Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Основни тези - Стабилизира ли новият ценови модел електроенергийната система на България?

Снимка

Да

Меглена Русинова

Председател на Българската фотоволтаична асоциация

Невероятното в енергетиката се случи през втората половина на 2015 г. – задлъжнялата НЕК спря да натрупва тарифен дефицит и отчете положителен финансов резултат в размер на 14 млн. лв., като очакванията са, че в края на ценовия период ще отчете и тарифен излишък в размер на минимум 120 млн. лв.

Основна теза Защитна теза
Снимка

Не

Явор Куюмджиев

Депутат от БСП в 42-то Народна събрание и зам.-министър на икономиката и енергетиката (2007-2009 г.)

За да отговорим на въпроса първо трябва да осъзнаем какъв е този ценови модел. В България "пазара" на електрическа енергия и сега е хибриден – състои се от регулирана част и свободен пазар. И в двете му части цените за пренос, дистрибуция и таксата "отговорност към обществото" се регулират от КЕВР...

Основна теза Защитна теза

Резултати от гласуването на този етап

73%33 гласа
 Благодарим за вашия глас!
27%12 гласа

Илин Станев

Модератор
В последните поне десет години над българската енергийна система постоянно тегне някакво усещане за криза. Независимо от конкретната икономическа среда, или пък управление, енергетиката е като черна кутия, която постоянно чака да експлодира. Периодите на спокойствие са кратки, но за сметка на това на всеки една-две години икономиката на страната и потребителите са ударени от шрапнелите на провалени гигантски проекти, неразумно дадени субсидии, неефективно управленски действия, популистки мерки и откровени кражби.

Затова, когато от поемането на мандата си във втората половина на 2014г. ГЕРБ заговориха за реформи имаше съмнение дали това първо не е поредната куха фраза и дали мерките, които предлагаха ще дадат ефект. В общи линии те бяха в три посоки - ограничаване на производството на заводските и топлофикационните когенерации, които произвеждат скъп и излишен ток; преговори за намаляване на цената на произвежданата електроенергия от ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", както и тяхното пълно натоварване, така че да спадне финансовата

тежест на НЕК, която е принудена да изкупва тяхната електроенергия; спиране на новите субсидии за централите на възобновяема енергия и ограничаването им там където е възможно; разпределянето на тежестта за плащането на всички преференциални и дългосрочни договори между всички битови и бизнес потребители (таксата задължение към обществото); и най-важното прехвърлянето на всички приходи от продажбите на българските въглеродни квоти към НЕК за покриване на тарифния дефицит в компанията при изкупуването на електроенергия с преференциални и дългосрочни договори.

Някои то промените бяха доста спорни, но заедно с извънредно въведената такса върху приходите на всички електропроизводителите залегнаха в последния ценови модел на Комисията за енергийни и водно регулиране. Шест месеца по-късно (новият модел заработи от 1 август 2015 г.) е време за оценка. Ефектът от тези реформи ще бъдат дебатирани от Меглена Русинова, председател на Българската фотоволтаична асоциация и Явор Куюмджиев, депутат от БСП в 42-то Народна събрание и зам.-министър на икономиката и енергетиката (2007-2009 г.)
Снимка

Меглена Русинова

Позиция Да
Невероятното в енергетиката се случи през втората половина на 2015 г. – задлъжнялата НЕК ЕАД спря да натрупва тарифен дефицит и в края на годината отчете положителен финансов резултат в размер на 14 млн. лв., като очакванията са, че в края на ценовия период (м. юли 2016г) ще отчете и тарифен излишък в размер на минимум 120 млн. лв. Така, България вече може да излезе от аутсайдерското си място в Европейския съюз на единствена държава без либерализиран пазар на електроенергия, като го въведе през 2016 г., което беше невъзможно при тарифно дебалансиран Обществен доставчик.

Това "чудо" се дължи единствено и само на два фактора – започналата реформа в сектора с промените на енергийните закони през март и юли 2015 г. и новата методика на енергийния регулатор за определяне на цените в сектор "Електроенергетика". Ценово решение на КЕВР от м. август 2015 г. сложи край на трупането на тарифни дефицити, балансира системата, като отчете всички възможности за икономии в държавната енергетика, както и започналата реформа в енергийното законодателство и даде устойчиво, икономически обосновано решение на досега натрупаните проблеми, подготвяйки въвеждането на либерализиран пазар.

