С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Защита на тезите - Ще се изравнят ли разликите между различните региони на ЕС чрез стимули за конкуренцията?

Снимка

Пропастите бяха засилени от глобалната криза

Кирил Аврамов

Пропастите между пост-индустриален и развит "Север" и "догонващ" и сравнително неразвит и беден "Юг", както и динамичен "център" и анемична "периферия" бяха засилени от глобалната криза от 2008, а не обратното.

Заключителна теза Основна теза
Снимка

Разликите между регионите са напълно естествени

Мария Неева

Неравенството и различията между регионите в Европейския съюз обикновено се разглеждат като най-голямото зло, с което трябва да се борим по всякакъв начин, за да се достигне целта – равенство.

Заключителна теза Основна теза

Резултати от гласуването на този етап

23%5 гласа
 Благодарим за вашия глас!
77%17 гласа

Десислава Лещарска

Модератор
Две трети от гласовете в дебата "за" и "против" стимулите за конкурентноспособност са в подкрепа на тезата, че субсидиите няма да допринесат за изравняването на разликите в отделните региони на ЕС, каквато на теория е тяхната цел. Аргументите в тази посока са, че конкуренция все пак означава да се справиш сам с условията на пазара, да предложиш по-добро пазарно решение, при по-ниски разходи, с по-висока добавена стойност. Същевременно финасновите стимули не винаги водят до реална промяна на средата и създават изкуствени условия, чието разпадане може да влоши положението на даден регион или предприятие.

Една трета от гласувалите все пак са на мнение, че да се разчита само на пазарните механизми и саморегулацията е наивно, както и че то никога няма да работи в полза на "изоставащите" региони. Преди края на дебата публикуваме заключителните тези на нашите участници, а до края на седмицата може да гласувате в подкрепа на един от двамата.
Снимка

Пропастите бяха засилени от глобалната криза

Кирил Аврамов

Позиция Да
Пропастите между пост-индустриален и развит "Север" и "догонващ" и сравнително неразвит и беден "Юг", както и динамичен "център" и анемична "периферия" бяха засилени от глобалната криза от 2008, а не обратното.

Нещо повече – на базата на чудесни данни от 2013 и 2014 г. ясно можем да видим процес на т.нар. "клъстеринг" на различните държави-членки, съответно региони, в поне шест "клъстера" на развитие, които географски погледнато ни връщат към един шаблон, познат ни от времената непосредствено преди Първата световна война. Ако това не е доказателство за наличието на "Европа на много скорости" – здраве му кажи!

С други думи, свидетели сме на увеличаваща се дивергенция в траекториите на развитие – точно обратното на очакваният и благоприятен за Съюза процес на конвергенция. В допълнение ще припомня, че именно безпрецедентната криза в рамките на ЕС, която имаше привидно сходен аналог само с динамиката на Голямата депресия от 1929 г., "удари" най-силно именно "периферията", а не толкова "центъра" на Европа. Времето за възстановяване на различните региони на ЕС ще бъде различно и липсата на интервенция в посока стимулиране на "изоставащите" само ще задълбочи проблемите свързани със силно влошената социална атмосфера и ярката политическа радикализация в "периферията". А това са все проблеми, които имат потенциала да се завърнат като бумеранг в посока "отличниците" и да накърнят идеята за единство и цялост на Съюза.

Моят опонент се позова на "австрийците" и не предлага друга алтернатива освен пазар, пазар и... повече пазар без да се отчита реалната икономическа и социална обстановка и то точно, както нейните "гурута" – без да ни предлага никаква друга работеща алтернатива. С други думи, забравете за намеса, стимули или корекции – "в дългосрочен план, пазарът ще се саморегулира"....с магическата мантра ще изчакаме нещата да си дойдат на мястото...вече почти декада. Déjà vu, както се казва. В тази връзка ще си позволя да припомня безсмъртната ирония на Джон Мейнард Кейнс от 1923 г., а именно, че "в дългосрочен план всички ние ще сме мъртви". Докато изчакаме саморегулацията да свърши сама работата, може да се окаже, че няма кого да регулира. В заключение ще отбележа, че пазарът и иновациите съвсем естествено се концентрират само там, където има и добра и стабилна възвръщаемост на инвестициите и това естествено не е "периферията" на ЕС. Е, как тогава да очакваме, че фирмите в по-слабо развитите региони ще започнат иновативно, устойчиво предлагане на стоки и услуги с висока добавена стойност без наличието на каквито и да е стимули?

