото време), създава предпоставки за погрешни изводи и оценки не само на бенефициента, но и на всички останали участници в икономическите процеси.

Резултати от гласуването на този етап

27%17 гласа
 Благодарим за вашия глас!
73%47 гласа
Този етап е приключил

5 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил Kaloyan Рейтинг: 488 Неутрална
18 ное 2014 10:25 1
- +Оценка
-1 +9

Въпросът ми се струва е зададен твърде общо. Какво означава конкретно "стимули за конкуренцията"?
В отговорът на г-жа Неева има фактологични грешки - Технологична модернизация е програма, която не е насочена към технологични паркове. Също така 5% приключили проекти е може би към днешна дата, останалата част все още се изпълняват. По-добър индикатор би бил канселирани проекти (вкл. отказали се бенефициенти).
Ако двамата гости разглеждат основно Структурните фондове като форма на субсидиране, нека не забравяме, че вътре в тях има рзлични методи - от грантово финансиране до финансови инструменти като Джереми. Не бива да слагаме всичко под общ знаменател

 
Преглед на профил ancho66 Рейтинг: 381 Неутрална
18 ное 2014 11:03 2
- +Оценка
-2 +4

България взима най-големия си еднократен заем за последните 12 години - в понеделник в Министерството на финансите се подаваха оферти от банки за мостов кредит от 1.3 млрд. евро (2.54 млрд. лв.).
Така е понеже олигарсите вилнеят в държавата както си искат и източиха банката КТБ. Това би могло чрез контрол много лесно да се предотврати, но олигарсите притежават контролните органи. Политиците биха могли да им развалят играта, сравнително лесно, но не го правят.
НЕИМОВЕРНО много по-трудно от това е да се прави принадена стойност. Само чрез нея могат да се изравнят регионите. Не се прави лесното, а се мисли как да стане трудното и невъзможното. Налива се в бъчвата. Затварят си очите и не вицдат, че тя има дупка и от там изтича винаги повече (в интерес на олигарсите), отколкото се налива от народа и ЕС чрез програми за разтеж.

 
Преглед на профил mitko.dedov Рейтинг: 541 "Не"
18 ное 2014 21:19 3
- +Оценка
-4 +15

Е, каква ще е тази конкуренция, при която единият е поставен в по-благоприятно положение, получавайки субсидията?! Нали конкуренция означава да се справиш сам с условията на пазара, да предложиш по-добро пазарно решение, при по-ниски разходи, с по-висока добавена стойност, отколкото другите!
Трябва да се сложи ясна граница кое е работа на държавата, която аз наричам „отнемател на доход“, и кое е в ръцете на частната инициатива! Опитите ЕС да се отдалечи от либералната идея за свободен пазар без такси и мита, при ниски данъци, е вредна за самия ЕС. Отслабва го, а предвид апетитите на това недоразумение Русия го поставя в още по-лошо положение.

_____

"Socialism is a philosophy of failure, the creed of ignorance, and the gospel of envy, its inherent virtue is the equal sharing of misery." Winston Churchill
 
Преглед на профил plamen_hristov Рейтинг: 8 Неутрална
29 ное 2014 12:51 4
- +Оценка
+3

Присъединявам се към коментара на Kaloyan и искам да добавя още, че "стимули за конкуренция" може да работят когато има пазар - колкото по-голям пазар, толкова по-добре.
В тази връзка можем да си зададем въпроси:
Познаваме ли Европейския съюз, към който сме се присъединили?
Какви са неговите региони, с които можем да се сравняваме?
За да подпомогна отговорите, мога да посоча примера с "La Grande Région", който обхваща земи на западна Германия, северна Франция и източна Белгия, както и целия Люксембург:
http://www.granderegion.net/fr/grande-region/index.html
Организацията на региона между четирите държави е институционализирана и си има "къща" в Люксембург с адрес, който може да се намери на горния сайт.
Ако погледнем картите, се вижда, че земите на региона са бивши- "спорни" в миналото, за които са се водили войни.
Обединението е започнало някъде през 60-те години на миналия век, веднага щом ползите от Римския договор са били забелязани.
Сега и четирите държави имат полза от това, като в Люксембург тя е много голяма. Тук има голяма група работници и служители, които са граждани на една страна, но работят в друга - най-вече в Люксембург. Наричат ги "фронталие". Никой не ги кара да идват - те сами го правят, като магистралата между Люксембург и Белгия...

Прочитане на целия коментар
сутрин и вечер прилича на Цариградско шосе по натовареност:)
Според мен, местните политици, като са видели ползите, са започнали работа по "Шенген" - който е договор за административно-полицейско сътрудничество и само подчертава ползите от преди това постигнато икономическо взаимодействие, а не обратното.
Вярно е и нещо друго - в последните дни се заговори за "икономически Шенген", който да обхване целите Германия и Франция. Това е нещо съвсем различно от първия процес, макар и вдъхновен от него.
Гледам, Петрич, също както Шенген, е близо до мястото, в което се събират три граници. Много бих се радвал да имаме "Петричко споразумение"- ще бъде яко:)
След това, като стане пазара по-голям...

 
Преглед на профил selfmade Рейтинг: 381 Неутрална
5 дек 2014 19:31 5
- +Оценка
+1

Разликите между различните региони в ЕС ще се изравнят точно толкова, колкото се изравнят разликите между различните региони на България и метрополията. Когато цялото население на ЕС се концентрира в Лондон, Париж и Берлин (за Париж даже не съм сигурен), всичко наистина ще се изравни - със земята.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап очаквайте мнението на гост експерт в дебата. Очакваме мненията ви във форума и анкетата.

Още по темата

Все още Обединено кралство

Шотландия реши да остане във Великобритания. Но нищо няма да е същото

Как еврофондовете потопиха кмета на Венеция

Джорджо Орсони и десетки други са арестувани във връзка с финансиран от ЕС проект след антикорупционно разследване