Какво се промени с новия модел на ценообразуване?
  • С ценовия модел за първи път се въведе равнопоставеност между Регулирания и Свободния пазар, при заплащане на цена "Задължение към обществото". Формирането й е обективно и прозрачно, по компоненти, включващи не само текущите разходи за изкупуване на енергия по дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия (ДДИЕЕ), високоефективно комбинирано производство и енергия от възобновяеми източници, но и компенсиране на подценени разходи от предишни ценови периоди на Обществения доставчик, поддръжка на публична инфраструктура (83 млн. лв.), както и буфер предвиден за компенсиране разходите на НЕК ЕАД по дългосрочните му договори (97 млн. лв.). Определянето на тежестта на отделните компоненти в общата цена "Задължение към обществото" дава възможност за анализ на перспективите и на динамиката в годините на съответните компоненти. Например, че тежестта на компонентата "възобновяема енергия", ще намалява в годините с увеличените приходите от продажбата на безплатни квоти на въглеродни емисии, като през 2020 г. се очаква те изцяло да я изплащат.
     
  • Създаде се механизъм на регулаторен контрол върху Обществения доставчик и чрез отчитане на реално изкупените количества електрическа енергия прогнозирани в ценовия микс от отделните производители и приходите от цена "Задължение към обществото", с цел превенция върху изпълнението на ценовите параметри.
     
  • Приходите от новъздадения Фонд "Сигурност на електроенергийната система" са планирани консервативно в новия ценови модел, прогнозирайки приходите от търговете на квоти въглеродни емисии само на база 2015 г., оставяйки приходи за 2016 г. като буфер в размер на около 30 млн. лв.
     
  • Дава се възможност на правителството за провеждане на политика в полза на българската индустрия за запазване на нейната конкурентноспособност в рамките на приетите Насоки за допустима държавна помощ за околната среда и енергетиката на ЕК, регламентирани в българското законодателство в ЗИД на ЗЕ (в сила от 06.03.2015г) чрез Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Рамките и мащаба на помощта, пряко зависят от финансовите буфери в новото ценово решение, което осигурява за тази цел около 100 млн. лв, които определят мащаба на възможната държавна подкрепа за индустрията.
     
  • Осигурява се на Независимия преносен оператор (ЕСО ЕАД) - собственик на преносната мрежа, достатъчно средства за модернизация, поддръжка и инвестиции.
     
  • Повечето средства, в сравнение с предходни години, за поддържане на разпределителната мрежа, гарантират сигурност на доставките на електрическа енергия.
Очевидният извод е, че новото ценово решение, запазвайки непроменена цената за битовите потребители, категорично преодолява тарифните и финансови дефицити в НЕК ЕАД като Обществен доставчик, гарантира сигурността на доставките и подготвя въвеждането на либерализиран пазар на електроенергия. Реформата в сектор "Електроенергетика" и избора от Парламента на независим и експертен Енергиен Регулатор стабилизираха сектора само за девет месеца. Този извод не бива да послужи за намаляване темпа на реформите в енергетиката, а напротив, необходимо е, продължаване и задълбочаване на качественото, професионално и антикорупционно управление на държавната енергетика. Неоспоримо е, че успешната за българската електроенергетика формула, която е подкрепена и от обществото е независим Регулатор и реформи почиващи на Закона и в синхрон с европейските политики.
Снимка

Явор Куюмджиев

Позиция Не
За да си отговорим на този въпрос първо трябва да осъзнаем какъв е този ценови модел. В България "пазара" на електрическа енергия и към момента е хибриден – състои се от регулирана част и свободен пазар. И в двете му части цените за пренос, дистрибуция и таксата "отговорност към обществото" се регулират от КЕВР, като за регулирания пазар комисията определя също и цените на производителите, Обществения доставчик и на търговците. Извън тази система са цените на ВЕИ и т. нар. "американски ТЕЦ", които имат дългосрочни договори за задължително изкупуване на цялата произведена енергия. По закон КЕВР работи по методите "горна граница на приходите" и "норма на възвръщаемост". На практика това означава, че всеки субект участващ в системата за производство, пренос, дистрибуция и търговия заявява на определен период от време колко приходи са му необходими, с каква печалба за да работи, като КЕВР или одобрява, или не тези заявки. За всеки ценови период КЕВР може да "накаже" всеки отделен субект, като просто не признае част от разходите и намали приходите му. Същевременно тази система по никакъв начин не стимулира пазарното поведение на фирмите за инвестиции, тъй като разходите им се включват в крайната цена, т.е. покриват се от потребителите, и инвестициите им са на практика с нулев риск. Обратното е вярно – съществува силен натиск от страна на всички участници в системата за формиране дори на излишни разходи и раздуването им с идеята, ако може "да минат" пред КЕВР. Разбира се за постигане на по-висока цена. От друга страна ВЕИ и "американските ТЕЦ", аргументирайки се със Закона и своите договори също настояват за спазването ми, което формира допълнително напрежение. Едновременно с това КЕВР е подложена и на силен политически натиск за задържане, и дори намаляване на крайните цени на електричеството, които са силно социално чувствителни.

