Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Основни тези - Справедлива ли е Общата селскостопанска политика 2014-2020 за малките земеделски стопанства в България?

Снимка

Да

Юлия Григорова

експерт земеделие и развитие на селските райони

Продуктите, суровините и храните, които предлагат малките земеделски стопанства, в голяма степен са екологично чисти, добити без употребата на минерални торове и препарати (най-вече поради липсата на средства за закупуването им), вкусни и произведени в домашни условия, но поради финансови затруднения - неотговарящи на изискванията на законодателството.

Основна теза Защитна теза
Снимка

Не

Борислав Сандов

координатор кампании на Фондацията за околна среда и земеделие

Земеделието е традиционен за България отрасъл и той има основополагащо за стопанството ни значение. През последното столетие земеделието в България претърпява редица значими трансформации, които най-силно касаят заетите в сектора, тъй като промените са следствие основно на политически решения и външни фактори.

Основна теза Защитна теза

Резултати от гласуването на този етап

39%18 гласа
 Благодарим за вашия глас!
61%28 гласа

Мара Георгиева

Модератор
Малките стопанства в България са 370 222 и обработват земя до 10 дка. Това отчита последното официално преброяване на земеделските стопанства от 2010 г. Почти 70% от тях отглеждат под 5 дка картофи, под 16 дка овощни насаждения, под 2 дка градински зеленчуци, притежават до 2 млечни крави, до 35 овце–майки.

Става въпрос за семейни стопанства, които произвеждат продукция за собствена употреба и продават част от нея на пазара, но поради малките количества не могат да се конкурират с размаха и цените на едрите земеделски производители. И още една обща черта - повечето от дребните фермери имат ограничен достъп до финансиране – европейско и национално.

Пак според официални данни за периода 2007-2010 броят на малките стопанства намалява с 34 хил., а постоянно заетите със земеделски дейности в тях намаляват с 82 хил. души.

Имат ли бъдеще малките земеделски стопанства в България? Справедлива ли е Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 за тях? Получават ли достатъчно подкрепа от европейските фондове? Ще им помогнат ли евросубсидиите да устоят на предвидимо агресивното пазарно присъствие на едрите земеделски стопанства?

Това е темата на първия онлайн дебат, организиран по проекта на "Икономедиа" "CAP for CAP" ("Популяризиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз"), финансиран с подкрепата на Европейския съюз.

Очакваме и вашето мнение по темата, изразено чрез гласуване и коментари. Най-активните и конструктивни участници във форума ще получат едномесечен дигитален абонамент за "Капитал", изданието "ОСП 2014-2020 - По ефективна, по-справедлива, по-зелена" и покана за участие в земеделска конференция.
Снимка

Юлия Григорова

Позиция Да
Продуктите, суровините и храните, които предлагат малките земеделски стопанства, в голяма степен са екологично чисти, добити без употребата на минерални торове и препарати (най-вече поради липсата на средства за закупуването им), вкусни и произведени в домашни условия, но поради финансови затруднения - неотговарящи на изискванията на законодателството. Именно това наложи Комисията по земеделие и развитие на селските райони да разработи и внесе за гласуване в Европейския парламент през 2013 г. Доклад относно бъдещето на малките стопанства. Основен приоритет в него е осигуряването на адекватна финансова, техническа, съветническа и административна подкрепа за тяхното опазване и развитие, което ще има ефект и върху навлизането на нови млади земеделски стопани в сектора, както и превенция на застаряването и обезлюдяването в селските, планинските и полупланинските райони в България, а също и върху съхраняването на местните, вкусни, традиционни храни.

