С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Защита на тезите - Защита на тезите - свобода, сигурност и балансът между тях

Снимка

Да не подценяваме сигурността в името на свободата

Момчил Дойчев

Дискусията "Свобода или сигурност" би била безпредметна, ако не осъзнаем, че всъщност въпросът е друг. И той е за това как да се регулира балансът между тях така, че цивилизованите общества да отговорят на съвременните предизвикателства и заплахи.

Основна теза Защитна теза
Снимка

Ограничаването на основните ни свободи е неоправдано

Ружа Смилова

Едно по-нататъшно ограничаване на свободите ни не само не е необходимо за по-ефективното гарантиране на сигурността ни но и най-вероятно би допълнително заплашило и свободите ни. Затова такова ограничаване на основните свободи е неоправдано.

Основна теза Защитна теза

Резултати от гласуването на този етап

35%12 гласа
 Благодарим за вашия глас!
65%22 гласа

Мартин Димитров

Модератор
В предишните два кръга от дебата видяхме три интересни гледни точки по темата за крехкия баланс между свободата и сигурността в Европа след началото на бежанската криза и атентатите. От една страна станахме свидетели на изграждането на тезите на Ружа Смилова и Момчил Дойчев.

От друга, гост-експертът в лицето на бившия посланик в Багдад и настоящ експерт по въпросите на сигурността в БАН Валери Рачев описа ситуацията като "ескалиращ комплексен проблем на националната сигурност". Рачев описа многопластовата концепция за сигурността - както класическите концепции за национална сигурност, така и модерната концепция за "секюритизация" на все повече аспекти от живота ни. Експертът заключи, че "рискът за националната сигурност не е функция толкова на заплахата, колкото на собствената уязвимост [на държвата]". Предупреждението към България е ясно - противникът винаги напада най-слабото звено на системата първо, а в случая на НАТО и ЕС това може да се окаже нашата страна.

Тук можете да видите и дискутирате защитните позиции на основните тези. Гласувайте и коментирайте до 24 януари, когато ще бъде обявен крайния победител в дебата.
Снимка

Да не подценяваме сигурността в името на свободата

Момчил Дойчев

Позиция Да
"Тогава изглежда вероятно, рекох аз, че тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство." ( Платон)

Дискусията "Свобода или сигурност" би била безпредметна, ако не осъзнаем, че всъщност въпросът е друг. И той е за това как да се регулира балансът между тях така, че цивилизованите общества да отговорят на съвременните предизвикателства и заплахи. Освен това аз мисля, че е важно да се посочат и практически мерки, които биха повишили равнището и на свободата, и на гражданската сигурност. С други думи въпросът е не свобода или сигурност, а как да се направи така, че и свободата да бъде гарантирана, и сигурността на гражданите повишена. Това е особено наложително в съвременната епоха на глобална несигурност и на терористични покушения против свободата.

Напълно съм съгласен, че "не можем да се радваме на свободата си без някакво задоволително ниво на сигурност, което да ни позволява да упражняваме свободата си смислено", че "свобода в постоянен страх … надали е особена ценност". (Ружа Смилова)

Наистина е притеснително ако гражданските свободи се ограничават в името на по-голямата ни сигурност. Балансът между свобода и сигурност ще се наруши, ако вследствие на терористични заплахи, ограничим свободата като увеличим мерките за сигурност. Без съмнение е така. Но въпросът е: Какъв е настоящият баланс между свобода и сигурност? Дали той е задоволителен, щом с появата на не толкова неочаквани и не толкова огромни заплахи като бежанска вълна и терористична заплаха в центъра на Европа се разпада пред очите ни?

Очевидно настоящият баланс е нарушен, щом в името на свободата са били рязко занижени мерките за сигурност – И атентатите в Париж, и събитията в Кьолн и други немски градове потвърждават този извод.

Но как да стане така, че да се възстанови този баланс в новата ситуация на световна почти тотална несигурност? Смятам, че относителната тежест на сигурността неминуемо трябва да нарасне. Разбира се, не и за сметка на съответно ограничаване на основните свободи!

Как да се постигне това?