На всичкото отгоре Комисията би трябвало да се води от следните принципи в своята работа:

  • Прозрачност: справедливо и равнопоставено отношение към всички участници на пазара;
     
  • Ефективност: подаваните ценови сигнали стимулират към адекватно пазарно поведение на участниците на пазара;
     
  • Равнопоставеност между производители и потребители;
     
  • Стабилност: последователните действия на регулатора създават стабилна среда за инвеститорите;
     
  • Обосновани разходи и разумна печалба.
     
Самото изброяване на тези принципи е комично. На практика по-справедливо е отношението към субекта с по-силно лоби – някои производители получават всичко, което поискат, а други, например държавните работят на загуба.. Ефективното подаване на сигнали към пазара стимулира не адекватното поведение, а раздуването на разходите и лобирането за признаването им. Равнопоставеността е обект на политика и субективно отношение за постигане на целите поставени от управляващите в момента. Стабилността за инвеститорите е илюзия, след като решения се променят по няколко пъти на година, а понякога и през други закони. За разумна печалба е невъзможно да се говори, когато някои производители трупат колосални суми, криейки се например зад "високоефективно" производство.

Извод:

Самата същност на ценовия модел, определян по описания начин е погрешна, антипазарна и позволяваща избирателно отношение към отделните участници в системата. Същевременно не стимулира пазарното поведение, нормалния инвестиционен климат и най-важното – не осигурява сигурността на доставките и стратегическото бъдеще на енергийната ни система. Точно обратното, енергетиката е в колапс, непреодолима дългова криза и ежемесечно трупане на нови дългове.

Определянето на цените и таксите трябва да бъде обвързано с пазарни принципи и конкуренция, като се ангажират всички възможни механизми за европейско сътрудничество и социална защита за осигуряване на поносими, но реални цени на електроенергия. За да може да има стабилност , развитие и енергетика в България.

Резултати от гласуването на този етап

73%33 гласа
 Благодарим за вашия глас!
27%12 гласа

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от "Фондация за развитие на информационното общество" и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

www.ngogrants.bg Този етап е приключил

6 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил oligarha Рейтинг: 993 "Да"
14 яну 2016 19:30 1
- +Оценка
+4

http://www.investor.bg/drugi/338/a/vyzobnoviaemite-iztochnici-sa-privlekli-rekordnite-329-mlrd-dolara-prez-2015-g-209453/

_____

Трябва да се стремим към нещо, за да има смисъл да живеем.Само по този начин може да оставим следи върху пясъка на времето.
 
Преглед на профил Martin Boyadzhiev Рейтинг: 237 "Да"
15 яну 2016 17:56 2
- +Оценка
-2 +3

Забележете тоталната липса на числа в аргументацията на комуниста. Как мога да сметна неговата позиция за вярна?

 
Преглед на профил А.Стоянова Рейтинг: 277 Неутрална
16 яну 2016 14:44 3
- +Оценка
+2

"Не", новият ценови модел (НЦМ) не стабилизира електроенергийната система (ЕЕС) на България. НЦМ е малък светъл лъч, показващ колко много неща пречат за СТАБИЛИЗИРАНЕ на ЕС.
По време на мандата "Борисов 2", ГЕРБ продължи работата по обсъжданите реформи в областта на енергетиката. ДКЕВР се превърна в КЕВР и членовете й се избраха от НС. Новият председател на КЕВР - електроинженер И. Иванов пое с амбиция и компетентност реализирането на реформите в енергетиката. В общи линии те бяха в следните посоки (дефинирани от г-н Станев): Ограничаване на производството на заводските и топлофикационните когенерации; преговори за намаляване на цената на произвежданата електроенергия от т. н. американски централи "Марица-изток" 1 и 3; спиране на новите субсидии за централите ма ВЕИ; разпределяне на тежестта за плащане на всички преференциални и дългосрочни договори между всички битови и бизнес потребители (таксата задължение към обществото); и най-важното прехвърляне на всички приходи от продажбите на българските въглеродни квоти към НЕК за покриване на тарифния дефицит в компанията, при изкупуването на електроенергия с преференциални и дългосрочни договори.
Интересното е, че при опитите за реализация на горните мерки в интерес на обществото, възникнаха сериозни управленски, кадрови и др. проблеми, решаването на които се оказва трудно и се отлага във времето. Това доведе до следното:
На 10 януари 2016 г. се съобщава: "Отстъпката в...

Прочитане на целия коментар
цената на тока за индустрията (по НЦМ за ЕЕС), ще се забави повече от очакваното". Обществена реакция: "Търпението...е на ръба да се изчерпи, защото нерешаването на проблема е свързано с конкурентността на българските предприятия. Това е измама, ... некомпетентност. Когато са ти обещали (м. април 2015 г.), че едно нещо ще се случи за един месец, а то отнема година, не знам как да го нарека".
Във връзка със защита на позицията ми "Не", ще се спра на отделните нерешени проблеми, в следващи коментари.