С оглед осигуряването на реална подкрепа по първи стълби на ОСП 2014-2020 г. се даде възможност на България да въведе основни схеми за подпомагане, които включват целенасочена подкрепа за дребните земеделски стопани и целят допълняемост на техните доходи и повишаване на конкурентоспособността им. Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя от размера на подпомагането, което кандидатът би получил по схемите за директна подкрепа, за които е допустим, но не по-малко от 500 евро. Подпомагането по схемата за дребни земеделски стопани замества подпомагането по всички други схеми за директна подкрепа, но не замества плащанията по схемите за преходна национална помощ. Приложимите схеми за преходна национална помощ от 2015 г. са: схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар; схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството; схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството; схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството.

В допълнение се дава възможност за стимулиране на младите земеделски стопани, които са започнали земеделска дейност през последните пет години и през първата година на кандидатстване са на не повече от 40 години. Предвижда се подпомагане за първите 30 ха от стопанството с надбавка от 25% от плащането по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Изискването към младите земеделски стопани - кандидати по схемата, е да притежават професионални умения и познания, свързани със земеделието, които към момента на подаване на заявлението трябва да удостоверят. Естествено има и изисквания, като например за активен фермер, които обаче не се прилагат за земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под 3 000 евро.

Втори стълб на ОСП или Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. също дава възмжности за финансово подпомагане на малките земеделски стопанства. И поради големия им брой и значението им за жизнеността, заетостта и икономическото развитие на тези райони България защити и прилага специална Тематична подпрограма за малките стопанства с общ бюджет от приблизително 110 млн. евро, в която са включени ключови мерки, необходими за развитието на малките стопанства. Кандидатстването дава предимство на тези стопанства да се конкурират само с малки такива, при по-облекчени условия и по-високо ниво на подпомагане.
Възможностите за подпомагане на малките стопанства по мерките от ПРСР 2014-2020 г. са:

- Мярка "Консултански услуги", подмярка 2.1 Помощ за осигуряване на консултански услуги и подмярка 2.2 Помощ за изготвяне на консултански услуги
- Мярка "Инвестиции в материални активи", подмярка 4.1 Помощ за инвестиции в стопанството, подмярка 4.2 Помощ за инвестиции в преработка/търговия на селскостопански продукти, подмярка 4.4 Помощ за инвестиции в непроизводствени дейности;
- Мярка "Развитие на стопанства и предприятия", подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства, подмярка 6.4 Инвестиции в създаването и развитието на неземеделски дейности,

Възможностите за комбиниране на някои от мерките би могло да осигури високо ниво на подпомагане на малките земеделски стопанства и да им даде възможност да бъдат конкурентоспособни и пазарноориентирани, което е една от основните цели на ОСП 2020 г.
Снимка

Борислав Сандов

Позиция Не
Земеделието е традиционен за България отрасъл и той има основополагащо за стопанството ни значение. През последното столетие земеделието в България претърпява редица значими трансформации, които най-силно касаят заетите в сектора, тъй като промените са следствие основно на политически решения и външни фактори. Въпреки всички сътресения, хаос в поземлените отношения и резките смени от политически характер, земеделието остава секторът с най-голяма заетост, като в това отношение преобладават самонаетите лица и неплатените семейни работници, а след тях са наетите лица и работодателите. Подобна е ситуацията и в останалите страни на ЕС, където 84% от фермите в общността разчитат основно на работна ръка от семейството. Изхождайки от тези данни, фамилните земеделски стопанства все още подсигуряват най-голяма заетост в първичния сектор и стопанството като цяло. Други ползи от фамилните и малките земеделски стопанства са свързани с по-високото биоразнообразие както на култивирани земеделски продукти, така и на флората и фауната на дивата природа. Всъщност, малките и разнообразни земеделски площи, особено когато не са третиртирани с пестициди и изкуствени торове, имат съществено положително значение за биоразнообразието и състоянието на почвите в повечето развити страни със сравнително високо ниво на урбанизация.