Според мене необходимо е търсене на нов баланс между свобода и сигурност.

Търсенето на такъв нов баланс между свобода и сигурност според мене не дава "погрешна картина както на ситуацията, в която се намираме, така и на необходимите за преодоляването й решения", както смята Ружа Смилова.

Напротив!

Това не означава, че трябва да профанизираме проблема така, както правят обикновено политиците – щом искаме повече сигурност – искаме повече права за осигуряващите сигурността и съответно ограничаване на гражданските права. Така бихме стимулирали произвола на същите тези "осигурители" и не бихме решили проблемите, свързани със сигурността на гражданите. Но при нас наследството на комунизма е оставило превратна представа - не държавната сигурност да обслужва гражданите, а обратно – гражданите да обслужват държавната сигурност.

За мене новият баланс ще се реши по-скоро като се търси отговор на стария въпрос "Кой да контролира контролиращите (овластените да пазят сигурността на гражданите)?", а не като се предлага да се запази сегашния "баланс".

Това в никакъв смисъл не означава ограничаване на гражданските свободи, нито към тези, спадащи към т.нар. "неотчуждаеми права", нито към останалите. Смятам, че трябва да преодолеем ултралибералната мантра за "неограничената свобода", която всъщност доведе до проблеми именно със сигурността на гражданите в Европа. Трябва да преодолеем мантрата, че може да има права без отговорности и свобода без ограничения. Това е пряко свързано с тежки въпроси като:

Как да гарантираме правото на живот, когато днес е толкова лесно то да бъде отнето? Как да гарантираме правота на сигурност, което е не по-малко неотчуждаемо, отколкото останалите "неотчуждаеми права"?

Правото на сигурност очевидно е било занемарено именно уж в интерес на правата и свободите на гражданите. Това право е пряко свързано със задълженията на държавата да осигури това право. Очевидно държавата не се е справила достатъчно добре с тази задача. Трябва да видим по какви причини.

Дали защото липсват достатъчно права и прерогативи на осигуряващите сигурността, както се твърди? Според мене проблемът е не толкова в липсата на права, колкото на задължения за представителите на силовите държавни институции, както и запазената и дори разширена тяхна безконтролност. Да си спомним как непосредствено след краха на комунизма, под ръководството все още на БКП, бяха разградени всички контролни механизми, следящи службите за сигурност, следствие и прокуратура да не злоупотребяват с власт. Наистина това бе еднопартиен контрол в интерес на комунистическата партокрация, но и досега не са създадени ефективни механизми за демократичен контрол.

Но не само държавата, държавните институции, администрацията и политиците са виновни. Виновни са и гражданите. Защото те също имат не само права, но и задължения. И именно задълженията на гражданите към държавата бяха занемарени и това доведе до кризата и нарушения баланс между свобода и сигурност. Впрочем задълженията на гражданите са не само към тяхната сигурност, но и към тяхната свобода. Радой Ралин прекрасно го е казал:

"Свободата е като хляба./Всеки ден се замесва,/изпича, изяжда./Свободата трябва/всеки ден да е прясна…Засяда на гърлото/ вчерашния хляб,/подарения хляб./ Хляб наш насущний дай си го сам."

В случая с България гражданите трябва да отвоюват непрекъснато държавата от посткомунистическата олигархия, съюзена с организираната престъпност, масовата духовна бедност, глупост, поданичество, интелектуален мързел, некадърност, алчност, омраза, завист, безсмислие…

Европа трябва да намери ново вдъхновение отвъд мантрата на непрекъснатото потребление на все по-недостигащи материални блага, забравяйки, че силата на нашата цивилизация е не в потреблението, а в творчеството и духовното неспокойствие. Европа трябва да осъзнае, че незащитени и неосигурени свобода и демокрация не струват и пукната пара.

