Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Защитни тези - Справедлива ли е Общата селскостопанска политика 2014-2020 за малките земеделски стопанства в България?

Снимка

Какво би се случило с малките ферми, ако нямаха никакъв достъп до финансово подпомагане?

Юлия Григорова

Съгласна съм, че Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 не е съвсем справедлива към малките ферми, но тя им дава възможности за подпомагане и развитие, от които да се възползват. Да си представим какво би се случило с тях, ако нямаха никакъв достъп до финансово подпомагане?

Основна теза Защитна теза
Снимка

Проблемите за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане

Борислав Сандов

Факт е, че рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014-2020 е по-благоприятена за малките фермери спрямо тази ОСП от периода 2007-2013. За това принос има и България, макар и като лош пример, тъй като с Румъния показаха как първият стълб на ОСП (директните плащания) може да води до гигантски ферми, което породи необходимостта от въвеждане на тавани на плащания в новата ОСП.

Основна теза Защитна теза

Резултати от гласуването на този етап

48%12 гласа
 Благодарим за вашия глас!
52%13 гласа

Мара Георгиева

Модератор
Справедлива ли е Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. за малките земеделски стопанства в България? Това е въпросът от първия онлайн дебат, организиран по проекта на "Икономедиа" "CAP for CAP" ("Популяризиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз"), финансиран с подкрепата на Европейския съюз.

Мнозинството от гласувалите (62%) в първия етап от дебата отговаря с "Не", заставайки зад основната теза на Борислав Сандов - координатор кампании на Фондацията за околна среда и земеделие. Според него през последните десетилетия осезаемо Общата селскостопанска политика (ОСП) облагодетелства едрите производители и конвенционалното земеделие.

Защитникът на другата основна теза - Юлия Григорова - експерт по земеделие и развитие на селските райони, смята, че промените в Общата селскостопанска политика 2014-2020 дават нови възможности на малките стопани, които улесняват оцеляването и развитието им.

В първата част на дебата читатели се включиха не само с гласуване, но и с коментари. Според iliatsonev например пчеларството, като дребна земеделска дейност, е изпаднало от вниманието на европейските чиновници. И макар че от 2008 г. в България има тригодишни програми в подкрепа на пчеларството, те са предназначени за нищожен брой хора - около 5% от всички пчелари, посочва читателят.

Представяме защитните тези на участниците в дебата. Очакваме и вашето мнение по темата, изразено чрез гласуване и коментари. Най-активните и конструктивни участници във форума ще получат едномесечен дигитален абонамент за "Капитал", изданието "ОСП 2014-2020 - По ефективна, по-справедлива, по-зелена" и покана за участие в земеделска конференция.
Снимка

Какво би се случило с малките ферми, ако нямаха никакъв достъп до финансово подпомагане?

Юлия Григорова

Позиция Да
Съгласна съм, че Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 не е съвсем справедлива към малките ферми, но тя им дава възможности за подпомагане и развитие, от които да се възползват. Да си представим какво би се случило с тях, ако нямаха никакъв достъп до финансово подпомагане? За България това означава около 200 – 250 хил. малки семейни стопанства да прекратят дейността си с всички останали икономически и социални ефекти – безработица, изоставяне на земята и др.

През изминалия период 2007-2013 г. малките ферми почти нямаха възможност за целево подпомагане по линия на директните плащания и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Ако отговаряха на определените критерии, те кандидатстваха наравно с големите земеделски стопани, които определено получаваха не само по-големия размер подпомагане на площ (тъй като нямаше таван на директните плащания), но и предимство при проектите по ПРСР, поради възможността да работят с частни консултанти.

ОСП 2014-2020 г. даде възможност за предоставяне на финансова помощ по опростени процедури и правила за малките бенефициенти, включително разпределянето на фиксирана сума на годишна база.

За Европа семейните ферми, предавани от поколение на поколение, са типично явление. В Европа има 12 млн. фермери като средният размер на фермите е около 15 ха. За сравнение - например в САЩ има 2 млн. фермери, но средният размер на земята е 180 ха.

Затова и целта на ОСП 2020 г. е да подкрепя определен модел на селскостопанско развитие, който включва утвърждаването, ориентирането към пазара и модернизацията на малките ферми. ОСП 2020 г. цели също да гарантира продоволствената сигурност и снабдяването с безопасна и на достъпни цени храна за европейските граждани, устойчиво и балансирано развитие на селските райони и опазване на екосистемите, ландшафта и биоразнообразието, както и възможност за фермерите да изкарват прехраната си със своята дейност, за да гарантира справедлив жизнен стандарт и за тях.