 
Преглед на профил А.Стоянова Рейтинг: 277 "Не"
17 яну 2016 14:15 4
- +Оценка
+2

Защо НЦМ НЕ стабилизира ЕЕС на Бг. Продължение.
ПЪРВО. "Ограничаване производството на заводските и топлофикационните когенерации":
Една от най-важните законодателни промени, приета от НС през м. февруари 2015 г., която трябваше да спестява на НЕК по 100 млн. лв годишно, все още не е сработила. "НЕК продължава да изкупува неефективната енергия на високи цени". (15 дек. 2015г). Изтъкват се като "Законодателни пропуски", следните причини:
1."Не е спазен срокът на топлофикациите да инсталират уреди, които да показват какво количество топлинна енергия произвеждат, за да се определи дялът на високоефективното производство, което трябва да се изкупува от НЕК;
2. Продаващите неефективната си енергия на НЕК,
"не могат да бъдат санкционирани, тъй като тази подробност е пропусната при промените в закона. В тази връзка от МЕ трябваше да внесат законодателни промени. От МЕ обаче не отговориха дали поправките са готови и кога ще бъдат внесени за гласуване в парламента". (Абсурди!).
За да стане ясен управленският хаос, ще цитирам още една статия показваща, че през м. април 2015 г., проблемът с уредите за топлофикационните централи е бил обсъждан. На 25 апр. 2015 г., в статиятя "Енерг. регулатор ще опита да намали цената на енерг. микс", с текста "Топлофикац. централи ще бъдат задължени до ТРИ месеца да монтират измервателни уреди за произведената топлинна енергия, за да е ясно колко...

Прочитане на целия коментар
може да бъде купеният от тях ток, обясни председателят на КЕВР". (Кой задължава, кой отговаря, кой контролира? 3-те месеци отдавна са минали! Следва продължение.

 
Преглед на профил А.Стоянова Рейтинг: 277 Неутрална
18 яну 2016 17:19 5
- +Оценка
+2

Защо НЦМ не стабилизира ЕЕС на Бг. Продължение:
ВТОРО. Преговори за намаляване на цената на произвежданата ел. енергия от "Марица изток" 1 и 3, така че да спадне финансовата тежест на НЕК.
През април 2015 г. агенция "Фокус", цитирайки министър Петкова, обяви че: "Днес е подписано споразумение, което сваля стойността на ел. енергията, купувана от двете централи, с общо 31%. Това е сериозна крачка напред, за да спасим енергетиката от финансовия колапс, в който се намира. Намалението на цената не е свързано с удължаване на срока на тези договори. След промяна на условията на договорите, НЕК ще плаща с около 100 млн. лв. по-малко на година, или общо 1 млрд. лв. за целия срок на контрактите. Само за миналата година загубите, които НЕК е претърпял от двете централи, е 231 млн. лв. Цената на изкупуваната енергия от "Марица Изток 3" е намалена със 17%, а тази от "Марица Изток 1" с 14%. НЕК е поела ангажимента да изплати задълженията си към американските собственици. Става въпрос за дългове от 700 млн. лв., които ще бъдат разплатени с кредит". На церемонията са присъствали г-н Б. Борисов, посланикът на САЩ М. Рийс и президентът на бизнес звеното на ЕЙ и ЕС Х. Небреда, които са изразили "задоволство и доверие в правителството и премиера, че ще успеят да стабилизират сектора".
До тук всичко е обнадеждаващо. За съжаление, до сега НЕК не е получил кредита, което утежнява добавката "Задължение към...

Прочитане на целия коментар
обществото".

 
Преглед на профил chara Рейтинг: 638 Неутрална
22 яну 2016 15:46 6
- +Оценка
-17

ЕЕС не е само ценови модели, а много други неща - специалисти, технология, инфрастуктура, съоръжения. За тях никой нищо не говори. Вгледани в числата и салдата (което не е учудващо, предвид квалификацията на министъра) какво се случва с другото?
Защото в един момент може да се окаче, че имаме прекрасни салда,
но нямаме ЕЕС.

_____

http://www.chara.blog.bg,
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Още по темата

Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни

Компаниите ще се проверяват дали са се издължили на енергийния фонд

В края на миналата година НЕК е получила 183 млн. лв. от него

А вие знаете ли къде отиват парите от сметката ви за ток?

Информационният портал "Енергетика на светло" показва как работи енергийната система в България

Токът става стока като всяка друга

Предстоящата либерализация ще вкара повече пазарни правила в енергийния сектор