За да не бъда обвинен в едностранчивост, отново ще акцентирам върху фактът, че стимулите сами по себе си не са панацея и единствено средство за справяне с неравенствата. Те могат да дадат своят положителен ефект само в комбинация с усилията по увеличаване на качеството на институциите (разбирай законност в нашия слуичай), ефективността и размера на самите пазари, тяхната гъвкавост и потенциал за абсорбция на иновации, както и преди всичко усилията свързани с подобряването на образователния и здравен статус на населението в съответните "изоставащи" райони.
Снимка

Разликите между регионите са напълно естествени

Мария Неева

Позиция Не
Неравенството и различията между регионите в Европейския съюз обикновено се разглеждат като най-голямото зло, с което трябва да се борим по всякакъв начин, за да се достигне целта – равенство. Има значиение обаче, дали равенството ще е по отношение на изначалните условия на средата, в която започва конкурирането между фирмите и регионите, или ще бъде равенство в резултатите. Вторият вариант е пагубен за икономическото развитие.

В икономическата теория сред условията за икономическо развитие се поставя и институционалната среда – работа на администрацията, правораздаване и правоприлагане. Когато институциите в даден регион са деформирани (раздута администрация например), каквито и стимули да се създадат за бизнеса, резултатите също ще бъдат деформирани. Обратно, ако в даден регион бизнесът може да разчита на защита на правата си на собственост, на работещи институции, на качествено правораздаване, то единственото, от което ще зависи представянето на даден икономически субект на пазара, ще са умението му да се конкурира успешно и възможността да предалга на потребителите ценни за тях стоки или услуги. Тогава няма да има и нужда от субсидиране. По-лошото е, че когато ги няма тези основни предпоставки, изразходването на средства за стимулиране на конкурентоспособността по различни начини, не дава резултат.

Седемте оперативни програми за периода 2007-2013 година, насочени към различни проблемни области, разпределят ресурси за подобряване качеството на околната среда, за технологична модернизация в малките и средните предприятия, развитие на регионите и т.н. Вместо изразходването на тези средства да намали разликите между областите в страната, социално-икономическото раздалечаване продължава (засега), по-специално между столицата и останалите области. Става ясно, че само чрез подобряване на инфраструктурата или чрез подпомагане на фирми за закупуване на нови машини няма как да се случат реални промени в средата. След приключване на програмите и след прекъсване на потока паричен ресурс най-явно се усеща изкуствено създаденото чувство за просперитет. Отрезвяването води до паника и искания за още субсидиране, превръщайки се в безкрайна поредица. Дали паркът е по-красив и поддържан или на централния площад в града има фонтан, едва ли ще бъде от значение за инвеститор, който не може да разчита на качествено правораздаване и работеща администрация.

Важно е да се помни, че разликите между регионите са напълно естествени и вместо да се опитваме да ги уеднаквяваме, по-ефективно би било да се помисли как това, което отличава един регион от друг, да се превърне в негово конкурентно предимство. Просперитетът е налице, когато има конкуренция и най-добрият е периодично изместван от още по-добър.

Европейските фондове за България на практика представляват изливане на пари в бездънна яма, поради липсата на базови условия за бизнеса – качествено правораздаване, върховенство на закона и администрация в оптимален размер. Ако са налице тези фактори, всички икономически субекти, които се справят ефективно, ще го правят и без помощ от фондове и субсидии, а различията ще са плод на по-доброто представяне на едни спрямо други.

Резултати от гласуването на този етап

23%5 гласа
 Благодарим за вашия глас!
77%17 гласа
Този етап е приключил

4 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил daskal1 Рейтинг: 4384 Неутрална
15 дек 2014 18:35 1
- +Оценка
+4

Това е добра позиция потвърдена с изследванията наградение с много Нобелови награди по икономика ( Джеймс Бюкакан, 1986; Роналд Созе, 1991; Робер Фогел и Дъглас Норт 1993; Кидланд и Прескот 2004 и т.н.), както и сравненията на капиталистическите (не преходни икономики) икономики на Латинска Америка с развитите страни: "В икономическата теория сред условията за икономическо развитие се поставя и институционалната среда – работа на администрацията, правораздаване и правоприлагане". Спазването на закона и равенството пред него безспорно са определящи за функционирането на нормално общество и икономика.