Бюджетът на ОСП 2020 се използва за три вида разходи:
  • - Подпомагане на доходите на стопаните и на използването на устойчиви земеделски практики: преки плащания, изцяло финансирани от ЕС, които представляват около 70% от бюджета на ОСП. Те помагат да се запази дейността на фермата и осигуряват минимална стабилност на доходите на малките ферми. Тези плащания представляват и вид възнаграждение за работата на стопаните за опазване на важните обществени блага - например биоразнообразието, качеството на почвите и околната среда.
     
  • - Мерки за подкрепа на пазара: задействат се при дестабилизиране на пазарите по различни причини - например заради лошо време и др. Тези плащания представляват по-малко от 10% от бюджета на ОСП.
     
  • - Мерки за развитие на селските райони: мерки за подпомагане на фермерите да модернизират фермите си и да повишат своята конкурентоспособност и мерки за разнообразяване на селскостопанските и неселскостопанските дейности, включително опазване на околната среда. Тези плащания са частично финансирани от страните от ЕС, обикновено са многогодишни и представляват 20% от бюджета на ОСП.
     
За България Тематичната подпрограма за малките стопанства гарантира повече средства и по-лесен достъп до тях, безплатна консултантска подкрепа, възможности за инвестиции в материални активи, които не носят печалба, но са необходими за опазване на околната среда и биоразнообразието и др.

Подпомагането на доходите на малките фермери от ОСП 2020 г. гарантира, че в ЕС те продължават да произвеждат сигурни и висококачествени храни, както и да осигуряват здравословна околна среда и красива природа.
Снимка

Проблемите за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане

Борислав Сандов

Позиция Не
Факт е, че рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014-2020 е по-благоприятена за малките фермери спрямо тази ОСП от периода 2007-2013. За това принос има и България, макар и като лош пример, тъй като с Румъния показаха как първият стълб на ОСП (директните плащания) може да води до гигантски ферми, което породи необходимостта от въвеждане на тавани на плащания в новата ОСП.

За да бъдем напълно честни, често проблемите и занижената конкурентоспособност за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане от страните членки. България има вина за липсата на достатъчно мерки за подкрепа на малките и семейните ферми. Например - неотчитането на демографските процеси и силният тренд за обезлюдяване. За да отговори на подобен род въпроси, Полша например ползва възможността в ОСП да отвори мярка за "ранно пенсиониране" и така подпомогна голям брой хора от градовете да се върнат/заселят в селските райони и да станат малки фермери или земеделски производители в напреднала възраст да дадат шанс на по-млади хора да правят земеделие.

Също така страната ни има значителна вина за късното отваряне на някои от възможните и заложени в ОСП 2007-2013 мерки. Мярката 213, например, която бе свързана с компенсация и подпомагане на земеделци в НАТУРА 2000 отвори едва в последните години на предишния планов период. Тук трябва да напомним, че една трета от площта на България попада в европейската мрежа от защитени екологични зони НАТУРА 2000, като по-голямата част от тях са в необлагодетелствени райони със значителни демографски и интеграционни проблеми.

Критика търпи страната ни и заради недостатъчна информираност за възможностите за подпомагане на малките земеделци и семейните ферми, както и заради недостатъчната държавна политика за насърчаване и хоризонтално обвързване на тези мерки с другите оперативни програми. Примери за подобни политики могат да се намерят както в големи страни членки като Франция, Германия и Италия, така и в по-малки като Австрия, Белгия и Словения.

Възможностите за подпомагане на семейното фермерство и дребномащабното земеделие в настоящия период на ОСП трябва да бъдат максимално използвани от България. Особено важни са изработването и прилагането на политики на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за ограничаване на административната тежест върху малките земеделци и по-ефективно участие на представители на МЗХ и земеделските браншове в междуведомствените групи, за по-синхронно реализиране на политиките на ЕС и възможностите за подпомагане от оперативните програми.
Облекчаването на част от режимите, прилагането на законите за електронно управление и за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и насърчаване на кооперирането и браншовото сдружаване, са изключително необходими действия. Внедряването и стартирането на механизми, включително нови мерки или промяна след нотификации на част от съществуващите по Програмата за развитие на селските региони (2-ри стълб на ОСП), за по-ефективен достъп до пазара за малките производители и преработка до готов продукт са от съществено значение, както и обвързване с политиките на ЕС за циклична икономика и нови зелени работни места. Германия например преди повече от десетилетие, осъзнавайки демографските и икономически предизвикателства пред селските райони, създава условия за насърчаване на местната икономика чрез преработката на продукция, но и чрез оползотворяване на остатъците и отпадъците от селското стопанство в биогаз инсталации, които водят след себе си и допълнителни ползи за намаляване на негативния за климата въглероден отпечатък, енергийната независимост на ферми и населени места.