Какво предлагам? Решения по две направления – към държавните институции и гражданските организации. По отношение на държавните институции: Първо създаване на нови механизми за взаимен контрол между трите власти. Очевидно ключов проблем тук създава преди всичко съдебната власт, която "не е власт в същинския смисъл на думата". В нашата ситуация съдът е най-слаб и беззащитен – той е зависим явно не само от изпълнителната власт, но и от прокуратурата, която е организирана все още по сталинския пирамидален модел. Този модел трябва да се преобърне - съдът, а не държавното обвинение следва да има приоритет. Очевидно е, че партийно-политическите квоти във ВСС и другаде са контрапродуктивни. Подборът и изборът на съдии трябва да се извършва от професионалисти, а не от "гнили ябълки", които сега явно преобладават. Впрочем, това се отнася и до полицията, следствието и прокуратурата.

По отношение на гражданската активност използвам предложението на Пиер Розанвалон за контрадемокрацията, но преобръщайки неговия смисъл. Необходимо е създаване на граждански недържавни институции, включително в сферата на сигурността, които да ограничават възможността за произвол на призваните на бранят свободата и демокрацията държавни институции. Не толкова чрез противопоставяне и протест, а чрез регламентиран контрол. В нашата ситуация често става дума за незаконно "приватизирани" от упражняващи власт в държавните институции чиновници – най-вече в изпълнителната власт, МВР, ДАНС, следствието и прокуратурата. В редица демократични страни някои от тези институции са приватизирани напълно легално – напр. затворите. Но, както предложи наскоро Кристиян Таков, държавното обвинение също може легално да се приватизира. Това за нас е все още в сферата на научната фантастика. По-възможно е да се създаде паралелно гражданско обвинение с контролни функции към самата прокуратура, което да следи дали: дела се покриват, обвиняват се невинни, но неудобни за властимащите граждани, прикриват се престъпления и пр. По този начин на монопола на държавните прокурори ще се противопостави паралелно гражданско обвинение към самата прокуратура.

Тоз подход може да се приложи и към други силови държавни институции – напр. МВР, ДАНС, НСО.

Така на сега съществуващото непокътнато от тоталитарния модел всевластие на представителите на държавната сигурност и обвинение трябва да се противопоставят граждански организации, гарантиращи обществената безопасност от държавен произвол.

Така според нас може да се гарантира в много по-голяма степен и свободата , и сигурността на гражданите. И няма да е възможно свободата, изродила се в свободия и произвол да се превърне в тирания и робство, както предупреждава Платон преди две хилядолетия и половина…
Снимка

Ограничаването на основните ни свободи е неоправдано

Ружа Смилова

Позиция Не
Въпросът, който дебатираме, е дали е оправдано ограничаването на личните свободи в ЕС в името на сигурността. Признавайки, че е необходимо адекватно ниво на сигурност за ефективното упражняване на конституционно гарантираните ни основни свободи, аз аргументирах позицията, че едно по-нататъшно ограничаване на свободите ни не само не е необходимо за по-ефективното гарантиране на сигурността и основните ни свободи, но и най-вероятно би допълнително заплашило и двете. Затова такова ограничаване на основните свободи е неоправдано.

Доцент Дойчев защитава обратната теза, като подчертава взаимозависимостта на свобода и сигурност. Той говори за необходимостта, за да бъдат гарантирани свободите ни, да ни се осигури по-голяма сигурност, което пък, от своя страна, може да изисква (вероятно временно – макар това дали става дума за временно или постоянно ограничаване да не е експлицитно посочено в аргумента му) ограничаване на същите тези свободи.

Признавайки, че в даването на допълнителни правомощия на държавата и ограничаване на основните свободи на гражданите има сериозни рискове, доц. Дойчев предлага и своето решение: " създаване на институции на т.нар. контрадемокрация .....граждански недържавни институции, включително в сферата на сигурността, ....създаване на паралелно гражданско обвинение, ....[и] неправителствена организация, гарантираща обществената безопасност от държавен произвол."