Малките земеделски стопанства са в основата на хранителната независимост и продоволствена сигурност по места и имат и директна връзка с развитието на селските райони и демографските тенденции в тях, а също така подпомагат местната икономика, късите вериги за пресни и местни продукти, запазване на традициите и обичаите, осигуряват работни места в други сектори (турзъм, хранително-вкусова промишленост и др.), а и спестяват емисии от парникови газове за съхранението и транспортирането на далечни разстояния, както се случва с продуктите от конвенционалното и едрото земеделие.

В следствие на тези предимства държавите би следвало да насърчават и подпомагат семейните ферми и малките земеделски производители чрез облекчена административна тежест, местни географски понятия, регионални марки и възможности за преработка на продукцията. Не случайно организациията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) също насочва своите политики и стратегии към биологично производство и малки земеделски стопанства, а общото събрание на ООН обяви 2014-та за година на фамилните ферми.

Дали обаче това политиката на ЕС подкрепя достатъчно малките земеделски производители? Отговорът ми е "не достатъчно". Необходими са редица промени, които най-малкото да възстановят загубения баланс, защото през последните десетилетия осезаемо Общата селскостопанска политика (ОСП) облагодетелства едрите производители и конвенционалното земеделие. Пример за това е, че през последните девет години броят на фермите в ЕС е намалял с три милиона, или с около 20%, като това са почти изцяло малки производители и фамилни ферми. Основно тази голяма редукция идва от Източна Европа и новоприсъединилите се страни, като най-осезаемо то е в Румъния и България. До голяма степен това се дължи и на различния модел земеделие в тези страни, които приеха ОСП за предишния програмен период, но не успяха бързо да се адаптират в него. За сметка на това някои хора се възползваха максимално от политиката на ЕС за значително подпомагане на площ (СЕПП – Система за единно плащане на площ), което доведе до заграбване на земи и окрупняване на земеделски стопанства в България и Румъния до чудовищни размери от над половин милион декара. "Ромфарм" даже достигна до управлението на над 1 млн. декара в България.

Още преди няколко години официалната статистика за България сочеше, че по-малко от 2% от фермерите управляваха над 80% от земеделската земя, като днес тази тенденция даже се задълбочава. Опитът за самозащита от този порочен процес доведе до въвеждането от ЕС на тавани от 300 хил. евро за плащания на субект на година, но тези тавани бяха делегирани за конкретизиране от държавите членки. Без да се заложат референтни години и с липсата на прецизно внедряване в националната подзаконова нормативна база. Така се допусна възможността едрите земеделци да получават същото количество субсидии, но чрез няколко юридически лица, които са поели формално управлението на частите от земята.

Комасацията и окрупняването често се случва и чрез заграбване на земи, което от своя страна води и до обезлюдяване на селските региони, щети за биоразнообразието и дефицити за местната икономика. Редица нормативи на национално ниво създават условия за адаптация само на онези, които имат материален, човешки и експертен ресурс. Малките земеделски производители нямат достатъчно лоби и представителство в процесите за вземане на решения за разлика от големите. Това е и един от дефицитите на новата ОСП.

Липсата на облекчения в бюрократичния процес продължава да изолира от ОСП част от малките земеделски производители, особено при повишаване на стандартите. Разбира се, това е порок най-вече на приложението на ОСП от България, защото е сгрешен и силно централизиран подходът. Земеделските производители са принудени многократно да пътуват до общинския или областния център, или даже понякога до столицата, за да се занимаят с административни въпроси.
Загубата на колосални количества време и разходи по административния процес обезкуражава мнозина фамилни ферми да се възползват от подкрепата на ОСП. Решение на този проблем е намерено в някои държави. В провинция Емилия-Романя (Италия) например са сформирани мобилни групи от държавни експерти, които регулярно посещават малките населени места, извършват консултации и приемат заявления и документи от земеделските производители.

Проблем на ОСП в България за настоящия период е невъзможността малките земеделските производители да кандидатстват по мярка 4.2, свързана с подпомагането на инвестиции за преработка на продукцията. Това създава дефицити и нарастване на неконкурентността на малките земеделски производители.