Ключово е семейните ферми да се допуснат до участие по мярка 4.2, насочена към подкрепа за преработване на земеделска продукция.

България трябва да предприеме и някои промени в законодателството и подзаконовите нормативни актове, за да улесни тези иначе явни процеси за позеленяване на ОСП и икономиката на ЕС. Например нужна е промяна в Наредба 26 на МЗХ, уреждаща директните продажби на земеделска продукция, която трябва да позволи на малките земеделци и семейни ферми да продават своята продукция в по-широк от две съседни области обхват. Страната ни не е голяма, за да се налага толкова сериозно ограничаване на обхвата на пазара. Чрез стратегии за хранителна независимост и къси вериги, в контекста на адаптация към климатичните промени, както и за нуждите на местната икономика, България може да подобри условията на малките земеделци и да ограничи "изтичането" на огромни финансови потоци, които отиват в суровинно зърнопроизводство за износ, ощетяващо бюджета на България и ЕС, обезлюдяващо малките населени места и заграбващо земята на мнозина собственици и ползватели на дребномащабни земеделски площи.

При адекватна и отговорна политика на българските институции ОСП 2014-2020 г. може да намали дисбаланса, породен от предишни периоди, недостатъчната интеграция на нашата новоприсъединила се в ЕС страна и да създаде по-добри условия в селските райони на България, което би било от полза и на малките земеделски производители и семейните ферми. Настоящото приоритетно финансиране на принципа на използвана земеделска площ ощетява малките "играчи" и създава условия за надмощие и спекулации от страна на големите. Периодите за изплащане на субсидиите също трябва да бъдат регулирани по-добре с оглед уязвимостта на определени групи фермери, които нямат достъп до друго финансиране или кредитиране по механизма "кредити срещу субсидия".

Към настоящият момент ОСП все още не разпределя справедливо огромния финансов ресурс от почти 40% от бюджета на ЕС, като големите ощетени са малките и семейните ферми, особено в новоприсъединилите се страни, в т.ч. България.

Създаването на по-добри условия за достъп до пазара, конкурентоспособност, преработка на земеделска продукция и развитие на допълнителни услуги е ключов приоритет, който трябва да бъде внедрен в настоящата и да залегне в следващата ОСП 2021-2027 г., за да може ЕС да отговори адекватно на целите си за развитие на селските региони, опазването на околната среда и климата, устойчивост на глобалните природни и икономически предизвикателства, както и заздравяване на традиционните и преобладаващи семейни ферми, подсигуряващи свежа и качествена храна за гражданите на ЕС, работни места и приходи за местната, националната и европейската икономика.

Резултати от гласуването на този етап

48%12 гласа
 Благодарим за вашия глас!
52%13 гласа

Това съдържание е създадено по проект, финансиран с подкрепата на Европейския съюз. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Този етап е приключил

2 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил Tru Soulja Рейтинг: 756 "Не"
10 фев 2016 21:45 1
- +Оценка
-2 +1

За мен тези глупости със субсидирането на зеленчуци е грешна стратегия , ако се оставят производителите да се конкурират на свободния пазар би било полезно за всички потребители , защото цената на продукцията ще падне и само хората , които искат да се занимават със земеделие ще останат на пазара , а тези , които искат само да точат субсидии ще изчезнат , в крайна сметка целта е да се изхрани населението , а в сегашната ситуация , хората взимат субсидии и продават скъпо , а това не е редно , дано ЕК се самосезира и възстанови пазарните правила и спре безумното раздаване на милиарди за чушки и домати и да ги насочи към здравеопазване и нови технологии.Гласувам с НЕ за анкетата , но с различни аргументи.

_____

Най-добрият съвет, който съм получавал, е да избягвам банките. Те ти дават чадър, но, когато завали, ти го вземат
 
Преглед на профил Tru Soulja Рейтинг: 756 "Не"
10 фев 2016 21:52 2
- +Оценка
-1 +1

Също така искам да добавя , че с ниските цени европейския съюз ще спечели от износ на продукцията.

_____

Най-добрият съвет, който съм получавал, е да избягвам банките. Те ти дават чадър, но, когато завали, ти го вземат
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Още по темата

Фермерите ще трябва да плащат такса при движение на техниката по пътищата

Всички машини ще се движат само през деня и с два съпровождащи автомобила. Националната асоциация е против предложените промени от регионалното министерство

Агросубсидиите изкривяват пазара

Борислав Митов, отличен от фондация "Еврика" за "Млад фермер" на 2015 г., пред "Капитал Daily"

Кметовете няма да имат повече права за пасищата

Свободните ливади ще се наемат за една година, ако за тях няма желаещи