 
Преглед на профил sheldoncooper Рейтинг: 395 "Не"
15 дек 2014 23:40 2
- +Оценка
-3 +3

Не. Защото субсидиите никога не са били добра идея по какъвто и да било повод.

 
Преглед на профил kirka80286 Рейтинг: 794 "Не"
16 дек 2014 01:33 3
- +Оценка
-3 +1

До коментар [#2] от "sheldoncooper":

Тотално.

_____

"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times
 
Преглед на профил glog Рейтинг: 672 Неутрална
21 дек 2014 06:47 4
- +Оценка
-1 +2

Проблемът, който се разглежда, е много сложен за един такъв експрес-дебат. Всъщност няма как в рамките на една-две страници А4 текст не само да се кажат, но и да се докажат причините за това, че само с едни пикливи субсидии изравняване няма как да стане. Затова аз ще се спра само на две обобщени причини, които са валидни за ЕС, в който държавите ще се разглеждат като региони.

Първата е в естествените различия на обективните, независещи от хората условия. Едни региони имат нефт и газ, а и изобилна водна енергия, богата природа, плодородна почва, през тях минават големи земни или водни магистрали и така нататък, а другите нямат нищо подобно. Това поражда такива различия, каквито никакви субсидии не могат не само да премахнат, но и сериозно да ги намалят.

Втората група причини са създадени от човека. Сегашните граници на държавите в ЕС са до голяма степен условни. Защото са проницаеми за движението на хора, култура, идеология, стоки и пари (капитали). Но тази проницаемост е така регламентирана, че вместо да изравнява в материалната сфера различните региони (държави), тя води до увеличаване на различията.

Да вземем например проницаемостта за преминаването на хората. Регламентът е: Държавите нямат право да спират никого от тези, които искат да я емигрират в други държави, но не са длъжни да приемат всички, които иска да имигрират в тях. И тъй като на богатите вече държави им са необходими квалифицирани, предприемчиви и...

Прочитане на целия коментар
високообразовани специалисти, но не са им необходими бавноразвиващи се или необразовани и неквалифицирани аутсайдери. а условията в богатите държави са по-привлекателни от тези в бедните, квалифицираните кадри, за които бедната държава е инвестирала десятки хиляди долари, за да станат такива, вместо да работят в държавата, която ги е създала такива и да ѝ върнат направените за тях инвестиции, емигрират в богатата държава, където създават материални ценности, без богатата държава да е направила дори цент инвестиции за тяхното създаване като производители на някакви научни, художествени или материални ценности. А това си е чиста проба некомпенсирано преливане на национален доход от бедните държави към богатите. И, ако не се лъжа, само в областта на професионалния спорт подобна тази въпюища несправедливост е избягната.

Подобни ограбвания на бедните държави от богатите могат да се докажат не само при регламентирането на правилата за проницаемост на границите за хората. Такова ограбване става при всички видове прониквания през границите между държавите на ЕС. Но едва ли точно тук е правилно и удобно да правим това.

Подобни невидими ограбвания на бедните държави и региони от богатите, регламентирани от СТО, съществуват навсякъде по планетата. Поради това в Африка например общата сума на материалните стойности, влизащи там като помощи, субсидии и заеми за година, са значително по-малко от тези, които излизат от там за същото време. Поради което вместо да намалява, относителната бедност на Африка спрямо Северна Америка например, се увеличава.

à è ѝ ò „” – ≪≫

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап ще публикуваме обобщение на дебата и тезите на участниците.

Още по темата

Все още Обединено кралство

Шотландия реши да остане във Великобритания. Но нищо няма да е същото

Как еврофондовете потопиха кмета на Венеция

Джорджо Орсони и десетки други са арестувани във връзка с финансиран от ЕС проект след антикорупционно разследване