На пръв поглед едно такова решение изглежда атрактивно – не е ли наистина най-добре гражданите сами да упражняват надзор над разполагащите с огромни правомощия институции на сигурността, като по този начин гарантират, че тези институции няма да злоупотребяват с тях? Нека забележим, обаче, и огромните рискове, съпътстващи едно подобно решение: вероятността такива неправителствени групи за натиск да се мобилизират в защита правата на непопулярни малцинства или индивиди е нищожна ( особено в страна като нашата, където уважението към права на малцинства и непопулярни индивиди съвсем не е популярна кауза), докато опасността те допълнително да мобилизират репресивните институциите за разправа с такива неудобни малцинства или неудобни индивиди е огромна. Ефектът от подобна мярка би бил допълнително гаранитране свободите на мнозинствата за сметка пълно погазване правата на малцинства и непопулярни индивиди. Не на последно място – каква е легитимността на една виджиланте група да се произнася по въпроси дали са или не са накърнени правата ни от едно или друго действие на държавните институции? Основните права и свободи не може да бъдат гарантирани "на парче" и по осмотрение на една или друга група за натиск. Защитата им е конституционно вменена, основна задача на либерално-демократичната държавата, при провала в която тя губи поне отчасти своята легитимност. Тази легитимност не може да бъде възстановена чрез инструментите на "контра-демокрацията" - които, както сам Пиер Розанвалон подчертава, са реактивни проявления на"негативния суверенитет", способни единствено да де-легитимират даден проект, но никога сами да легитимират друг. Нека напомня също така, че когато основните права и свободи не са равно гарантирани на всички, те се превръщат в привилегии. Проблемът с правата като привилегии е: никак не можем да бъдем сигурни, че винаги ще попадаме в групата на привилегированите. Правовата държава гарантира равни права и равенство пред закона. Полицейската държава, пък била тя смекчавана с избирателните инструменти на "контра-демокрацията", гарантира не права на всички, а привилегии за малцина.

Г-н Валери Рачев настоява за един изцяло нов подход към дискутираната тема, който да се фокусира върху проблемите на националната сигурност. Дори и да се съгласим, че една такава промяна на фокуса е плодотворна за настоящата дискусия, за мен остава неизяснен въпросът, който бяхме призовани да дискутираме -а именно дали е или не е оправдано ограничаването на личните свободи в името на националната сигурност, все едно че този въпрос изобщо не стои. Без никакво съмнение гарантирането на националната сигурност е важно, и приносът на г-н Рачев в дебата по тази тема е значим , но тази важна цел не отменя въпроса дали в нейно име е допустимо да се ограничават конституционно гарантираните ни свободи. Отговорът, който Макиавели дава, въвеждайки в "Принцът" понятието "държавен интерес" ("национална сигурност" се концептуализира в термините именно на "защита на държавните интереси") е, че в тяхно име, за голямата цел на националната сигурност, е допустимо използването на всякакви средства – не просто ограничаването на лични свободи и права, но дори и потъпкване на базови морални норми. Един подобен "реалистки" подход към нашата тема възприема за основна единица на анализ държавата: в него индивидите, с техните интереси, права и свободи напълно изчезват.

Доколкото, обаче, е очевидно, че държавите съществуват заради своите граждани, заради защитата на техните интереси, защитата на държавните интереси не може да бъде напълно нечувствителна по отношение ефекта от тази защита върху самите граждани, техните интереси, права и основни свободи. Затова въпросът за това допустимо ли е ограничаването на основни свободи в името на повече(национална) сигурност, не може да не бъде централен въпрос. Въпрос, на който е наложително да бъде даден ясен и категоричен отговор.

Резултати от гласуването на този етап

35%12 гласа
 Благодарим за вашия глас!
65%22 гласа

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация "Капитал" и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

www.ngogrants.bg Този етап е приключил

2 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил Осия Рейтинг: 693 "Не"
22 яну 2016 15:46 1
- +Оценка
-18 +5

Вече са ни ограничени свободите, с многобройните европейски правила и директиви, дано не посегнат на правото на свободно придвижване.

 
Преглед на профил Калибър Рейтинг: 1137 "Да"
24 яну 2016 22:13 2
- +Оценка
+3

Когато се разрешава свободното влизане на "беглеци" без документи, резултатът е репресиране на свободните движения на членовете на ЕС. В случаят съм съгласен да има ограничения, докато не се разреши основният проблем.
Личностите, създали този проблем, трябва да понесат отговорност за действията си.

_____

Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап очаквайте обобщение на дебата и мненията във форума.

Още по темата