Съществен проблем за фамилните ферми и дребните земеделци, който не е свързан с ОСП, е свързан с невъзможността да се опази земеделската продукция от посегателства.

Фамилната ферма остава доминиращ модел на всички континенти. 69% от земята в ЕС се отглежда от фамилни ферми (2014 г.). Средното фамилно стопанство в ЕС е 10 хектара. България обаче през последните години, особено откакто е член на ЕС, се развива в посока интензивно земеделие, с превес на големите земеделски производители и монокултурните стопаства, а новата ОСП не успява да ограничи тези процеси въпреки настъпилите промени, които целят това.

Резултати от гласуването на този етап

39%18 гласа
 Благодарим за вашия глас!
61%28 гласа

Това съдържание е създадено по проект, финансиран с подкрепата на Европейския съюз. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Този етап е приключил

2 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил iliatsonev Рейтинг: 8 Неутрална
3 фев 2016 20:13 1
- +Оценка
+8

От много години пчелрството, като дребна земеделска дейност е изпаднала от вниманието на европейските чиновници. От 2008 има тригодишни програми за пчелрството, но те са предназначени за нищожен брой пчелари - около 5% от всички пчелари. За пчеларите няма плащане на пчелно семейство, което е правилното. Освен това, на пчелите се гледа като на източник на мед и други пчлени продукти както в ЕС, така и у нас. Това е принципно неправилна постановка. В природата пчелите са основните опрашители на ентомофилите култури. Стойността на продуккцията, осигуреан от опрашването е десетки пъти по-голяма от стойността на пчелните продукти. Освен това и в ЕС е възприето, че пчелите опрашват над 80% от ентомофилните растения и осигуряват 1/3 от храната ни. Незнайно защо това се смята за безплатна дейност, без някой да се замисли за огромния труд, който пчеларите влагат, за да гледат пчели, за големите разходи, които те правят за лечение, за подхранване при "лоши" години, за транспорт, за повишаване на знанията и т.н. Крийно време е управляващите да погледнат сериозно на пчелите и пчеларите. В севтовен мащаб има масово изчезване на пчлените колонии, което сериознао застрашава изхранването на населението. Този процес се наблюдава и у нас. Какво правят управляващите - ами нищо. Подхвърлят някакви мизерни суми и то само на малка част от пчеларите. Ние искаме пчелоопрашването да се заплаща на всяко регистррано пчлено семейство. По предварителни разчети приносът на пчелите у нас от...

Прочитане на целия коментар
опрашване е около 1 милиард лева и затова пчеларите на получават нищо! Това не може да продължава повече. Трябва спешно да се вземат мерки. За последните 8 години пчеларите у нас са намалели с 50%, а пчелните семейства с 20%. Пчелите са тези, които поддържат и биоразнообразието, стойността на кето все още никой не е изчислил, но тя е също мнного голяма! Време е да се сдейства, защото утре ще е късно. В противен случай ще се наложи да ядем само житни кутури и царевица! И това е самата истина.

 
Преглед на профил iliander Рейтинг: 525 "Не"
4 фев 2016 14:47 2
- +Оценка
-2 +1

По селата няма хора-обезлюдяват,всичко е на изживяване.
Циганската престъпност е огромна,за какво земеделие може да става въпрос.

_____

В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап участниците ще представят защитните си позиции. Очакваме вашите мнения по темата във форума и анкетата на дебата.

Още по темата

Каква революция трябва на земеделието

Пазарите на селскостопанска продукция в България и Европа са акцентът в конференция на "Капитал" и ICT Media на 10 ноември

Над 160 държави договориха отпадане на помощта за износ на храни

Споразумението в рамките на СТО не засяга аграрните субсидии

Каква селскостопанска продукция изнася България

Извън доминиращите зърнени и маслодайни култури експортът е разпръснат в множество специфични пазарни ниши, повечето със значителен растеж през последните години